№ 358
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110158458 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на е, с която срещу Д. С. Д. са предявени
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
1996,45 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта
Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „о“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на е, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.02.2017 г., до окончателното плащане,
2859,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.05.2009 г. до
14.02.2017 г., както и 690,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2017 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът е твърди, че на 06.12.2007 г. бил сключен Договор за издаване на
кредитна карта Globul OBB Mastercard между Д. С. Д. в качеството му на
кредитополучател и „о“ АД, с който бил отпуснат кредитен лимит в размер на 1000
лева, като банката имала право периодично едностранно да променя разполагаемия
кредитен лимит, за което уведомявала кредитополучателя по предвиден в Общите
1
условия ред. Сочи, че договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане
валидността на картата, като срокът се подновявал автоматично с още две години при
подновяване на картата. Твърди, че до 13.05.2009 г. кредитополучателят заплащал
месечните вноски в размер на минимум 5% от дължимата в края на предходния месец
сума по кредита, като до този момент усвоената главница била в размер на 1996,45
лева, след което ответникът преустановил плащанията по договора. Сочи, че на
13.12.2010 г. целият кредит станал изискуем поради изтичането на уговорения краен
срок за връщане и неплащането му в срок. Твърди, че на 31.01.2018 г. между банката и
ищеца бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
31.01.2018 г., с което вземанията на банката по процесния договор били прехвърлени
на ищеца е, за което ответникът бил уведомен. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който посочва,
че оспорва исковете по основание и размер. Оспорва договора за цесия, респ. да е
получавал уведомление за извършената цесия, за което излага подробни съображения.
Оспорва и действителността на договора за издаване на кредитна карта, като
поддържа да не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1
и чл. 10 ЗПК (отм.). Отделно от това твърди недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, като твърди, че същата противоречи на добрите нрави.
Оспорва и клаузата за неустойка за забавено изпълнение. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. По така изложените
доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е договор за издаване на кредитна карта Globul OBB
Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между „о“ АД и ответника Д. С. Д., по силата на
който банката издава на ответника кредитна карта Mastercard, като към момента на
сключване на договора ответника разполага с кредитен лимит 1000 лв., като
ползваният кредит се олихвява с променлив ГЛП, а именно: 16.5% при безкасово
плащане на стоки и услуги, а при теглене на пари в брой – 18.5%.
От договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. се установява, че „о“
АД, в качеството си на „цедент“, прехвърля в полза на е, в качеството му на
„цесионер“, вземанията от своите длъжници, произхождащи от договори за кредити,
сключени от цедента с физически лица, описани в Приложение № 1, сред които под №
28568 е посочен договор за кредит № ********** от 11.12.2007 г. с кредитополучател
ответника Д. С. Д..
С потвърждение за сключена цесия продавачът „о“ АД е потвърдил
2
прехвърлянето в полза на е на вземанията, цедирани с договор за продажба на
вземания от 31.01.2018 г., индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от него.
От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД „о“
АД, чрез изпълнителния си директор, е упълномощил е да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени по силата
на договор за продажба на вземания от 31.01.2018 г., индивидуализирани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция, предвид релевирането по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, което обуславя допустимостта на иска и необходимостта от разглеждането
му по същество.
Основателността на предявения иск с правно чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): наличие на валиден договор за издаване на кредитна карта, сключен между „о“
АД и ответника с уговорени възнаградителни и наказателни лихви, усвояване на
претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и на
начислените наказателни лихви за исковия период, настъпване на изискуемостта на
вземанията, както и наличие на валидно правоотношение по договор за цесия, по
силата на което вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния
договор за издаване на кредитна карта са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е
надлежно уведомен.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответника носи
доказателствената тежест да установи, че е погасил паричните си задължения.
От представените по делото доказателствени средства се установява, че е
сключен договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard, по силата на
който „о“ АД е предоставило за ползване кредитен лимит в размер на 1000 лева.
Доколкото обаче се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както
3
от постигането на съгласие между страните, така и от реалното усвояване от
кредитополучателя на суми по договора, в случая – чрез извършване на транзакции
при безкасово плащане на стоки и услуги и/или при теглене на пари в брой. По делото
не са ангажирани, респективно събрани доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че ответникът е усвоил суми по процесния договор за издаване на
кредитна карта Globul OBB Mastercard. След като последното не е установено, то при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – аргумент от чл.
154, ал. 1 ГПК.
Същевременно, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът е
излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в резултат на
прехвърляне на вземането от кредитодателя „о“ АД, позовавайки се на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че от страна на ищеца не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че надлежно са му прехвърлени процесните вземания. Това е така, тъй като
представената извадка от Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.01.2018 г., както и потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
не са годни да установят, че именно вземанията по договор за издаване на кредитна
карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г. са били предмет на осъществената цесия
между страните. Действително в представеното Приложение № 1 е посочено името на
ответника Д. С. Д., но в същото време под № 28568 от него е посочен договор за
кредит с № **********, сключен на 11.12.2007 г., а не процесният Договор за издаване
на кредитна карта Globul OBB Mastercard, който е сключен на 06.12.2007 г. Нещо
повече, номерацията на посочения в Приложение № 1 договор за кредит, а именно: №
**********, както и отразената дата на изискуемост на вземанията по него –
29.06.2012 г., също показват, че те не са идентични с процесния договор за издаване на
кредитна карта Globul OBB Mastercard, от който произтичат заявените с исковата
молба вземания, по аргумент от данните от приложеното по делото извлечение от
счетоводни книги на банката, а именно: номерация на договора АР0734500475 и дата
на изискуемост 13.12.2010 г. Този извод на съда не се разколебава от факта, че
предишният кредитор е потвърдил писмено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД станалото
прехвърляне. Това е така, тъй като решаващ за горните изводи не е въпросът дали само
по себе си извършеното прехвърляне е било действително, а дали същото е имало за
предмет вземанията срещу Д. С. Д., които са предмет на настоящата искова претенция.
Изложеното обосновава извод, че ищецът е не е активно материалноправно
легитимиран да претендира процесните вземания срещу ответника, което е достатъчно
основание за недължимост на претендираните суми.
С оглед на гореизложеното, предявените установителни искове с правно
4
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени само на посочените основания, без изобщо да бъдат
обсъждани останалите изложени от ответника доводи за недължимост на исковите
суми.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
единствено претендираните от него разноски в исковото производство в размер на 500
лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 08.05.2024 г. /л. 114 от
делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от е, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: **, установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите,
както следва: 1996,45 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „о“
АД, вземанията по който са прехвърлени на е, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.02.2017 г., до окончателното плащане,
2859,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.05.2009 г. до
14.02.2017 г., както и 690,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2017 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 500 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6