НОХД № 1045/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Л.И.Ч. *** за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК за това, че В гр. Пазарджик, след като е осъден с решение
№ 790/28.10.2014 г., на PC- Пазарджик по гр. д. № 2027/2014 г., влязло в
законна сила на 28.10.2014 г., да издържа свой низходящ- малолетния си син И.Л.Ч.,
роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно двадесет и седем месечни вноски по 150.00 лева, за
периода от месец март 2016 г. до месец май 2018 г. включително, общо в размер
на 4050.00 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен и дава обяснения. Защитникът му пледира за
постановяване на присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и
определяне на наказанието като се вземат предвид както смекчаващите, така и
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства.
С протоколно определение на съда законният
представител на малолетния пострадал И.Л.Ч.- Н.А.Ш. беше конституирана като
частен обвинител в процеса против подсъдимия. Частният обвинител се явява лично
в съдебно заседание, като поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за
осъждането му.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Л.Ч. и св. Н.Ш. сключили граждански брак на
28.08.2005 г. От брака им на 06.01.2006 г. се родило детето И.Л.Ч.. С решение №
790/28.10.2014 г. по гр. д. № 2027/2014 г. на РС- Пазарджик, бракът между подс.
Ч. и св. Ш. бил прекратен с развод, като било утвърдено постигнато между
страните споразумение, съгласно което родителските права по отношение на детето
били предоставени на майката- св. Ш., а за бащата- подс. Ч. бил определен режим
на лични отношения с детето, както й да заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева. Решението влязло в сила на 28.10.2014 г.
След влизане в сила на съдебното решение, подс. Ч. не
изпълнявал задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ, поради
което св. Ш. *** с жалба. Последната станала повод за образуване на наказателно
производство срещу подсъдимия, което било внесено в РС- Пазарджик с обвинителен
акт срещу него за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Образувано било
НОХД № 750/2016 г. По време на съдебното дирене
подс. Ч. изпълнил задължението си, като заплатил дължимата издръжка. Поради
това и с присъда от 22.01.2018 г. съдът го признал за виновен за извършеното от
него престъпление, но не му наложил наказание, т.е. спрямо подсъдимият се
възползвал от привилегията на чл.183 ал.3 от НК.
След влизането в сила на присъдата, подс. Ч. продължил
да не изпълнява задълженията си за издръжка, поради което св. Ш. отново подала
жалба в РП- Пазарджик и било отпочнато настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетелите Ш. и И.Ч., както и приетите по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени
доказателства, както и свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват. От същите става ясно, че подс. Ч. след осъждането му да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева на малолетния си син, не е заплащал
регулярно същата, като извън нея действително е давал малки парични суми на
детето си и му е купил мобилен телефон. Понякога дребни парични суми давал на
детето и неговия дядо- св. И.Ч.. Действително детето често ходело и в дома на
баща си и дядо си и понякога се хранело там. Основно обаче за детето И. се
грижела неговата майка, св. Ш.. Следва да се каже, че закупения мобилен телефон
по желание на детето от страна на подс. Ч. не може да го освободи от
задължението да заплаща месечна издръжка на своя низходящ, още повече, че между
него и законния представител на детето св. Ш. няма уговорка нито за закупуване
на телефон, нито за заместване на дължимата издръжка със закупуване на телефон
и заплащането на сметките за проведените разговори. Освен това действията на
св. И.Ч. към детето са в рамките на нормалните отношения между дядо и внук и
също не могат да заместят грижите, които бащата дължи към сина си, още по-малко
задължението му да заплаща месечна издръжка.
Безспорно се установява от посочените доказателства,
че заплащането на издръжката на малолетния низходящ от подсъдимия се дължи въз
основа на влязъл в сила съдебен акт, който е бил обявен на подс. Ч.
своевременно и не е бил обжалван от него. Обстоятелството, че същият е бил
безработен и не е имал достатъчно доходи за да заплаща този размер на
издръжката, също не го оневинява. Сам се е споразумял на този размер на
издръжката, а и не е предприел съответните законови действия впоследствие за
намаляване на нейния размер, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Л.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тай като че в гр.Пазарджик, след като е осъден с решение №
790/28.10.2014г. на РС-Пазарджик по гр.д. №2027/2014г., влязло в законна сила
на 28.10.2014г., да издържа свой низходящ – И.Л.Ч., роден на ***г., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно двадесет и седем месечни вноски по 150.00 лева за периода от месец март
2016г. до месец май 2018г. включително.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден
с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на свой
низходящ- малолетния си син, както и че независимо, че е в млада възраст, работоспособен,
не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подсъдимия, тъй като се установи, че той е в работоспособна възраст. Вярно е,
че през инкриминирания период от време е бил и безработен, но задължението за
плащане на издръжка на родените от брака, респ. съвместното съжителство деца
обаче е безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно
решение. След като подс. Ч. не е предприел действия за намаляване или
прекратяване на дължимата издръжка, намира се в работоспособна възраст и не
страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да
полага труд, съдът прие, че не съществуват обективни причини за неплащането на
дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Л.Ч. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с леко завишена степен на обществена опасност. Осъждан
е и макар да е реабилитиран, то четирите му осъждания за умишлени престъпления,
някои от които тежки, следва да се приемат за негативна характеристична данна.
Характеристичните данни за него също не са добри- криминално проявен е, а по
местоживеене не се ползва с добро име.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени съдействието за изясняване на фактическата обстановка, с оглед
направените самопризнания, затрудненото му материално състояние, оказаното съдействие на органите на полицията и част
от изплатената от подсъдимия дължима издръжка, както и полаганите грижи спрямо
малолетния пострадал, а като отегчаващи-
продължителния период от време на неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка, големият й размер и негативните характеристични данни.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия Л.Ч., следва да
се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в санкционната
част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно
„Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца при периодичност на
явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
При определяне на размера на изтърпяване на отделните
пробационни мерки, съдът прецени, от една страна, че възползването от
привилегията на закона от страна на подсъдимия по никакъв начин не е повлияло
за поправянето и превъзпитанието му, а от друга страна- възможността да
организира трудовата си заетост и получаването на доходи, за да изпълнява
задължението си по изплащане на дължимата издръжка.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: