№ 9866
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110143311 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, срещу трима ответника А. А. П.,
с ЕГН **********, и адрес гр.***, П. А. П., с ЕГН **********, и адрес гр.***,и Ю. А. П., с
ЕГН **********, и с адрес гр.***, и тримата със съдебен адрес гр.***, с предявени искове и
молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че
тримата ответника дължат на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 262,50 лева/лв./, от
които сумата от 224,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 30,00 лв. за периода
от 15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница дялово разпределение /ДР/ в
размер на 8,10 лв. за периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г., като сумите са начислени за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.***, аб.№ ***/ инсталация ***.
Сумите се разделят както следва между тримата ответника:
1/ За А. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 87,50 лева/лв./, от
които сумата от 74,80лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 10 лв. за периода от
15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70 лв. за
периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.;
2/ За П. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 87,50 лева/лв./, от
1
които сумата от 74,80лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 10 лв. за периода от
15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70 лв. за
периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.;
3/ За Ю. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 87,50 лева/лв./, от
които сумата от 74,80лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 10 лв. за периода от
15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70 лв. за
периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди,
че тримата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 14116/20.5.2022г. издадена по ч.гр.д.№ 25010/2022г.
на СРС и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес посочен в ЗИ и ИМ - гр. София,
ул.***, аб.№ ***/ инсталация ***. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия е 45-дневен от датата на
публикуването на прогнозните фактури на интернет страницата на Продавача, като с приетите
ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след
изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е
заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на
услугата дялово разпределение. Твърди се, че тримата ответника са изпаднали в забава, затова
са начислени и лихви за това.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото разноски
за двете производства – заповедно и исково.
ТРИМАТА ОТВЕТНИКА, чрез упълномощени адвокати/предоставящи безплатна правна
помощ на тримата ответника по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата/ са представили
подробни, с идентично съдържание отговора на ИМ/ОИМ/, като са оспорили всичко
възможно, включително и липса на облигационна връзка между страните. С възраженията по
чл.414 ГПК частично исковете са признати от тримата ответника, като са оспорени само
суми, за които е видно, че явно са погасени по давност. Направени са множество
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът се представлява от юр.консулт по
пълномощие, като поддържа предявените искове и моли да се уважат. Претендира разноски
за заповедно и исково производство, като моли и за юр.к.възнаграждение в минимален
размер за исковото производства, като не се представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
В о.с.з. тримата ответника, редовно призовани, не се явяват лично, чрез
2
представляващия адвокат по пълномощно, поддържат подадените ОИМ и възраженията по
чл.414 ГПК по ЧГД№ 25010/2022г. по опис на СРС. Представят списъци по чл.80 ГПК с
ОИМ, молят да се отхвърлят предявените искове срещу тях и да им се присъдят разноски по
списъците за заповедно и исково производство.
В о.с.з. третото лице помагач Т.С.Е., ЕИК ***, редовно призовано, не се представлява.
По делото е приета писмена молба с вх.№ 254294/21.11.2022г. с доказателства представена
от третото лице помагач.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 95490/13.5.2022г.,
по което е било образувано предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 25010/2022г.
по опис на СРС/л.9-13/; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на
заповед за изпълнение и за довнесена д.т. за исково п-во/л.14-15/; Молба за откриване на
партида за процесния обект по делото - 3бр. от Е.П.П.., ЕГН **********/л.16/, от А. Р.
П./л.17/ и от С.П.Г./л.18/; списък на етажните собственици от дата 8.12.1985г., в който за
ап.1 /процесния/ е вписан А. Р. П./л.19/; Удостоверение за наследници на Е.П.П.., ЕГН
**********/починала на 9.3.2014г./, от 19.3.2014г., от което е видно, че тримата ответника
са нейни деца, а А. Р. П. е неин съпруг, който е бил жив към датата на нейната смърт/л.20-
21/; Писмо от СО-Район „***“ от 3.9.2021г. с приложен към него документ за придобита
собственост върху процесния апартамент от А. Р. П. и Е.П.П.. на 20.1.1986г./л.22-24/;
Удостоверение ГИС София, че спорния имот е с адрес ул.***, и В, а по стара номерация е
било - ул*** /л.25/; Договор №***/11.10.2001г. сключен между СЕС и „Т.С.” ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия/л.26-27/, ведно с
протокол от ОС на СЕС от 1.10.2001г./л.28/ и списък на СЕС, като за ап.1 е вписана Е. П., но
без подпис за нея в протокола/л.29/; Съобщения към общи фактури от 31.7.2019г./л.30/,
31.7.2020г./л.31-32/, и от 31.7.2021г./л.33-34/; Извлечение от сметки по месеци за процесния
период, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия/л.35/;
Договор от 3.6.2020г. при ОУ сключен между „Т.С. и “Т.С.” ЕООД/л.36-43/; Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София
публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./44/; Пълномощно за ищеца/л.45/; доказателства
за доплатена ДТ по исковото производство/л.56/; списъци по чл.80 ГПК на тримата
ответника към ОИМ/л.65-гръб, л.69-гръб, л.73-гръб, л.112-гръб, л.115-гръб, л.118-гръб/;
платежно за депозит за ССЕ/л.84/; Удостоверение за наследници на А. Р. П., ЕГН
**********/починал на 16.12.2020г./, от 22.3.2023г. издадено от СО-район ***, от което се
установява, че тримата ответника са негови деца/л.140/; платежно за депозит за СТЕ/л.144/.
По делото е приета молба с вх.№254294/21.11.2022г./л.120-127/, към която са
3
приложени документи за процесния апартамент с аб.№ *** за дялово разпределение/ДР/ за
период 1.5.2018г.-30.4.2021г. и за годишни отчети за период 1.5.2018г.-30.4.2021г., от които
се установява, че партидата за абонат все още е на името на майката на тримата ответника
Е.П.П.., и са извършени реални отчети за ТЕ и ДР с поставен подпис за абонат на
3.5.2019г./л.124/, на 24.6.2020г./л.125/, и на 10.5.2021г./л.126/, като няма как подписа да е на
самата Е.П.П., която е починала още през 2014г., следователно се установява, че някой от
ответниците/деца на починалата/ осигурява достъп до имота, за да се извършват отчетите от
ФДР.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД
№ 25010/2022г. по опис на СРС.
От заключението на приетата по делото ССЕ/л.128-132/, неоспорена от страните, се
установява, че няма плащане на процесните по делото суми. За период 1.5.2018г.-31.3.2019г.
са останали неплатени 87,50лв., от които за главница 74,67лв/лв. за ТЕ и ДР, и 12,83лв. за
лихви за ТЕ и ДР. От заключението се установява, че начислените като прогнозни суми в
общ размер от 299,64лв. са заплатени. Дължими са останали 30,78лв. за ТЕ за спорния
период по изравнителна сметка издадена през юли-август 2019г., и 4,74лв. лихва за забава
върху сумата от 30,78лв. за период 30.5.2019г.-21.4.2022г. Остават и неплатени главница ДР
от 43,89лв. осчетоводени за период 1.4.2019г.-30.4.2021г. и лихва върху ДР в размер на
8,09лв. за период 30.5.2019г.-21.4.2022г.
От заключението на приетата по делото СТЕ/л.146-150/, неоспорена от страните, се
установява, че в процесния имот се ползва щранг-лира за отопление в банята, като е
начислена служебна ТЕ, няма отоплителни уреди и топлоразпределители на тях, има
водомер за топла вода, който се отчита, защото се ползва такава. Общо за спорния период са
начислени 372,77лв. При начисляване на ТЕ и ДР, както и при отчитането им са спазени
законовите и подзаконовите актове уреждащи спорните отношения.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай няма спор за частично плащане от ответник на сумата от
4
299,64лв. за прогнозна ТЕ за спорния обект и спорния период, както и че част от сумите по
издадената ЗИ№ 14116/20.5.2022г. по заповедно производство ЧГД№ 25010/2022г. на СРС,
не са възразени от тримата ответника затова ЗИ по отношение на неоспорените суми е
влязла в сила. Именно затова ищеца е предявил исковете си само за оспорената част от
сумите, така както са докладвани от съда с доклада по делото.
Възражението на тримата ответника, че в спорния период 1.5.2018г.-31.3.2019г. не са
били абонати на ищеца и не са били в облигационна връзка с него са напълно
неоснователни, защото се установява, че тримата ответника не са сменили носителя на
партидата при ищеца и при третото лице помагач ФДР, като все още се води като абонат
Е.П.П.., ЕГН **********/починала на 9.3.2014г./, майка на тримата ответника.
Следователно тримата ответника съгласно чл.5-9 ЗН се явяват наследници на майка си.
Отделно от това след като сумата по прогнозни фактури за период 1.5.2018г.-30.4.2019г. от
299,64лв., което се установява от приетата ССЕ, съдът приема, че с извънсъдебни действия
тримата ответника са признали факта, че са в облигационни отношения с ищеца.
По възражението на тримата ответника за това, че не е доставена топлоенергия в
спорния имот същото се оборва от приетата по делото СТЕ и доказателствата представени
от ФДР, като безспорно се установява, че в спорния имот, за спорния период е ползвана
щранг лира, за която е начислена служебна ТЕ, защото към нея няма монтиран
топлоразпределител, а също така е ползвана ТЕ за подгряване на топла вода, отчитана по
един водомер за топла вода, следователно и това възражение е напълно неоснователно.
По отношение на оспорените суми след издадена ЗИ№ 14116/20.5.2022г. по заповедно
производство ЧГД№ 25010/2022г. на СРС, и възражението за погасяване по давност съдът
достига до извод, че възражението е напълно неоснователно. Това е така, защото
заявлението по чл.410 ГПК в съда е подадено в съда на 13.5.2022г. като е образувано ЧГД№
25010/2022г. по описа на СРС.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№***/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№***/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по
чл.410 ГПК от ищеца пред съда. Следователно погасени по давност биха били суми
начислени за период преди 31.3.2019г., но такива не са предявени с ИМ. Както се установи
от приетата по делото ССЕ неплатената главница за ТЕ от 30,78лв. е начислена след юли
5
2019г. и следователно не е погасена по давност, сумата по прогнозни сметки от 299,64лв. е
заплатена в полза на ищеца, дяловото разпределение от 43,89лв. е начислено за период след
31.3.2019г. и също не е погасено по давност. Лихвите в общ размер 12,83лв. върху ТЕ и ДР
са за период след 31.3.2019г./период на лихви 30.5.2019г.-21.4.2022г.
Следователно съдът достига до извод, че възражението за погасени по давност суми не
следва да се уважава.
Съгласно действащите ОУ на ищеца за процесните суми и процесен период – чл.33,
ал.1 от ОУ – дължимите суми по чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на отчетен период/който е от 1-во до последно число на месец-това е служебно
известен факт на съда/. Следователно ответниците са изпаднали в забава след изтичане на
посочените в ОУ срокове, още преди подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, затова
лихвите за забава върху сумите за ТЕ и ДР са дължими, така както са предявени с ИМ, като
същите не са погасени по давност, и се дължат съгласно чл.84 и чл.86 ЗЗД.
От всички изложени до тук изводи, става ясно, че за спорния период за главница ТЕ са
останали дължими само 30,78лв., защото остатъка е заплатен, а за лихвата за забава върху
тази дължима главница е 4,74лв., следователно исковете са частично основателни за тези
суми, като за разликата над тези суми до предявените съответно 224,40лв. за главница ТЕ и
30лв. лихва върху главница ТЕ с ИМ исковете следва да се отхвърлят. Сумата за лихва ДР от
8,10лв. е дължима и следва да се уважи иска. Сумите се дължат от тримата ответника при
квоти по 1/3 за всеки от тях – за главница ТЕ по 10,26лв., за лихва за забава ТЕ-по 1,58лв., за
лихва ДР – по 2,70лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни по
реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, защото на отхвърляне подлежат суми, които са платени.
Списъци с разноски по чл.80 ГПК представят само тримата ответника, но тяхната защита е
при условията на чл.38 ЗАдв. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като е
поискал да се намалят адв.хонорари на тримата ответника до минимум по наредба.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство от 75,00лв., а в исковото
775лв., от които 225лв. за доплатена ДТ, 400лв. депозити за 2 експертизи приети по делото,
и 100лв. за юр.к.възнаграждение в минимален размер. Общо сумата на разноските е за
исково и заповедно производство е 850лв. Съразмерно с уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски от 141,25лв., като всеки от ответниците дължи 1/3 от
сумата или по 47,08лв. за всеки от тримата ответника.
Претенциите на адвокатите на тримата ответника са да им се присъдят 360лв. за исково
и 360лв. за заповедно производство. Съдът намира, че разноски следва да се присъдят само
за исково производство, доколкото исковото и заповедното производство са едно единно
производство. Следователно следва да се присъдят на всеки от тримата адвокати разноски
съразмерно с отхв.част на искове, като се вземе предвид сумата от 360лв., която е в рамките
на определения по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения минимум от 400лв./чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата/. Следователно на всеки
адвокат следва да се присъди сума от 300,18лв. съразмерно с отхвърлена част от искове за
исково и заповедно производство.
Следва да се допълни, че за подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедно
производство, след като е предявен иск по чл.415 ГПК, отделно разноски от тези в исковото
не се дължат.
РЕШИ:
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено между страните ищец Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, и тримата ответника А. А. П., с ЕГН **********, и адрес гр.***, П. А.
П., с ЕГН **********, и адрес гр.***,и Ю. А. П., с ЕГН **********, и с адрес гр.***, и
тримата със съдебен адрес гр.***, че тримата ответника дължат на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума от 43,62 лева/лв./, от които сумата от 30,78 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно
със законна лихва от 13.5.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница
ТЕ в размер на 4,74 лв. за периода от 15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху
главница дялово разпределение /ДР/ в размер на 8,10 лв. за периода от 31.5.2019г. до
21.4.2022г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ул.***, аб.№ ***/ инсталация ***, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№
14116/20.5.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД № 25010/2022г. на СРС, на основание чл.422 във
вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани и поради плащане исковете за главница ТЕ за разликата над
уважените 30,78 лв. до предявените 224,40лв., както и за лиха върху ТЕ за сумата над уважени
4,74лв. до предявени с ИМ 30 лв., като сумите се разделят както следва между тримата
ответника:
1/ За А. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 14,54 лева/лв./, от
които сумата от 10,26лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 1,58 лв. за периода
от 15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70 лв. за
периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.;
2/ За П. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 14,54 лева/лв./, от
които сумата от 10,26лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
7
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 1,58 лв. за периода
от 15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70 лв. за
периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.;
3/ За Ю. А. П. за 1/3ид.ч. от всички оспорени суми - обща сума от 14,54 лева/лв./, от
които сумата от 10,26лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 31.3.2019г., ведно със законна лихва от 13.5.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 1,58 лв. за
периода от 15.9.2019г. до 21.4.2022г., и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 2,70
лв. за периода от 31.5.2019г. до 21.4.2022г.;
ОСЪЖДА тримата ответника А. А. П., с ЕГН **********, и адрес гр.***, П. А. П., с
ЕГН **********, и адрес гр.***,и Ю. А. П., с ЕГН **********, и с адрес гр.***, и тримата
със съдебен адрес гр.***, да заплатят на Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, СУМАТА по 47,08 лева/лв./ за всеки от тримата ответника, представляваща
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно производство по
ЧГД№25010/2022г. на СРС в общ размер на 141,25лв., съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на
адвокат В.Ф.С., ЕГН **********, с адрес гр.***, СУМАТА от 300,18 лева/лв./,
представляваща сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно
производство по ЧГД№25010/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлена част от исковете, на
основание чл.78, ал.3, ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв./за предоставена безплатна правна помощ на
ответник/.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество С.Д. с БУЛСТАТ ***, с адрес гр.***, СУМАТА от 300,18
лева/лв./, представляваща сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и
заповедно производство по ЧГД№25010/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлена част от
исковете, на основание чл.78, ал.3, ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв./за предоставена безплатна правна
помощ на ответник/.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на
адвокат С.Й.Д. ЕГН **********, с адрес гр.***, СУМАТА от 300,18 лева/лв./,
представляваща сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно
производство по ЧГД№25010/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлена част от исковете, на
основание чл.78, ал.3, ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв./за предоставена безплатна правна помощ на
ответник/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.Е., ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
8
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, като на
ищеца и третото лице помагач се изпрати по възможност по електронен път, а на
тримата ответника на съдебен адрес гр.***!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9