р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 01.08.2018 г.
в
името на народа
плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в откритото заседание
на трети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Жанета
Димитрова
при секретаря
кона дочева
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета
Димитрова гражданско дело № 92 по
описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Иск
с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С.И.Ц. чрез пълномощника й адвокат К.Д. от ПАК, поправена с молба от
08.02.2018 г. против Х.С.А., А.С.А. и А.М.Б., с която
солидарно против ответниците е предявен иск за сумата
от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
подробно описани в молбата, претърпени в резултат на действия на ответниците, извършени в рамките на период от общо седем
години от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г., съставляващи
престъпление, за което са признати за виновни със споразумение по НОХД №
3385/2017 г. по описа на СпНС.
В исковата
молба се твърди, че ответниците са участвали в
престъпна група и са извършили следните
престъпления: по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и
пр. 4 вр. чл. 20 от НК, извършено през периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и РГ, по
чл. 159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК,
извършено през периода от 01.08.2013 г. до 13.07.2015 г. на територията на РБ и
Г., по чл. 159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр.
4 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК, извършено през периода от 15.04.2015 г.
до 31.10.2015 г. на територията на РБългария и
Германия, описани в ИМ, за които същите са признати за виновни по силата на
споразумение по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС.
Твърди се също, че в посочените в споразумението периоди ответниците
са използвали ищцата за развратни
действия – да предлага различни платени сексуални услуги независимо от
съгласието й, като за целта е била преведена през границите. Ищцата твърди, че в резултат на
преживяното през посочения по - горе период е претърпяла емоционални болки и
страдания от нанасяни побои, унижения, разстройство на емоциите, разстройство
на съня и сънуване на кошмари, проблеми с нервите водещи до нервни кризи,
чувство на физическа и емоционална изчерпаност,
неспособност за положителни емоции, като според нея всички неимуществени вреди
са в резултат на оказания й психически и физически тормоз от ответниците.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Х.С.А. и А.М.Б. чрез пълномощника им адвокат Н.Н., в който се оспорва основателността на предявения иск.
Независимо от сключеното споразумение със Специализираната прокуратура ответниците не се считат за отговорни за претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Според тях от представеното с отговора писмо от
управител на клуб в гр. Лаипциг се установява, че
дамите ползватели на клуба са работили свободно при съществуващите регламенти в
Г., за което са заплащали входна такса и не е била налице принудителна
проституция или други криминални действия.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника А.С.А. чрез пълномощника му адвокат Т.К., в който се оспорва
основателността на предявения иск. Независимо от сключеното споразумение със
Специализираната прокуратура ответникът не се счита за отговорен за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че същият е изтърпявал
присъда по НОХД № 3490/2014 г., което дело е приключило със споразумение на
22.12.2014 г. и със същото му е определено наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от една година и шест месеца,
задължителни срещи със служител два пъти седмично в период от една година и
шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок
от една година. Твърди се, че видно от приложеното удосотверение,
издадено от ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. П. при ГДИН, че ответникът е
изтърпял наказанието през периода от 06.01.2015 г. до 06.07.2016 г., който
период съвпада с периода, за който се претендират вредите. Твърди се също, че
по делото липсват доказателства за реално претърпени неимуществени вреди от
ищцата.
В с.з.
ищцата лично и чрез пълномощника си адвокат К.Д. поддържа предявения иск.
Представя спикък на разноските за сумата от 500 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение по делото и прави възражение за
прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски
възнаграждения. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Д. се
обсъждат подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, като се
твърди, че показанията на свидетелката С.В. са неверни и се поддържа предявения
иск.
Ответниците Х.С.А. и А.М.Б. лично и чрез пълномощника си адвокат Н.Н. поддържат становищата си за неоснователност
на иска, изложени в писмения отговор. Представят спикък
на разноските за сумата от 3 680 лв. за всеки един от тях - заплатено
адвокатско възнаграждение по делото. В писмените бележки, депозирани по делото
от адвокат Н. се обсъждат подробно представените по делото писмени и гласни
доказателства, като се прави извод, че по делото не са събрани доказателства за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на престъпленията, за които
ответниците са осъдени със споразумението по НОХД №
3385/2017 г. по описа на СпНС, тъй като липсва пряка
причинна връзка между престъпленията и твърдените и доказани вреди.
Ответникът А.С.А. лично и чрез пълномощника си адвокат Т.К. поддържа становището си за
неоснователност на иска, изложено в писмения отговор. Представя спикък на разноските за сумата от 3 600 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение по делото. В писмените бележки, депозирани по делото
от адвокат К. се обсъждат подробно представените по делото писмени и гласни
доказателства, като се прави извод, че по делото не са събрани доказателства за
противоправни действия на ответника през периода от
01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. и през периода от
15.04.2015 г. до 31.10.2015 г. по отношение на ищцата, както и за реално претърпени
от ищцата неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Плевенският окръжен съд е сезиран
с иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от
105 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата през
периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г.
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания в резултат
на извършвани развратни действия чрез предлагане на сексуални услуги в
страната, РГ и ФРГ, независимо от съгласието й, в резултат на извършените от ответниците престъпленията, за които ответниците
са се признали за виновни по силата на сключените споразумения по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017 г. до окончателното
й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответните по правилата на чл. 45
от ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже, че е налице деликтна
отговорност на ответниците като преки причинители на
уврежданията, изразяващи се противоправни действия,
довели до използване на ищцата
за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, извършени на териториите на страната, РГ и ФРГ,
както и да докаже,
че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на уврежданията й през периода
от 01.01.2011
г. до 20.06.2017 г,
изразяващи се в емоционални болки и страдания.
В тежест
на ответниците е да докажат възраженията си.
Не се спори между
страните, а видно и от представеното по делото и неоспорено от ответниците писмено доказателство – заверен препис от
протокол по НОХД № 3385/2017 г. по
описа на СпНС, че са налице сключени на 21.11.2017 г.
споразумения по чл. 381 от НПК между ответниците и
Специализираната прокуратура, по силата на които:
Ответникът
Х.С.А. се е признал за виновен в това, че:
В периода от 01.01.2011
г. до 20.06.2017 г. на
територията на РБ, на територията на РГ и на територията на ФРГ е участвал
заедно с А.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. в организирана престъпна група по смисъла на
чл. 93 т. 20 от НК – структирурано трайно сдружение
на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления
по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание
повече от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление
по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК;
В периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и на територията на РГ
в съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е транспортирал с
автомобил – черно „***“/, в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е набрал и приел в хотел в гр.
А., РГ отделно лице – С.И.Ц. с цел
да бъде използвана за развратни действия - да предлага различни платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през
границата на страната /през границата на РБ и РГ/- престъпление по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр.
чл. 20 от НК,
В периода от 01.08.2013 г. до 13.07.2015 г. на територията на РБ и на територията на ФРГ в
съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е приел в „С*******“, находящ се на ул. „******“ № *** в гр. Л., ФРГ/, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Х.С.А.,
Г. А. Б. и А.М.Б. е набрал, транспортирал – закупил билет за автобус до
Германия и приел в „С*******“, находящ се на ул. „******“
№ 246 в гр. Л., ФРГ, като осигурил всичко необходимо за престоя й там отделно
лице – С.И.Ц. с цел да бъде
използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални
услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на
страната /през границата на РБ и РС/ със същата цел - престъпление по чл.
159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1, пр. 2 и пр. 4 вр. чл.
159а ал. 1 пр. 1, пр. 2 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК.
В периода от 15.04.2015 г. до 31.10.2015 г. на територията на РБ и на територията на ФРГ в
съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е набрал, транспортирал и
приел /в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А.,
Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е приел като
уредил всичко необходимо за престоя й в „С*******“, находящ
се на ул. „******“ № *** в гр. Л., ФРГ, като осигурил всичко необходимо за
престоя й там отделно лице – И.И.Т. с цел да бъде използвана за развратни действия -
да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
лицето е преведено през границата на страната на 04.05.2015 г. /през границата
на РБс РС/ със същата цел - престъпление по чл.
159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 4 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 4 вр. чл.
20 от НК.
Ответникът А.С.А. се е признал за виновен в това, че:
В периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г. на територията на РБ, на територията на РГ и
на територията на ФРГ е участвал заедно с Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. в
организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК – структирурано трайно сдружение на повече от три лица с цел
да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б,
чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание повече от три години, като
групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК;
В периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и на територията на РГ
в съучастие, като извършител с лицето Х.С.А. /който я е набрал и приел/, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Г.
А. Б. и А.М.Б. е транспортирал с лекия ки автомобил,
черно „***“ до хотел в гр. Атина, РГърция отделно
лице – С.И.Ц. с цел да бъде
използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на страната
/през границата на РБ и РГ/ със същата цел - престъпление по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 2 вр. чл.
159а ал. 1пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
В периода от 01.08.2013 г. до 13.07.2015 г. на територията на РБ и на територията на ФРГ в
съучастие, като извършител с лицето Х.С.А. /който я е набрал, транспортирал и
приел в „С*******“, находящ се на ул. „******“ № ****
в гр. Л., ФРГ/, в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
състояща се от А.С.А., Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е приел като осигурил всичко
необходимо за престоя й в „С*******“, находящ се на
ул. „******“ № 246 в гр. Л., ФРГ, отделно лице – С.И.Ц. с цел да бъде използвана за развратни действия - да предлага
различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е
преведено през границата на страната /през границата на РБ и РС/ със същата цел
- престъпление по чл. 159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1
пр. 1, пр. 4 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 4 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Ответницата А.М.Б. се е признала за виновна в това, че:
В периода от 01.01.2011
г. до 20.06.2017 г. на територията на РБ, на територията на РГ и на територията
на ФРГ е участвал заедно с А.С.А., Х.С.А. и Г. А. Б. в организирана престъпна
група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК – структирурано
трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и
чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г от НК, за които е
предвидено наказание повече от три години, като групата е създадена с користна
цел – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр.
ал. 2 от НК.
Установява се от представеното от ответниците Х.С.А. и А.М.Б. писмо от Ф. М.,
в качеството на управител на Н. и С*******, находящ
се в гр. Л., ул. „***“ № *** до адвокат Н. на немски език и в превод на
български език, че в Клуба се спазват всички законови и административни
изисквания и всички жени посещават клуба доброволно и сами плащат входната си
такса, като не се допуска принудителна проституция, като това важи включително
за периода от 01.06.2013 г. до 31.10.2015 г..
Установява се
от представеното от ответника А.С.А. удостоверение от 06.07.2016 г. от ОС
„Изпълнение на наказанията“ гр. П. при ГДИН, че през периода от 06.01.2015 г.
до 06.07.2016 г. същият е изтърпявал наказание пробация,
постановено по НОХД № 3490/2014 г. по описа на ПРС.
Установява се от разпита на свидетелката Н.И.Т.,
че същата е сестра на ищцата и живее заедно със семейството си в с. С., но
поддържа връзка с ищцата и знае за отношенията й с ответниците.
Свидетелката установява, че през периода от 2011 г. до 2015 г. ищцата е имала интимна
връзка с ответника Х.А., който я принуждавал да проституира чрез физически и
психически тормоз. Свидетелката установява, че сестра й не желаела да
проституира, но Х.А. я принуждавал, като постоянно я биел и тормозел и
заплашвал свидетелката и майка им да не се месят. Установява, че първоначално
през зимата сестра й проституирала на магистралата до Д., а след това през 2011
г. Х.А. я закарал да проституира в Г. Установява, че след като се върнала от Г.
сестра й отново била бита и тормозена от Х., а след това отишла да проституира
в Германия в клуб. Установява, че след раздялата си с Х.А. през 2015 г. сестра
й продължила да работи като проститутка за да си купи къща в с. С., където се
пренесло цялото им семейство, тъй като се страхували от Х.А. и семейството му.
Свидетелката установява, че една есен, но не си спомня коя година сестра й
започнала да припада и при направено изследване със скенер се установило, че
има кост в главата, която расте и според лекарката може да е във връзка с
падане или побой. Свидетелката установява, че при изследването на сестра й е
дадена медицинска документация, но тя не я е запазила. Свидетелката установява
също, че след като се върнала от Г., но преди раздялата си с Х. сестра й била
пребита от братята Х. и А. и били повикани полиция и линейка. Свидетелката
установява, че сестра й е в лоши отношения с ответницата А.Б., която е работила
като проститутка в същия клуб в Г. и е прибирала изкараните пари от ищцата,
като ги е изпращала в Б. на когото прецени. Свидетелката установява, че не си
спомня конкретните периоди, в които сестра й е работила като проститутка в Г.
или Г., но си спомня, че през 2011 г. е проституирала в Г., а през 2013 г. е
заминала със същата цел за Г. Установява, че докато сестра й е работела в Г. не
я е посещавала, както и че сестра й в един момент е започнала да се прибира в Б.
през няколко месеца. Свидетелката установява, че след като се разделила с Х.
през 2015 г. сестра й споделила по телефона, че има друг приятел, но тя лично
не го е виждала. Установява, че към момента сестра й поддържа приятелски
отношения с този мъж, но живее сама в Плевен и свидетелката не знае подробности
за отношенията на сестра й с мъжете, с които се среща. Свидетелката установява,
че никой от семейството им или ищцата не е подавал жалби срещу ответниците, тъй като се страхували от тях.
Установява се от разпита на свидетелката С.П.В.,
че същата е приятелка и има интимна връзка с ответника А.А.
от края края на 2012 г. и към момента. Свидетелката
установява, че е чувала за ищцата и преди това от сестра й Н. /първата
свидетелка/, като знае, че ищцата е проститутка и работи на магистралата на с.
Г.Д. Установява, че когато започнала връзка с А. се запознала с ищцата С.,
която имала връзка с брат му и скоро след това двете заминали да проституират в
Г. през м. януари и февруари 2013 г.. Свидетелката установява, че пред нея С. е
казала, че за първи път е в Г. Свидетелката установява, че през 2014 г. заедно
с ищцата заминали да работят като проститутки в клуб в Л., като е знаела, че
ищцата и преди това е работила това в Г. Свидетелката установява, че и сега
работи като проститутка в същия клуб, а
правилата в него са да се плаща такса за нощувка и отделно такса за
работа в клуба. Установява, че заедно с ищцата спели в клуба и когато работят
като проститутки плащали допълнителна такса, в това число данък, тъй като
проституцията е разрешена. Свидетелката установява, че доброволно се занимава с
проституция и има впечатления, че ищцата също доброволно се занимава с
проституция, като не се е оплаквала пред нея. Свидетелката установява, че от
ищцата знае, че от м. септември 2013 г. има връзка с Н.Н.,
на когото е изпращала пари в Б., като за връзката им знае и от общите им снимки
във Фейсбук. Установява, че никога не е виждала следи
от насилие по ищцата, с изключение на веднъж, когато ищцата се върнала след
среща с Н.Н. с подуто око и обяснила, че той й взел
парите и я ударил. Установява, че ищцата е пътувала до Б. за да се среща с Н.,
който в момента на разпита на свидетелката се намира пред съдебната зала, както
и че ищцата има общ бизнес с него и си отворили ресторант в П. Свидетелката
установява, че при пътуванията си до Г. и Г. и обратно винаги са пътували сами
с автобус с ищцата и не са придружавани от Х. или А.. Установява, че Х. и А. не
са идвали в Г. в клуба, в който са работили със С., като само веднъж на връщане
от гостуване при братовчед през 2016 г. А. се отбил в Л., взел я и заедно се
прибрали в Б. Свидетелката установявя, че от 2013 г. Х.
има връзка с А., която проституира периодично в същия клуб в Г., но С. и А. не
са в добри отношения, тъй като С. непрекъснато търсела Х.. Свидетелката
установява, че правилата в клуба в Л. са такива, че ако някой съобщи, че друг
му взима парите този друг ще бъде изгонен, като ищцата С. й е споделяла много
неща, но никога това, че някой й взема парите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК споразумението, които има характера на влязла в сила присъда на
наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Въз основа на представените по
делото писмени доказателства, които не се оспориха от страните, съдът приема,
че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответниците
по реда на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за извършени престъпления по отношение на ищцата
през периода от 01.01.2011 г. до 13.07.2015 г., който включва периодите от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г., през който ищцата е използвана
за развратни действия в Република Гърция и периода от 01.08.2013 г. до
13.07.2015 г., през който ищцата е използвана за развратни действия в ФРГ в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Х.С.А.,
Г. А. Б. и А.М.Б., като формата на съучастие на Х. и А. А. се установява от
споразумението с характер на влязла в сила присъда – през 2011 г. Х.А. набрал и
приел, а А.А. транспортирал ищцата с лек автомобил до хотел в гр. А., а
през периода 2013 г. – 2015 г. Х.А. набрал и транспортирал, а А.А. приел, като осигурил всичко необходимо за престоя на
ищцата в „С*******“, находящ се в гр. Л., ФРГ. Съгласно
споразумението А.Б. като част от престъпната група участвала във взимане на
решенията за извършваните в страната и чужбина престъпленията по чл. 159а, чл.
159б, чл. 159г от НК, обект на които е ищцата. Налице са деяния, извършени от ответниците
в качеството на членове на организирана престъпна група, действаща на
територията на страната и в чужбина, като формата на съучастие на всеки от ответниците е различна, но това не променя факта, че целта
на групата е ищцата независимо от съгласието й да бъде ползвана за развратни
действия чрез предлагане на платени сексуални услуги. Деянието на ответниците е противоправно и
съставлява престъпление по чл.
321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК, като при
осъществяването му са извършени различни престъпления по чл. 159а, чл. 159б,
чл. 159г от НК, обект на които е ищцата
през посочените по - горе периоди, деянието е извършено виновно от ответниците
– умишлено при пряк умисъл, налице е причинна връзка между противоправното
и виновно деяние, извършено от ответниците и неимуществените
вреди за ищцата. Съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците, че тъй като ищцата е проституирала доброволно
през посочените периоди липсва деликт за същата като
пряка последица от извършеното престъпление. Съставът на престъплението, за
което ответниците са се признали за виновни изключва
нейното съгласие или несъгласие като квалифициращ елемент, а същото следва да
бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението. Гражданската
отговорност е функция от назателната, защото
инкриминираното деяние, извършено от ответниците
нарушава и законовото предписание да не се вреди другиму. Наличието на споразумение
с характер на влязла в сила присъда за извършено престъпление от ответците - трафик с цел развратни действия, обект на който
трафик е била и ищцата през периода от 01.01.2011 г. до 13.07.2015 г. обвързва
гражданския съд да приеме, че чрез престъплението са накърнени гарантирани от
закона права и интереси на ищцата, тъй като същата има качеството на обект на
посегателство, осъществено върху нея чрез престъплението. Накърнено е правото
на ищцата да не бъде използвана – набирана и транспортирана за извършване на
развратни действия, независимо дали престъплението е извършено със или без
съгласието на ищцата, като наличието на съгласие в конкретния случай не
изключва както противоправното поведение на ответниците, така и вредите за нея, независимо дали ги е
съзнавала или не и дали е имала възможност да ги предотврати чрез друго
поведение или не. С оглед задължителната сила на споразумението относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца
гражданският съд намира за неоснователни възраженията на ответниците
за липса на участие в престъплението – трафик, жертва на което е ищцата, вкл.
поради това, че ответникът А.А. е изтърпявал
наказание пробация по друга присъда. Обстоятелството,
че в клуба в Германия проституцията се осъществява легално при спазване на
законодателството на страна не може да обори задължителната доказателствена
сила на споразумението, подписано от ответниците пред
наказателния съд, с което същите са признали деянията си, в това число по
отношение на ищцата като обект на трафик с цел развратни действия.
Съдът приема, че по делото
липсват доказателства за периода от 13.07.2015 г. до 20.06.2017 г. ищцата да е била жертва на трафик, респ. да
са извършвани противоправни действия от страна на ответниците, за които същите да са се признали за виновни със
споразумението с характер на влязла в сила присъда. Въз основа на споразумението
съдът приема за безспорно установено по делото, че ответниците
са продължили да осъществяват престъпната дейност, за която им е наложено
наказание и през периода от м. VІІ. 2015 г. до м.
VІ 2017 г., но тази престъпна дейност не е включвала ищцата, тъй като обект на
трафик е било друго лице. В тази насока са и показанията на сестрата на ищцата Н.Т., която установява, че след
като се е разделила с ответника Х.А. през 2015 г. сестра й С. е започнала да
проституира за себе си за да събира пари за къща на семейството си.
Въз основа на показанията на свидетелката
Н.Т., както и въз основа на споразумението, подписано от ответниците
пред Специализирания наказателен съд,
съдът приема, че е налице причинна връзка между претърпените от ищцата
емоционални болки и страдания и престъпното деяние на ответниците,
съставляващо деликт. Съдът съобрази, че както
свидетелката Н.Т., така и свидетелката С.В. с оглед на връзката на всяка от тях
със страните по делото е възможно да са заинтересовани от неговия изход, поради
което приема, че показанията им следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на всички събрани по делото доказателства. Показанията на
свидетелките съвпадат относно
обстоятелствата, че по време на връзката си с ответника Х.А. ищцата е
проституирала в страната, в Гърция и Германия. Показанията на свидетелките са в
противоречие относно отношенията между ищцата и ответниците
през периода 2013 – 2015 г., но тъй като показанията на свидетелката Н.Т.
кореспондират със споразумението пред СпНС, което е
задължително за гражданския съд, съдът приема, че следва да ги кредитира и не
следва да кредитира в тази им част показанията на свидетелката С.В.. Съдът
приема въз основа на показанията на свидетелката Т., че през периода от м. І
2011 г. до м. VІІ 2015 г. ищцата е била обект на физически и психически тормоз
от ответниците, като деянието на ответниците
е осъществено в различни форми на съучастие помежду им, но обединени от
участието им в престъпната група, която е имало за цел да се облагодетелства
финансово чрез предоставянето на ищцата за разратни
действия в чужбина. Касае се за непрекъсната, последователна и обща като интезитет деятелност на ответниците
свързана с личността на ищцата, в резултат на което са накърнени правата и
интересите й.
За да определи
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва
да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, тъй като справедливостта, като
критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на престъпното посегателство върху
ищцата, личността на увредената,
положението й в обществото,
начина й на живот, обичайната й среда, контактите и социалния й живот, работата й, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина й на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредената, негативното отражение
в резултат на посегателствата
върху душевното й и здравословно състояние, естеството на причинените й неудобства, стандарта на живот в страната
по време на извършения спрямо нея деликт и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС.
Въз основа на показанията на свидетелката Т. съдът приема,
че ищцата е преживяла емоционални травми, изразяващи се в стрес, унижения,
емоционално страдание, както и физически болки в резултат на нанасяни й
периодично побои. Съдът съобрази младата възраст на ищцата през периода, в
който е била обект на трафик, което според съда е допринесло оформянето на
личност на ищцата, която не вижда друг вариант да изкарва препитанието си извън
този, който й е наложен от първите двама ответници.
Показанията на свидетелките, независимо от противоречията между тях съвпадат
относно обстоятелствата, че въпреки емоциосналните си
връзки с двамата братя Х. и А. А. всяка от техните приятелки проституира, в
това число ответницата А.Б., която е последваща
приятелка на Х.А., което може да изведе извода, че в средата на ответниците подобно неморално и нарушаващо правата на
жената поведение, в това число правото й на полова неприкосновеност се намира
за нормално, толерира се и се налага като модел на поведение и източник на
финансови средства.
Съблюдавайки принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване последство
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че справедливия
размер за причинените на ищцата вреди, съизмерими с емоционалните й страдания през
периода от 01.01.2011
г. до 13.07.2015 г. е в размер на 15 000 лв.. При
съобразяване размера на обезщението съдът съобрази
продължителния период – 4 години и половина, в рамките на който по отношение на
ищцата е осъществено набиране и е била транспортирана в чужбина с цел развратни
действия, физическия и психическия тормоз, на който периодично е била подлагана
в продължение на тези години, в които период с оглед възрастта й – между 21 и
26 години същата е формирала мирогледа си и личността си, както и трайното
отражение върху личността на ищцата, довело до приемане на наложеното й
поведение като единствен вариант за получаване на доходи. Съдът приема, че поради
липсата на жизнен опит и защита от семейството си, което също се е страхувало
от ответниците ищцата не се е противопоставяла на ответниците, както и не се е оплаквала от тях пред
надлежните власти, но това й поведение не е равнозначно на съгласие от нейна
страна за извършване на разратните действия през
периода, в който е била жертна на трафик. При
определяне на размера на обезщението съдът съобрази и
обстоятелствата, че след като е преустановила отношенията си с ответниците все пак ищцата е продължила да проституира за
да се грижи за себе си и за семейството си, както и че същата е започнала
интимни и емоционални отношения с друг мъж. При определяне на размера на
обезщетението и преценката на причинната връзка между вредите и
увреждането, извършено от ответниците, съдът съобрази и съдебната практика при присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди от трафик на жени с цел развратни действия, а
именно: решение № 170/13.05.2015 г. по н.д. №
308/2015 г. на ВКС, І н.о., решение № 12/10.03.2014
г. по гр.д. № 8/2014 г. на БАС, решение №
46/04.06.2014 г. по гр.д. № 117/2014 г. на БАС, решение
№ 46/19.05.2017 г. по гр.д. № 69/2017 г. на БАС, решение
№ 1328/05.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 3947/2017 г. по описа на
СГС и др.
Искът с правно основание чл. 45
от ЗЗД се явява частично доказан по основание и размер за сумата от 15 000
лв., дължима солидарно от ответниците, като за
разликата до предявения размер от 105 000 лв. поради липса на
доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността, здравето и начина
на живот на ищцата искът се явява недоказан и поради това неоснователен. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
солидарно и законната лихва върху сумата от 15 000 лв.,
считано от датата на влизане в сила на споразумението - 21.11.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата. Съдът приема, че началния момент, от който
се дължи обезщетение от деливентите е момента на
увреждането, поради което към датата на влизане в сила на споразумението
безспорно изискуемостта на вземането на ищцата към ответниците
е настъпила без да е необходимо отправяне на покана до ответниците.
На основание чл. 78 ГПК с оглед
изхода на процеса и след компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на всеки от ответниците направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Ищцата е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради което с оглед уважената
част от иска /14 %/, същата има право на разноски в размер на сумата от 70 лв.,
дължими общо от ответниците, или по 23,33 лв. от
всеки от тях. Ответниците
Х.А. и А.Б. са договорили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
3 680 лв., но от представените по делото договори за правна помощ се
установява, че при сключване на договора всеки от тях е заплатил сумата от
1 800 лв., а разликата е следвало да бъде заплатена до съдебното
заседание. Върху договорите за правна помощ липсват доказателства чрез надлежно
отбелязване от адвокат Н. за извършено
доплащане на разликата над сумата от 1 800 лв. до 3 680 лв.,
като по делото липсват и други писмени доказателства, които установяват
извършено плащане от страна на ответниците към
пълномощника им адвокат Н., поради което съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
приема, че по отношение на всеки от ответниците
следва да бъдат отчетени като направени разноски за адвокатско възнаграждение
само в размер на 1 800 лв.. Ищцата чрез пълномощника си адвокат Д. е
направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което е неоснователно.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал.
2 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение по отношение на пълномощника на всеки от ответниците е в размер на 3 630 лв.. С оглед на реално платеното от всеки от ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., съдът намира, че същото е
под определения по-горе минимален размер на адвокатското възнаграждение и
следва да бъде съобразено изцяло при присъждане на разноските по делото. С
оглед отхвърлената част от претенцията в полза на всеки от ответниците
Х.А. и А.Б. се дължат разноски в размер на 1 548 лв., поради което след
компенсация на насрещните вземания ищцата следва да заплати на всеки от тези ответници сумата от 1 524,67 лв.. Ответникът А.А. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв., за които са представени
доказателства за извършването им, поради което не са налице основанията на чл.
78 ал. 5 от ГПК за намаляването му поради прекомерност. С оглед отхвърлената
част от претенцията в полза на ответника А.А. се
дължат разноски в размер на 3 096 лв., поради което след компенсация на
насрещните вземания ищцата следва да заплати на този ответник сумата от 3 072,67
лв..
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК с
оглед изхода на процеса ответниците общо следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлОС държавна
такса в размер на 600 лв..
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД Х.С.А., ЕГн
********** ***, А.С.А., ЕГН **********
от с.с, същия адрес и А.М.Б., ЕГН
********** *** да заплатят
солидарно на с.и.ц., егн
**********,***, офис 111 - адвокат К.Д. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди изразяващи се в емоционални болки
и страдания в резултат на непозволено
увреждане, съставляващо престъпление по чл. 321 ал. 3 пр.
2 т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което ответниците
са се признали за виновни по силата на сключените споразумения по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017 г. до
окончателното й заплащане.
Отхвърля предявения от с.и.ц.солидарно
против Х.С.А., А.С.А. и
А.М.Б. иск с правно основание чл. 45 ал.
1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от
105 000 лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация с.и. ц., егн **********,***, офис 111 -
адвокат К.Д. да заплати на Х.С.Ал., ЕГн ********** *** сумата от 1 524,67 лв. за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация с.и.ц., егн **********,***, офис 111 -
адвокат К.Д. да заплати на А.М.Б., ЕГН ********** *** сумата от 1 524,67 лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация с.и.ц., егн **********,***, офис 111 -
адвокат К.Д. да заплати на А.С.А., ЕГН ********** *** сумата от 3 072,67 лв. за
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
осъжда на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Х.С.А., ЕГн ********** ***, А.С.А., ЕГН ********** от с.с, същия
адрес и А.М.Б., ЕГН ********** ***
да заплатят
общо по сметка на Плевенският окръжен съд държавна такса в размер на
сумата от 600 лв. съобразно уважения
размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба, като на основание чл. 61, ал.
2 ГПК вр. с
чл. 329, ал.1 ЗСВ, сроковете
за страните спират да текат
през периода на съдебната ваканция
от 15.07.2018 г. - 01.09.2018 г..
Окръжен
съдия: