РЕШЕНИЕ № 3263
гр. Бургас, 28.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6986/2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът М.Д.Д., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи сума
в общ размер от 684,72 лева, представляваща сборна главница (за месечни
абонаментни такси, телекомуникационни услуги, такса за спиране и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор) по фактури №№ **********/10.06.2015 год.,
**********/10.07.2015 год. и **********/10.09.2015 год., издадени на основание Договор
за мобилни услуги № ...../06.01.2015 год. и допълнително споразумение от
04.03.2015 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на сборната главница, начиная от 30.03.2018 год. до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1129/02.04.2018
год. по ч. гр. д. № 2263/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран
като кредитор на ответника на основание Договор за мобилни услуги № .../06.01.2015
год., за тел. № **********, изменен с допълнително споразумение от 04.03.2015
год. Вземанията на ищеца за абонаменти такси, потребени услуги и такса за
спиране на номер са описани в издадените фактури №№ **********/10.06.2015 год.
(23,88 лева, по която се претендира неплатеният остатък от 16,79 лева) и
**********/10.07.2015 год. (20,59 лева). Ищецът твърди, че едностранно е
прекратил договора между страните, поради неизпълнението му от ответника-абонат,
като претендира договорна неустойка от 647,34 лева – съгл. издадената Фактура №
**********/10.09.2015 год.
За заплащането на процесните главници,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, е издадена Заповед
за изпълнение № 1129/02.04.2018 год. по ч. гр. д. № 2263/2018 год. на БсРС.
По делото е изготвено експертно
заключение, вещото лице по което сочи, че процесните фактури са осчетоводени
при издателя-ищец.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените главни положителни установителни искове
за неоснователни. Представените писмен договор и допълнително споразумение към
него, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на ответника М.Д.
като длъжник за заплащане цената на престираните услуги – достъп до далекосъобщителната
мрежа на „Теленор България“ ЕАД. Възникването на това парично задължение е
поставено в зависимост от пълно и точно престиране от страна на ищеца – чл. 63,
ал. 1, ЗЗД. Издадените две фактури за ползвани телекомуникационни услуги са
частни удостоверителни документи, съставени от ищеца; те не обвързват съда с
доказателствена сила относно престацията на ищеца-съставител на счетоводните
документи, съотв. не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността
на ищеца като страна по процесния договор и по споразумението. В съдържанието
на първата от процесните фактури е посочено, че месечната еднократна такса
възлиза на 33,32 лева, във втората фактура тя е определена на 33,82 лева, а и в
двете е отразена отстъпката от 16,66 лева, но според процесното допълнително
споразумение месечният абонамент възлиза на 39,99 лева. От друга страна, по
делото не са представени общите условия на ищеца, които са описани като
приложение към договора и споразумението; няма и данни за начина, по който е
определена дължимата такса за спиране от 0,50 лева, която не е включена и в
обхвата на фактурата от 10.07.2015 год. Съгласно чл. 147а, ЗЗП, общите условия
обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с
тях, т. е. за доказване на съгласието на абоната е необходимо удостоверяването
на положен подпис, но в настоящия процес такива данни не са ангажирани.
Съдът намира за неоснователен и иска
за договорна неустойка от 647,34 лева. Според обстоятелствената част на
исковата молба, сумата се дължи от ответника като обезщетение за вредите,
претърпени от ищеца в резултат от волята му едностранно да прекрати процесния
договор, неизпълнен от ответника. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно
доказване изправността си на кредитор по договора, както и надлежното
едностранно разваляне на съглашението поради неизпълнението му от ответника. За
отпадане облигационната връзка между страните е необходимо ясното и
недвусмислено изявление на кредитора да достигне до неизправната
страна-контрахент. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което
съдът намира, че ищецът не носител на правото на парична договорна неустойка.
За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да отбележи, че
задължаването на абоната да плати неустойка в размер на всички абонаментни
такси до края срока на договора, при едностранно предсрочно разваляне на облигационното
правоотношение между страните, представлява неравноправно третиране на единия
контрахент, на когото е възложено реално изпълнение на цялата остатъчна
престация по вече развален договор, без да му се престира насрещно. Тази клауза
е неравноправна и накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.
143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2, ЗЗП, както и на основание чл. 26, ал.
1, предл. трето, ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявените главни искове са неоснователни, поради което те следва да бъдат
отхвърлени, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
тази последица в процеса – чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, за приемане за
установено, че ответникът М.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***,
дължи на ищеца сума в общ размер от 684,72 лева, представляваща сборна главница
(за месечни абонаментни такси, телекомуникационни услуги, такса за спиране и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор) по фактури №№
**********/10.06.2015 год., **********/10.07.2015 год. и **********/10.09.2015
год., издадени на основание Договор за мобилни услуги № .../06.01.2015 год. и
допълнително споразумение от 04.03.2015 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на сборната главница, начиная от 30.03.2018
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 1129/02.04.2018 год. по ч. гр. д. № 2263/2018 год.
на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ