Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Варна, 15.09.2021
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на седми септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното административно дело № 1445/2021 г. по описа на Административен
съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано
е по жалба на Д.Р.Р. ЕГН ********** срещу Заповед № ЗСП/Д-В/3252/12.05.2021 г. издадена
от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Варна, на основание
чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, потвърдена с Решение
№ 03-РД06-0124/09.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Варна, с която му е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Жалбоподателят
сочи, че незаконосъобразно административния орган е приел, че изискването на
чл. 16б, ал.1, т.2 от ППЗСП е относимо само когато член на семейството остане
без работа по време на епидемичната обстановка. В случая единият родител няма възможност
да работи дистанционно и да ползва платен отпуск, а другия е безработен,
регистриран в „Бюрото по труда“, като в оспорената заповед неправилно е
посочено, че липсва регистрация в „Бюрото по труда“. С тези доводи моли жалбата
му да бъде уважена и оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуален представител Д.Р.– съпруга, поддържа жалбата.
Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на
заплатената държавна такса.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, в депозирано
по делото становище посочва че до 31.07.2021 г. е бил удължен срокът на
епидемичната обстановка. Служители на ДСП – Варна са извършили по служебен ред
необходимите проверки в системата за междурегистров обмен REGIX. Установени са
всички факти, имащи отношение за определяне правото на семейството за
подпомагане с месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка по чл. 16б от ППЗСП. Резултатите от проверката
са обективирани в изготвения социален доклад.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Д.Р.Р. е
подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/3252/28.04.2021 г. до директора на
дирекция "Социално подпомагане" – Варна за отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка. Приложени са към заявлението: служебна бележка от „Експрес кар“ ООД
издадена на 23.04.2021 г. на Д.Я.Р./съпруга на Р./, в която е посочено, че
работи 8 часа, считано от 16.04.2007 г. в дружеството и за м. 03.2021 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1909,56 лева, през м. март
2021 г., не е възможно работата да се извършва дистанционно вкъщи, няма право
на платен отпуск, правото на такъв вече е реализирано, пропорционално на
отработеното време и не получава парично обезщетение за временна
нетрудоспособност; служебна бележка от СУ „Гео Милев“ Варна издадена на
28.04.2021 г., в която е посочено, че В.Д.Р. /син на Р./ през учебната
2020/2021 г. е ученик в V клас в СУ „Гео Милев“, проведено е обучение в
електронна среда за периода 04.03-31.03.2021 г., 01.04-02.04.2021 г. и
12.04.-23.04.2021 г.
Изготвен е
Социален доклад във връзка с подаденото заявление на 12.05.2021 г. от главен
социален работник в ДСП – Варна, В раздел „А“ е посочено, че Р. е женен с две
деца на 11 и 18 години. Безработен е, без регистрация в дирекция „Бюро по
труда“, последно е работил до 02.11.2015 г. Има едно учащо дете на 11 години,
което се обучава в електронна среда до 23.04.2021 г. Доходът на семейството за
м.04.2021 г. се формира от работна заплата в размер на 1909,56 лева и семейни
помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на
72 лева, поради което дохода на член от семейството, което е от 4 члена е в размер
на 495 лева, което е по-малко от нормативно определения доход, даващ право на
искана помощ. В Раздел Б "Преценка на нуждите от социално подпомагане и
мотивирано предложение за отпускане на социална помощ" от доклада е
посочено, че Р. и семейството му не отговарят на всички условия за отпускане на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, тъй като Р. не
е останал без работа при обявеното извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка.
Оспорената Заповед
№ ЗСП/Д-В/3252/12.05.2021 г. е издадена
от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, отказана
е социална помощ на Д.Р.Р. по чл. 16б от ППЗСП, тъй като последния трудов договор
е прекратен на 02.11.2015 г. и Р. не е останал без работа при обявеното
извънредно положение или обявената извънредна епидемична обстановка. Посочено
е, че месечната помощ се отказва на основание чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Заповедта е
оспорена по административен ред пред директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Варна, който с Решение № 03-РД06-0124/09.06.2021 г. е
потвърдил същата излагайки мотиви, че възникналото извънредно положение не е
довело до оставането без работа на Р., а това обстоятелство е възникнало преди
това, както и че по отношение на съпругата му е наличен трудов договор и същата
не е ползвала неплатен отпуск.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Решение №
03-РД06-0124/09.06.2021 г. на директора на РДСП – Варна е съобщено на
21.06.2021 г. на жалбоподателя. Жалбата е подадена на 01.07.2021 г. в
изискуемия срок, от надлежна страна с правен интерес при спазване на чл. 13,
ал.6 от ППЗСП.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – директора на дирекция "Социално
подпомагане" – Варна, при упражняване на законово регламентираните му
правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във връзка
с чл. 16б от ППЗСП.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ЗСП писмена
форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
изложение на фактическите и правните основания за постановения отказ, което
позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. С оглед
горното, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във
връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за
постановяване на мотивиран административен акт.
Административното
производство е започнало във връзка с подадено заявление-декларация по образец
на 28.04.2021 г. съгласно изискването на
чл. 26, ал. 1 от ППЗСП. При
спазване на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП на
12.05.2021 г. в срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален
работник е извършил социална анкета и е изготвил социален доклад съгласно
образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане, в който съобразно правомощията си по чл. 27, ал. 9 от ППЗСП е направил
предложение за отказ на помощта. Въз основа на констатациите в социалния доклад
директорът на дирекция "Социално подпомагане" – Варна е издал
процесната заповед в срока по чл. 28, ал. 1 от ППЗСП.
Установеното обосновава извод за липса на процесуални нарушения при издаване на
оспорената заповед.
По
отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът
съобрази следното:
Не се спори
между страните за наличие на обявена извънредна епидемична обстановка на
основание Решение № 72 на МС от 2021 г.
за удължаване срока на извънредната епидемична обстановка до 30 април 2021 г. (обявена
с Решение № 325 на Министерския съвет от 2020 г. , последно удължена с Решение
№ 855 на Министерския съвет от 2020 г.).
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите са
предвидени в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП,
социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този
закон с изключение на целевите помощи за
отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика (чл. 12, ал. 4 от ЗСП).
В случая Д.Р.Р.
е подал заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Правото
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст е
регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 г. за
допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г.). В новосъздадената разпоредба
на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП е
предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата или единият от работещите родители,
или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от
вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица,
които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т. 4
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1,
2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП нормативно
са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ
по чл. 16б от ППЗСП - децата
да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; да не посещават училище или детска ясла и детска градина,
както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в
детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца,
в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или
равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020
г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при
обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на
територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
От
посочената регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има
специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с деца до
14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и когато по отношение на родителите (респ. на единия
родител или на родителя, отглеждащ сам дете) е налице някоя от хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ППЗСП и е
изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за
размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от § 2 от
ПЗР на ПМС № 322/23.11.2029 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (обвързващ
прилагането на чл. 16б от ППЗСП с обявено
извънредно положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на
територията на РБ, свързана с разпространение на COVID-19) следва извода, че за
наличието на обуславящите правото на месечна целева социална помощ
материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ППЗСП,
преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и
съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във
връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.
В
разглеждания случай между страните по делото не се спори, че семейството на Р. отговаря
на изискванията на чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП, както и
че по отношение на заявителя и неговата съпруга хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗСП са
неприложими.
В жалбата
са изложени доводи, че Р. отговаря на изискванията за помощ предвидени в чл.
16б, защото единият родител няма възможност да работи дистанционно и да ползва
платен отпуск, а другия е безработен, регистриран в „Бюрото по труда“, докато
ответника е посочил, че не е налична регистрация в „Бюрото по труда“.
С това
изявление жалбоподателя навежда довод, че отговаря на изискванията на чл.16б,
ал.1, т.1 от ППЗСП. За да е налице право на месечна целева помощ на основание
чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП, следва двамата или единият от работещите родители,
или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от
вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност. Нормата е приложима при двама
работещи родители. При наличие на такива, следва единият /или двамата/ да не
може да извършва дистанционна работа от вкъщи и да няма възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност. След като Р. не е работещ към момента на подаване на
заявлението, следва че хипотезата на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП не е приложима
в настоящия случай.
Спорът по
делото е концентриран върху въпроса отговаря ли жалбоподателят на изискването
на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до
14-годишна възраст, и в частност касае тълкуването на това нормативното
условие.
Според
административния орган, издал оспорената заповед, въведеното в тази правна
норма изискване е родителят да е останал без работа във връзка с обявеното
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Съдът споделя този
довод, тъй като разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП изисква двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, да са останали без работа, но без право на обезщетение при
безработица, респ. размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4. При тълкуването на нормата на чл. 16б от ППЗСП следва да
се съобрази обстоятелството, че тя е създадена именно, за да отговори на
нововъзникналите обществени отношения по повод обявената в световен мащаб
пандемия от заразяване с вируса COVID-19 и обявените в тази връзка в Република
България извънредно положение/извънредна епидемична обстановка. Тълкуването в
този контекст ще обезпечи и правилното прилагане на целта на закона. А целта на
закона в случая е да се подпомогнат семействата, чиито доходи са намалели
вследствие на обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка,
поради загуба на работа или невъзможност тя да се извършва в такива условия,
каквато е целта на всяка социална помощ – да компенсира в някаква степен
ниските доходи – аргумент от чл. 9, ал. 2 от ППЗСП. В този
смисъл употребеният израз в нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП "са останали без работа" следва да се разбира, че
това събитие е настъпило именно в резултат на обявеното извънредно положение/извънредна
епидемична обстановка и свързаните с това многобройни ограничения на
търговските и други видове дейности, осигуряващи трудова заетост. Именно в
резултат на свиването на трудовата заетост, загуба на работа в условията на
извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, липса на обезщетение за
безработица, невъзможност родителите да работят в такава обстановка или да
ползват платен отпуск, с приемането на новата разпоредба се отговаря на тези
нови обществени отношения и се създават компенсаторни механизми, които да
смекчат ефекта на наложените от държавата редица ограничения, необходими за
овладяване на епидемията. Оттук следва, че разпоредбата не е приложима по
отношение на всички безработни родители, чиито деца не посещават училище поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение/извънредната
епидемична обстановка, а само спрямо тези, които са останали без работа във
връзка с обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка.
В подкрепа
на горния извод е и граматическото тълкуване на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Използваната от нормотвореца глаголна форма е в минало
неопределено време ("са останали без работа"), определяно като
сегашно резултативно време, при което в сегашния момент е актуален резултатът
на действие, което се е извършило в минал момент. Тоест, към момента на
подаване на заявлението за отпускане на помощта лицето трябва да е без работа,
което обстоятелство следва да е настъпило вследствие (да е в резултат) на
обявеното в страната извънредно положение/извънредна епидемична обстановка. Ако
целта на нормата е била да се визират всички безработни лица, употребеният
израз следваше да е в сегашно време ("са без работа"), без да се
държи сметка за причината (резултатът), довела до това състояние. След като в
случая няма спор, че жалбоподателят не е останал без работа вследствие на
ограниченията в пазара на труда след въвеждането на извънредното
положение/извънредната епидемична обстановка (на 13.03.2020 г.), а много преди
това (от 02.11.2015 година), то за него предвиденият в чл. 16б от ППЗСП
компенсаторен механизъм – отпускане на новосъздадената целева помощ, е неприложим.
При това положение не е налице връзка между причината, заради която се създава
нормата – въвеждане на извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, и
следствието – да е останал без работа, тъй като причината за оставане без
работа стои преди датата на обявяване на извънредното положение/извънредната
епидемична обстановка.
От
представените доказателства в съдебното производство от жалбоподателя - решения
за обявяване на извънредно положение, служебна бележка от СУ „Гео Милев“, че
през учебната 2020/2021 г. Владимир Р. – син на жалбоподателя е ученик в V клас
и служебна бележка от Агенция по заетостта, че от 01.12.2020 г. – 08.06.2020 г.
Р. е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ като лице търсещо работа, не се
установяват факти, които да обосноват право за получаване на исканата месечна
целева помощ.
Липсват
всички основания за оспорване по чл. 146, т.1 - 5 от АПК,
поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за присъждане на държавна такса в размер на 10 лева е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Предвид
изложеното, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Д.Р.Р. ЕГН ********** срещу Заповед № ЗСП/Д-В/3252/12.05.2021 г.
издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Варна,
потвърдена с Решение № 03-РД06-0124/09.06.2021 г. на директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Варна, с която му е отказана месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: