Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Габрово, 01.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 151 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Т.П.Б. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
против Решение № 260050 от 26.11.2020 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 301 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0341-000171 от 14.05.2020 година на Началника
на Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово, с което на Т.П.Б. *** за нарушение на чл. 103 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено
при неправилно приложение на материалния закон, необосновано и немотивирано е –
налице са нарушения на процесуалните правила при постановяването му, като
поради тези обстоятелства наложеното наказание се явява явно несправедливо. Касационният
жалбоподател счита, че не е доказано извършването на вмененото му нарушение;
въззивният съд е дал вяра на твърденията на контролните органи, а те са
заинтересовани от изхода на делото, без да събира други доказателства; не са
иззети транспортни документи, установяващи превоз на пътници; проверяващите
органи не са извършили проверка в момент, когато е управлявано процесното МПС;
липсват доказателства, че проверяващите към момента и на мястото на проверката
са изпълнявали служебни задължения; липсват вредни последици, поради което е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касационният жалбоподател
счита, че въззивният съд, възприемайки позицията на административнонаказващия
орган, е демонстрирал предубеждение в полза на органа и явно не е взел решение
по свое вътрешно убеждение, а фаворизирайки определени групи доказателства. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният
жалбоподател Т.П.Б. не се явява и не се представлява
в откритото съдебно заседание.
Ответната по жалбата
страна Районно управление – Севлиево при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се
представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Приетата от
съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Последният
споделя изцяло правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП,
поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на въззивното
решение.
Извършването на вмененото на Б. нарушение се
доказва от събраните по делото доказателства, като за контролните органи е
налице основание, прилагайки правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, да
ангажират административно-наказателната отговорност на Т.Б. за извършеното при
управление на притежаваното от него МПС нарушение. Ако наказаното лице счита,
че съществуват други лица, които биха могли да дадат показания по случая, то е
следвало да прояви процесуална активност и да ги посочи на съда с искане да бъдат
допуснати и разпитани като свидетели по делото, каквото искане липсва, поради
което твърдението за допуснато нарушение от страна на съда се явява голословно
и необосновано. Дали към посочения в АУАН и НП момент с процесния автобус е бил
извършван превоз на пътници е въпрос, който е ирелевантен към вмененото на Б.
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, поради което съдът не е имал задължение да събира
доказателства в тази насока. От установения по делото начин на извършване на
нарушението се установява, а и самото нарушение по чл. 103 от ЗДвП предполага,
че сигналът за спиране е бил подаден към процесното МПС по време на движение на
последното. Наведените за първи
път едва в касационната жалба доводи, свързани с компетентността на служителите
на Националното ТОЛ управление, също се явяват голословни и неоснователни
предвид приложимите законови норми и събраните по делото доказателства. Агенция
„Пътна инфраструктура“, в структурата на която е Националното ТОЛ управление,
има правомощията на контролен орган по ЗДвП по силата на чл. 167а от закона,
като процесните служители са имали правомощието по чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спират движещи се МПС за извършване на проверка, като сигналът е бил
подаден съгласно изискването на посочения чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
При отчитане налице ли е маловажен случай, въззивният съд е извършил
съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства, а нови не се инвокират от
касационния жалбоподател, поради което изводът за липса на предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН се споделя от настоящия съдебен състав.
Наложените с процесното НП наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в предвидения от закона минимален размер и не могат да бъдат изменяни в посока намаляването им.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050 от 26.11.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 301 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.