Определение по дело №34984/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23392
Дата: 4 юли 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20231110134984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23392
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20231110134984 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба, депозираната от Ж. П. К. - Б., ЕГН **********, С.
В. Б. - Х., ********** и И. В. Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 389 ГПК, за
допускане на обезпечение на предявените обективно кумулативно субективно съединени
искови претенции, чрез налагане на обезпсчителна мярка „възбрана“.
Съдът като разгледа молбата намери същата за неоснователна поради следното, а именно:
Молителите са предявили в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 34 ЗС, чл. 30 и чл. 37 от ЗН, като предявените искове по чл. 30 ЗН и
чл. 34 ЗС, подлежат на вписване, а искът по чл. 37 ЗН -на връщане, доколкото съгласно
задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в ППВС № 7 от
28.11.1973 г., т. 3, и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, в
съответствие с него, с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове за
създаване на съсобственост или на различни от законните дялове, т. е. не могат да се
предявяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл,
343 ГПК. включително и такива за унищожаване на договор чрез иск или възражение, като
изключение е искът по чл. 30 ЗН. изрично посочен в чл. 343 ГПК. В делбеното производство
може да се предявява и разглежда на самостоятелно основание и иск по по чл. 76 ЗН. като
израз на изискването в делбата да участват всички наследници- чл. 15. ал. 2 ЗН , която в
противен случай е недействителна, както и за охранява интересите на сънаследниците в
съсобствеността да не се включват трети лица, чужди на кръга на наследниците.
От изложеното е видно, че конститутивният иск по чл. 37 ЗН / правният му вид е разяснен и
в Решение № 208 от 27.11.2015 на ВКС1 ГО, по гр. дело № 189/2015 г./ не може да бъде
разгледан в настоящото производство и същият подлежи на вписване.
Както се посочи по-горе останалите два иска - по чл. 34 ЗС и чл. 30 ЗН, подлежат на
вписване съгласно чл. 4 от Правилника за вписванията.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК, "в случаите, при които вписването на исковата молба има оповсстително - защитно
действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за
1
допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата
молба в съда и вписването й по реда на Правилника за вписванията." В мотивите по този
въпрос ВКС е отбелязал, че правният ефект на възбраната е идентичен с този от вписването
на искова молба, имащо оповестително - защитна функция. Един от посочените конкретни
примери в тази насока е именно искът по чл, 135. ал. 1 ЗЗД. Поради това и с оглед вече
извършеното вписване на исковата молба, съдът намира, че не е налице обезпечителна
нужда от допускане на поисканата обезпечителна мярка, тъй като тя няма да допринесе за
по- пълно охраняване на правата на ищците, а целеният с нея ефект вече е постигнат с
вписването на исковата молба.
Съобразно т.З от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато се
преследва ефектът на непротивопоставимост при искове за собственост, обезпечителна
нужда от вписване на "възбрана" не е налице, тъй като непротивопоставимостта на
извършено прехвърляне на чужда вещ следва от разпоредбата на чл. 21. ал.1 от ЗЗД, която
изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, с оглед
на което разпореждането с чужда вещ е непротивопоставимо на действителния собственик.
Затова е без значение дали действителният собственик, какъвто претендира че е ищецът, ще
впише възбрана върху своя имот, но по персоналната партида на ответника. Обезпечителна
нужда е налице, когато без обезпечението ще се затрудни или осуети реализирането на
правата на ищеца по решението. Тя се преценява не само с оглед предмета на спора, но и с
оглед поисканата обезпечителна мярка.Същата трябва да е подходяща спрямо нуждата. На
практика тези две предпоставки не могат да бъдат разделени, защото съдът е обвързан да се
произнесе само за поисканата от молителя обезпечителна мярка.
В случая нито се твърди, нито се представят доказателства, че ответниците имат намерение
да извършат някакво разпореждане с имота или да водят за имота дела по искове,
вписването на исковата молба по които има оповестително или оповестително-защитно
действие.
За да е основателно искането за допускане на обезпечение, следва исковете да са вероятни
основателни, подкрепени с убедителни писмени доказателства, обезпечителната мярка да е
подходяща, да е налице обезпечителна нужда, която в случая се установи, че не е налице,
поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно.
На ищеца следва да се дадат указания да представи доказателства, че исковата молба е
вписана в СВ-гр. София в едноседмичен срок от съобщението, която в противен случай
подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, депозираната от Ж. П. К. - Б., ЕГН **********, С. В. Б.
- Х., ********** и И. В. Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 389 ГПК, за допускане
на обезпечение на предявените обективно кумулативно субективно съединени искови
претенции, предявени срещу А. С. Б., ЕГН ********** и Р. Г. И., ЕГН **********, чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана“.
ВРЪЩА исковата молба, предявена от Ж. П. К. - Б., ЕГН **********, С. В. Б. - Х.,
********** и И. В. Б., ЕГН **********, срещу А. С. Б., ЕГН ********** и Р. Г. И., ЕГН
**********,в частта, обективираща иск за отмяна на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 42, том 232 от 05.12.2022 г. като
НЕДОПУСТИМА.
УКАЗВА на ищците да представи доказателства, че исковата молба е вписана в СВ-гр.
София в едноседмичен срок от съобщението, която в противен случай подлежи на връщане.
определението в прекратителната част и в частта, в която съдът се е произнесъл по
обезпечителната мярка, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването на препис.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3