№ 99
гр. Кюстендил, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р. Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500556 по описа за 2022 година
Р. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв. К. С. от АК – Кюстендил
обжалва Решение № 18 от 14.01.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №
1530/2021 г. по описа на същия съд, с което е осъдена да заплати на ***, на осн. чл. 55,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, сумата в размер на 400,00 лв., представляваща недължимо
преведена такава, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на
исковата молба (08.09.2021 г.) до окончателното й изплащане.
Въззивницата релевира доводи за неправилност на обжалваното решение като
постановено в нарушение на материалния закон, при превратно тълкуване на
събраните доказателства и противоречие с трайната съдебна практика. Акцентира
върху наличието на приключило съдебно производство между същите страни за
същото задължение. Твърди, че претендираната от ищеца сума не била преведена в
полза на ответницата, а на **. Поддържа, че с исковата молба ищецът желае
пререшаване на правния спор, тъй като вече се е произнесъл по това искане с Решение
№1010/26.11.2019 г., с което е постановено, че не се дължи сумата от 400 лв., както и
лихви към нея. Твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иск за
неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не успял да докаже, че е преведена на
ответницата сума без правно основание. Подчертава, че твърденията на ищеца в
производството били, че сумата е получена по договор за кредит, който не е прогласен
от съда за нищожен, респ. искът е недопустим. Твърди, че неправилно районен съд е
преценил, че ищецът е доказал претенцията си.
Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна ***, с който се изразява становище за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. Въззиваемото дружество счита
изложените в жалбата твърдения за преклудирани, като същевременно навежда
пространни аргументи относно тяхната неоснователност.
1
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното
производство.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна. Съображения:
Пред районен съд е бил предявен от *** срещу Р. Р. Т., иск да бъде осъдена
последната да заплати на ищцовото дружество, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
а при усл. на евентуалност – на осн. чл. 59 от ЗЗД, сумата в размер на 400,00 лв.,
представляваща недължимо преведена такава, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда.
Районният съд е приел, че ищецът е доказал, че е предал на Т. сумата от 400 лв.,
а тя не е установила наличието на основание за задържане на постъпилата в
имуществото й сума, поради което е уважил предявеният иск.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от районен съд. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Във връзка с твърдението във въззивната жалба, че производството по делото е
недопустимо, поради наличието на приключило съдебно производство между същите
страни за същото задължение следва да се посочи следното:
При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в
сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от разпоредбата на
чл. 298 от ГПК, като следва да е налице пълен идентитет в предмета на двете дела.
Тъждественият предмет на делата, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 299 от
ГПК се определя от предмета на постановеното с влязлото в сила решение и предметът,
очертан в исковата молба по висящото, второ дело. В настоящия случай предметът на
предходното гр.д. № 390/2019 г. на КнРС е бил установителен иск за съществуване на
вземания, възникнали на договорно основание, а по настоящото дело се претендира
връщане на недължимо преведена сума. Следователно независимо, че е налице
идентитет на страните и по двете дела, доколкото исканията и основанията по същите
са различни, то решението по предходното дело не е формирало относно настоящия
спор сила на пресъдено нещо и производството по настоящото дело е допустимо.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че не са налице
предпоставките за уважаване на иск за неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не
успял да докаже, че е преведена на ответницата сума без правно основание.
Основателността на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД предпоставя
настъпило разместване на имуществени блага, чрез пряко престиране между страните,
2
без да е имало основание за това. При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
предал на ответника процесната сума, а в тежест на ответника, а не на ищеца е да
докаже съществуването на основание за това предаване. В настоящия случай от видно
от приложената по делото разписка № 07000714832425/23.03.2018 г. се установява, че
на ответницата е преведена сумата 400 лв. От приетата пред окръжен съд съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И. Д. също се установява, че
ищцовото дружество е превело на Р. Т. чрез системата за електронни плащания **“ АД
сумата 400 лв, както и че с разписка № 07000714832425/23.03.2018г. е удостоверено
получаването на сумата от Т.. Ответницата от своя страна не е доказала, че е имала
основание да получи сумата. Следователно искът е основателен.
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че претендираната от ищеца
сума не била преведена в полза на ответницата, а на **. От заключението на вещото
лице безспорно се установи, че сумата е преведена на въззивницата и че този факт е
удостоверен с подписа , положен в разписка № 07000714832425/23.03.2018 г. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ** е разплащателна система, чрез която
се извършват плащания между различни субекти, т.е. няма как процесната сума да се
преведе на **АД.
Предвид на изложеното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваното
решение е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
На въззиваемото дружество се дължат съдебни разноски за въззивната
инстанция, които са в размер на 80 лв.- възнаграждение за вещо лице.
С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 14.01.2022 г., постановено по гр.д. №
1530/2021 г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***** да заплати на ***, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление на дейността в *****, сума в размер на 80,00
лв. (осемдесет) лева деловоди разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3