РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2359
гр.Пловдив,
13 . 12 . 2016г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI
състав, в открито
заседание на
двадесет и
трети
ноември през
две хиляди и
шестнадесета
година в
състав :
Административен
съдия :
Здравка
Диева
С участието
на секретаря
Г.Г., като
разгледа
докладваното
от съдията
адм.д.№ 1107/2016г., за
да се
произнесе,
взе предвид
следното :
Производство
по реда на чл.215
във вр. с чл.216
ал.6 от Закона
за
устройство
на
територията
/ЗУТ/.
***
ООД, ЕИК ****
представлявано
от адв.И.Т.
обжалва
Заповед №
ДК-10-ЮЦР-17 от 11.04.2016г.
на Началника
на ****, с която е отхвърлена
жалба на
търговското
дружество
/вх.№ 7000-13813/4/ от 10.03.2016г. и
е оставен в
сила
Мотивиран
отказ № 1 / 22.02.2016г.
на гл.архитект
на район ***-*** за
одобряване
на
инвестиционен
проект и издаване
на
разрешение
за строеж /РС/ -
за обект „Укрепване
и обезопасяване
на
съществуваща
сграда с идентификатор
№ 56784.523.761.1“, в УПИ I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета
градска част,
гр.Пловдив, с
административен
адрес *** – с
възложител ***
ООД
гр.Пловдив.
Становища
на страните :
-
Жалбоподателят
счита
заповедта за
незаконосъобразна.
Изложени са в
хронология
предприетите
от търговското
дружество
действия във
вр. със
заявление от
10.12.2015г. за
одобряване
на технически
инвестиционни
проекти и
издаване на
РС за обект : „Укрепване
и
обезопасяване
на
съществуваща
сграда с
идентификатор
№ 56784.523.761.1“, в УПИ I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета
градска част,
гр.Пловдив, с
възложител ***
ООД
гр.Пловдив : -
през м.януари
2016г. гл.архитект
на район *** – ***
дал устни
указания в
присъствие
на представител
на *** ООД за
изменение на
представените
проекти
относно
конструкцията
на плочите на
сградата – вместо
предвидените
за
изграждане
железобетонни
плочи, да се
предвиди
подмяна на съществуващия
дървен
гредоред на
сградата; - в
изпълнение
на устните
указания с
последващо
заявление от
26.01.2016г. били
внесени
изменени
технически
проекти и
поискано
издаване на
РС; - на 05.02.2016г.
отново са
представени
документите
към първото
заявление,
тъй като
същите не
били
съхранени от
администрацията
без да е
изяснено
защо.
Оспорени
са
фактическите
констатации
и правните
изводи в отказа
със следните
твърдения : В
административната
преписка е
приложено
Удостоверение
за търпимост
№ 30 от 04.11.2014г., изд.
от гл.архитект
на район *** въз
основа на
Решение № 2172 от
22.10.2014г. на
АС-Пловдив по
адм.д.№ 712/2014г. С
позоваване
на чл.297 ГПК се поддържа,
че гл.архитект
не се е
съобразил с
влязлото в
сила решение
и не е зачел
собствения
си
административен
акт, предвид
основанието
в отказа –
„сградата,
чието
укрепване и
обезопасяване
се иска, няма
траен
градоустройствен
статут“.
По
отношение
второто
основание за
отказ :
„същественото
укрепване на
конструкцията
на сградата
попада извън
приложното
поле на чл.53 и §53
ал.2 ЗУТ“, се
счита, че
систематическото
място на
разпоредбата
води до извод
– забраната
за
ремонтиране
и укрепване
касае единствено
и само временните
строежи и са
цитирани
част от
мотивите на
посоченото
по-горе
съдебно
решение „…процесната
сграда е
допустима
както по
правилата и
нормативите
действали
при
изпълнението
й, както и по
действащия
план, поради
което къщата
се явява
търпим
строеж по
смисъла на ЗУТ“.
Счита се, че
на основание
§53 ал.1 ПЗР към
ЗИД ЗУТ сградата
може не само
да бъде укрепвана
и
обезопасявана,
но може и да
бъде
надстроявана,
пристроявана
и преустройвана.
Алтернативно
е заявено, че
дори евентуално
да се приеме,
че сградата
няма траен
устройствен
статут, обезопасяването
и
укрепването
са изцяло
допустими
при
условията на
§53 ал.2 ПЗР към
ЗИД ЗУТ. В
тази насока
се поддържа,
че
търговското дружество
е задължено с
изрична
заповед по
чл.195 ЗУТ да
укрепи и
опази от
срутване
собствения
си имот, за
което
гл.архитект
отказва да
одобри
проектите
/описана е документация
от 2013, 2014 и 2015г. – с
Протокол от
21.03.2013г. за техническото
състояние на
обекта
длъжностни
лица от район
***
констатирали
напреднал
стадий на
разруха –
компрометирана
конструкция, тераси
и покрив пред
срутване, пукнатини
по носещите
стени от
основите до
покрива –
предпоставка
за аварии и
опасност за живота
и здравето на
минувачи пешеходци/.
В тази насока
като
самостоятелно
основание за
отмяна на
отказа е
посочено, че
при наличие
на заповед за
укрепване по
см. на чл.195 ЗУТ ,
всякакви
ограничения
за търпими
или други
строежи не
следва да
бъдат
прилагани.
По
отношение
третото
основание за
отказ –
строителната
площадка се
предвижда да
бъде
организирана
в територия с
вегетативна
растителност
: Твърди се
бланкетност
и противоречие
с
обективната
действителност,
с аргумент от
факта на
заета
територия около
сградата от
преместваеми
търговски
обекти и
неозеленен
терен. Твърди
се, че в
регистъра по
чл.63 ЗУТ на *** в
парцела
около
сградата не
фигурират
озеленени
площи с
дълготрайни
декоративни
дървета,
дървета с
историческо
значение и
такива, вписани
в регистъра
по чл.113 от
Закона за биологичното
разнообразие.
При
уточнен
предмет на
жалбата /р. от
17.05.2016г.; молба от 10.06.2016г.,
л.291 и сл.;
съдебно
заседание от
13.06.2016г., л.300 и сл./, по
същество на
спора адв.Т.
поддържа, че сградата
съществува
от 1947г. Отразена
е в
действащия
план и
предходните.
Поисканото
разрешение
за строеж
цели избягване
на опасност
за живота и
здравето на
гражданите, преминаващи
по *** и
укрепването
на сградата е
не само в
частен, но и в
обществен интерес.
В
писмено
становище по
същество адв.Т.
твърди, че
посредством
СТЕ
/геодезична/
е установено
заснемане на
сградата във
всички
предходни
планове, вкл.
в действащия
от 1984г., което
ведно с
отразяването
й в
кадастралната
карта от 2009г. определя
статутът й на
постоянен.
Евентуални
изявления на
в.л. по СТЕ
/конструктивна/
в обратен
смисъл се
считат за
необосновани
и неотносими
към предмета
на спора.
Повторено е
посоченото в
жалбата
относно Удостоверението
за търпимост
№ 30 от 04.11.2014г., изд. от
гл.архитект
на район *** въз
основа на
Решение № 2172 от
22.10.2014г. на
АС-Пловдив по
адм.д.№ 712/2014г.
Поддържа се,
че при
предходните
и в
действащия
ПУП за имота
е предвидено
извършване на
комплексно
застрояване
по см. на §5 т.23 ДР
ЗУТ, тоест –
„жилищно
строителство
на различни
видове сгради,
каквато е и
процесната
постройка“.
Според адв.Т.
доводите
обосновават
извод за
постоянен
устройствен
статут на
сградата и
прилагане
разпоредбата
на § 53 ал.1 ПЗР
към ЗИД ЗУТ. Поддържа
се, че
разрешението
за строеж е
поискано и с
оглед
защитата и
безопасността
на гражданите.
В тази вр.,
отказът на
гл.архитект и
заповедта на
началник ****
противоречат
на
обществения
интерес
поради
опасност за
живота и
здравето на
пешеходците
на ул.“Капитан
Райчо“.
Отново се
твърди, че
при
наличието на
заповед по
реда на чл.195 ЗУТ, всякакви
ограничения, предвидени
за търпими
или други
строежи не
следва да
бъдат
прилагани. С
тази теза се
счита, че
обжалвания
акт подлежи
на отмяна по
целесъобразност
съгл. чл.83 ал.2 АПК. С
позоваване
на СЕк.Е е
посочено, че
аргументите
на
гл.архитект
относно
особен вид растителност
или защитени
видове в
близост са
доказано
бланкетни. Изтъкнато
е, че в случая
е
представена и
оценка за
съответствие,
поради което
административният
орган
действа при
условия на
обвързана
компетентност
и не може да постановява
отказ.
- Ответникът
Началник **** се представлява
от юрисконсулт
П.И.. Оспорва
жалбата като
неоснователна.
- Главен
архитект на
Район *** -*** не
изразява
становище по
жалбата.
Оспорената
Заповед е
съобщена
посредством
известие за
доставяне с
обратна
разписка,
получено от
жалбоподателя
на 16.05.2016г. /л.83/. В
тази вр. бяха
заявени
уточнения в обхвата
на
оспорването
преди
посочената
дата и
представени
доказателства
за поддържане
на жалбата,
вкл. жалба,
изпратена на
30.05.2016г. против
заповедта.
Оспорването
е осъществено
в
предвидения
14 дневен срок, от
адресат на
неблагоприятен
административен
акт при
наличие на
правен
интерес.
Жалбата е
допустима.
1.
Оспорената
заповед е
индивидуален
административен
акт по см. на
чл. 214 т. 2 ЗУТ и
подлежи на
обжалване по
реда на чл. 216 ал.
6 ЗУТ. Издадена
е от
Началника на ***
- компетентен
административен
орган, без
делегиране
на права или
в хипотеза на
заместване, в
срока по чл.216
ал.7 ЗУТ /в
редакция от
изм. с изм.,
бр. 101 от 2015г./ : „Заповедта
на началника
на
регионалната
дирекция за
национален
строителен
контрол или
на упълномощеното
длъжностно
лице се
издава в 15-дневен
срок от
постъпване
на жалбата
или протеста
заедно с
административната
преписка по
издаване на
обжалвания
акт, когато административната
преписка по
издаване на
обжалвания
акт е
комплектувана
с
необходимите
за
произнасянето
документи.“.
В
обстоятелствената
част на
административния
акт
хронологично
са описани
дати на :
постъпване
на жалбата
против РС в **** –
с молба от 11.03.2016г.,
в която е
посочена
жалбата от 10.03.2016г.
с вх.номер в
район ***-***;
изискване на
преписката
по издаване
на РС от гл.архитект
на район *** с
писмо от 21.03.2016г. и
постъпване
на
преписката в ****
на 28.03.2016г. с опис на
представената
документация
/копие на
технически
инвестиционен
проект по част
Архитектура,
ПБЗ,
Конструктивно
обследване,
Строителни
конструкции;
нотариални
актове;
Удостоверение
за търпимост
№ 30 от 04.11.2014г. на
гл.архитект
на район ***; Скица
от 20.11.2015г. на
СГКК-Пловдив;
Комплексен
доклад от 19.12.2015г. –
за оценка за
съответствието
на
технически
инвестиционен
проект, изд.
от *** ООД
Пловдив и др./.
Дори
да бъде
възприето
неспазване
на 15 – дн.срок, който
тече от
постъпване
на жалбата
или протеста
заедно с
административната
преписка по
издаване на
обжалвания
акт, когато
административната
преписка по
издаване на
обжалвания
акт е
комплектувана
с необходимите
за
произнасянето
документи, в
конкретния
случай е налице
изрично
произнасяне
и съдът не
може да
задължи
повторно
началникът
да се
произнесе по
жалбата / Определение
№ 10835 от 24.09.2010г. на
ВАС по адм. д. №
11328/2010г., Второ О.
вр. с Т.Д. № 4 от 2016г.
-за характер
на срока по
чл.216 ал.7 ЗУТ в
редакция от
ДВ бр.82 от 2012г. и правни
последици
при
непроизнасяне
в срок/.
1.1. Преценката
за
допустимост
на жалбата
произтича от
качеството
на
оспорващото
дружество,
адресат на
неблагоприятен
акт – отказ,
поради което
изводът на
началника на ****
за наличие на
правен
интерес от
осъщественото
субективно
право, е
верен.
Жалбоподателят
е собственик
на двуетажна
масивна
сграда със ЗП
122 кв.м. с изба,
ведно с
безсрочно
право на
строеж /за
пристрояване
и
надстрояване
на
двуетажната масивна
сграда/ на
офиси и
магазини – сграда
с
идентификатор
56784.523.761.1, намиращ
се в УПИ I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета
градска част,
гр.Пловдив,
съгл. нот.акт
за
прехвърляне
на недвижим
имот и
учредяване
право на
строеж /пристрояване
и
надстрояване/
срещу
задължение
за
изграждане
на сграда,
вписан под № 193
от 2007г., л.54 и сл.
1.2. Според
обстоятелствената
част на заповедта
и приетите за
установени
от органа
факти,
обосновали
преценка за неоснователност
на
оспорването :
А /
Обектът
„Двуетажна
масивна
сграда със ЗП
122 кв.м. с изба в УПИ
I -комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета
гр.част-Пловдив,
е търпим
строеж по см.
на §16 ал.1 и § 127 ал.1
ПЗР ЗИД ЗУТ,
съгл.
Удостоверение
за търпимост
№ 30 от 04.11.2014г.
Б /
Представената
със
заявление от 26.01.2016г.
проектна
документация
отразява
„…укрепване
на съществуваща
сграда,
застрашена
от самосрутване
поради
износеност
на
конструкцията
и
ограждащите
материали.
Предвижда се
изграждане
на нова
стоманобетонна
конструкция
/греди и
колони с
единични
фундаменти/,
без да се
извършват
строителни
работи по
съществуващите
инсталации“.
В /
Укрепването
било
предприето в
изпълнение
изискванията
на чл.195 ал.1 ЗУТ
по предписание
в Протокол за
техническо
състояние на
обекта от 21.03.2013г. –
с препоръки в
„2 месечен
срок
собствениците
на сградата
да направят
ремонт на
покрива и на
стрехите,
изгнилите
части на
дървения гредоред
от
каратаваните
да се
обезопасят,
да се
обезопаси
прогнилата
дървена
дограма“ и
Констативен
протокол от
16.05.2014г. – с указан 3
дневен срок
за
обезопасяване
на сградата
по подходящ
начин, така
че да не
застрашава
преминаващите
граждани от
падащи
предмети“.
Въз
основа на
препоръките,
Началникът
на **** приел, че НЕ
са дадени
предписания,
които да
водят до извод,
„че за
укрепването
на сградата е
необходимо
изграждането
на нова
стоманобетонна
конструкция“.
Г /
Обсъдени за
основанията
за издаване
на оспорения
мотивиран
отказ, според
които при
одобряване
на
инвестиционен
проект и
издаване на РС,
ще бъдат
нарушени
разпоредбите
на чл.53 и §53 ал.2 ЗУТ. Аргумент
за тезата е
предвиденото
в проекта по
част
„Строителни
конструкции“ –
съществено
укрепване на
конструкцията
на сградата,
което попада
извън
приложното поле
на чл.53 ЗУТ и § 53
ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
Началникът
на **** възприел
данните за
сградата в
мотивирания
отказ, според
които същата
няма траен
градоустройствен
статут.
1.3. Фактически
и правни
основания за
издаване на
мотивирания
отказ за
одобряване
на инвестиционен
проект и
издаване на
РС :
-
Сграда с
идентификатор
56784.523.761.1 попада в
УПИ I - комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
не фигурира в
действащия
ЗРП на Трета
градска част,
гр.Пловдив,
одобрен със Заповед
№ 617/21.06.1984г. и
същата няма
траен
градоустройствен
статут.
-
Съгласно представен
проект по
част
Строителни
конструкции
се предвижда съществено
укрепване на
конструкцията
на сградата,
което попада
извън
приложното поле
на чл.53 ЗУТ и § 53
ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
- В
част ПБЗ за
разполагане
на битовата
база,
укрепващо
скеле,
строителни
материали и други
е предвидено
ограждане на
терен
общинска
собственост, част
от който е
съществуваща
вегетативна зеленина.
Последно
посоченото
основание не е
обсъдено от
началник ****,
което не е
съществен
пропуск, тъй
като това
основание би
било със
самостоятелно
значение при
липса на
първите две.
Третото
основание
няма
самостоятелни
последици
при
преценката
за законосъобразност,
основаваща
се в случая
изцяло на
проверка по
отношение
първите две
основания .
Гл.архитект
на район *** е
издал отказа
след
преценка на
проектната
документация
във всички
части, вкл.
скица на
сградата от
СГКК-Пловдив
и
Удостоверение
за търпимост
№ 30/04.11.2014г.
Удостоверение
за търпимост
№ 30/04.11.2014г. /л.39, 112/ е
издадено
след
постановяване
на Решение №
2172/22.10.2014г. по адм.д.№
712/2014г. на
АС-Пловдив.
Съдебният
акт е
приложен в
преписката,
л.33 и сл.
1.4. Според
данни от
преписката :
А / На
10.12.2015г. е
подадено
заявление за
одобряване на
инвестиционни
проекти и
издаване на
РС за обект –
Укрепване и
обезопасяване
на съществуваща
сграда с
идентификатор
56784.523.761.1 по КК /л.159/,
към което е
приложена
проектна
документация,
вкл. Протокол
за техническото
състояние на
обект от 21.03.2013г. и
Констативен
протокол от
16.05.2014г. на комисия
по чл.196 ал.1 ЗУТ,
назначена
със заповед
на кмета на
район ***-***. На 17.12.2015г.
е
представено
заявление с
внесена държавна
такса, а на 26.01.2016г.
е подадено
второ заявление,
л.158 .
По
заявлението
от 26.01.2016г.,
гл.архитект
на район ***-***
уведомил
заявителя, че
проекта е разгледан
и е
установена
липса на
заснемане на съществуващото
положение; в
проекта е показано
обособяване
на нови
помещения,
което не е
заявено от
възложителя
като
преустройство;
не е
представено
конструктивно
обследване
на
съществуващата
сграда. Не е
указан срок
за
отстраняване
на
пропуските и
внасяне на
уточнение
относно
обособяването
на нови
помещения, л.157.
Уведомлението
е с изх.номер
от 05.02.2016г. С
уведомление
от 08.02.2016г. кметът
на район *** и
гл.архитект
на района
уведомили
зам.кмета на ***
за
заявлението
на *** ООД, като е
посочено, че
проекта
предвижда изкопни
работи на
ниво
съществуващи
каменни
основи в
очертанията
на сградата,
а в част ПБЗ –
ограждане на
терен частна
общинска собственост,
част от който
е съществуваща
вегетативна
зеленина.
На
09.02.2016г. *** ООД
представило
заснемане на
съществуващото
положение и
конструктивно
обследване
на
съществуващата
сграда, като
е отречено
предвиждане
на
преустройство
на обекта или
обособяване
на нови
помещения.
Б /
Протокол за техническото
състояние на
обект от 21.03.2013г.
/л.42/ е съставен
при оглед на
посочената дата,
осъществен
взаимно от
технически
специалисти
на район *** и
представители
на *** ООД.
Констатациите
за изцяло
компрометирана
покривна
конструкция
/в
по-голямата
си част
пропаднала с
опасно
провиснали
керемиди над
стрехите/, за
полусрутени
комин и капандура,
за прогнил
гредоред и
паднал на
места
каратаван, за
силно
пропаднали
основи, за започнали
да се
отцепват
съществуващи
на втория
етаж
стоманобетонни
тераси и др.,
обосновали
препоръки за
ремонт на
покрива с подмяна
на
прогнилите
участъци от
дървена конструкция
и обшивката,
ведно с
пренареждане
на керемиди и
замяна на
изпочупените
с нови и
обезопасяване
на комините и
капандурите;
отремонтиране
на стрехите;
обезопасяване
на изгнилите
части на дървения
гредоред от
каратаваните;
обезопасяване
на
прогнилата
дървена
дограма със
затваряне с
предпазни
капаци.
Указан е 2-месечен
срок с
предупреждение
– при
неспазване
на предписанията
ще бъде
приложена
цялата
процедура по
чл.195 ЗУТ.
Една
година след
м.03.2013г., на 16.05.2014г. е
съставен
Констативен
протокол /л.41/
от комисия,
назначена със
заповед на
кмета на
район *** по чл.196
ал.1 ЗУТ.
Комисията е
констатирала
сходни факти,
описани в
протокола от
21.03.2013г. и в
заключение е
посочила –
сградата е
със силно
компрометирана
конструкция
и създава
опасност за
преминаващите
в близост
граждани.
Указан е 3 дн.
срок за
обезопасяване
на сградата,
така че да не
застрашава
преминаващи граждани
от падащи
предмети.
Отново е
посочено, че
при
неспазване
на
предписанията
ще бъде
приложена
цялата
процедура по
чл.195 ЗУТ.
С
уведомление
от 14.07.2015г.
управителите
на *** ООД са
поканени от
кмета на р-н ***
за среща,
оглед на място,
изслушване и
проверка – по
изпълнението
на
констативния
протокол от
16.05.2014г.
В
молба от 28.07.2015г.
съуправител
на
търговското
дружество
уведомил
кмета на
район ***
относно
уведомлението
от 14.07.2015, че
предписанията
били дадени в
период на
висящо
административно
дело и след
издаване на
удостоверение
за търпимост,
*** ООД предвижда
цялостна
реконструкция
и преустройство
на къщата, л.129.
В / В
Комплексен
доклад от 29.12.2015г.
/л.67 и сл./ е
посочено, че
строежът
представлява
укрепване на
съществуваща
сграда, застрашена
от
самосрутване
поради
износеност на
конструкцията
и
ограждащите
материали :
„Ще се
изгражда нова
стоманобетонна
конструкция,
която
отговаря на
изискванията
на чл.169 ал.103 ЗУТ.
Укрепването
е в
изпълнение
на изискванията
на чл.195 ал.1 от ЗУТ от страна
на възложителя
по
предписание
на
Общинската администрация.
Фактическото
изпълнение
представлява
изграждането
на
стоманобетонни
колони и греди
които
укрепват
съществуващата конструкция на
обекта без
строителни
работи по
инсталацията
и се цели
обезопасяване
на сградата и
околното
пространство
от падащи
предмети.”.
В
част
„Резултати от
оценката” в
доклада е отразено
: По
изискванията
на чл.142 ал.5 т.1 –
съответствие
с
предвижданията
на ПУП :
Сградата няма траен
градоустройствен
статут и е в
презумпцията
на търпим
строеж, но
също така
трябва да
отговаря на
съществените
изисквания
към
строежите
описани в чл.169
ал.1-3 от ЗУТ.
По
изискванията
на чл.142 ал.5 т.3 –
съответствие
с
изискванията
по чл.169 ал.1 и 2 ЗУТ е посочено,
че строежът е
проектиран в
съответствие
с
изискванията
за
носимоспособност,
устойчивост
и
дълготрайност
на строителните
конструкции
и са описани
съобразените
наредби, вкл.
са
разработени
кофражни планове
на
стоманобетоновите
елементи.
- В
обяснителната
записка към
част
Архитектура
е посочено,
че проектът се
изготвя на
основание
направени от
комисията
констатации –
за укрепяне и
обезопасяване
на сградата
по чл.195 ЗУТ :
Външните
стени на
сградата
остават
непроменени.
На кота ± 0.00 се
предвижда
премахване
на част от
съществуващите
вътрешни
стени,
изграждане
на
хоризонтални
и вертикални стоманобетонови
укрепящи
елементи, с
цел
укрепване и
обезопасяване
на сградата.
Предвижда се
изграждане
на нови стени
от тухлена
зидария 25 см.
за
допълнително
укрепяне на
сградата. На
кота + 3.00 се
изграждат нови стоманобетонни
укрепящи
елементи, на
места се
предвижда
изграждане
на стени от тухлена
зидария 25 см. и
частично се
премахват
съществуващи
вътрешни
стени.
Конструкцията
е смесена
със
стб.плочи,
колони и
греди,
тухлени
зидове и
дървена
подова
конструкция
в
подпокривното
пространство,
л.148.
- В
част ПБЗ е
отразено, че носещата
конструкция
на сградата
са носещи
тухлени
стени, зидани
с плътни
тухли. Предвижда
се укрепване
на сградата
чрез изграждане
на
нова носеща
конструкция
от
вертикални и
хоризонтални
укрепващи
елементи. Новите
вертикални
стоманобетонни
елементи се
фундират на
единични
фундаменти с
кота на
фундиране
равна на тази
на съществуващите
каменни
зидове. При
укрепването
на всяко
етажно ниво
тухлените зидове
се
прикрепват
към новата
стоманобетонова
конструкция,
без да ги
натоварва с вертикални
товари с
помощта на
дюбелни връзки
/бетонови или
стоманени
скоби/. В
последователност
са описани
дейностите
по укрепване
на
съществуващите
стени в Организационен
план, л.178 и сл.
На л.192 – План
укрепване
съществуващи
междуетажни
конструкции
е отразен
кофраж за две
нови
стоманобетонови
плочи.
- В
Конструктивно
обследване
/л.200 и сл./ е
посочено, че
сградата е
неосигурена
за сеизмични
въздействия,
а
конструкцията
й е
полумасивна,
с носеща
конструкция
от каменни и
тухлени
зидове и
междуетажни
конструкции
от дървен
гредоред,
лягащ
директно на
зидовете. Няма
вертикални
стоманобетонови
елементи. Оценката
за сеизмична
осигуреност
съгл. чл.6 от
Наредба № РД-02-20-2/2012г.
за
проектиране
на сгради и
съоръжения в
земетръсни
райони е
отрицателна. В
заключение е
посочено, че
конструкцията
на сградата –
Пета
категория, е
в аварийно състояние
и се нуждае
от спешен
ремонт и
укрепване. Препоръчано
е изготвяне
на проектно
решение за
укрепване на
сградата и
носещата й
конструкция
с
осигуряване
и за
сеизмични
въздействия.
- В
Оценка за
съответствие
по част
Конструктивна
е посочено,
че в
конструктивния
проект е дадено
решение
за укрепване
със
стоманобетонова
укрепваща и
носеща конструкция,
независима
от
съществуващата
– чрез изграждане
на нова
носеща
конструкция
от вертикални
и хоризонтални
укрепващи
елементи, л.223 /допусната
е неточност
или грешка в
частта за
изводи и
оценка за
техническото
състояние –
посочени са
блокове „а” и „д” от
сградния
комплекс на
Факултета по
дентална
медицина/.
- Следва
да бъде
отбелязано,
че между
частите на
проекта са
установими
несъответствия
по отношение
укрепването
на сградата в
предвидения
обхват, тъй
като са
отразени
различни СМР.
Представената
изометрия /л.224/
онагледява
модела на
новата укрепваща
конструкция,
за
дефиниране
на който са
необходими
специални
знания,
предвид и
посочения в
Изчисление-сеизмичност
коефициент
на реагиране
0.25.
2. Във
вр. с данните
от
преписката
към страните
са отправени
указания по
доказателствата
и доказателствената
тежест, р./17.05.2016г.
/л.75/. В първото
редовно
съдебно
заседание бе
указана
възможност
за
доказателствено
искане за СТЕ
за
опровергаване
възприетото
от органа
относно
конструктивната
част на проектната
документация.
В хода на
делото са
приети
писмени
доказателства,
изслушани са
три
експертизи.
2.1. Сградата
е отразена в
планът,
одобрен със
заповед № 617 от
21.06.1984г. –
ситуационен
план на УПИ I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО, кв.381а
по плана на
Трета
градска част,
гр.Пловдив, л.319.
2.2. Министерство
на културата,
НИОНКН
представи
отговор по
доказателствено
искане на
ответника /л.322
и сл./ : В
границите на
УПИ I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета градска
част, НЯМА
обекти със
статут на
единични
недвижими
културни
ценности по
см. на чл.59 ал.4 и
чл.65 ЗКН.
Имотът
попада в
обхвата на охранителна
археологическа
зона – „Бяла
зона”, част от
територия с
културно-историческо
наследство
със статут на
групов археологически
и
архитектурно-строителен
паметник на
културата,
паметник на
урбанизма и
културния
пейзаж –
„Историческа
зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив”,
обявен с протокол
№ 5 от 22.05.2000г. на
Националния
съвет за опазване
на
паметниците
на културата,
утвърден от
министъра на
културата,
която съгласно
§10 ал.1 ЗКН
притежава
статут на
групова
недвижима
културна
ценност.
2.3. Според
скица на ПИ с
идентификатор
56784.523.761 от 10.09.2016г., след
одобряване
на КККР със
заповед от 03.06.2009г.,
няма издадена
заповед за
изменение в
КККР.
2.4.
Район *** – *** представи
писмен
отговор /л.368/,
според който
– заповед
на основание
чл.195 ЗУТ не е
издавана. Към
уведомлението
са приложени
съдържащи се
в преписката
протоколи,
ведно с
доклад от 26.08.2014г.
и
Констативен
протокол от
03.06.2014г. за оглед
във вр. с
предписанията
от 21.03.2013г. и от 16.05.2014г.
със
заключение в
45 дн.срок да се
премахне терасата
и да се
ограничи
напълно
достъпа до
сградата.
2.5. СТЕ
/специалист
геодезия/, л.374 и
сл. : Заключението
е изготвено и
представено
в текстова и
графична
част след
установяване
в хронология
на плановете
за процесната
територия –
от 1929г., 1947г., 1953г., 1965г.,
1972г., 1984г. и
действащата
кадастрална
карта от 2009г.
Границите на
сградата са
означени по
цифри и
повдигнати с
цветен
контур.
Изменение с
нови граници
на попълнена
в плана от 1947г.
сграда е
станало в
периода 1947г.-1953г.
Границите на
сградата в
плана от 1953г. са
идентични с
тези по плана
от 1949г. /1947г./.
Границите са
идентични
във всеки
последващ
план. В
действащия
РП „Трета
градска
част”, гр.Пловдив,
одобрен със
заповед №
617/21.06.1984г.
процесната сграда
е заснета със
сигнатура
2МСБЖ без планоснимачен
номер /скица
№ 6/. Сградата е
заснета без
разлика по
местоположение
в отделните
планове и не
е променяла
границите си,
площта и
етажността. В
КККР е
заснета с идентификатор
56784.523.761.
2.6. СТЕ
/специалист
инженер-конструктор/
, л.385 и сл. : Заключението
е изготвено
след
проучване на
приложените
инвестиционни
проекти във
всички части
и
приложените
статистически
изчисления в
конструктивната
част от проекта.
Констатирани
са
значителни
несъответствия
между
отделните
части на
проекта относно
естеството и
обхвата на
проектираното
укрепване на
съществуващата
сграда – в
различни части
на проекта са
описани
различни
видове СМР и
различни
конструктивни
елементи за
изпълнение
/изброени в
обяснителната
записка –
архитектура,
л.147, л.148, 149 –
количествена
сметка; л.192 –
част ПБЗ/.
Заявено е, че значителните
разминавания
вероятно се дължат
на
преработки
на вече
изготвени
проекти –
първоначално
се е
предвиждало
изпълнение
на
стоманобетонови
плочи на коти
± 0,00м., +3,00м., и +6,00м., а след
това
проектите са
коригирани
за
изпълнение без
стоманобетонови
плочи, с
подмяна на
съществуващите
дървени
греди, но
корекции са
отразени само
в част от
проектите.
За
изводите на
експертизата
са били съществени
детайли от
конструктивното
обследване
на сградата,
статистически
изчисления,
чертежите и
оценката за съответствие
в проекта по
част
„Конструктивна”.
В.Л. се е
позовало на
конкретни
цитирани текстове
на
проверената
документация
и е посочило,
че новата
укрепваща
конструкция
представлява
монолитна
рамкова
конструкция /л.224
– показана
изометрия на
модела на
конструкцията/.
Аргумент за
квалификацията
на модела е и
коефициентът
на реагиране
R 0,25 /л.236, изчисления-сеизмичност/,
съответстващ
на коефициент
за реагиране
на
„многоетажни
сгради с
многоотворни
рамки” при
„монолитни стоманобетонни
конструкции” по
таблица 3 към
чл.15 от
Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012г.
СТЕ
приема, че въпросът
касае част
„Строителни
конструкции”,
в която няма
данни да се
предвижда
подмяна на
съществуващите
дървени
гредореди със
стоманобетонови
плочи –
според в.л. изпълнение
на нови
стоманобетонови
плочи се съдържа
само в проектните
части „Архитектура”
и „ПБЗ”, което
най-вероятно
по-късно е
отпаднало
като
намерение, но
не е
коригирано
от
проектантите.
Техническият
анализ на
проекта по
част „Строителни
конструкции”
е обосновал
следните
изводи : Проектирана
е нова носеща
конструкция,
съответстваща
на
действащата
нормативна
уредба за
проектиране
конструкциите
на сгради. Новата
конструкция
е рамкова
монолитна многоотворна
на три нива и
в
статистическите
изчисления
са спазени
предвидените
характеристики
за този тип
конструкции
съгл.
действащите
норми. Проектирани
са
хоризонтални
носещи елементи
/укрепващи
хоризонтални
връзки –
ригели/ и
вертикални
носещи
елементи /вертикални
укрепващи
връзки –
колони/,
поемащи
всички
статични и
сеизмични
натоварвания.
Видът на
новата
конструкция
се различава
значително
от вида
носеща конструкция
на съществуващата
сграда с
поясняване на
начина на
привързване
на
съществуващите
тухлени
зидове към
новите
конструктивни
елементи и
фактическа
констатация за
липса на фуги
между
елементите
на старата
конструкция и
новата
стоманобетонова
конструкция.
Заявено е, че
съществуващата
сграда е
сеизмично
неосигурена
по
действащите
към момента
норми, а след
евентуално
изпълнение
на
конструктивния
проект тя ще
бъде сеизмично
осигурена по
актуалната
Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012г.
В.Л.
съобразило
от
технически
аспект
предвижданията
на проекта по
част
„Строителни
конструкции”
с
дефинициите
от обхвата на
§5 ДР ЗУТ и е
посочило, че проектираното
укрепване,
при което се
изпълняват
нови
конструктивни
елементи, като
с това се
увеличава
носимоспособността,
устойчивостта
и трайността
на строежа,
„отговаря на
описанието
на
реконструкция
на строеж, дадено
в т.44”. Изводът
на експерта е
основан на
констатациите
в
заключението
–
проектът по
част
„Строителни
конструкции” предвижда
съществено
укрепване на
конструкцията
на
съществуващата
сграда.
Устно
в.л. потвърди,
че след
реализация
на проекта
сградата ще бъде
експлоатационно
осигурена и
обезопасена
за
преминаващи
граждани. Пояснено
бе, че в
конкретния
случай
сградата не е
отразена в
застроителния
план като
запазваща се.
-
Техническите
експертизи
са
компетентно изготвени
с приложени
специални
знания след
обективна
преценка на
доказателствата
по делото.
Съдът цени
заключенията,
приети без
възражения
от страните
/без
обсъждане на
правни
изводи/.
2.7. СЕк.Е,
л.396 и сл.: Около
ПИ с
идентификатор
56784.523.761 има
частично озеленена
площ с
дълготрайни
декоративни и
недекоративни
дървета,
намиращи се в
ПИ 56784.523.64.3. Не са
налице
дълготрайни
дървета,
вписани в
регистъра по чл.113
ал.1 от Закона
за
биологичното
разнообразие
около
процесната
сграда. В
предвидената
в проектите
строителна
площадка – не
са налице
дълготрайни
дървета,
вписани в
регистъра по
чл.113 ал.1 ЗБР,
като в
забележка в.л.
е отразило,
че на
територията
на *** –
гр.Пловдив
няма вписани
в регистъра
дървета във
вр. с чл.113 ал.1
ЗБР.
Експертизата
е основана на
оглед,
таблица от
Паспортизация
– схема и
извадка от
електронен
регистър – „Регистър
на
защитените
дървета”, л.400.
Заключението
е обективно
изготвено
въз основа на
източници за
целите на
експертизата,
с приложени
специални
знания.
3. Съгл.
чл.170 ал.1 АПК : Административният
орган и
лицата, за
които
оспореният
административен
акт е благоприятен,
трябва да
установят
съществуването
на фактическите
основания,
посочени в
него и
изпълнението
на
законовите
изисквания при
издаването
му. Съобразява
се, че
мотивите на
административния
акт могат да
предхождат
същия като се
съдържат в друг
документ от
административната
преписка, но не
е допустимо
допълване на
фактически
основания в
съдебната
фаза при
оспорването
му. Проверката
за
законосъобразност
на заповедта
обхваща
правни и
фактически
основания за
издаването й
с приоритет
на второпосочените,
тъй като
правните не
обвързват
съда.
3.1.
Правните и
фактически
основания в
отказа,
възприети
изцяло в
оспорената
заповед и
твърденията
в жалбата
изискват
отговор на
въпроси за : -
има ли
сградата
траен
градоустройствен
статут; -
проектът в
част
Строителни
конструкции предвижда
ли съществено
укрепване на
конструкцията
на сградата,
което попада
извън
приложното
поле на чл.53 ЗУТ и § 53 ал.2 ПЗР
ЗИД ЗУТ ; -
приложими ли
са в случая
разпоредбите
на чл.53 ЗУТ и §53
ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
А / В
ЗКИР не е
установено изискване
за сграда –
обект на
кадастъра по
см. на чл.23 т.2, да
е предвидена
по действащ ПУП
/регулация и
застрояване/.
По аргумент
от
отменената
ал.2 на чл.44 ЗКИР
с изм. от ДВ бр.36
2004г., предмет на
кадастрално
отразяване
могат да
бъдат и
незаконните
строежи. Временният
характер на
строеж и
липсата на траен
устройствен
статут за
него не стоят
в обхвата на
фактически основания
за отказ за
отразяване
на сграда в
КК, когато са
налице
посочените в
ЗКИР и Наредба
№ 3/2005г. положителни
предпоставки
/Решение № 1725 от
6.02.2013 г. на ВАС,
Второ О./, вкл. в
процедура за
изменение на
картата. Кадастралното
отразяване
на строеж в
КП, КК няма
отношение
към
търпимостта,
но отразен в
кадастъра
обект би бил
обективен
факт, ориентиращ
достоверно
към период на
изграждането
му. В тази
насока са
данните от
СТЕ
/геодезическа/
и няма спор
за действащият
план –
одобреният
със
заповедта от
1984г., според
който
сградата не е
елемент от
предвижданията
на
планът за УПИ
I –
комплексно
застрояване,
подземни
гаражи и КОО,
кв.381 по плана
на Трета
градска част. Сградата
не е отразена
в
застроителния
план като
запазваща се.
Както бе
посочено
по-горе, в
Комплексен
доклад от 29.12.2015г.
/л.67 и сл./ и
по-конкретно
- в част
„Резултати от
оценката” в
доклада е
отразено : „По
изискванията
на чл.142 ал.5 т.1 – съответствие
с
предвижданията
на ПУП : Сградата
няма
траен
градоустройствен
статут и е в
презумпцията
на търпим
строеж, …”.
Процесната
сграда с ИД 523.761.1
в КК на
гр.Пловдив е в
ПИ 523.761, който ПИ
заема терена
под сградата,
тъй като
площта им е
еднаква - 120 кв.м.
Вписани са данни
за
собственост
на СРС на КТ
“Подкрепа” на
основание
учредено
право на
строеж по чл.58
ЗТСУ /отм./, акт
№ 84, рег.№ 21882/09.08.2006г.
/скица от 10.09.2016г.,
СГКК-Пловдив,
л.366/.
Доказателствата
по делото не
опровергават
данните от
преписката в
частта за констатираната
липса на
траен
градоустройствен
статут.
Отразеното в
отказа за
сградата – „не
фигурира в действащия
ЗРП на Трета
гр.част,
одобрен със Заповед
№ 617/21.06.1984г.”, е
относимо за
планът в част
застрояване.
Отразяване
на сградата в
ПУП /ЗРП/ като
съществуваща
не означава,
че същата е
елемент от
застроителния
план. Поради
липса на спор
за действащ план,
в допълнение
се отбелязва
/макар не по
реда на чл.155 ГПК вр. с
адм.д.№ .№ 2378/2010г., но
същото е цитирано
в Решение № 2172/22.10.2014г.
по адм.д.№ 712 от
2014г. – приложено
по
настоящото
дело/, че с
решение на
ПОС № 281/27.06.2008г. по
адм.д.№ 112/2007г. /в
сила от 12.09.2008г./, е отменена
заповед №
ОА-201/26.02.2002г. на
Кмета на *** за
изменение на
ПУП-ПРЗ
относно УПИ
I-комплексно
застрояване,
по плана на
Трета
гр.част-Пловдив,
чрез
изменение на
уличната
регулация в
обсега на
съществуващата
сграда, както и
предвиждането
за запазване
на същата,
нейното
надстрояване
и
пристрояване
и промяна на
предназначението
й. При отмяна
на Заповед №
ОА-201/26.02.2002г.,
действащ
ПУП-ПЗ е
одобреният
със заповед №
617/21.06.1984г. По плана
от 1984г. в част
застрояване,
в зоната
където е
ситуирана
сградата е
предвиден
подземен
паркинг.
Не се спори,
че
действащия
ЗРП/1984г. не
запазва
заварената сграда
като елемент
на застрояването.
Фактът е от
значение, тъй
като определя
режимът на
сградата в
съответна алинея
от §53 ЗИД ЗУТ
/редакция ДВ бр. 101 от
22.12.2015г./,
доколкото по
подаденото на 10.12.2015г.
заявление за
одобряване
на
инвестиционни
проекти и
издаване на
РС за обект –
Укрепване и
обезопасяване
на съществуваща
сграда с
идентификатор
56784.523.761.1 по КК /л.159/, на
17.12.2015г. е
представено
заявление с
внесена държавна
такса, а на 26.01.2016г.
е подадено
второ заявление,
л.158. Именно
заявлението
от 26.01.2016г. е
разгледаното
и гл.архитект
на район ***-***
уведомил
заявителя за
установена
липса на
заснемане на
съществуващото
положение,
вкл. не е било
представено
конструктивно
обследване на
съществуващата
сграда. Пропуските
са
отстранени на
09.02.2016г., когато ***
ООД
представило
заснемане на
съществуващото
положение /вр.
с § 53 ал.3 ЗИД ЗУТ/
и
конструктивно
обследване.
Б / Липсата
на одобрени
проекти и
издадено РС не
е основание
да се отрече
търпимостта
на строеж. По
дефиниция
търпимите
строежи са
такива, за
които няма
строителни
книжа. За
сградата е
налице удостоверение
за търпимост,
издадено на
04.11.2014г. в
изпълнение
на съдебно
решение по
адм.д.№ 712/2014г.
Съгласно
§ 16 ал. 1 изр. 1 ПР
ЗУТ
строежите,
изградени до
7 април 1987г. без
строителни
книжа, но
допустими по
действуващите
подробни
устройствени
планове и по
правилата и
нормативите,
действували
по време на
извършването
им или
съгласно този
закон, са
търпими
строежи и не подлежат
на
премахване и
забрана за
ползване. Разпоредбата
на §127 ал.1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ /Д.В.
бр.82от 2012г./ не
изключва
приложението
на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на
ЗУТ, а се явява
нейно
допълнение,
като
законодателя
въвежда
четвърти
период за
обявяване на
строежи, за
които няма
издадени
строителни книжа,
за "търпими".
Новият
период касае
строежи
извършени за
времето от
01.07.1998г. до 31.03.2001г. /
влизане в
сила на ЗУТ/.
Фактическата
даденост
изключва
възможност
за премахване
на сградата,
но следва да
се съобрази,
че
необходимостта
от
заздравяване
на строеж чрез
ремонтни и
възстановителни
дейности, разпоредени
със заповед
на кмета по чл.
195 ал. 4 ЗУТ,
не е идентично
или сходно с
извършването
на ремонт и
реконструкция,
като вид
строеж по § 5 т.
38 ДР на ЗУТ,
без
строителни
книжа.
Производство
по издаване
на заповед по
чл.
195 ал. 4 ЗУТ,
не е в пряка
връзка с
производството
по издаване
на заповед по
чл.
225 ал. 1 ЗУТ,
защото
визират
различни
хипотези /Решение
№ 2692/2014г. на ВАС/.
В
конкретния
случай не се
установи да е
издадена
заповед,
основана на
чл.195 ал.4 ЗУТ.
Констатациите
на
длъжностни
лица и
комисията по
чл.196 ал.1 ЗУТ не
са довели до
приключване
на
административно
производство
с издаване на
заповед,
самостоятелно
подлежаща на
съдебно
оспорване. В
тази вр., не
съответстват
на събраните
доказателства
твърденията
в жалбата за
това, че търговското
дружество е
задължено с
изрична
заповед по
чл.195 ЗУТ да укрепи
и опази от
срутване
собствения
си имот, при
което
гл.архитект
отказва да
одобри проектите,
както и че
при наличие
на заповед за
укрепване по
см. на чл.195 ЗУТ ,
всякакви ограничения
за търпими
или други
строежи не следва
да бъдат
прилагани.
В / Доказателствата
по делото и
съдържанието
на
административната
преписка
налагат извод
за обект без постоянен
устройствен
статут по действащ
подробен
устройствен
план.
Сградата
попада в
режим на § 53 ал.2
ЗИД ЗУТ,
съгласно
която норма: „Търпимите
строежи по ал. 1, които
нямат
постоянен
устройствен
статут по
действащ
подробен
устройствен
план, могат
при спазване
на
изискванията
на този закон
да се
преустройват
вътрешно, да
се променя
предназначението
им и да се
ремонтират,
без да се
изменя
външното им
очертание в хоризонтално
и вертикално отношение
и без да се
правят нови
или да се укрепват
носещите
конструкции”.
За
разлика от
тях, на
временните
строежи е
отреден раздел
Осми
„Временни
строежи“.
Временните
строежи са в
режим на
изключение и
могат да
бъдат
осъществени
при установеност
на
предвидени специални
предпоставки.
Според чл.53 ЗУТ,
заварени
сгради в
поземлени
имоти по чл. 49 могат
при спазване
на
изискванията
на този закон
да се
преустройват
вътрешно, да
се променя
предназначението
им и да се
ремонтират,
без да се
изменя
външното им
очертание, в
хоризонтално
и вертикално
отношение и
без да се
правят нови
или да се
укрепят съществено
носещите
конструкции.
С разпоредбата
на чл.53а ЗУТ /в
редакция на изм.,
бр. 101 от 2015г./ са
обхванати
както заварените,
така и търпимите
строежи,
невключени в
режима на застрояване
на
урегулирания
поземлен
имот - с
премахване
от
възложителя
най-късно до
завършване
на разрешения
строеж. След
като за
сградата има
издадено и
действащо
удостоверение
за търпимост,
същата като
обект без постоянен
устройствен
статут по
действащ ПУП
попада в
обхвата на § 53
от Разпоредби
към ЗИД ЗУТ.
3.2. Чл. 53 ЗУТ се
отнася за
временни, а
не за търпими
строежи, и не
изисква
разрешение
за строеж
само ако не
се подменят
или укрепват
носещи конструкции.
Съпоставка
между
забраните,
въведени с
чл.53 ЗУТ и § 53 ал.2
от Разпоредби
към ЗИД ЗУТ
сочи
идентитет
относно нови
носещи
конструкции
и
по-благоприятни
условия в §53 ал.2
по отношение
укрепването
на носещите
конструкции
/чл.53 ЗУТ – без да
се укрепят съществено
носещите конструкции;
§ 52 ал.2 – без да се укрепват
носещите конструкции/.
СТЕ
компетентно
изясни
предвижданията
на
инвестиционния
проект по
част
„Строителни
конструкции”,
като несъответствията
между
отделните
проектни части
не влияят
върху
изводите на
експерта,
обосновани
технически. В.Л.
приема, че
новата
укрепваща
конструкция
представлява
монолитна рамкова
конструкция
/л.224 – показана
изометрия на
модела на
конструкцията/
с арг. и от коефициентът
на реагиране
R 0,25 /л.236,
изчисления-сеизмичност/.
С технически
анализ на
проекта по
част „Строителни
конструкции” изводите
на експерта
са
обосновани и
неоспорени :
Проектирана
е нова носеща
конструкция,
съответстваща
на
действащата
нормативна
уредба за
проектиране
конструкциите
на сгради.
Новата
конструкция
е рамкова монолитна
многоотворна
на три нива. Проектирани
са хоризонтални
носещи
елементи
/укрепващи хоризонтални
връзки –
ригели/ и
вертикални носещи
елементи
/вертикални
укрепващи връзки
– колони/,
поемащи
всички
статични и сеизмични
натоварвания.
Видът на
новата
конструкция
се различава значително
от вида
носеща конструкция на съществуващата
сграда.
Проектираното
укрепване,
при което се
изпълняват нови конструктивни
елементи,
като с това
се увеличава
носимоспособността,
устойчивостта
и трайността
на строежа,
съответства
на реконструкция
на строеж по
см. на §5 т.44 ДР
ЗУТ. Проектът
по част
„Строителни
конструкции”
предвижда
съществено
укрепване на носещата
конструкция
на съществуващата
сграда, което
попада извън
приложното
поле на § 53 ал.2
ПЗР ЗУТ,
според която
е допустимо
търпимите
строежи да
бъдат ремонтирани,
но без да се
правят нови
или да се
укрепват
носещите
конструкции. Няма
основания
изводът на
СТЕ да бъде
отречен - в
случая
проектираното
укрепване
предвижда
нова
конструкция,
която макар
за целите на
възстановяване
на
конструктивни
елементи и
увеличаване носимоспособността
и
устойчивостта
на строежа –
попада извън
обхвата на § 53
ал.2 ЗИД ЗУТ. В
конкретиката
на фактите
ограниченията
в закона не
противоречат
на статутът
на обектите
от обхвата на
чл.53 /времеви
порядък/ и §53 ал.2
ЗУТ вр. с §16 ПР
ЗУТ /ал.1 и ал.4 -
предназначение
/.
По
отношение
сеизмично
неосигурената
съществуваща
сграда по
действащите
към момента
норми и нейната
сеизмична
осигуреност
след евентуално
изпълнение
на
конструктивния
проект се
отбелязва, че
задълженията
по чл.169 ал.1 ЗУТ –
в случая за
поддържане
на строежа са
в тежест на
собственика във
вр. с чл.195 ал.1 ЗУТ. В
хипотези на
чл.195 ал.3 ЗУТ,
кметът на
общината
действа служебно
и разполага с
разписано в
закона правомощие да задължи
собственика
да извърши в
определен
срок необходимите
ремонтни и
възстановителни
дейности за
поправяне
или
заздравяване.
В този случай
следва необходимите
ремонтни и
възстановителни
дейности да
бъдат
определени
от
общинската
администрация,
което не е
направено,
предвид данните
от
преписката. Прехвърлена
на
собственика
е преценката
за вид ремонтни
и
възстановителни
дейности,
обективно
необходими в
случая.
Общественият
интерес е
защитим
именно в производство
по реда на чл.195
ЗУ / вкл. при
съобразяване
изменението
на чл.195 ал.5 ЗУТ –
значимостта
на регулираните
обществени
отношения
разширява
обхватът на
обекти, които
биха могли да
бъдат предмет
на заповед за
премахване
при наличие
на
специалната
хипотеза,
преодоляваща
забраната за
премахването
им вр. с
търпимостта/.
3.3. По
отношение третото
основание в
отказа се
потвърди, че
няма
самостоятелни
последици
при
преценката
за
законосъобразност.
Дори
опровергано,
изводът за
останалите две
основания не
се променя.
Непосочени
в заповедта
/както и в
отказа/ фактически
обстоятелства
не следва да
бъдат
преценявани,
тъй като
въвеждат
допълнителни
основания, против
които не е
допустимо в
съдебна фаза
жалбоподателят
да бъде
поставен в
невъзможност
да се защити
или в затруднена
защита.
Посоченото
се отнася за
информацията
от
Министерство
на културата,
която по
същество не
променя
фактите от
административната
фаза .
Жалбата
се приема за неоснователна
и следва да
бъде
отхвърлена.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И
:
Отхвърля
жалбата
против Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-17 от 11.04.2016г.
на Началника
на ****.
Решението
може да се
обжалва пред
Върховния
Административен
Съд, в 14-дневен
срок от
съобщението до
страните за
постановяването
му.
Административен
съдия :