№ 87
гр. Велико Търново , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Цветан Ангелов Маринов (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600028 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК по искане на осъдения Й. М. В., чрез защитника адв. М.Р. от АК Русе,
за възобновяване на НОХД № 894/2019 г. на РС Русе и на ВНОХД № 85/2020
г. на Окръжен съд Русе.
В искането е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.
3 от НПК за възобновяване на наказателното производство – явна
несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че на подсъдимия Й.В. е
наложено ефективно наказание лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Спрямо същия нямало висящи
производства. Към момента на постановяване на присъдата бил неосъждан.
Наказателното производство било проведено по общия ред. Присъдата била
обжалвана пред окръжен съд Русе. Съдилищата допуснали съществени
1
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Целите на наказанието по чл. 36 от
НК можели да се изпълнят и с условна присъда. Поради изложеното,
присъдата била несправедлива, прекомерна и необоснована.
Претендира се Апелативният съд да възобнови делото и да отмени
решението на РОС и присъдата на РРС, като върне делото за ново
разглеждане.
В съдебно заседание упълномощените защитници адв. М.Р. от АК Русе
и адв. П.М. от АК Русе поддържат направените искания. Осъденото лице Й.
М. В. се явява лично. Твърди, че е невинен и моли делото да се възобнови.
Защитникът адв. Р. излага, че били допуснати и съществени процесуални
нарушения, тъй като съдът не разпитал основен свидетел по делото. Съдът не
гледал делото „пълно и всестранно”, поради което били нарушени правата на
осъденото лице.
Прокурорът от ВТАП изразява становище, че искането следва да се
остави без уважение като неоснователно. Счита, че наложеното наказание не
е несправедливо и излага мотиви в тази насока.
При упражняване правото на последна дума, осъденото лице отново
заявява, че е невинен и моли да се разпитат всички свидетели.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането на осъденото лице Й. М. В. за възобновяване на наказателното
производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез
първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено
от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в
предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по
съществото си е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 158/07.11.2019 г. по НОХД № 894/2019 г. на РС Русе
подсъдимият Й. М. В. е признат за виновен в това, че 04.09.2018 г. в гр. Русе,
2
в условията на повторност, в немаловажни случаи, отнел чужда движима вещ:
1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI” модел „Р20 Lite Dual Black” с IMEI
8636750******** на стойност 450 лева, от владението на Д. Д. П. от гр. Русе,
без негово съгласие с намерението противозаконно да го присвои, поради
което и на основание по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
което да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Със същата присъда съдът е осъдил подс. Й. М. В. да заплати в полза на
ОД на МВР Русе сума в размер на 58,80 лв. за направени разноски на
досъдебното производство, както и сума в размер на 68,95 лв. в полза на
Районен съд - гр. Русе за направени разноски в съдебното производство.
С Решение № 64 от 02.07.2020 г. по ВНОХД № 85/2020 г. на Русенски
окръжен съд е потвърдена Присъда № 158/07.11.2019 г. по НОХД № 894/2019
г. на РС Русе.
Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са
неоснователни. В мотивите на решението на окръжния съд е даден
убедителен отговор за съответност на наложеното наказание за извършеното
престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Районният съд не е установил
нито смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства и е наложил
наказание лишаване от свобода, съответно на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК. Съгласни сме със становището на
окръжния съд, че текстът в мотивите „извън квалификацията опасен рецидив”
се дължи на техническа грешка, тъй като обвинението не включва
квалификация опасен рецидив, а районният съд също не е обсъждал такава.
Окръжният съд е ценил като смекчаващо вината обстоятелство връщането на
вещта. Тук правилно е становището на районния съд, който е посочил, че
връщането на телефона не се дължи на съдействие, оказано от подсъдимия, а
се дължи на оперативно издирвателните действия на полицейските
служители, които са успели да индивидуализират следващите ползватели на
вещта. Безспорно е, че деянието е с висока степен на обществена опасност,
тъй като е извършено повторно /специален рецидив по смисъла на чл. 28, ал.
1 от НК/. Личността на дееца също се отличава с висока степен на
обществена опасност, тъй като е осъждан за престъпления от общ характер.
3
Неправилно е становището на адв. Р., че Й.В. е бил реабилитиран към дата на
извършване на деянието по НОХД № 894/2019 г. на РС - 04.09.2018 г.
Първоначално В. е бил осъден с присъда по НОХД № 963/2003 г. на РРС,
влязла в сила на 17.12.2003 г. пак за престъпление – кражба. Наложено е
наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66 от НК за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. В. е реабилитиран по право на 18.12.2008 г.
Следващото деяние – квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 от НК е
извършено през периода 29.12.2011 г. 10.01.2012 г. С присъда по НОХД №
2627/2012 г. на РРС, изменена с решение на РОС от 11.06.2013 г. е наложено
наказание - две години лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основ. чл. 66 от НК за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила. Настоящото деяние е извършено на 04.09.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитацията по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж
реабилитирано. Тъй като Й.В. вече е бил реабилитиран веднъж относно
осъждането по НОХД № 963/2003 г. на РРС, същият не може да бъде
реабилитиран отново по правилата на чл. 86 от НК. Към датата на настоящото
деяние не са изтекли сроковете по чл. 88а от НК. На 04.09.2018 г. е бил
осъждан за престъпление от общ характер с присъдата по НОХД № 2627/2012
г. на РРС, изменена с решение на РОС от 11.06.2013 г. Няма данни по делото
е постановена реабилитация по чл. 87 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 2 от НК, при условно осъждане и при условно предсрочно
освобождаване, срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок. Изводът е, че деянието по НОХД № 894/2019 г. на РРС е
извършено повторно, към дата на това деяние Й.В. е бил осъждан за
извършено умишлено престъпление от общ характер и не е бил
реабилитиран. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, условното
осъждане е неприложимо за лице, което е осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. По тази причина РРС и РОС правилно са
преценили, че наложеното наказание – една година лишаване от свобода
следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим и не са налице
предпоставките за приложение на чл. 66 от НК по отношение на В..
Тъй като наказанието е в неговия минимум, не може да се твърди, че то
4
е прекомерно високо. По отношение на осъденото лице Й.В. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изключително обстоятелство
по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и
при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-
лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е
такъв. Липсват основанията за отмяна и изменение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от
НПК, тъй като законът е спазен, а наложеното наказание не е явно
несправедливо.
Едва във фазата по същество, адв. Р. навежда доводи, че в
производството било допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй
като не бил разпитан „основен свидетел”, както и, че делото не било гледано
„пълно и всестранно”. Тези доводи са недопустими, тъй като остават извън
предмета на настоящото производство. В шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3
от НПК е подадено единствено искане от осъденото лице за допуснато
съществено нарушение по 348, ал. 1, т. 3 от НПК – наложеното наказание е
явно несправедливо. Липсват както доводи, така и искане за отмяна поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В
производството по възобновяване, съгласно чл. 426 от НПК, се прилагат
правилата за касационно производство доколкото няма особени правила. От
изявленията на адв. Р. във фазата по същество следва, че се поддържат нови
основания от предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и по същество
представлява ново искане. Законодателят е предвидил възможността за
допълнение с нови доводи и данни, които подкрепят посоченото основание,
но не и с нови основания, поради което доводите за допуснато и съществено
процесуално нарушение са неотносими към направеното искане. В този
смисъл е Решение № 124 от 16.05.2013 г. на ВКС по н.д. № 375/2013 г., II н.о.,
НК. Пределите на извършваната касационна проверка се очертават от
молителите или прокурора чрез посочване на отменителните основания и
доводите, които ги подкрепят. Процесуалният закон не предвижда право на
допълнителна жалба/искане или протест. Недопустимо е въвеждането на нови
основания, извън посочените в искането за възобновяване на делото. Още по-
малко това може да се направи в пледоарията по съществото на делото. В
5
този смисъл е Решение № 569 от 09.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 2796/2011 г.,
I н.о., НК. Независимо от горното ще посочим, че въпросният „основен
свидетел” не се индивидуализира пред настоящия състав, нито е ясно какво е
отношението му към казуса по делото. Първата инстанция е дала възможност
на подсъдимия и неговия защитник да доведат свидетел с неуточнени имена и
адрес, но това не се е случило. Пред въззивната инстанция е доведен и
разпитан свид. М. Й. А., като РОС е обсъдил подробно по каква причина
показанията на този свидетел не водят до различни правни изводи. В съдебно
заседание на 11.06.2020 г. по ВНОХД № 85/2020 г. на Русенския окръжен съд
адв. М. е заявил изрично, че няма да сочи други доказателства, след което е
даден ход на съдебните прения. При тези данни, настоящият състав на ВТАС
не намира да е допуснато процесуално нарушение, което да е довело до
ограничаване на правата на осъденото лице.
По изложените съображения, направеното искане за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. М. В. за
възобновяване на наказателното производството по ВНОХД № 85/2020 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД гр. РУСЕ и по НОХД № 894/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД гр.
РУСЕ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6