№ 8282
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110101137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№
376013/29.12.2023г. от Й. К. Т. срещу *********, с която се иска прогласяване
нищожността по чл.270, ал.2 ГПК на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 42788/2023г. по описа на СРС, 33 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който намира иска за неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по чл.270 ал.2 ГПК. С доклада по делото съдът е
разпределил в тежест на ищеца да установи, че спрямо заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 42788/2023г. на СРС, 33
състав са налице пороци, обосноваващи нищожност на съдебния акт.
По делото е приобщена заповед № 23212 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 06.08.2023г. по ч.гр.д. № 42788/2023г. по описа на СРС, 33 състав, с
която е разпоредено Й. Т. да плати на ********* претендирани в заявлението суми.
Заповедта е копие на електронно подписан документ, чийто оригнал е подписан от
*********** на 06.08.2023г. в 12:39:45ч., съответно актът е бил постановен на
06.08.2023г., заповедта носи подпис на районен съдия ***********.
На основание чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението може да се предяви
по исков ред безсрочно или чрез възражение. Нищожността на заповед за изпълнение
също може да бъде установявана по иск от длъжника, предявен против заявителя, на
същите основания, на които нищожно би било издадено за същото вземане съдебно
решение (в този смисъл Определение № 64/ 21.01.2015 г. по гр. д. 141/2015 г. на ВКС,
1
IV ГО). Нищожността на съдебен акт не е легално понятие, но се извежда от теорията и
практиката (ППВС 1/85; ТР1/2011г. на ОСГТК на ВКС) като се приема, че нищожен е
съдебен акт, който не дава възможност да бъде припознат като валиден съдебен акт,
поради липса на надлежно волеизявление, което е постановено от незаконен състав на
съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е
обективиран в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да
бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост.
Съдът намира, че процесната заповед за изпълнение не страда от пороци водещи
до невалидността като съдебен акт, защото е издадена е от съд, по установения за
това ред, посочен в ГПК, като е спазена и писмена форма за действителност.
Релевираните в исковата молба, съответно развитие в хода по същество съображения,
не се отнасят до пороци водещи до невалидност на акта. Съображенията за липсата на
писмено разпореждане за уважаване на заявлението са неоснователно, доколкото не е
необходимо наличието на друг съдебен акт за издаването на заповедта по чл. 410 ГПК,
защото разпореждането е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение. Липсата на
мотиви и доказателства, послужили за издаването на процесния акт в случая не води до
нищожност на заповедта за изпълнение. Съображенията касателно потребителската
защита са по правилността, не и валидността на акта, т.е. дори и да е допуснато
процесуално нарушение свързвано с служебния контрол на неравноправни клаузи в
заповедното производство, то това не води до нищожност на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съображенията за произнасяне от незаконен
състав поради нарушаване правилото за случайно разпределение е неоснователно,
защото именно случайното разпределение на делата гарантира безпристрастността на
съдията докладчик (така и Решение № 1089 от 27.02.2024 г. по в. гр. д. № 3327 / 2023 г.
на СГС и Решение № 1998 от 05.04.2024 г. по в. гр. д. № 8437 / 2022 г. на СГС).
По разноските:
При този изход на спора с такива разполага само ответникът, който е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото следа да се присъди минимално възнаграждение от 100лв.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от
Й. К. Т., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. В. Я., г************, срещу
*********, ЕИК: **********, ***********, за прогласяване нищожността на заповед
№ 23212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.08.2023г. по
ч.гр.д. № 42788/2023г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Й. К. Т., ЕГН: **********, съдебен
адресат: адв. В. Я., г************, да заплати на *********, ЕИК: **********,
***********, разноски по делото в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3