№ 482
гр. Перник, 05.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500186 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 236/13.12.2023 г. по гр.д. № 594/2023 г., Районен съд - гр. Радомир е
осъдил Община Радомир, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Радомир,
пл. „Свобода“ № 20 да заплати в полза на Л. Д. И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
3155,68 лева, която представлява обезщетение за причинените й имуществени вреди, които
се изразяват в стойността за възстановяването на повредените таван, задно стъкло, заден
капак и заден десен стоп на лек автомобил *** в резултат на паднало на 29.05.2023 г. дърво,
намиращо се в озеленена площ, деляща безименната вътрешна улица до бл. 24, в ж.к.
„Арката“, гр. Радомир с главния път Перник – Радомир - Кюстендил, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като така предявения иск е отхвърлен за сумата над 3155,68 лева до пълния му
размер от 4637 лева, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е осъдил Община Радомир да заплати в полза на Л. Д. И., сумата от
600 лева, която представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
които се изразяват в уплаха и притеснение в продължение на около месец след инцидента и
принудителна промяна, нарушила установения ритъм на живот и утвърдени ежедневни
навици в резултат на инцидента, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като така предявения иск е
отхвърлен за сумата над 600 лева до пълния размер от 5156 лева като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Л. Д. И., чрез адв. С. И. е обжалвала решението, в
отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материално
правните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със съдебната практика.
Сочи се, че решаващият съд е признал за безспорни факти, по които страните по делото не
са спорили, а и за същите били представени безспорни писмени доказателства. Излагат се
1
съображения, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно, в противоречие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства е присъдила размера на обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че при определяне размера на
обезщетението съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е преценил
правилно и законосъобразно съгласно ППВС № 4/1968 г. размера на същото. Допълва, че
обезщетението не е справедливо и не отразява икономическото състояние в страната.
Намира същото за прекомерно занижено и несправедливо съгласно правилата на чл. 52 от
ЗЗД. Навеждат се твърдения, че присъденото обезщетение не би компенсирало напълно
болките и страданията, които ищцата е претърпяла в следствие на инцидента. В жалбата се
цитира съдебна практика, с която въззивният жалбоподател счита, че първата инстанция не
се е съобразила при постановяване на решението респективно при определяне размера на
присъденото обезщетение. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се
изразява становище, че по делото са събрани писмени доказателства, доказващи плащане на
претендираните суми, с оглед на което съдът е следвало да присъди пълния претендиран
размер, което не е сторено.
Въз основа на изложеното моли съда за отмяна на постановеното решение в
атакуваните му части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло, както и да бъде отменено решението в частта за разноските, които Л. И. е
осъдена да заплати на Община Радомир. Прави искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Община
Радомир, чрез адв. П. Д., с който оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна и
недоказана. Намира, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че решаващият съд правилно при
определяне размера на присъденото обезщетение е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и се е съобразил със заключението на изготвената по делото експертиза. Излагат се
съображения и се цитира богата съдебна практика въз основа на което се твърди, че при
постановяване на атакуваното решение не е допуснато отклонение от задължителната
съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не представя и не сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 25.04.2024 г. от 11:25 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4