РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2003
гр. Пловдив, 9 октомври 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1450 по описа на съда за 2019 год. и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.
Постъпила е молба от процесуалния
представител на ответника директора на ТД на НАП – Пловдив, юрк. Е., с която се
иска допълване на решението в частта за разноските. Твърди, че с определение от
08.07.2019 г. съдът е прекратил производството по адм.д.№ 1450/ 2019 г. по
описа на Пловдивски административен съд за 2019 г., тъй като жалбоподателят е
оттеглил жалбата си. Обосновава искането си с това, че по делото е била
ангажирана юрисконсултска защита, депозирано е и становище от надлежно
упълномощен юрисконсулт, както и списък с разноските в размер на 500 лв.
Дадена е възможност на
ответната страна за становище по искането.
Постъпило е становище от „Пловдив
финанс“ ЕООД – гр. Пловдив, в което се посочва, че искането да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. е неоснователно и моли да се
остави без уважение. Като мотив се изтъква обстоятелството, че причина за
завеждане на делото е отказът на пулбичния изпълните да бъде вдигната
възбраната, потвърдено с решението на директора на ТД на НАП. Позовава се в
този смисъл на представеното с молбата за прекратяване определение № 1266 от
27.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1133/ 2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, с което е разпоредено да се извърши заличаване на възбрана, вписана на
31.05.2016 г. т.4 акт № 244/ 2016 г., наложена от Соня Боева, публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по изп.д.№ *********/ 2016 г. по техен опис.
Посочва, че представеният съдебен акт е новъзникнало обстоятелство, което няма
как да е било известно на жалбоподателя при завеждане на делото, като в този
смисъл ответниците са станали причина за завеждане на настоящото дело, поради
което дружеството не е длъжно да плаща разноски. Посочва като алтернативна
възможност присъждане на възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съдът намира, че молбата е
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщение за определението е получено
от ответника на 09.07.2019 г., а молбата е подадена на 16.07.2019 г.
Ето защо съдът намира
молбата за допустима, а по същество за частично основателна, предвид следното.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за допълване/ изменение на решението в частта за
разноските е средство за поправяне на допуснати от съда грешки във фактическите
констатации или в правните изводи.
С молбата на жалбоподателя
от 08.07.2019 г., с която се иска прекратяване на делото, е представено копие
на определение № 1266 от 27.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1133/ 2019 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е разпоредено да се извърши
заличаване на възбрана, вписана на 31.05.2016 г. т.4 акт № 244/ 2016 г.,
наложена от Соня Боева, публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по изп.д.№
*********/ 2016 г. по техен опис.
При това положение освен,
че за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорване, налице е и
отпадане на предмета на спора по същество – мълчалив отказ за заличаване на наложената възбрана от
Соня Боева – старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. От
представеното определение е видно, че наложената възбрана от Соня Боева,
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по изп.д.№ *********/ 2016 г. е
била заличена като лишена от основание – имотът вече не е на длъжника „Родопи Трейд 2002“ ООД, тъй като
жалбоподателят „Пловдив финанс“ ЕООД е станал негов собственик по силата на
публична продан и възлагане на имота от ЧСИ, поради което повторно върху имота
не може да се насочва изпълнение.
Съгласно чл. 144, ал.1 ДОПК
По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани
от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а
според алинея 2 разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по
обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено
друго. Настоящото производство е предявено по реда на чл.268 от ДОПК, като в глава
двадесет и седма „Защита срещу принудително изпълнение“ друг ред няма
предвиден. Според изхода от спора – оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на съдебното производство, разноските не могат да се определят по
реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като разноски
на страните се присъждат, когато делото се разглежда по същество, а настоящият
случай не е такъв.
Съгласно чл.143, ал.1 АПК право
да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има
страната, за която този акт е благоприятен, а чл. 143, ал. 4 АПК установява
изрично задължението за разноски при същите условия, включително минималното
възнаграждение за един адвокат. С тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г. по
тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд прие, че при
условията на чл. 143, ал. 4 АПК страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт. В мотивите на същото тълкувателно решение е отчетено, че в
разпоредбата на чл. 143 АПК - "Отговорност за разноски" - не е дадена
пълна и изрична регламентация на всички хипотези, при които се дължат разноски,
при което е налице непълнота, която може да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на ГПК, на основание чл. 144 АПК. Изрично е прието, че мълчанието на
законодателя относно дължимостта на разноски в случаите, които не са изрично
уредени в чл. 143 АПК съставлява хипотезата на т. нар. "неуредени
случаи", при които ГПК е субсидиарно приложим.
Относно дължимостта на
разноски при прекратяване на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 АПК е
регламентирал изрично само една от хипотезите с правен резултат прекратяване на
съдебното производство, а именно - оттегляне на жалбата. Член 159 АПК обаче
съдържа още основания за прекратяване на съдебното производство. За тези
хипотези на прекратяване на съдебното производство АПК не съдържа регламентация
относно разноските - законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 АПК,
нито ги е изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за
разноски. Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното
производство законодателят не е регламентирал отговорността за разноски в
Административнопроцесуалния кодекс. Налице е непълнота, която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на ГПК, на основание чл. 144 АПК, а
конкретно в случая на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Нормата на чл. 78 ГПК
установява общия принцип на дължимост на разноските от страната, която с
поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. В
същото време Алинея 4 на посочената разпоредба регламентира правото на разноски
на ответника при прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било
изисквания относно причината за прекратяването, предвид характера на
отговорността за разноски като обективна и безвиновна.
С оглед на изложеното, в
хипотеза като настоящата, когато съдебното производство е прекратено поради
недопустимост обусловена от липсата на правен интерес от оспорването,
оспорващият има задължението да заплати направените и доказани разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение. Фактът, че по делото не е проведено
открито съдебно заседание е ирелевантен за процесуалното представителство и за
осъществената защита. От доказателствата по делото е видно, че органът е бил
надлежно представляван от юрисконсулт - по делото е представено становище на
органа, изготвено от него, както и приложен списък с разноските.
Предвид обстоятелството, че
приложимата норма в случая е тази на чл.78 ГПК, то съдът намира, че по силата
на чл.78, ал.8 ГПК следва юрисконсултското възнаграждение да се определи по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно в размер на 100 лв., а не
както претендира ответника в искането и с представения списък с разноските в
размер на 500 лв.
Във връзка с възраженията
на жалбоподателя съдът намира за необходимо да посочи следното. Каза се, че отговорността
за разноските е регламентирана с чл. 143 АПК, като за неуредените случаи, на
основание чл. 144 АПК са приложими нормите на ГПК. Принципът, на който са
подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените по делото
разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е приета
за допустима или правилна със съдебния акт. Така в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, приложима на основание
чл. 144 от АПК, по която по аргумент от обратното, е дадена законова възможност
в тежест на ответната страна да бъдат разноските на жалбоподателя. Разноски от
жалбоподателя обаче не са и поискани. Освен това в случая чл. 78, ал. 2 от ГПК
е неприложим, тъй като дори ответникът с поведението си да е дал повод за
образуване на делото, не е налице другата предвидена кумулативна предпоставка -
да е признал иска и то пак по конкретното административно дело. От друга страна
извод за неприложимост на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответната страна, издавайки
незаконосъобразен административен акт, е станала причина за завеждане на
делото, не може да бъде направен, тъй като тези доводи касаят съществото на
спора за законосъобразност на административния акт и не подлежат на обсъждане в
производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл с
решение по съществото на спора, а с влязло в сила съдебно определение, по което
жалбата срещу решението на директора на ТД на НАП е оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено.
Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 1381 от 08 юли 2019 г.,
постановено по адм.д.№ 1450 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пловдив финанс“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ****, представлявано от Д.С.К., да заплати на Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева
върнаграждение за юрисконсултска защита.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: