РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502388 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 56376/17.08.2022 г. на „ВАЛЕРИ НИКОЛОВ-ФФ“ ЕТ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Симеоново“, ул. „Момина сълза“, № 14А срещу Решение № 2426/21.07.2022
г., постановено по гр.д. № 3770/2022 г., на ВРС, XXXIV с., с което е
отхвърлен иска за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 258, „Варна Тауърс – Г“, да заплати сумата
1832.45 лв., представляваща договорна неустойка за неспазен срок на
предизвестие, дължима по силата на чл. 18, ал. 1 от Договор № ******* г., за
комбинирани услуги по условията на продукт „Енерго-Про маркет +“, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.03.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 92 ЗЗД.
Въззивникът навежда твърдения, за недопустимост на съдебното
решение, тъй като в него били разгледани предпоставките на иск с правно
основание чл. 307 ТЗ, какъвто не е бил предявяван. Оспорва като неправилни
изводите на съда за прекратяване на сключения договор в хипотезата на чл.
17, ал. 1, б. „з“, както и, че основание за възникване на договорната
отговорност на ответника не е възникнало. Сочи, че нито една от посочените
в договора хипотези на прекратяване на договора не е била налице, нито
ответникът се е позовавал на някоя от тях, а последния едностранно и
предсрочно е прекратил сключения договор. Още излага, че съдът
1
неправилно е приел, че изявлението на ответника в писмо от 05.10.2021 г.,
няма характер на предизвестие по смисъла на сключения договор. Още
повече, че с последващо писмо ответникът е направил опит да оттегли
предизвестието (както сам той го определя). Счита, веднъж получено
предизвестието за прекратяване на договора не може да бъде едностранно от
отправилата го страна, както неправилно е приел ВРС. Оспорва и останалите
мотиви на първоинстанционния съд като излага доводи за неправилността им.
По същество моли за обезсилване на постановеното решение като
недопустимо, в условията на евентуалност да бъде отменено, а предявеният
иск – уважен. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
№ 62564/14.09.2022 г. от въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ
УСЛУГИ“ ЕАД, в който оспорва жалбата и счита атакуваното съдебно
решение за законосъобразно и обосновано. Счита, че въз основа на събраните
доказателства първоинстанционния съд правилно е извел фактическа
обстановка по делото, а след това и е достигнал до верни и обосновани
изводи. Излага подробен анализ на събраните доказателства и оспорва
оплакванията изложени във въззивната жалба и от своя страна излага доводи
по всяко едно от тях. По същество моли за потвърждаване на съдебния акт. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа депозирания
отговор, по изложените в него съображения.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Валери
Николов - ФФ“ ЕТ, с която е предявен иск за осъждането на „Енерго-Про
Енергийни Услуги“ ЕАД, да заплати сумата 1834.38 лв., неустойка за
неспазен срок на предизвестие, дължима по силата на чл. 18, ал. 1 от Договор
№ ******* г., за комбинирани услуги по условията на продукт „Енерго-Про
маркет +“, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
25.03.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е твърдял, че между него и ответника на 09.06.2021 г. е бил
сключен Договор за комбинирани услуги № ******* г. по условията на
продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ+", със срок на действие до 30.06.2022 г. По
силата на Договора ответникът се задължил да продава и доставя, а ищецът -
да получава и заплаща, количества нетна активна електрическа енергия при
цена и условия, посочени в договора. Твърди, че на 05.10.2021 г. получил от
ответника писмено уведомление, обективиращо изявление за прекратяване на
договора, считано от 01.11.2021 г., както и че инициира служебно
прехвърляне на обектите на ищеца към Доставчик от последна инстанция
(ДПИ) като за избягване на генерирането на допълнителни разходи ищецът
следвало да предприеме незабавни стъпки за стартиране на процедура по
смяна на доставчик пред съответния мрежови оператор. Сочи, че това
поведение на ответника било в нарушение на разпоредбата чл. 17, ал. 1, б. ж.
Предвид кратките срокове, незабавно стартирал процедурата по смяна на
доставчик, пред мрежовия оператор. Същевременно с отговор от 07.10.2021
г., изразил несъгласието си с предложението сключеният договор да бъде
прекратен по взаимно съгласие и предявил претенции за заплащане на
неустойката предвидена в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1, б. “ж“
от Договора. Непосредствено след сключване на договор с нов доставчик, на
08.10.2021 г., бил уведомен от ответника, че оттегля изявлението си за
2
прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. С последващ отговор
ищецът заявил, че новото предложение за прекратяване на договора от
01.12.2021 г. не може да породи действие, тъй като действие е породило
предизвестието за прекратяване на договора от 01.11.2021 г., което нито е
било оттегляно по предвидения ред, нито е било обезсилвано по съгласие на
двете страни. Още сочи, че с писмо от 25.10.2021 г. ищецът отправил
изявление за прихващане на дължимата от ответника неустойка, която не е
била заплатена от него, със своето задължение за заплащане на ел. енергия в
размер на 3467.88 лв., за м. септември, съгласно Протокол за прихващане от
същата дата като разликата в размер на 1635.43 лв., била преведана на
ответника отново на същата дата по банкова сметка. Тъй като извършеното
прихващане било оспорено от ответника и под страх от прекъсване на ел.
захранването, сумата 1832.45 лв., била също заплатена по банков път, заедно
със сумата 1.53 лв., обезщетение за забава върху посочената главница.
В границите на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по
сочения от ищеца Договор, неговия предмет и условия. Излага хронология на
разменената между страните кореспонденция във връзка с отправеното от
него до ищеца предложение, за промяна на условията по договора, която
съвпада с изложената от ищеца, както по дати, така и по съдържание. Твърди,
че на 27.10.2021 г. от електронна поща ********, ответникът получил писмо -
уведомление от „ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството му на
мрежови оператор, кои обекти (в т.ч обектите на ,,Валери Николов - ФФ" ЕТ),
считано от 01.11.2021 г. няма да бъдат при доставчик „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни Услуги" ЕАД.
Излага, че съобразно клаузите на сключения договор страните са
предвидили възможност за преговори, в случай на необходимост от
изменение на договорните клаузи при настъпване на обстоятелства, които е
било невъзможно да бъдат предвидени към момента на сключването му,
както и че при липса на съгласие за изменение на договореностите и ако
запазването на договора при първоначалните условия би довело до сериозни
загуби за страните, увредената страна има право да прекрати договора
едностранно, без в договора да е предвиден срок на предизвестие, в
посочената хипотеза. Сочи, че страните са договорили и изрична възможност
за прекратяване на договора от едната от двете страни, с едностранно
предизвестие от 30 дни, но не по-рано от първо число на месеца, следващ
месеца, в който изтича предизвестието.
Ответникът оспорва претендираната неустойка по размер като сочи, че
единствената стойност, която следва да се вземе предвид при определяне на
размера на неустойката по чл. 18, ал. 1 от Договора, е цената на
електрическата енергия, която в приложената към исковата молба фактура №
******, е в размер на 0.18911 лв./КВтч. Така стойността на неустойката ще
представлява 50 % от произведението на 0.18911х12904 и възлиза на 1220.14
лв. Сочи че, всички останали редове на фактурата се отнасят до цени на
мрежови услуги, дължими на мрежовите оператори, поради което и не следва
да участват при формиране размер на неустойката по договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
3
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 4314/18.11.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС намира, че решението е постановено от законен състав на ВРС и в
границите на правораздавателната му компетентност, поради което се явява
валидно.
Що се касае до допустимостта на постановеното решение - това е и
първото оплакване на въззивника. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде
квалифициран като такъв с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Именно такава
е правната квалификация, дадена от първостепенния съд на предявения иск.
Вярно е, че в съдебното решение част от изложените мотиви, касаят
института на стопанската непоносимост, закрепен в разпоредбата на чл. 307
ТЗ. Вярно е също така, че този институт не намира приложение в конкретния
случай, доколкото такъв иск не е бил предявяван, както правилно е отбелязал
и въззивникът. Макар и тази част от мотивите да няма касателство с
предявения иск, това само по себе си не означава, че ВРС е разгледал и се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 307 ТЗ, доколкото подобен
диспозитив решението не съдържа. Въззивният състав приема, че института е
засегнат от първостепенния съд за пълнота на изложението, доколкото
хипотезата на чл. 16 от сключения между страните Договор, по фактически
състав наподобява този институт от търговското право. В заключение,
произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
претенция за дължимост на договорна неустойка, разгледани са
предпоставките за уважаване на този иск, поради което решението се явява и
допустимо.
.По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба по съществото на спора,
съставът на ВОС намира следното:
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът може да
иска обезщететение и за по-големи вреди. Следователно неустойката е вид
обезщетение за неизпълнение. Основателността на иск на посоченото правно
основание предполага провеждане на главно и пълно доказване от страна на
ищеца на следните предпоставки - наличие на валидно договорно
правоотношение между страните, неизпълнение на задължение по него от
страна на ответника, което да е обвързано с валидна неустоечна клауза,
обосноваване на претендираната неустойка по размер. В тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, както
и евентуално въведени правоизключващи и правонамаляващи възражения, в
случай, че такива са релевирани.
Между страните не е било предмет на спор съществуването и
валидността на облигационно правоотношение, възникнало по силата на
4
сключения Договор за комбинирани услуги № ******* г. по условията на
продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ+", със срок на действие до 30.06.2022 г. Не
са били предмет на спор и съществените условия по Договора, както и
хронологията и съдържанието на разменената между тях през м. октомври
2021 г., кореспонденция, досежно изменението на условията по Договора и
отправеното от въззиваемото дружество изявление за прекратяването му.
Спорът между страните, пренесен и пред въззивната инстанция, се
концентрира върху отговора на въпроса, налице ли е неизпълнение от страна
на ответника на задължението му да отправи 30-дневно предвизвестие във
връзка с прекратяване на договорното правоотношение, влязла ли е в
действие неустоечната клауза, уговорена между страните в чл. 18, ал. 1 от
Договора и дължима ли е предвидената в тази клауза неустойка.
С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от сключения между страните Договор,
страните са предвидили условията и реда за изменение на сключения договор.
Прави впечатление, че предпоставка за това изменение е настъпването факти
и обстоятелства, стоящи извън волята на всяка от страните, а именно:
промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение на
цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в
нормативната уредба, които са настъпили по време на действие на договора и
не са могли да бъдат предвидени при сключването му. При невъзможност да
се постигне споразумение относно изменение на съответните договорни
клаузи, както и ако запазване на действието му би довело до сериозни загуби,
увредената страна има право да инициира действия по прекратяването на
договора, по реда на чл. 17, ал. 1, б. „з“.
Именно в тази хипотеза попада отправеното до ищеца на 05.10.2021 г.,
от страна на ответника, предложение за промяна условията по договора,
считано от 01.11.2021 г. Предложението касае промяна в един от
ценообразуващите елементи по договора, въвеждане на междинно плащане и
съкращаване на срока за заплащане на остатъка от цената. Предложението е
обосновано с наличие на обективни фактори, които водят до невъзможност
договорът да бъде изпълняван от ответника при първоначалните му условия,
а именно: рекордно повишение цените на ел. енергия на пазарите в Европа и
региона, настъпило по причина цените на природния газ и на разрешителните
за емисии въглероден диоксид; регистрирано увеличение от над 100% на
цените на БЕНБ, спрямо аналогичен период на предходната година;
регистриран ежемесечен ръст от над 10% на цените на БЕНБ, а от м.
октомври повече от 20%. Отправено е и алтернативно предложение - за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г. В
уведомлението е посочено, че при непостигане на съгласие, то следва да бъде
третирано като предизвестие за прекратяване на договора, считано от
01.11.2021 г.
Предложението за прекратяване на сключения Договор по взаимно
съгласие не е било прието от страна на ищеца, както е видно и от изпратения
отговор от 07.10.2021 г. В отговора, ищецът още е посочил, че му се дължи
неустойката предвидена в чл. 18, ал. 1 от Договора, поради неспазен срок на
30-дневно предизвестие, възлизаща на исковата претенция като е приложил и
издаден счетоводен документ по ЗДДС за размера на неустойката.
Предложението за изменение на съответните клаузи в Договора изобщо не е
било коментирано.
На 08.10.2021 г., ответното дружество е изпратило ново писмено
5
предложение, в което е повторило предложенията си за промяна на
договорните условия. В предложението е направено изявление за оттегляне на
предходното уведомление за прекратяване на договора, считано то 01.11.2021
г. Ответникът е посочил още и, че ако предложените промени са
неприемливи за другата страна, писмо следва да бъде считано за писмено
предизвестие за прекратяване на договора между страните на основание чл.
17, ал. 1, буква „ж" от Договора, считано от 01.12.2021 г.
В отговор от 11.10.2021 г. ищецът отново заявил, че предложението за
промяна е крайно неизгодно за него. Направил изявление, че ще счита
Договора за прекратен от 01.11.2021 г., съобразно вече полученото предходно
уведомление и, че новото уведомление за прекратяване на Договора от
01.12.2021 г. няма да породи действие. Уведомил ответника и, че вече е
направил избор на нов доставчик на ел. енергия.
При така развилата се кореспонденция между страните и направените
изявления, съставът на въззивния съд по въпроса за прекратяването на
договорната връзка между страните намира, че този факт е настъпил на
01.11.2021 г. Както вече бе посочено отправеното до ищеца предложение от
05.10.2021 г., за изменение на условията по договора попада в хипотезата на
чл. 16, ал. 1 от Договора. По въпроса за прекратяването на Договора тази
разпоредба препраща към хипотезите уредени в чл. 17, ал. 1, б. „з“,
предвиждаща че договорната връзка може да бъде прекратена от всяка от
страните при наличието на определени предпоставки, измежду които попада
и неприемането на предложение за изменение на договора, отправено по реда
на чл. 16, ал. 1.
Прави впечатление, че в чл. 17, ал. 1 от Договора, са уредени различни
хипотези на прекратяване на договора като само в две от тях – тези по б. „а“ и
„ж“ (б. „е“ не се прилага между страните), се изисква изтичане на 30-дневно
писмено предизвестие. Останалите хипотези, в т.ч. и б. „з“ не изискват
отправяне на предизвестие, което да е обвързано със срок. Именно по тази
причина и в ал. 2 от чл. 17, страните са разписали изискванията не само към
предизвестие за прекратяване, но и към уведомление. Логично е, че в
случаите, когато не се налага изтичане на определен срок, се касае за
уведомление отправено от едната страна до другата, с оглед прекратяване на
договорната връзка. Така ал. 2 от чл. 17 изиква в предизвестието и/или
уведомлението по ал. 1 да бъде посочена причината за прекратяване на
Договора и датата, на която прекратяването ще се счита за настъпило. Така
изпратеното на 05.10.2021 г. уведомление от ответника до ищеца, за
прекратяване на договора, в хипотезата на чл. 16, ал. 1, отговаря на тези
изисквания – посочена е причината – неприемане на отправените
предложения за изменение на условията по Договора и е посочена датата, от
която прекратяването ще се счита за настъпило – 01.11.2021 г.
Принципно правилно е становището на въззивника, че веднъж
отправено и надлежно получено от насрещната страна, изявлението за
прекратяване на договора не може да бъде оттеглено, едностранно от
страната, която го е направила. Поради което и изявлението с подобно
съдържание, релевирано от въззиваемото дружество в коментираното по-горе
писмо от 08.10.2021 г. не може да породи целените последици. Следователно
и, както бе посочено по-горе, договорната връзка между страните е била
разпадната, считано от 01.11.2021 г., по реда и при условията на чл. 17, ал. 1,
б. „з“ от Договора.
6
Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Договора
при прекратяване на Договора без съответната страна да е спазила срока на
договореното в чл. 17, ал. 1 предизвестие, неизправната страна дължи
неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно
средномесечно количество ел. енергия по цената от последно издадената от
Продавача и Координатор фактура, съгл. Чл. 11 от Договора – за неспазения
срок на предизвестието. Видно от цитираната неустоечна клауза,
пораждането на дължимостта на уговорената неустойка е предпоставено от
неспазен срок на предвиденото в чл. 17, ал. 1, предизвестие. Както бе
посочено хипотезата, в която договорът между страните е бил прекратен не
изисква отправяне на предизвестие, обвързано с определен срок, поради което
и уговорената неустойка не се явява дължима, доколкото не е налице
неизпълнение на подобно задължение от страна на въззиваемия – ответник.
В заключение предявения иск като неоснователен подлежи на
отхвърляне. Като е постановил решение в същия смисъл, първостепенния съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвъредно.
С изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват
разноските направени за воденето на въззивното производство, които
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, възлизат на
сумата 432.00 лв., с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2426/21.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 3770/2022 г., на ВРС, XXXIV с.
ОСЪЖДА „ВАЛЕРИ НИКОЛОВ-ФФ“ ЕТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Момина
сълза“, № 14А, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата 432.00 лв.
(четиристотин тридесет и два лева), разноски за въззивно производство, на
осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7