Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
Б. 14.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Б. СКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публичното заседание на пети август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело № 300 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, разгледан
по реда на Глава ХХV „Бързо производство“-чл.310, ал.1,т.1 и сл. от ГПК.
Р.Н. ***,
с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Ц.Н.С. ***, е
предявила иск срещу „И. М.-Е. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б.,
ж.к.Индустриална зона „М.“, с ЕИК: ********* за признаване за незаконно
уволнението й, постановено със Заповед № * от *.*.2020г., издадена от Ръководител
направление в „И. М.-Е. Б.“ЕООД с ЕИК: ********* съгласно Заповед № 109/14.12.2015г. и Заповед
№ 95/27.08.2018г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № */*.*.2019г. и Заповед за изменение и допълнение на Заповед
№ */*.*.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение като монтажник електронни елементи към „И. М.-Е. Б.“ЕООД и за
неговата отмяна, както и за заплащане на направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.89/.
В с.з. ищецът Р.Н. ***, чрез пълномощник
адв. Ц.Н.С. *** / пълномощно от 25.02.2020г.- на л.5/
поддържа иска и моли да бъде уважен, като се присъдят и направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на
иска прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение като същото бъде намалено до минималния установен размер от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Представя писмени бележки с
вх.№ 4419 от 10.08.2020г.
Ответникът-„И.
М.-Е. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.Индустриална зона
„М.“, с ЕИК: *********, чрез пълномощник адвокат В. Н. Т. от АК-Сливен, е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ 2173 от 04.05.2020г.,
изпратен по пощата с п.кл. от 01.04.2020г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
иска като неоснователен и заявява, че уволнението е законно. Не отговаряло на
истината твърдението, че не са приети и обсъдени писмените обяснения на ищцата.
Същата била уволнена затова, че е допуснала съществено пренебрегване на
технологичните правила, довело до генериране на голямо количество негодна
продукция и значителен разход за работодателя.
В с.з. ответникът „И. М.-Е. Б.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление: Б., ж.к.Индустриална зона „М.“, с ЕИК: *********,
чрез пълномощник адвокат В. Н. Т. от АК-Сливен /пълномощно на л.25/ оспорва иска
и моли да се отхвърли като се потвърди законосъобразността на издадената
заповед за уволнение. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.92 и 93/. Представя писмени бележки с вх.№ 4363
от 07.08.2020г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не
е спорно, че от 16.09.2014г. на основание писмен трудов договор е възникнало
трудовото правоотношение между ищцата и ответника като същата е работила на
длъжността монтажник
електронни елементи към „И. М.-Е. Б.“ЕООД с място на работа в Б. , което е продължило до 08.01.2020г.,
когато същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Или ищцата е работила при ответника на горната длъжност повече от
5 години или в периода от 16.09.2014г. до 09.01.2020г.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от Трудов договор №
6779/05.09.2014г. и от Заповед № * от *.*.2020г., издадена от Ръководител
направление за прекратяване на трудовото й правоотношение, връчена при отказ да
я получи на 08.01.2020г.
От
представените по делото писмени доказателства-копия от Заповед № * от
*.*.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение, Заповед №
*/*.*.2019г. и Заповед за изменение и
допълнение на Заповед № 93/11.11.2019г., всички
издадени от Ани Вълков Велков, ръководител направление при ответника, се
установява, че същите са връчени на ищцата на 08.01.2020г. в 10.45 часа при
отказ от същата да ги получи, удостоверени с подписа на свидетеля Елена Петкова
Владова. Това се установява и от показанията на Елена Петкова Владова,
разпитана на като свидетел по делото и след предявяване на същите в открито
съдебно заседание на 05.08.2020г.
Видно от приложените писмени
доказателства към писмения отговор на ответника, а именно: Заповед №
109/14.12.2015г., издадена от Управителя на ответното дружество и Заповед №
95/27.08.2018г., издадена от Т.Милева, упълномощено лице заедно с Приложение
към същата, от които се установява, че лицето, подписало заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и заповедите за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение“ или Ани Вълков Велков, заемащ длъжността ръководител
направление е упълномощен от управителя на ответното дружество като длъжностно
лице с ръководни функции да налага дисциплинарни наказания от името на
работодателя.
Съгласно приложеното копие от Заповед №
* от *.*.2020г., издадена от Ръководител направление при ответника, се
установява, че считано от 09.01.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата с ответника на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ във връзка с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед
№ */*.*.2019г. и Заповед за изменение и
допълнение на Заповед № */*.*.2019г. като
същата е връчена на 08.01.2020г. при отказ да се получи от ищцата. Следователно се установява, че ищцата е
уволнена без предизвестие поради налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“ като самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение препраща към Заповед № */*.*.2019г. и Заповед за изменение и допълнение на Заповед
№ 93/11.11.2019г., с които е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“,
връчени на ищцата на 08.01.2020г. при отказ да ги получи. От последните се
установява, че на 02.11.2019г. по време на втора работна смяна Р.Н. Т. - монтажник електронни елементи е разпределена
да работи и обслужва линия за повърхностен монтаж SMD 20. При зареждането на
необходимите компоненти за насищането (производството) на продукт с №
1742502AEJ Р. Т. не е извършила проверка
на компонентите по съответната спецификация, придружаваща производствения
процес и е допуснала размяната на компоненти на указаните в спецификацията
позиции. При зареждането на компонентите са поставени резистори с ИМИ код
********* вместо определените кондензатори с ИМИ код *********, а след сигнал
за несъответствие от извършващия следваща операция „1C & EOL тест“
монтажник, Р. Т. е допуснала да бъдат
разменени указаните резистори с ИМИ код ********* с такива с ИМИ код 31143003.
При извършването на автоматична оптична инспекция е регистрирана аларма за
установен проблем в изделието, но Р. Т. е пренебрегнала сигнала и е потвърдила
продължаването на производствения процес. Извършеното представлява нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ - неспазване на техническите
и технологичните правила, както и нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал.1, т.4 от КТ произвеждане на некачествена продукция в размер възлизащ на 6
233,78 евро, за което на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ във вр. с Доклад-санкция за нарушение от 02.11.2019г., дадени
писмени обяснения на 04.11.2019г. и допълнително писмено обяснение от ищцата,
получено по пощата на 12.11.2019г. и при спазване на изискванията на чл.189,
чл.193 и чл.195 от КТ и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
От описаните по-горе Заповеди №№93 от
11.11.2019г., се установява, че дисциплинарното
производство срещу ищцата е започнало с изготвянето на Доклад-санкция за
нарушение от 02.11.2019г., изготвен от прекия ръководител или началник смяна-И.
Д. Х.. Съгласно приложеното копие от Доклад-санкция се установява, че на
02.11.2019г. ищцата като оператор в отдел „SМD“ при ответника е нарушила
док. № 433138031742502. Разменени компоненти, описани по вид. На същия доклад има написани обяснения от
ищцата с дата 04.11.2019г., че не е работила по инструкция, не е спазила правилото
за 3-5 дефекта и не е уведомила началник-смяната. Машината не разпознава
разменени кондензатор и резистор /нито по големина, нито по надписи, нито по
цвят/ Yamaha - ********** /. Предложението на
началник-смяна е ищцата да бъде наказана с дисциплинарно наказание „забележка“.
От показанията на разпитания по
делото свидетел И. Д. Х., която работи при ответника на длъжността „началник
смяна“ и е присъствала на 02.11.2019г., когато е установено нарушението, за
което е изготвила Доклад-санкция за нарушение от 02.11.2019г. с посочен
нарушител ищцата, се установява, че по време на работа втора смяна в ден събота
е получила обаждане от тест инженер за проверка на изделие и е установила, че
ищцата, която е работила в екип с лицето Николай Ивов
не са спазили инструкция за изделието, което се произвежда на линията, на която
двамата са работили като са разменили компоненти, които се слагат на панели. Един
от тях е настройчик, който механично качва ролки, а другият е визуален на АУИ-монитор, който дава грешки. Те двамата
са взаимно заменяеми като един от тях е отпред на линията, другият е отзад и се
сменят. В случая вместо резистор са сложили кондензатор, а на мястото на
кондензатор са сложили резистор и са работили около 2-3 часа така докато е
установена грешката. Началник –смяната е спряла работата на линията, извършено
е пренастройване, след което има нова грешка във връзка с вида на поставения
резистор. Св.Христова заявява, че ищцата докато е работила при нея не е имала
други нарушения, за което и тя е предложила да й наложат наказание „забележка“.
Отразеното в доклад-санкция, че стойността на брака е 6 233.78 евро не го е писала тя, а
проектния инженер Петя, както и Т. е написала предложение за
наказание уволнение, което се устанявава при
предявяване на Доклад-санкция на св.И. Х. в открито съдебно заседание на
05.08.2020г.
За извършеното нарушение от страна на
ищцата и лицето, с което са работили в екип на линията са и показанията на св.Г.
П. А., която работи при ответника на длъжността „тест инженер“ и която е
установила нарушението дистанционно и е информирала за това св.Христова, която
е била началник-смяна. Според св. А. около 900 бройки са били
със сгрешени компоненти и тя не е наясно с процедурата за установяване на брака.
Според св. А. проблемът е сериозен, доколкото ще бъдат спазени определени срокове
за износ на определено количество модули.
Страните не спорят, че ищцата е изпратила писмени обяснения до ответника и
конкретно до А. В., който е издал заповедите за налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, получени по
пощата на 12.11.2019г.,
Видно от същите /л.66/ ищцата признава за допусната грешка на
02.11.2019г. по време на работа при ответника, за която заявява, че самите
компоненти са били заредени от колегите им от предходната смяна, на които те са
се доверили, тъй като са работили при високо ниво на натоварване и под
непрекъснат стрес, със цел пестене на време за изпълнение на поставените
планове и норми за производство. Изрично е заявила, че през цялото време се е
водила от интересите на фирмата и по никакъв начин в действията й не е имало
умисъл или друго виновно поведение, довело до производството на брака.
При издаване на Заповеди №№93 от 11.11.2019г.
ответникът е взел предвид писмените обяснения на ищцата, дадени на 04.11.2019г.
и тези получени на 12.11.2019г. и е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволенение“ като изрично е посочил, че тежестта на
нарушението се обуславя от факта, че въпреки дългогодишния си опит при
обслужването на машина за повърхностен монтаж и въпреки наличието на проведени
обучения за изпълнение на операцията и работа с технологична документация
съпътстваща процеса Р. Т. е
пренебрегнала три основни стъпки на проверка съответствието на процеса.
Най-напред не е извършила проверка на компоненти при зареждането на фидерите, а след това е игнорирала и детекцията, извършена
от машината за оптична инспекция, което насочва вниманието при допусната
субективна грешка. Пропуснато е да се извърши още една задължителна стъпка от
процеса, а именно проверка на първия произведен панел с платки от изделието. В
даденото писмено обяснение монтажника не демонстрира по никакъв начин
осъзнаване на вината си и намерение за корекция на отношението към работния
процес и трудовото си поведение. В допълнителното обяснение признава, че се е предоверила на колегите от предходната смяна и не е
проверила дали компонентите са били заредени коректно в машините и не отрича
грешката си. Описаното показва съществено пренебрегване на установените
технологични правила, водещо до генериране на голямо количество негодна
продукция, която не може да бъде преработена, възлизаща на значителна сума
непредвиден разход за Работодателя. При първия сигнал от следваща операция за
наличие на несъответствие монтажника допуска второ несъответствие и продължава
да нарушава стъпките от технологичния процес, с което създава риск негодна
продукция да достигне до клиента и Работодателя да претърпи значителни финансови
загуби и загуби на репутация. Видно от дадените обяснения Р. Т. демонстративно посочва нежеланието си да
спазва правилата за трудова дисциплина в Предприятието и това крие допълнителен
риск за Работодателя нарушението да бъде повторено и то в по-значителни
размери.
Преди подаване на настоящата искова молба
пред РС-Б. ищцата е оспорила законността
на уволнението пред ответника, видно от приложения препис от искова молба с
вх.№ 148 от 24.01.2020г., получена от ответника чрез ЕКОНТ/л.12-16/.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ е допустим, тъй като е предявен в срока,
предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от ответника е основателен и следва да се уважи
изцяло като доказан, по следните правни съображения:
От събраните по делото доказателства-показанията на св.И. Х. и
приложените писмени доказателства: Доклад-санкция за нарушение /л.28/ и Обяснение от ищцата до ответника, на
вниманието на г-н А. В./л.66/, се установява, че преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ със Заповед № */*.*.2019г. и Заповед за изменение и допълнение на Заповед
№ */*.*.2019г., връчени на ищцата
на 08.01.2020г. при условията на отказ да ги получи, същата е дала писмени
обяснения на 04.11.2019г., отразени в Доклад-санкция
за нарушение, както и писмени обяснения,
получени от ответника на 12.11.2019г.
С оглед на горното съдът намира, че за описаното
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата на 02.11.2019г. по време
на работа при ответника, същият като работодател е изпълнил изискванията на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание уволнение с атакуваната заповед да изиска обяснения, съответно
да приеме писмените й обяснения за дисциплинарното нарушение. С оглед
на това съдът
намира, че ищцовото искане за признаване на заповедта за уволнение като незаконна и нейната отмяна без
да се разглежда
спора по същество съгласно чл.193, ал.2 от КТ е неоснователно.
Съдът намира, че процесната
заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана, посочен е нарушителят, нарушението и
кога то е извършено, видът на дисциплинарното наказание. Заповедта за
дисциплинарно уволнение съдържа всички необходими, изискващи се по закон
реквизити, визирани в чл.195 от КТ.
В съдебната практика на Върховния касационен
съд, формирана с Решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д.№
410/2009г. ІV г.о., Решение № 629 от 01.11.2010г. по гр.д.№
279/2009г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 130 от 03.04.2012г. по гр.д.№
707/2011г. на ВКС, ІV г.о. се приема трайно
и непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител,
няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани
в самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание и/или в друг документ,
посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното
лице, за да се приеме,
че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла
на чл.195, ал.1 от КТ. В производствата по трудови спорове
важат правилата на общия исков
процес за доказателствената сила на документите, доколкото същите са относими, допустими
и необходими за правилното решаване на спора.
В
този смисъл трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № * от *.*.2020г.,
издадена от Ръководител направление съгласно Заповед № 109/14.12.2015г. и
Заповед № 95/27.08.2018г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във
връзка с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
*/*.*.2019г. и Заповед за изменение и
допълнение на Заповед № 93/11.11.2019г., т.е.
посочените Заповеди №№ 93/ 11.11.2019г., с които се
налага дисциплинарното наказание, са мотивирани, в тях е
посочен нарушителят, нарушението и кога то е извършено, видът на
дисциплинарното наказание и отговарят на изискванията на чл.195 от КТ.
Дисциплинарните нарушения
могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в
заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното
лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от
работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл е и практиката на ВКС
отразена в Решение № 127 от 18.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III
г. о., ГК.
Съдът
не споделя възраженията на ищеца, че тя не е извършила нарушението на трудовата
дисциплина на 02.11.2019г. по време на работа при ответника, описано в Заповеди №№ 93/ 11.11.2019г., тъй като в писмените си обяснения до ответника
от 12.11.20191г. тя признава неизгодни за нея факти, а именно, че е извършила нарушението.
Това се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели-Г. П. А.
и И. Д. Х., които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и безпротиворечиви по между си.
Съдът
намира, че единственото основателно съображение от изброените в исковата молба
от ищцата, водещи до незаконност на уволнението й и неговата отмяна е това, че при определяне вида на наложеното
дисциплинарното наказание "уволнение", работодателят не е спазил
принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението
заложен в разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от КТ. Съображенията на съда за това са следните: от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че възложената от работодателя задача е свързана с
трудовата функция на ищеца по длъжностна характеристика, че нарушението е извършено,
но в писмените си обяснения от 12.11.2019г. ищецът е признал нарушението и е
дал задоволително обяснение, защо го е извършил-предоверяване на колегите от
предходната смяна със цел да се изпълни заложената от ответника норма.
Установено е, че до този инцидент ищецът не е имал други нарушения на трудовите
задължения, за което и прекият му ръководител или началник-смяна св.И. Х. е
направила предложение да бъде наказана със „забележка“. Съдът отчита и
обстоятелството, че нарушението на 02.11.2019г. е извършено от ищеца при работа
в екип с друго лице Н. И. с оглед изискванията и характера на работа
при ответника за работа на конкретното изделие в екип и е налице споделена
отговорност от ищцата и това лице. Освен това ответникът не установи да са
настъпили значителни вредни последици, тъй като след установяване на
нарушението ищцата е продължила да работи до края на работната й смяна и не е
била отстранена от работа. Недоказана е стойността на пропуснатите ползи за
ответника от произведените некачествени модули от страна на ищцата и колегата й
на 02.11.2019г.
Съгласно чл.
190, ал. 2 от КТ и чл.
189, ал. 1 от КТ при преценка съответствието на наложеното и оспорено пред
съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът следва за изследва,
наред със значимостта на неизпълненото задължение, обективните и субективни
характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало.
При определяне тежестта на
извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото задължение,
степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни
последици за работодателя. В случая нарушението принципно би застрашило доброто
име на работодателя пред важен за компанията клиент, но не е увредило реално
работодателя (липсват доказателства ответникът да е понесъл вреда), неизпълнението
е частично, нарушението е признато от ищцата, която е продължила да работи до
края на работната смяна. До този момент същата не е имала провинения в
работата, т. е. преди нарушението е била добър и лоялен работник -
обстоятелства поотделно и съвкупно относими към
въведените с разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от КТ критерии при
определяне вида на дисциплинарното наказание, които обосновават извод, че
наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание "уволнение" е
несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение.
Съгласно Решение № 227 от
29.06.2012г. по гр. д. № 1417/2011г. по описа на ВКС, III г. о., е прието, че
преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника
/служителя/ към конкретното неизпълнение. При преценка на тежестта на нарушението
следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя.
В случая
съдът осъществявайки съдебен контрол намира, че преценката по чл. 189
от КТ на ответника-работодател не е съобразена с характера на работата и
субективното отношение на уволнения работник към конкретното неизпълнение на
трудовите задължения, поради което уволнението е незаконно. При спор относно законността
на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 293 от
21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011г. по описа на ВКС, III г. о., ГК.
Съдът счита, че относно поведението на ищцата като
критерий по чл. 189, ал. 1 от КТ от
значение е дали има предходни дисциплинарни наказания, а в случая е видно от
приложеното трудово досие на ищцата, че такива няма. Освен това в последните
дадени от нея писмени обяснения е признала нарушенията си и е обосновала
действията си с оглед на желанието си да изпълни поставените от ответника норми
в дадения й срок.
Поради гореизложеното искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен като доказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще
следва да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на 50лв. за уважения
иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ.
Ответникът ще следва да заплати
на ищеца и сумата от 610лв./ шестстотин и десет лева/ за направени от разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие от 25.02.2020г.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.Н. ***, с ЕГН:**********, постановено със Заповед № * от *.*.2020г.,
издадена от Ръководител направление в „И. М.-Е. Б.“ЕООД, със седалище и адрес
на управление: Б., ж.к.Индустриална зона „М.“, с ЕИК: *********, с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ със Заповед № */*.*.2019г. и
Заповед за изменение и допълнение на Заповед № */*.*.2019г. е прекратено трудовото правоотношение като
монтажник електронни елементи към „И. М.-Е. Б.“ЕООД с ЕИК: ********* и ГО
ОТМЕНЯВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „И. М.-Е. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: Б., ж.к.Индустриална зона „М.“, с ЕИК: ********* да заплати на Р.Н. ***, с ЕГН:********** сумата от 610лв./ шестстотин и десет лева/ за направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „И.
М.-Е. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.Индустриална зона
„М.“, с ЕИК: ********* да
заплати в полза на РС-Б. държавна такса
в размер на 50лв. /петдесет лева/
върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок, считано от 14.08.2020г., в
който съдът е обявил решението на страните, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/