Решение по дело №63466/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10107
Дата: 29 май 2024 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110163466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 10107
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110163466 по описа за 2023 година
Предявен e осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен обратен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
По предявения главен иск:
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 1721,02 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.10.2021 г. в гр.
София.
Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 21.10.2021 г. в гр. София,
при движение по ул. „ в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка „ в размер на
1654,18 лева. Посочва също така, че за репатриране на автомобила е била ползвана
пътна помощ, за която е била заплатена сума от 51,84 лв., като сумата била заплатена
от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на 17.11.2021 г. Твърди, че причина за настъпване
на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необезопасена и
неосветена дупка на асфалта на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя, който е задължен да осъществява
контрол за състоянието на пътния участък и да го поддържа в добро състояние. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска. Оспорва настъпване на процесното
ПТП, оспорва, че вредите са настъпили от несигнализирана и необозначена дупка на
пътното платно, оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
1
размера на настъпилите щети. На следващо място и в условията на евентуалност
твърди, че е налице съпричиняване от страна на застрахованият водач на МПС, тъй
като водачът на процесния лек автомобил не е съобразил атмосферните условия,
състоянието на пътя, условията на видимост и не се е движел със скорост, която да му
позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на собственото си
увреждане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
По предявения обратен иск:
В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е
предявил срещу третото лице – помагач „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД
обратен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1721,02 лева.
Ищецът по обратния иск Столична община твърди, че с ответника по обратния
иск „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД имат сключен договор за поддръжка и
текущ ремонт на уличната пътна мрежа – Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. за
дейности по поддържане и абонаментно обслужване на улична пътна мрежа и пътните
съоръжения, като посочва, че процесната улица попада в предметния обхват на
договора. Ответното дружество е поело задължение да изпълнява качествено и в срок
задълженията си. Счита, че в случай че се установи неточно изпълнение на договора,
изразяващо се в недостатъци на пътната настилка, която е в причинна връзка с
процесната щета, следва да бъде ангажирана отговорността на третото лице – помагач.
Ответникът по обратния иск го оспорва като неоснователен. Признава факта, че
действително му е било възложено по силата на Договор № СОА19-ДГ55-
391/14.06.2019 г. поддържането на процесната улица, но качествено и в срок е
изпълнявал всички свои задължения по текущата поддръжка. Освен това,
възложителят приел с Констативен протокол от 29.09.2021 г. и от 28.10.2021 г.
работата по поддръжка на пътищата без възражения, като в съставените между
страните протоколи било отразено липсата на дупки и неравности по настилката.
Посочва, че Столична община е длъжна да осъществява контрол по изпълнение на
договора и при установена нередност е могла да наложи санкция, но в процесния
случай работата му по договора е надлежно приета от възложителя, поради което няма
договорно неизпълнение и няма основание за ангажиране на договорната отговорност
на дружеството-изпълнител. Моли предявеният обратен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
2
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 440121131002972 от
28.05.2021 г., че между „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, от една страна, и „Кристи
12“ ЕООД в качеството му на застраховащ, от друга страна, бил сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско +“ по отношение на процесния автомобил марка „,
със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 31.05.2021 г. до 23:59 часа на
30.05.2022 г. Като застраховано лице е посочено „Кристи 12“ ЕООД.
По делото е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, въпреки
че с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго
ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда. От приетия протокол за
ПТП от 21.10.2021 г., съставен от Р – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, в който е
констатирано, че по данни на водача О. А., същият се движил по ул. Г, като
самокатастрофирал, попадайки в необезопасена дупка, находяща се на платното за
движение.
В приетото по делото уведомление за щета за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпяната щета е видно, че избран начин на определяне на размера
на застрахователно обезщетение – по фактура.
От приложение № 1 към уведомление за щета, изготвено от водача О. А. до
ищцовото дружество, е видно, че е описан механизмът на ПТП, посочен и в съставения
протокол.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета №
44012132131366, по която е изготвен опис – заключение по щетата, а именно –
увредени предна дясна гума и джанта и задна дясна гума и джанта. От изготвения
ликвидационен акт по щетата е виден определеният определеният размер на
обезщетение, а именно сумата от 1654,18 лв., като е посочено, че същият следва да
бъде преведен по сметка на застрахованото лице „Кристи 12“ ЕООД по посочена
банкова сметка.
По делото е прието потвърждение за извършен масов превод по фактури, като
видно от същия, в полза на „Кристи 12“ ЕООД заплатена сумата в определения размер
от 1654,18 лева, както и платежно нареждане за посочената сума от дата 23.12.2021 г.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на сумата от 1721,02 лв., с изходящ номер на застрахователя от
15.02.2022 г.
Видно от приетия по делото отговор на Столична община, с изх. номер от
04.03.2022 г., ответникът е отказал възстановяването на сумата по регресната покана.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля О. М. А. – сочен от ищеца като водач на процесното МПС към момента на
застрахователното събитие. От показанията му се установява, че на процесната дата
/21.10.2021 г./ претърпял ПТП, движейки се по ул. Герман с процесния автомобил.
Сочи, че на мястото, където се реализирало ПТП, пътят се стеснява и докато успял да
реагира да прибере автомобила си съобразно стеснението, настъпил ръбя на бордюра и
по този начин увредил двете гуми от дясната страна заедно с джантите. Сочи, че имало
3
голяма дупка зад бордюра, като в опит да я избегне, закачил двете гуми заедно с
джантите на ръба на бордюра. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото
не са налице основания за тяхното дискредитиране.
Прието по делото е и заключение по изготвена съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице сочи, че уврежданията на процесното ПТП могат да бъдат
причинени от твърдения от ищеца механизъм на същото, като приема, че именно това е
механизмът, основавайки се на представените от ищеца документи по делото. Сочи, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза
на 1763,92 лв.
В проведеното открито съдебно заседание, и с оглед разпита на свидетеля А.,
вещото лице сочи, че напълно възможно е механизмът на увреждане на гумите и
джантите да е вследствие съприкосновение с бордюр, а не от дупка.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.
Установи се по делото първият елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно – наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/. По делото
обаче не се доказа наличието на втория елемент, а именно - в срока на
застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска. Неустановен по делото е механизмът на
ПТП и обстоятелствата, при които същото е реализирано. В случая пътно-
транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и
съответно не е съставен протокол, който да се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП. Твърденият от ищеца механизъм обаче не се установява и
от събраните по делото свидетелски показания. Разпитаният в производството свидетел
О. М. А. – водач на водач на процесното МПС към момента на застрахователното
събитие, разкри друг механизъм на ПТП, а именно съприкосновение и увреждане на
процесните гуми и джанти в ръба на бордюр поради недостатъчно бърза реакция на
водача да прибере автомобила и да съобрази движението му със стесняването на пътя,
за който сочи, че в този участък се стеснява с 50-60 см. Свидетелят действително
установява и факта, че зад бордюра имало голяма дупка, но самото увреждане сочи да е
настъпило от съприкосновението с ръба на бордюра, в опит да избегне дупката, а не от
попадането в самата дупка. Посоченият от свидетеля механизъм на ПТП е потвърден
категорично от вещото лице по САТЕ като възможен такъв за настъпилите
увреждания.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се доказа
уврежданията по процесния автомобил да са настъпили вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/.
С оглед на горните съображения и недоказаност на един от кумулативно
неоходимите елементи на предявения иск, обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав се явява безпредметно. Предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Поради достигане до извод за неоснователност на предявения главен иск, не се
сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност обратен иск.
По разноските:
4
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв.
Доколкото не се стигна до разглеждане на предявения обратен иск, в полза на
ищеца по обратния иск не следва да се присъжда заплатената държавна такса по иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на Столична
община, БУЛСТАТ ********* да заплати сумата от 1721,02 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за имуществена застраховка „Каско +”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.10.2021 г. в гр. София, за
което е образувана щета при ищеца под номер 44012132131366, с включени
ликвидационни разноски по обработка на щетата и разноски за репатриране на
автомобила.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********* сумата от 100,00
лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД в качеството му на трето лице-помагач на страната на
ответника Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5