№ 1170
гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102341 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№350/2021г. на РС – Пазарджик, включваща следните суми: 110.72лв. - цена
на консумирана електроенергия за периода 23.07.2019г. – 22.09.2019г., ведно
със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в
съда на 28.01.2021г. до плащането, както и 14.62лв. - обезщетение за забава за
периода 11.09.2019г. – 27.01.2021г.
Ищецът „Е**“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „Х**“ №37 твърди, че в качеството си на краен снабдител по
чл.98а ЗЕ е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника
Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Я.“ **, произтичащо от
договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Поддържа, че в
изпълнени на договора в периода 23.07.2019г. – 22.09.2019г. е доставил
електроенергия до обект, който е собственост на ответника, находящ се в
гр.Пазарджик, ул. „Я.“ ** с ИТН **, а ответникът не е заплатил нейната цена
1
в общ размер на 110.72лв. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за
ответника е възникнало и задължение да заплати мораторно обезщетение в
размер на 14.62лв., представляващо законната лихва за забава, начислена за
периода от падежа на вземането 11.09.2019г. до деня преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 27.01.2021г. Твърди, че за посоченото
вземане се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска установяване на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в
законоустановения срок, поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът следва да установи, че като
краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ е доставил електрическа енергия на
ответника, който има качеството на потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и чл.1, т.4 от ОУ,
количеството и цената на използваната електроенергия, както и нейната
изискуемост.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на изпълнението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни.
След подаването на исковата молба ищецът е заявил, че претендираното
вземане е погасено поради настъпило в хода на производството доброволно
изпълнение от ответника, в т.ч. и по отношение на разноските. Доколкото се
касае до признание на неизгоден за ищеца факт, съдът на основание чл.175
2
ГПК приема същия за установен по безспорен начин. Съобразявайки това
обстоятелство съобразно чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира иска за
неоснователен. Вземането по заповедта за изпълнение не съществува към
момента на устните състезания, тъй като е погасено чрез доброволно
изпълнение. Доколкото е налице изпълнение и по отношение на разноските на
ищеца в исковото и в заповедното производство, такива не следва да се
присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на ищеца „Е**“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Х**“ №37, срещу
ответника Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Я.“ ** за
съществуване на вземането по заповед №180 от 29.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №350/2021г. на РС –
Пазарджик, включващо: сумата от 110,72лв. - цена на консумирана
електроенергия за периода 23.07.2019г. – 22.09.2019г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
28.01.2021г. до плащането, както и сумата от 14,62лв. - обезщетение за забава
за периода 11.09.2019г. – 27.01.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3