Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Киримов в. гр. дело № 12206 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на ищеца А.Н.Н. срещу решение № 187053 от 29.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 4772/2020 г. на СРС, II ГО,
79 състав, с което са отхвърлени предявените от А.Н.Н. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР осъдителни искове, както
следва: за сумата от 2 121, 04 лв., представляваща възнаграждение за 234,
52 часа извънреден труд за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 30.01.2020 г. до изплащане на
сумата, както и за сумата от 268, 95 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 01.04.2017 г. – 31.12.2019 г. В жалбата се излагат доводи, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Излага се подробни съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбите на КТ не следва да се прилагат
за служители, работещи по ЗМВР. Развиват се съображения във връзка с
приложението на НСОРЗ. Отправя се искане решението да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. С
жалбата не са заявени доказателствени искания. В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР. Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното: Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, а по същество същото е и правилно. Според чл. 187 ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите
на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Нормата на чл.187 ЗМВР се явява
специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в
сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа.
Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите
от МВР . Извънреден е трудът, полаган от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време по график. Нормата на чл. 187 ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд,
който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният
от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал. 2 ЗМВР, според
който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на
50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/. В нормата на чл.187
ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да
определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането
на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време
/така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/.
Действително с чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при
сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за
процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с
Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ
59/29.07.2016г/ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може
да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд през процесния период се
остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра
на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен
час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 0, 25лв. Следователно
положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа
не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената
в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е
възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС
, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното
време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете
труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В исторически план посоченият
коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП,
което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140,
ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно, в конкретния случай
няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане
на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден
труд. Исковете за 2121,04 лева възнаграждение за положен извънреден труд от
разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за
периода 01.01.2017 г – 01.01.2020 г и за сумата от 268,95 лева лихва за забава, върху посочената главница от
01.04.2017 г. до 18.10.2019 г са неоснователни. Поради сходните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото право на
разноски има въззиваемата страна, която е направила съответно искане. Същото
следва да се определи в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 187053 от 29.08.2020 г постановено по гр.д.№ 4772/2020 г на СРС, 79 състав . ОСЪЖДА
А.Н.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.