гр. Силистра,03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, гражданско отделение в откритото
заседание
проведено на шести ноември през
две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието
на съдебния секретар Мирена
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
, като
разгледа докладваното
от Т . Василева в. гр.
дело №215/2018 г. по
описа
на СсОС
и за да
се произнесе, взе
в предвид следното:
Постъпила е
въззивна жалба от Г.Ш.Х., ЕГН **********, и Б.Х.Х., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, против решение
№ 22/05.07.2018 г., постановено по гр. дело №247/2017 г. на Тутраканския районен съд, с което Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо тях, че ищците притежават правото на собственост, придобито въз основа
на осъществено в периода: 1996 г. - 2006 г. давностно владение, върху следния
имот Парцел V-38 (пет римско, тридесет и осем арабско) в кв. 3 и 4 по плана на
с. Зарица, общ. Главиница, с площ 2 577 кв. м., при съседи: Парцел IV-37, Парцел
VI-40, Парцел VII-38, Парцел VIII-39 (съгласно Скица изх. № 175/17.07.2017 г.,
изд. от Община Главиница); до размера на следните ид. ч.:
1. И.И.С.
(ИВЕЛИН ИЛИЕВ СТОЯНОВ), с ЕГН ********** и С.М.С., с ЕГН **********, и двамата
с посочен по делото адрес: общ. Главиница, с. Зарица, ул. „Десета” № 7 - 1/3
(една трета) ид. ч., придобити в режим на съпружеска имуществена общност;
2. ЯХЯ И.С.,
с ЕГН ********** и Е.Е.С., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото
адрес: общ. Главиница, с. Зарица, ул. „Десета” № 7 - 1/3 (една трета) ид. ч.,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност;
3. Б.И.И.,
с ЕГН ********** и Н.И.И., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото
адрес: общ. Главиница, с. Зарица, ул. „Десета” № 7 - 1/3 (една трета) ид. ч.,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
ОТМЕНИЛ Е
на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 609/18.12.1997, т. 3, н. д. № 1335/1997 г. на
Анелия Раева, Нотариус при Районен съд - гр. Тутракан, само в частта, с която е
удостоверено придобиването на правото на собственост от Б.Х.Х., с ЕГН **********,
върху Парцел V-38 (пет римско, тридесет и осем арабско) в кв. 3 и 4 по плана на
с. Зарица, общ. Главиница, с площ 2 577 кв. м.
ОТХВЪРЛИЛ
Е като неоснователни предявените искове
от ответниците Б.Х.Х., с ЕГН ********** и Г.Ш.Х., с ЕГН **********; срещу
ищците И.И.С. (ИВЕЛИН ИЛИЕВ СТОЯНОВ), с ЕГН **********; С.М.С., с ЕГН **********; ЯХЯ И.С., с ЕГН **********;
Е.Е.С., с ЕГН **********; Б.И.И., с ЕГН **********; Н.И.И., с ЕГН **********;
за установяване на правото на собственост на ищците, придобито въз основа на
осъществено в периода: 1986 г. - 2017 г. давностно владение, върху следния
имот: Парцел V-38 (пет римско, тридесет и осем арабско) в кв. 3 и 4 по плана на
с. Зарица, общ. Главиница, с площ 2 577 кв. м., при съседи: Парцел IV-37,
Парцел VI-40, Парцел VII-38, Парцел VIII-39 (съгласно Скица изх. №
175/17.07.2017 г., изд. от Община Главиница).
Присъдил е
съответни разноски и е ОПРЕДЕЛИЛ на страните шестмесечен срок за отбелязването
на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл.
115, ал. 2 ЗС. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, в силно
противоречие на материалния и процесуален закон, поради което молят да бъде
отменено и постановено ново, съобразно техните искания. В съдебно заседание
пред тази инстанция поддържат същото становище чрез процесуален представител.
Ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното
производство - Я.И.С., ЕГН **********, Е.Е.С., ЕГН: **********, И.И.С., ЕГН: **********,
С.М.С., ЕГН: **********, Б.И.И., ЕГН: ********** и Н.И.С., ЕГН: **********,
чрез процесуален представител, са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като считат жалбата за неоснователна, а решението на районния съд –
правилно, поради което молят да бъде потвърдено.Пред тази инстанция се
представляват от адв. Б.,***, който поддържа същото становище.
ОС, като
съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред
районния съд настоящите въззиваеми Я.И.С.,
ЕГН **********, Е.Е.С., ЕГН: **********,
И.И.С., ЕГН: **********, С.М.С., ЕГН: **********, Б.И.И., ЕГН: ********** и Н.И.С.,
ЕГН: **********, са предявили против ответниците, настоящи въззивници Г.Ш.Х., ЕГН
**********, и Б.Х.Х., ЕГН **********, кумулативно обективно и субективно
съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, като
претендират съдът да признае за установено по отношение на последните правото им
на собственост върху Парцел V-38 в кв. 3
и 4 по плана на с. Зарица, придобито въз
основа на осъществено в периода: 1991 г. - 2016 г. недобросъвестно давностно
владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС, в режим на съпружеска имуществена общност, до
размера на по 1/3 ид част за всеки двама
ищци И.И.С. (Ивелин Илиев Стоянов) и С.М.С.,
Б.И.И. и Н.И.С., Я.И.С. и Е.И.С., както
и да бъде отменен по реда на чл. 537,
ал. 2 от ГПК Нотариален акт №
609/18.12.1997 г. в частта, касаеща процесните имоти.
Според
твърденията на ищците, същите работят и ползват процесния имот , който, според
партида № 31 от Емлячния регистър, приложена по делото, е бил собственост на И. Салиев Мехмедов /Илия
Стоянов Маринов/ , баща на Я.С. и И.С., свекър на С.С. и дядо на Б.И. , починал
на 03.12.1993 г.1 видно от приложеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 08/18.04.2017 г. на Кметство
с.Зарица, обл. Силистренска. В края на лятото на 2016 г. влезли в конфликт с
ответника Б. Халил по повод на процесния
имот, като узнали, че същият разполага с НА по давност № 609, т.3, дело № 1335/18.12.1997
г. по отношение на него. В резултат на спора е образувана преписка № 362002-87/2016 г. на РУ
на МВР - гр. Тутракан по жалба на ищеца И.С., който твърдял, че при
подготовката за бране на сливови овощни насаждения, които той е засял, отв. Б.Х.
го блъснал и му казал, че имотът и насажденията са негови . . Отв. Б.Х. е
представил сведение по преписката, в което твърди, че имотът е негова
собственост от 1997 г. Признал, че сливовите насаждения били засети от ишеца И.С.,
но ответникът го предупредил, че ги засява в чужд имот, според него проблемът с
ищците стоял от 15 години, като въпреки противопоставянето и доказателствата,
че имотът е негов, ищецът И.С. и други
лица не преставали да използват имота.
Впоследствие ищецът И.С. е оттеглил жалбата си, твърдейки, че е обрал
насажденията .На 26.09.2016 г. в с. Зарица, от инж. Драгомир Драганов е
съставен Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ № 38, кв. 3 и 4
по кадастралния и регулационен план на с. Зарица .
От
показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция се
установило, че твърденията на двете групи, водени от всяка една от страните по
делото, са противоречиви-. Все пак, районният съд правилно е е отчел , че следва
да бъдат кредитирани показанията на свид. Садък и най - вече на свид. Наим.
Последният, освен че има преки наблюдения върху упражняваната фактическа власт,
тъй като живее в парцел VI-40, който граничи с процесния, предоставя
изключително детайлна информация относно ползването на имота през годините.
Става ясно, че в годините на кооперирането на земеделската земя н ТКЗС, процесния имот е предоставен за лично ползване
от ТКЗС на Х.Х. Наим, баща на отв. Б.Х., през 70-те години на миналия век. Това
обяснява, защо в разписния лист към кадастралния и регулационен план, одобрен
със Заповед № 219/30.04.1993 г., имот № 38 не е записан на Иляз С.М. или И.
Иляз С., а на трето лице - Христо Христов Филипов, който, най – вероятно е именно бащата на ответника - Х.Х. Наим. В тази
връзка съдът приема, че към момента на приемането на плана, имотът се е обработвал все още от бащата на
отв. Б.Х.. Този факт кореспондира и с
показанията на свид. Галиб, която твърди, че имота е наследствен от баща
й. Според свид. Наим , в периода 1989 - 1996 г. бащата на отв. Б.Х. „отстъпил”
имота на ищците И. и Я.С., като заявил „земята си е ваша, работете си я“. Това
изявление кореспондира с предишното твърдение на свидетеля, че земята е дадена
на бащата на ответника за лично ползване, който , след разпадане на ТКЗС я е
върнал на истинския собственик, от който е била взета при кооперирането. Най –
късният момент, в който е станало това връщане е 1996 - смъртта на Х.Х. Наим. Съгласно показанията на свид. на ищците след
„отстъпването” И. и Я.С. са започнали да ползват имота, заедно със семействата
си. В тази връзка свид. Наим подробно описва какви култури са отглеждали ищците
в процесния имот 23 - 27 години преди разпита си (т. е. от 1991 - 1995 г. до
2018 г.) Тези обстоятелства се потвърждават и от изявленията на отв. Б.Х. по
преписката на РУП - гр. Тутракан. Същият твърди, че „проблемът” съществува от
15 години, през които ищците (и по - конкретно ищецът И.С.) ползвали имота,
като той постоянно им се противопоставял.
Това негово твърдение е подкрепено само от показанията на св. Галиб и Х.,
първата негова сестра, а вторият – синът му, поради което, очевидно, са повлияни до голяма степен от твърденията на
ответника Б.Х. очевидно са повлияни до голяма степен от твърденията на
ответника Б.Х. и са заинтересовани пряко
от изхода на спора.
При това
положение съдът намира, че осъществяваната от И. и Я.С. и семействата им
фактическа власт върху имота е установена по категоричен начин за периода от
1996 г. до 2016 г.,когато отв. Б.Х. е оспорил властта на ищците.
Що се отнася
до изложеното в жалбата защо въззиваемите 21 години не са предприели
действия за снабдяването си с документ за собственост, защо „бидейки”
собственици не са изявили желание и за погасяване на задълженията на този
имот,защо не са го декларирали по надлежния ред, това са все въпроси, които не
касаят правата им на собственици, поради което и са останали без обсъждане и
отговори при първоинстанционното разглеждане на делото .
Не е
основателно и възражението в жалбата относно това дали всички ищци са упражнявали
фактическата власт върху имота в целия период, доколкото е възможно един или
няколко от ищците да са упражнявали фактическата власт за другиго. В случая е
определящо, както ТРС е подчертал, че
всяко от семействата е имало намерение да свои имота и да стане собственик само
до размера на 1/3 ид. ч., което налага извода, че до размера на останалите ид.
ч. те са държали имота за останалите ищци.
По делото е
изслушано заключение на вещо лице по назначена съдебно- техническа експертиза ,
от която е установено, че за с. Зарица съществува само един кадастрален и
регулационен план, одобрен със Заповед № 219/30.04.1993 г. Площта на процесния парцел е изчислена на 1
626 + 951 = 2 577 кв. м. , до какъвто размер е уважен предявения иск.
С оглед
изложеното, районният съд правилно е приел, че в резултат на осъщественото
владение от 1996 г. - 2006 г. ищците на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС са станали
собственици на имота до размера на претендираните ид. ч., поради което е уважил предявените искове. Обратно, ответниците
не биха могли да станат собственици на имота, тъй като не са владяли същия по
явен и несъмнен начин, поради което и е отхвърлил насрещните искове.
С оглед на
гореизложеното и като препраща изцяло
към мотивите на Силистренски районен съд на основание чл.272 ГПК, ОС счита, че
жалбата е неоснователна, а постановеното решение на ТРС – правилно, поради
което следва да бъде потвърдено . въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите И.С., С.С. и Б. И. по 200 лв. разноски по делото пред тази
инстанция или по 100 лв. за всеки един въззивник.
Водим от
горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
№ 22/05.07.2018 г., постановено по гр. дело №247/2017 г. на Тутраканския районен съд
ОСЪЖДА Б.Х.Х.,
с ЕГН **********, да заплати на И.И.С. (ИВЕЛИН ИЛИЕВ СТОЯНОВ), с ЕГН **********; С.М.С. и Б.И.И., с ЕГН **********,
припадащата се част от направените разноски по делото възлизаща на по 100 лв. (сто)
за всеки един от последните трима.
ОСЪЖДА Г.Ш.Х.,
с ЕГН **********, да заплати на И.И.С. (ИВЕЛИН ИЛИЕВ СТОЯНОВ), с ЕГН **********; С.М.С. и Б.И.И., с ЕГН **********,
припадащата се част от направените разноски по делото възлизаща на по 100 лв.
(сто) за всеки един от последните трима.
Решението
може да се обжалва пред Върховния
Касационен съд на РБългария в 30 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.