№ 3005
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110212472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИРМА“ ЕООД срещу наказателно постановление № 23-003175
от 13.08.2021 година на Директора на ДИТ-Софийска област, с което на „ФИРМА“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева за нарушение на член 16, т.1,
буква „б“ във връзка с член 40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд. Жалбоподателят претендира, че са допуснати
нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като в тях е посочено, че нарушението се
състои в необезопасяване на асансьорна шахта на кота + 9,80, а в протокола от проверка в
точка 3 е посочено, че не е обезопасена ±0.00. По тази начин се нарушавало правото на
защита на санкционираното дружество.
Въззиваемата страна ДИТ-Софийска област чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 18.11.2020 година е сключен договор за строителство между „ФИРМА“ ООД и
„ФИРМА“ЕООД в качеството на възложител и „ФИРМА“ООД в качеството на и
изпълнител за изграждане на обект „ Общественообслужваща сграда с магазин, офиси и
подземен паркинг и по одобрен инвестиционен проект, представляващ УПИ ХLVII-787,
кв.50, кв.“Б.“ район Витоша. На 16.11.2020 година е сключен договор между
1
„ФИРМА“ЕООД като възложител и „А.С.“ ЕООД като изпълнител на СМР. На същата дата,
16.11.2020 година, е сключено и допълнително споразумение за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд между същите страни към договор за изпълнение
на СМР. На 30.06.2021 година на строителния обект била извършена проверка от трима
служители на ДИТ-СО, сред които и свидетелката инж.Д.С. – главен инспектор.
Констатирали се общо осем нарушения, описани в протокол за извършена проверка №
2121882 от 05.07.2021 година и били издадени осем предписания на „ФИРМА“ ЕООД на
основание член 404, ал.1, т.1 от КТ. В точка 3 от протокола за извършена проверка било
отразено, че при извършена на 30.06.2021 година проверка по работни места на строителния
обект се установило, че дружеството в качеството на строител и работодател не е
предприело мерки за обезопасяване на асансьорна шахта на втора етажна плоча, което
създава опасност за падане от височина като не е обезопасена чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответно натоварване, в нарушение на член 40, т.1
от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Със същия протокол за проверка на основание член 404, ал.1, т.1 от КТ на „ФИРМА“ЕООД
било издадено предписание „да предприеме мерки за обезопасяване на асансьорната шахта
на второ етажно ниво ±0.00, така че да не се създава опасност от падане от височина“. На
същата дата 30.06.2021 година при извършената проверка на място К.В., началник отдел
„БТКД“ в ДИТ-СО съставила акт за спиране № 064 на основание член 404, ал.1, т.3 от КТ за
това, че в проверения строителен обект на кота +9.80 се извършват СМР без да са
предприети мерки за безопасност от падане на хора и предмети и отворът на асансьорната
шахта в етажната плоча не е обезопасен чрез парапет, ограждение или здраво покритие в
разрез с разпоредбите на член 60, ал.1 и чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд. На място бил заварен да извършва СМР Г.К. –
работник на „А.С.“ ЕООД. Актът за спиране бил съставен в присъствието на св.Д.С., която
посочва, че нивото на котата им било посочено от представител на дружеството, които бил и
технически ръководител на обекта. Във връзка с издадения ПАМ за спиране на СМР на кота
+9.80 дружеството представило в ДИТ-СО констативен протокол от 01.07.2021 година,
подписан от представители на дружеството, че плочата на кота +9.80 е обезопасена чрез
парапети, както и отворът на асансьорната шахта. Св. Д.С. съставила АУАН № 23-003175
от 05.07.2021 година за нарушение на член 16, т.1, буква „б“ и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Въз основа на него
било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на св.Д.С.,
която освен актосъставител, е извършила и проверка на място в обекта, като нейните
показания са пълни, логични, незаинтересовани и съответни на събраните по делото
писмени доказателства – договор за строителство, договор за СМР и допълнително
споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
между „Д.К.“ЕООД и „А.С.“ ЕООД протокол за извършена проверка № 2121882, акт за
спиране № 064 на основание член 404, ал.1, т.3 от КТ на СМР на кота +9.80, както и АУАН
от 05.07.2021 година. Не е налице несъответствие с отразеното в протокола за извършена
2
проверка от 05.07.2021 година, в който в точка три е отразено, че не е обезопасена
асансьорна шахта на второ етажно ниво ±0.00, доколкото разпитът на свидетелката С. касае
само издадения на акт за спиране на СМР на кота +9.80.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповеди № З-0058 от 11.04.2014 и №
З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019 година на Изпълнителния директор на ГИТ.
Спазени са давностните срокове по член 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП.
Неоспорено от жалбоподателя е, че има качеството на работодател по смисъла § 1, т.2 от ДР
на ЗЗБУТ. За разлика от § 1, т.1 от ДР на КТ качеството на работодател обхваща освен
лицата, дефинирани в §1, т.1 от ДР на КТ, е и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
В член 275, ал.1 от КТ се съдържа общо задължение за работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, таке че опасностите за живота и здравето на
работника да бъдат отстранени, ограничени и намалени. Член 16, т.1, буква „б“ от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд регламентира
конкретно задължение за строителя относно осигуряване на комплексни здравословни и
безопасни условия на труд на всички работещи, включително на подизпълнителите и на
лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на Наредба № 2.
Възраженията на жалбоподателя за неяснота на административнонаказателното обвинение
са неоснователни. Дадените с протокола за извършена проверка осем броя предписания на
основание член 404, ал.1, т.1 от КТ съставляват различна принудителна мярка от тази по
член 404, ал.1, т.3 от КТ, изразяваща се в спиране дейността на предприятия, производства и
обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и
работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на
труда застрашават живота и здравето на хората, поставяне специален знак, указващ
приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване
се носи административнонаказателна отговорност. Такъв вид ПАМ е актът за спиране на
СМР на кота +9.80 от 30.07.2021 година. За разлика от ПАМ по член 404, ал.1, т.1 от КТ, с
който се дават предписания до работодателя с определен за отстраняване на констатираните
нарушения и за отстраняване недостатъците при осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ПАМ по член 404, ал.1, т.3 от КТ произвежда ефект, изразяващ се в
спиране на съответната дейност, когато тя представлява опасност за живота и здравето на
хората. Очевидно се касае за две отделни нарушения – във връзка с необезопасяването на
асансьорна шахта на втора плоча кота ±0.00 е издадено предписание на основание член 404,
3
ал.1, т.1 от КТ, а законстатираното нарушение на кота +9.80 е издеден акт за спиране на
СМР на основание член 404, ал.1, т.3 от КТ, тъй като констатираното нарушение на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд застрашават живота и здравето
на работниците, извършващи СМР. Следва да се отбележи, че редът за обжалване на всички
принудителни административни мерки по член 404, ал.1 от КТ е по реда на АПК съгласно
член 405 от КТ, който ред е различен от уредения в ЗАНН за обжалване на наказателните
постановления и по делото няма данни жалбоподателят да е обжалвал било наложените му
по реда на член 404, ал.1, т.1 от КТ принудителни административни мерки, било наложената
му с акта за спиране на СМР на основание член 404, ал.1, т.3 от КТ ПАМ.
Не е налице и нарушение на материалния закон, изразяваща се в неправилна правна
квалификация на нарушението. В акта за спиране на СМР са посочени член 60, ал.1 и чл.61
от Наредба № 2, които дефинират конкретните мерки, които работодателят трябва да
предприеме при работа от височина: работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи) и паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение. Обстоятелството, че работодателят не е предприел
тези мерки обуславя издаването на ПАМ по реда на член 404, ал.1, т.3 от КТ. Издаденият
ПАМ в рамките на производството по ЗАНН е само писмено доказателство, наред с
останалите доказателства и доказателствени средства относно това дали е извършено
нарушение. Нито ЗАНН, нито КТ и ЗЗБУТ или който и да е материален и процесуален закон
изискват в случай на наложена ПАМ да има паритет в правната квалификация на
нарушението, посочена в АУАН и НП. В ПАМ са посочени конкретните действия, които е
следвало да предприеме работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ав АУАН и НП – конкретните задължения, които не е изпълнил по член 40, т.1 от
Наредба № 2 да обезопаси чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни
плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина, както и по член 16,
т.1, буква „б“ да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички
работещи, включително на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие
с минималните изисквания на Наредба № 2.
В член 83 от ЗАНН за юридическите лица и едноличните търговци е предвидена обективна
безвиновна отговорност при извършване на административно нарушение, когато това е
предвидено в нормативен акт.
Съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН.
Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо
4
формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба
се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9 от НК, за да се определи един случай като „маловажен” се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид.
Тежестта на извършеното нарушение, свързано със създаване на опасност за живота и
здравето на конкретно лице, полагащо труд, не може да обуслови налагане на имуществена
санкция в минималния размер от 1 500,00 лева. Размерът на санкцията, регламентиран в
член 413, ал.2 от КТ е в широки граници от 1 500 до 15 000 лева и съдът счита определеният
малко над минималния размер на имуществената санкция размер от 3 000 лева е съответен
на тежестта на извършеното административно нарушение.
На основание член 63д, ал.5 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна, представлявана от
юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че същинското административнонаказателно производство се е развило
само в рамките на едно съдебно заседание, в което са събрани доказателства и делото е
решено по същество, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003175 от 13.08.2021 година на
Директора на ДИТ-Софийска област, с което на „ФИРМА“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000,00 лева за нарушение на член 16, т.1, буква „б“ във връзка с член
40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд.
ОСЪЖДА „Д.К.“ ЕООД , ЕИК НОМЕР, да заплати на ДИТ-Софийска област,
представлявано от Директора, сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5