Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82/23.05.2017 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на26.04.2017 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 139/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от
Л. Ж.Д. срещу решение № 1584/09.12.2016 год, постановано по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 462/08.04.2016 по гр.д. № 1486/2014 год на
Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставен без уважение иск за сумата 17400 лв,
представляваща обезщетение за това, че ищцата е лишена от правото да ползва недвижимия
имот – апартамент с идентификатор 10135.3512.35.1.20 , намиращ се в гр.Варна,
кв. „Младост“ бл. 102 вх.3 ет.7 ап.20, през периода 27.06.2010 до 24.01.2011
год, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
й изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати на К.П.Н. и Д.Ц.З.
разноски в размер на 101,55 лв. Жалбата е бланкетна и съдържа искане за отмяна
на решението.
В постъпилия отговор от К.П.Н.
и Д.Ц.З. е изразено становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за настоящото
производство.
Подадена е и частна жалба от
К.П.Н. и Д.Ц.З. срещу определение № 280/01.02.2017 год по гр.д. № 1486/2014 год
на ВОС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 34478/14.12.2016 год за
допълване на решението в частта за разноските. По частната жалба е образувано
в.ч.гр.д. № 140/2017 год на Апелативен съд Варна, което е прекратено и
присъединено за съвместно разглеждане с настоящото дело.
Разглеждайки ги по същество,
съдът намира следното:
Предмет на делото са
исковете, предявени от Л. Ж.Д. срещу К.П.Н. и Д.Ц.З., както следва:
Иск с правно осн. чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на 5/6 ид.ч. от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 10, том I,
вх.рег.№ 188, дело № 10/2005 год на нотариус Георги Икономов, съединен с иск с
правно осн. чл. 55 ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
17 400 лв за ползите, от които ищцата е лишена поради ползването на целия
имот от ответниците на отпаднало основание за период от откриване на наследството
– 27.06.2010 год до 21.03.2013 год – датата на подаване на уточняващата искова
молба. Искът за заплащане на обезщетение е предявен кумулативно с иска за
разваляне на договора.
В условия на евентуалност, в
случай на отхвърляне на първия иск ищцата е претендирала на осн. чл. 31 ал.2 от
ЗС обезщетение за ползите от които е лишена като съсобственик на 1/6 ид.ч. от
имота, считано от откриване на наследството до завеждане на иска.
По делото е постановено
решение № 462/08.04.2016 год, с което договорът за прехвърляне на 5/6 ид.ч. от
имота срещу задължение за издръжка и гледане е развален. По жалба срещу това
решение е образувано в.гр.д. № 459/2016 год на Апелативен съд Варна, което с
определение № 594/28.09.2016 год е спряно до произнасяне на Окръжен съд Варна по
допълването на решение № 462/08.04.2016 год.
С допълнително решение №
879/29.06.2016 год по гр.д. № 1486/2014 год на Окръжен съд Варна е оставена без
уважение молба вх.№ 12882/03.05.2016 год от Л. Ж.Д. за допълване на решението с
произнасяне по предявения иск с правно осн. чл. 31 ал.2 от ЗС.
Това решение е отменено с
определение № 589/26.09.2016 год по в.ч.гр.д. № 460/2016 год на Апелативен съд
Варна и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводстветните
действия. В определението си Апелативният съд е констатирал, че въпреки
непрецизността на подадените от ищцата уточняващи молби, тя е претендирала наред
с разваляне на договора и присъждане на обезщетение за ползването на целия
имот, тъй като собствената й по наследство 1/6 ид.ч. ответниците са ползвали
без основание, а останалите 5/6 ид.ч. в резултат от развалянето на договора са
ползвали на отпаднало основание. Претенцията й за 17 400 лв е за
ползването на целия имот. Искът с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС за
заплащане на 1550 лв – обезщетение за ползване на съсобствената й 1/6 ид.ч. е
предявен в условия на евентуалност – и при разваляне, и при отхвърляне на иска
по чл. 87 от ЗЗД. Съдът е дал указания на първоинстанционния съд след оставяне
на исковата молба без движение за уточняване на периода, за който се търси
обезщетението по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, да допълни решението си, като се произнесе
по този иск.
След връщане на делото
ищцата с молба вх.№ 28727/17.10.2016 год уточнила, че претендира обезщетение в
размер на 17 400 лв за период от откриване на наследството до завеждането
на иска.
При постановяване на
допълнителното решение № 1584/09.12.2016 год, което е предмет на обжалване в
настоящото производство, съдът вместо да се произнесе по предявения иск с
правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за ползването без основание
(респ. на отпаднало основание) на целия имот, предявен кумулативно с иска с
правно осн. чл. 87 от ЗЗД, е разгледал иск с правно осн. чл. 31 ал.2 от ЗС.
Фактическият състав, от който произтича правото на обезщетение за ползването
без основание на общата вещ е различен от иска за обезщетение за ползването на
чужда вещ без правно основание. Този иск е предявен от ищцата кумулативно с
иска по чл. 87 от ЗЗД, тъй обезщетението се претендира поради отпадане на
основанието за ползване на целия имот като последица от разваляне на договора,
а не като вреди от нарушеното право на съсобственика да си служи с общата вещ
съобразно с правата си върху нея.
Произнасяйки се по
непредявен иск, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба срещу
определение № 280/01.02.2017 год по гр.д. № 1486/2014 год на ВОС, подадена от К.П.Н.
и Д.Ц.З., е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Обжалваното определение е
постановено в производство по допълване на решение № 462/08.04.2016 год,
инициирано по молба на ищцата с вх. № 12882/03.05.2016 год. Едновременно с нея
е разгледана и молба вх.№ 11691/20.04.2016 год от ответниците за изменение на
решението в частта на разноските. По молбите съдът е постановил решение №
879/29.06.2016 год. Това решение не е обжалвано от К.П.Н. и Д.Ц.З..
По жалбата на Л. Ж.Д. срещу
решение № 879/29.06.2016 год е постановено определение № 589/26.09.2016 год по
в.ч.гр.д. № 460/2016 год на Апелативен съд Варна, с което решението е отменено
само в частта, с която е оставена без уважение (по същество без разглеждане) молба
вх. № 12882/03.05.2016 год, подадена от Л. Ж.Д.. След връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия е проведено съдебно заседание на
23.11.2016 год, на което ответниците не са се явили и не са представили списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Такъв не е представен и към подадения от тях
отговор на молбата за допълване на решението.
Постъпилата молба вх.№
34478/14.12.2016 год за изменение на решение № 1584/09.12.2016 год в частта за
разноските е недопустима. Съгласно чл. 80 предл.2 от ГПК страната, която не е
представила списък на разноските няма право да иска изменение на решението в
тази част. Представянето на списъка е въздигнато от закона като процесуална
предпоставка за упражняване на правото по чл. 248 от ГПК, поради което и
определението, с което искането е оставено без разглеждане, е законосъобразно и
правилно.
В настоящото производство
разноски не следва да се присъждат, тъй като с решението за обезсилване на
първоинстанционния съдебен акт не се приключва делото, а съгласно чл. 81 от ГПК
съдът се произнася по разноските само в акта си по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 1584/09.12.2016 год, постановано по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на
решение № 462/08.04.2016 по гр.д. № 1486/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о.
като постановено по непредявен иск и
ВРЪЩА делото на същия съд за
произнасяне по молба вх.№ 12882/03.05.2016 год подадена от Л. Ж.Д. с искане по
реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 462/08.04.2016 год,
постановено по гр.д. № 1486/2014 год на Окръжен съд Варна с произнасяне по иска
с правно осн. чл. 55 от ЗЗД за претендираното обезщетение за ползване без
правно основание на целия имот в размер на 17 400 лв за периода, уточнен с
молба вх.№ 28727/17.10.2016 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
280/01.02.2017 год, с което е оставена без разглеждане молба вх.№
34478/14.12.2016 год, подадена от К.П.Н. и Д.Ц.З. по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение на решение № 1584/09.12.2016 год по гр.д. № 1486/2014 год на ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)