Мотиви към присъда по НОХД № 3947 по описа на ВРС, пети
наказателен състав за 2011год.
По отношение на подс.Й.Д.Д. ***, от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по чл.210 ал.1т.5вр.чл.209 ал. 1 от НК, за това, че за периода от 16.07.2009
г. до 01.04.2010 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у Камелия Рангелова К. и И.В.З. заблуждение и с това
причинил на И.В.З. имотна вреда в размер на 41 072,44 лева, като причинената
вреда е в големи размери.
Тъй като подсъдимият в хода на
съдебното производство наруши взетата спрямо него МНО „Подписка”, напусна
страната ни и бе задържан в чужда държава, съдът измени МНО в „Задържане под
стража” и изготви ЕЗА, която бе изпълнена от чуждата държава.
Предвид разпоредбата на чл.370ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи
предварително изслушване по делото.
В съдебно заседание бе предявен гр.иск от пострадалата от деянието И.В.З., чрез адв.Т.Я.,
срещу подсъдимия Й.Д.Д., за претърпените в резултат на деянието
имуществени вреди, в размер на 41072,44 лева.Гражданският
иск бе приет за съвместно разглеждане, а З., чрез адв.Я. бе конституирана в качеството на граждански ищец.
Съдът в хода на съдебното
производство допусна обезпечение на предявеният граждански иск ,като наложи
възбрана върху недвижими имоти ап.№1 и таванско помещение №10, находящи се в
гр.Варна, на ул.”Г.Кръстевич” №9, собствени на подс.Д..
Съдът разясни на подсъдимия
разпоредбата на чл.370,чл.371т.1 и т.2 от НПК, както и неговите права.На
основание чл.372ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по
чл.371т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.Подсъдимият
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371т.2 от НПК и даде
съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. След даване
ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели
и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно
заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, като счита,
че същото се подкрепя от всички събрани
по делото доказателства, като се акцентира и върху признанието на фактите и
обстоятелствата от страна на подсъдимия.Представителят на ВРП моли подсъдимият
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК съобразно действащата към момента на извършване на деянието
нормативна уредба, а именно 11 месеца лишаване от свобода, което счита, че
следва да бъде изтърпяно ефективно и
излага мотиви за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като
се визира наличие и на друго висящо производство за идентично престъпление.Сочи се, че размерът
на имотната вреда е изключително голям, визира се процесуалното поведение на
подсъдимия в хода на процеса, като се счита, че наказанието следва да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при общ режим.По отношение на
гражданския иск, прокурорът счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
Адв.Я. също счита, че са налице достатъчно доказателства за виновното
поведение на подсъдимия, присъединява се към становището на представителя на
ВРП относно вида и размера на наказанието, като моли за уважаване на
гражданския иск и присъждане на направените по делото разноски.
Защитниците на подсъдимия излагат аргументи в подкрепа на становището,
че предложеното от представителя на ВРП наказание е завишено, визират се
смекчаващи отговорността обстоятелства и молят за налагане на минимално
наказание, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.По
отношение на гражданския иск защитниците считат, че същият следва да бъде
уважен.
Подсъдимият изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като в последната си дума моли за снизхождение, въпреки
инцидентното колебание за вината в заключение категорично заявява, че се
признава за виновен за цялата сума и моли за условна присъда..
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите Х.Д.В., М. И. Д., Н. Д. А.
и Р.Н. Д. били съсобственици на придобит по наследство недвижим имот - дворно
място с площ 370 кв. м
с намиращи се в него жилищни сгради, находящо се в гр. Варна, район
„Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" №6, представляващо парцел УПИ
№Ш 1574, кв.138 по плана на 29 микрорайон на гр. Варна. Имотът се обитавал от
свидетелите Х.В., Н. А. и Р. Д.. Св. М. И. живеела на друго място.
Представители на различни строителни фирми предлагали на собствениците да
съборят построените в имота им къщи и да използват терена за построяване на
жилищна кооперация, апартаменти в която да бъдат предоставени на собствениците
на земята. Предложенията не били изгодни и затова свидетелите не приемали
същите.
През пролетта на 2008 г. роднина на
горепосочените свидетели -С.К., свързал подс. Й.Д. с тях. Тогава подсъдимият
строял в имота му, като към него момент строителството вървяло нормално. Затова
преценил, че подс.Д. би могъл да направи добро предложение на роднините му.
Проведени били срещи и разговори между подсъдимият и свидетелите Х.В., М. Д., Н.
А. и Р. Д.. Предложените от Д. условия били приети от собствениците.
На 21.04.2008 г. бил сключен Договор
за покупко - продажба на право на строеж и на недвижим имот със страни
свидетелите В., Д., А. и Д. като „учредители" на право на строеж и
„продавачи", от една страна, и от друга „Д. Груп" ЕООД, представлявано
от управителя си - подс. Й.Д., като „приемател" на правото на строеж,
„строител" и „купувач". Съгласно Договора „приемателят" на
правото на строеж, „строител" и „купувач" се задължавал да изготви
всички необходими документи за изграждането на жилищна сграда в имота,
включително разрешение за строеж, след което трябвало да започне изграждането
на жилищната сграда. Сградата следвало да бъде построена в срок от 18 месеца от
подписването на договора. Уговорено било кои апартаменти от бъдещата жилищна сграда
ще бъдат предоставени на собствениците на парцела и кои ще останат за
строителя. Реално собствениците следвало да получат 35 % от общата застроена
площ. На живеещите в имота свидетели били осигурени квартири от подс. Д., чиито
месечен наем същият се задължил да заплаща.
Община Варна - Район
„Аспарухово" издала Разрешение за строеж №110/25.07.2008 г. относно
горепосочения недвижим имот. Първите строителни работи в имота започнали в края
на 2008 г.
Междувременно подс. Й.Д. пристъпил към обявяване за продажба на онези
апартаменти, които съгласно посочения договор щели да останат негова
собственост и следвало да бъдат построени съобразно разрешението за строеж и
одобрената документация. В тази връзка осъществил контакт и с „Мирела"
ЕООД, занимаващо се с посредничество при сделки с недвижими имоти. Подсъдимият
възложил на дружеството да предлага на клиентите си, желаещи да закупят
недвижим имот, съответните обекти в бъдещата жилищна сграда на в гр. Варна,
район „Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" №6.
Св. И.В.З. живеела в гр. Москва,
Руска Федерация. Същата имала желание да закупи недвижим имот в Р България, в
частност в гр. Варна. През месец юли 2009 г. св. З. посетила България като турист.
Била отседнала в гр. Обзор. Решила да използва престоя си в страната, за да
разгледа недвижими имоти и по възможност да реализира покупка. От рекламни
материали узнала координатите, телефони за контакт и предмета на дейност на
„Мирела" ЕООД. Свързала се с дружеството и обяснила намеренията си.
Брокерът, който поел свидетелката като клиент, била св. К.К.. След известна
комуникация по телефона, последната посетила св. З. в гр. Обзор за уточняване
на изискванията й и начина на осъществяване на съвместната им работа. След това
двете започнали да посещават и разглеждат различни строителни обекти в гр.
Варна. Единият от обектите, които посетили, бил този в гр. Варна, район
„Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" №6, представляващ парцел УПИ №Ш
1574, кв. 138 по плана на 29 микрорайон на гр. Варна, където подс. Й.Д. бил
започнал строителни дейности. Св. З. и св. К. посетили парцела на 16.07.2009 г.
Тогава там имало изкоп и колони, но реално все още нямало строеж. При
посещението на двете свидетелки на обекта, там бил подс. Д., който лично
разговарял с тях. Там била и св. Р.К., която към него момент работела като
технически организатор към „Д.
Груп" ЕООД.
Подсъдимият предоставил на св. З.
архитектурния план на 3D визуализация, за да може да придобие представа за
бъдещия вид на обекта и на отделните апартаменти в него. Св. З. харесала
мястото и бъдещия вид на сградата. Допаднал й един от апартаментите -таванско,
складово помещение №2, със застроена площ от 64 кв. м. Подс. Д. заявил
на св. З., че цената на този апартамент е 40 000 евро. Тя обаче поискала да й
бъде направена отстъпка и след известни преговори помежду им обвиняемият се
съгласил на продажна цена от 35 000 евро. Двамата се уговорили на следващия ден
да се срещнат в офиса на „Мирела" ЕООД, намиращ се в гр. Варна, ул.
„Александър Малинов" №2, за да подпишат договор помежду си и да бъде
платена първата вноска по него. Същата, според постигнатото помежду им
съгласие, трябвало да бъде в размер на 10 500 евро.
На 17.07.2010 г. подс. Й.Д. отишъл в
горепосочения офис. Там била св. З., както и св. К.К.. Договорът бил изготвен
от дружеството посредник на покупко - продажбата. Съдържанието на същия било
изписано в две колони, като лявата съдържала текста на документа на български
език, а дясната - текста на документа на руски език. Съгласно т.1 от Договора
продавачът - „Д. Груп" ЕООД, представлявано от управителя подс. Й.Д., се
задължавало със собствени усилия да построи и прехвърли на купувача - св. И.З.,
таванско, складово помещение №2, със застроена площ от 64 кв. м, състоящо се от
дневна, кухня, баня с тоалетна, спалня и две тераси, при граници с апартамент
№10, калкан, двор, улица заедно с 14,36 кв. м идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху място, представляващо УПИ №111-1574,
квартал №138 в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" с
площ от 370 кв. м.
Посочена била продажна цена на имота 35 000 евро.Подсъдимият и св. З. прочели
договора, установили, че съдържанието му отговаря на тяхната воля и го
подписали. Всеки от тях получил оригинал от него. Успоредно с това св. З.
платила на подс. Д. първоначалната вноска по договора, равняваща се на сумата
от 10 500 евро. За плащането не била съставена отделна разписка, тъй като
съгласно чл.2 от Договора, същият служел вместо разписка за направеното
плащане. Св. К. присъствала през цялото време, като възприела полагането на
подписите от всяка от страните по договора и плащането на паричната сума.
Съгласно чл.2.2 от Договора, купувачът се задължавал в 15 - дневен срок след
изливане на плочата на третия етаж да заплати втората вноска по договора в
размер на 10 500 евро по банков път по сметка на продавача, посочена в
договора. Според чл.2.3 купувачът се задължавал в 15 - дневен срок след
издаването на акт 14 да заплати на продавача трета вноска отново в размер на 10
500 евро. Според чл.2.4 купувачът трябвало да плати последната вноска в размер
на 3 500 евро в 13 - дневен срок след издаването на акт 16. В договора било
отразено, че имотът, предмет на същия ще бъде построен и окончателно завършен
от продавача в срок до 30.04.2010 г.
След като подписали договора и
подсъдимият получил горепосочената сума, със своя автомобил той откарал св. З.
до гр. Обзор. С тях в МПС пътували още двама души - мъж и жена, които не са
установени в хода на разследването.
Няколко дни след подписването на
договора, св. И.З. се върнала в гр. Москва. Още преди да напусне страната, се
уговорила със св. К.К., че двете ще поддържат контакт по телефона и по
интернет, чрез имейли. Св. З. следвало да използва личния си имейл адрес, а св.
К. - своя служебен такъв. Отделно от това, двете се били уговорили с подс. Д.,
че св. К. ще контактува на място в гр. Варна директно с него и ще се информира
от него за развитието на строителните дейности. След това ще уведомява св. З.,
за да може тя своевременно, при изливане на плочата на третия етаж на обекта,
да преведе по банков път сумата за втората вноска по договора. Съгласно тази
уговорка, св. З. периодично се информирала от св. К. за етапа на
строителството. В периода месец декември 2009 г. - месец февруари 2010 г. св. К. се свързвала
по телефона с подс. Д.. Той й обяснявал, че зимата е много студена и заради
лошите атмосферни условия временно е преустановил работата по обекта.
Практически за времето от месец юли 2009 г. до месец февруари 2010 г. строежът бил на ниво
излята плоча на кота нула, издигнати стени на гаража над кота нула и изграден
кофраж за плочата над кота нула, т.е. плочата на първи етаж, която обаче не
била отлята. Подсъдимият преустановил изцяло работата по обекта още от началото
на зимата на 2009 г.,
но не уведомил за това нито св. К., нито св. З.. На обекта дори нямало никакви
работници. Въпреки това, през втората половина на месец март 2010 г. подс. Й.Д. уведомил
св. К., че вече е изградил плочата на третия етаж и съобразно договора, сключен
със св. З., следва да бъде платена втората вноска от продажната цена на имота.
На 22.03.2010 г. обв. Д. изпратил от служебния си имейл - адрес
/officedochev(S)mail.bq/ снимка на сграда в строеж, която била изградена на
ниво трети етаж. Отделно от това отишъл в офиса на „Мирела" ЕООД и се
срещнал със св. К.. Обяснил й, че това е снимка на сградата в гр. Варна, район
„Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" №6 и многократно я уверявал, че
въпреки забавянето през предходните месеци, строежът е напреднал и сградата е
готова до трети етаж. На изпратената снимка обаче не бил строителният обект,
намиращ се на посочения адрес, а някакъв друг строеж, неустановен в хода на
разследването. Св. К. поискала лично да отиде на място и да се увери дали е
така, за да не подведе купувача, но подс. Д. отказал, като заявил, че времето е
студено, не трябва да се разхождат чак до кв. „Аспарухово" и че ако е
необходимо неговите служителки - св.Д.А. и св. Р.К., ще й изпратят и друга
снимка на имейла, направена от тях, която тя да препрати по интернет на св. З.
като доказателство за свършената работа. Накрая св. К. се съгласила. Препратила
на св. З. изпратената й от подс. Д. снимка, като това станало в негово
присъствие. Обяснила й пред него, че плочата на третия етаж на обекта вече е
излята и е време за превеждане на втората вноска по договора. Виждайки снимката
и позовавайки се на заявеното от подсъдимия, предадено й както по имейл, така и
по телефона от св. К., св. З. заключила, че етапът на строителство на обекта
отговоря на този, описан в чл.2.2 от договора й и действително следва в
уговорения срок да преведе сумата за втората вноска. Посочената снимка,
разпечатана на хартиен носител от св. К., е приложена към материалите по
делото. Съобразно задълженията си по договора св. З. решила да пристъпи към
реализиране на банковия превод на дължимата от нея сума. По настояване на подс.
Й.Д. бил подготвен Анекс №1 за промяна на номер на банкова сметка *** и
покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2009 г., в който била посочена друга
банкова сметка, ***. З.. Другите клаузи по договора останали същите. Веднага,
отново в присъствието на подс.Д., св. К. изпратила по имейла този анекс на св. З.,
за да го подпише и след това да го изпрати в Р България, за да го подпише и
подсъдимият и да му бъде даден екземпляр от него. Св. З. получила и подписала документа.
След това подс.Д. си тръгнал. Впоследствие, обаче, уведомил св. К., а тя от
своя страна информирала св. З., че предпочита парите да не бъдат превеждани по
банков път, а иска те да бъдат дадени на брат му - св. Д. Д., който живеел в
Република Беларус. Тъй като не можел да бъде осъществен пряк контакт между
двамата, той предложил парите да бъдат дадени от св. З. на една позната на
неговия брат в гр. Москва, а тя от своя страна ще ги предаде на св. Д. Д..
Подс. Д. посочил имената на тази жена - К.С., предоставил и телефон за връзка с
нея, на който св. З. трябвало да позвъни. Посочената схема се сторила
притеснителна на св. З., но в крайна сметка поради настояването на подсъдимия,
я приела. Същият ден позвънила на предоставения й телефон за връзка с лицето К.С.,
но не успяла да осъществи контакт. Потърсила съдействие от св. К., а тя от подс.
Д., който обяснил, че ще стори необходимото С. да се свърже със св. З. по
телефона. Вместо нея обаче разговор със свидетелката провел братът на
подсъдимия, който настоятелно убеждавал св. З., че няма проблеми и без да се
притеснява трябва да даде парите на К.С., след което тя ще му ги предаде. Обяснил,
че е станала грешка при записването на телефонния номер и й дал верния такъв на
С..
След
това св. З. позвънила на този номер, говорила с жена, която се представила с
имената К.С.. Двете се уговорили да се срещнат на 01.04.2010 г. сутринта в гр.
Москва. Св. З. уведомила св. К. за тази уговорка, а тя от своя страна казала
това на подс. Д..
На 01.04.2010 г. подс. Й.Д. отишъл в
офиса на „Мирела" ЕООД. В негово присъствие св. К. се свързала по телефона
със св. З.. Отново бил съгласуван с него начина на предаване на парите. Подс. Д.
се съгласил да подпише разписка, че е получил втората вноска по договора в
размер на 10 500 евро. Положил подписа си върху документа пред св. К., след
което тя изпратила разписката по електронната поща на св. З., за да се увери
тя, че документът е налице. След като получила разписката, същия ден св. З.
отишла на срещата с К.С. и й дала дължимата сума по вноската в размер на 10 500
евро. Впоследствие, С. предала парите на св. Д. Д.. Той от своя страна,
съобразно уговореното между него и брат му, задържал част от сумата /не е
установена каква точно/ за себе си, като по този начин подсъдимият погасил свой
предишен паричен заем към него. Останалата част от парите по - късно предал на Д..
След описаните събития на 01.04.2010 г.
подс. Д. не потърсил повече нито св. К., нито св. З.. Отново не извършвал и
никакви строителни работи по обекта в гр. Варна, район „Аспарухово", ул.
„Професор Шишманов" №6. Строежът продължавал да се намира на същия етап на
изпълнение - на ниво излята плоча на кота нула, издигнати стени на гаража над
кота нула, изграден кофраж за плочата над кота нула, без обаче плочата на първи
етаж да е отлята.
В края на месец юни 2010 г., притеснена от
липсата на информация и очевидното забавяне на строежа, а също и поради
непрекъснатите запитвания от страна на св. З. какво става с обекта, св. К.
потърсила подсъдимия на предоставените й от него телефони - стационарни и
мобилни, но не успяла да се свърже с него. Затова отишла до строежа в кв.
„Аспарухово". Видяла, че по него изобщо не се работи и че се намира в
гореописаното състояние, неотговарящо на заявеното от него в края на месец март
- началото на месец април и на посоченото в чл.2.2 от Договора. Започнала
усилено да се опитва да го открие на предоставените й телефони. След известно
време, виждайки входящите повиквания от телефоните на св. К., които имал, подс.
Д. й позвънил сам. Уговорил се със св. К. да се срещнат и да изяснят случилото
се. При тази среща подсъдимият заявил, че съжалява, че се е получило така, но
много се нуждаел от пари и нямал друг начин освен да излъже св. К. и св. З..
Обяснил също, че заминава за Украйна за една седмица, откъдето очаквал да
получи пари, с които възнамерявал да продължи строежа или да върне парите на
св. З..
Посочената от подс. Д. една седмица
изминала, но той отново не осъществил контакт със св. К.. Не предприел и
никакви строителни дейности по обекта. Не отговарял на обажданията на св. К. на
телефонните номера, които й бил дал. На 04.08.2010 г. сутринта подс. Д. ***0. Там го намерила св. К..
Двамата отново разговаряли за строежа и имота на св. З. и затова, че там не се
работи. Подсъдимият отново заявил, че ще върне на св. З. платена от нея парична
сума по договора им. По - късно същия ден отишъл в офиса и в присъствието на
св. К. и нейна колежка -св. Иванка Л., подписал декларация, с която заявил, че
ще възстанови на св. З. платената от нея сума в размер на 21 000 евро.
Впоследствие, подсъдимият отново изчезнал и контакт с него не можел да бъде
осъществен. Не се работело изобщо и по обекта в кв. „Аспарухово".
В хода на проведеното по делото разследване
били изискани и приложени към материалите справки за актуално състояние на „Д.
Груп" ЕООД. Видно от същите, дружеството е регистрирано на 23.12.2005 г.,
като негов едноличен собственик и управител бил подс. Й.Д.Д.. Установено било,
обаче, че по силата на Договор за продажба на дружествени дялове от 28.12.2009
г. подс. Д. продал дружеството на св. Н. Т. Т.. Промяната е вписана на
02.02.2010 г. На 06.12.2010 г. дружеството било дерегистрирано. От изброените
доказателства се установило, че към периода от 22.03.2010 г. до 01.04.2010 г.,
в рамките на който подсъдимият многократно е заявявал на св. К., че е излята
вече плочата на третия етаж на сградата, дружеството - продавач и строител по
договора със св. З. вече не е било негова собственост. За това обстоятелство
обаче той съзнателно не уведомил посочените свидетелки.
По делото били установени лицата, живеещи
в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. Професор Шишманов" №4, като този
адрес се намирал непосредствено до парцела, в който е следвало да бъде
изградена сградата с апартамента на св. З.. Двама от тях-св. М.М. и св. М. П.
потвърдили, че строителните дейности по обекта в гр. Варна, район
„Аспарухово", ул. „Професор Шишманов" №6 са били преустановени още
през месец декември 2009 г.
и от тогава там не се работи, както и че от края на 2009 г. досега строежът е на
ниво излята плоча на кота нула, издигнати стени на гаража над кота нула и
изграден кофраж за плочата над кота нула, т.е. плочата на първи етаж, която
обаче не е отлята. Идентични показания дали и свидетелите Х.В., М. Д. и Р. Д..
С протокол за доброволно предаване св. К. предала на разследващия полицай при ОД
- МВР - Варна следните документи: 1 бр. разписка от 01.04.2010 г., с която подс.
Д. декларирал, че е получил от св. З. втората вноска по договора в размер на 10
500 евро и копие на лист от паспорта на св. З. с нейна снимка.
С протокол за доброволно предаване подс. Й.Д.
предал на разследващия полицай при ОД - МВР - Варна 1 бр. оригинал на договор
от 21.04.2008 г., сключен между него и собствениците на парцела Х.В., М. Д., Н.
А. и Р. Д., както и 1 бр. оригинал на анекс към този договор.
С протокол за предаване св. И.З. предала на
разследващия полицай при ОД - МВР - Варна 1 бр. визитна картичка с изписани на
нея имената на св. Р.К.; 1 бр. квитанция към приходен касов ордер
№155/17.07.2009 г. за платено възнаграждения на брокера от „Мирела" ЕООД;
1 бр. оригинал на Договор за строителство и покупко - продажба на недвижим имот
от 17.07.2009 г., сключен между нея и подс. Й.Д. като управител на „Д.
Груп" ЕООД; разпечатка на Анекс №1 от 22.03.2010 г. към горепосочения
договор; ксерокопие на разписка, подписана от подс. Д. от 01.04.2010 г. за
получена от него сума в размер на 10 500 евро - втора вноска по договора и 11
бр. листи формат А4, печатно изписани на руски език и отделни пасажи на
български език, представляващи разпечатки от електронна кореспонденция между
нея и св. К..
По делото е изготвена комплексна графическа и
техническа експертиза, от заключението на която е видно следното:
- подписите в долния ляв ъгъл на
първите четири листа от Договор за строителство и покупко - продажба на
недвижим имот /оригинал/, сключен на 17.07.2009 г. между „Д. Груп" ЕООД,
представлявано от подс. Д., и св. З., изпълнен на два езика - руски и
български, са положени от подс. Д.. Ръкописният текст и подписът срещу същия
текст на петия лист от същия договор, срещу „Продавач", а именно „Й.Д.Д."
и подписът срещу него са изпълнени от подс. Й.Д.. Подписите в долния десен ъгъл
на първите четири листа от същия договор са положени от св. И.З.. Ръкописният
текст „И.В.З." и подписът срещу него, положени срещу „Купувач" са
изпълнени от св. З.;
-подписът срещу „Продавач" и подписът
срещу „Продавец", положени в разписка /оригинал/ с дата 01.04.2010 г. и
видим стилизиран надпис „Мирела недвижими имоти" в горния ляв ъгъл, са
положени от подс. Д.;
-черно
- бялата разпечатка на разписка с дата 01.04.2010 г. и стилизиран надпис
„Мирела недвижими имоти" в горния ляв ъгъл, представлява копие на разписка
/оригинал/ с дата 01.04.2010 г. и видим надпис „Мирела недвижими имоти" в
горния ляв ъгъл;
-
ръкописният текст „Й.Д.Д." и подписът над него, изпълнен в долния ляв ъгъл
на Декларация /оригинал/ от подс. Й.Д. с дата 04.08.2010 г. са изпълнени от
подсъдимия.
Видно от изготвената по делото съдебно
- оценителна експертиза, към 17.07.2009 г. сумата от 10 500 евро се равнявала
на сумата от 20 536,22 лева. Към 01.04.2010 г. посочената сума в евро също се
равнява на 20 536,22 лева. Общата сума на имотната вреда, причинена на св. З.,
възлиза на 21 000 евро, равняващи се на 41 072,44 лева.
От приложената справка съдимост е
видно, че към момента на извършване на деянието подс.Д. не е бил осъждан..
Съдът изцяло кредитира самопризнанието на подсъдимия Д.,тъй като то
кореспондира с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на
гр.и. З. и на свидетелите К., Л., Д.Д., Д., Д., В., М., П., Т., А. и К., дадени
в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото СОЕ и ГТЕ,
като компетентни и безпристрастни, като кредитира и всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия,
който изцяло призна фактите , посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на гр.и. З. и
на свидетелите К., Л., Д.Д., Д., Д., В., М., П., Т.,
А. и К., дадени в хода на досъдебното производство, протоколи за
доброволно предаване, договор, анекс, СОЕ, ГТЕ, справка за съдимост, като и от останалите писмени
доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Й.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо
по чл.210 ал.1т.5вр.чл. 209, ал.1 от НК, тъй като за периода от 16.07.2009 г.
до 01.04.2010 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у Камелия Рангелова К. и И.В.З. заблуждение и с това
причинил на И.В.З. имотна вреда в размер на 41 072,44 лева, като причинената
вреда е в големи размери.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна измамата като
престъпление, санкционирано с цитирания текст от НК се характеризира с това, че
има два предмета - измамено лице и
ощетено имущество.
Изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено от подс.Д. чрез действие, с което същият е възбудил заблуждение у
пострадалата З., формирайки у него неправилна представа относно това, че ще
построи жилището, предмет на договора за покупко- продажба и същата ще стане
собственик на това жилище и у св.К., че строежът е достигнал ниво построен
трети етаж. Мотивирана от тези негови действия З. му е дала общо сумата от 21000евро, равняваща се на
41072,44лв., с които пострадалата е била ощетена.
Квалификацията по престъплението
чл.210, ал.1, т.5 от НК се обуславя от размера на причинената имотна вреда.
Съгласно съдебната практика, критерий за наличие на „големи размери" е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти
установената за страната минимална работна заплата /от 240лв. към периода на
извършване на деянието/, какъвто е настоящия казус.
От субективна страна при осъществяване
на деянието подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел. Същият е
съзнавал обществено опасният характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца се извлича от обективните му
действия.Същият е построил незначителна част от строежа, в последствие е
преустановил каквато и да било дейност, прехвърлил е участието си в
дружеството, ангажирано със строежа, представил е снимка на друг неустановен
строеж, за да създаде у св.К. и у пострадалата представа, че е изпълнил
задълженията си и то в момент в който не е имал никакво участие в дружеството,
ангажирано с изграждането на процесната постройка, като е настоявал втората
вноска да бъде предадена на ръка, а не да бъде преведена по банков път, за да
покрие свои лични задължения.Изначалният умисъл и користната цел на подсъдимия
се извличат и от факта, че същият призна изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, включително се призна за виновен по
възведеното му обвинение, включващо както обективните, така и субективни
признаци на деянието.Наличието на сключен договор не оборва изводът за
съставомерност, тъй като всички действия на подсъдимия в своята съвкупност
сочат, че същият не е имал намерение, а очевидно и възможност да изпълни
поетите към З. задължения.
Причините за извършване на
деянието са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин, корист,
незачитане на законите в страната.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете, чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието и изразеното критично отношение към извършеното с
признанието на вината и молбата за снизхождение.Изминалият период от време от
датата на извършване на деянието до датата на постановяване на присъдата се
дължи в голяма част на поведението на подсъдимия в хода на процеса, поради
което съдът не го приема за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
са сравнително високата стойност на причинената имотна вреда, която не е
възстановена и упоритостта на измамливите действия.
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на
подсъдимия Д. следва да се наложи наказание при условията чл.58 А ал.1 от НК в
редакцията на правната норма към датата на извършване на деянието. Същата се
явява по-благоприятна за дееца, тъй като в хипотезата на чл.58 А ал.1 от НК, в
сила към момента на постановяване на присъдата, на подсъдимия би следвало да се
определи наказание „Лишаване от свобода” от минимум две години, като след
редукцията му с една трета да се наложи наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца. Предвид разпоредбата на чл.58 А ал.1 от НК в сила към момента на извършване на
деянието и съгласно предвиденото от
чл.210 ал.1т.5вр. чл. 209 ал.1 от НК наказание във вр. с чл.55ал.1т.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието,
съгласно чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат ако на подсъдимия Д. бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание е
съответно както на извършеното, така и на личността на подсъдимия и е
съобразено с баланса между смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства.Предвид възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало съдът
намира, че същият не следва да бъде изолиран от обществото, като счита че и
отложеното наказание, ведно с проведеното наказателно преследване би постигнало
целите на чл.36 ал.1 от НК, тъй като целта на наказанието е не толкова да бъде
наказан дееца, а същият да се поправи и превъзпита.В конкретния случай,
ефективно наказание за деяние, извършено преди повече от три години, би било
прекомерно тежко и по-скоро би имало репресивно, а не поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, като съдът счита, че на подсъдимия следва
да бъде даден шанс.Подсъдимият се счита за невинен до доказване на виновността
му с влязла в сила присъда, поради което, както и предвид обстоятелството, че
се налага наказание за конкретно извършено престъпление, съдът не взе предвид
твърденията на прокуратурата за наличие на друго висящо производство.Процесуалното
му поведение обуслови вземането на най-тежка мярка за неотклонение и
изготвянето на ЕЗА, които също не касаят вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи за конкретното деяние.Предвид горното, на основание чл.66
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок
от три години, който счита за достатъчен за постигане целите както на
генералната, така и на специалната превенция.
Относно гражданският иск:
Като взе предвид факта на авторство
на деяние и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищец И.В.З.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданския ищец твърдяните от него имуществени вреди в размер на
41072,44 лв. и на основание чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови вредите,
които виновно е причинил другиму. Относно обезщетението, което се претендира, съдът
счита , че искът е доказан и по размер, поради което го уважи изцяло, вездо със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на
сумата..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимият направените по делото разноски. Доказателства за направени от гр. ищец
разноски по делото не са ангажирани, поради което съдът не присъди такива.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: