РЕШЕНИЕ
№ 2738
Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257050700191 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адв. А. Х., срещу Решение № 14 от 20.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0000026/ 09.01.2025 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено оспореното ПНПОМ, а то от своя страна се явява немотивирано и постановено в противоречи с разпоредбите на процесуалния и материалния данъчен закон. Сочи се, че липсват фактически основания за издаването на оспореното ПНПОМ /нарушение на императивната разпоредба на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК/, няма данни въз основа на какви факти и обстоятелства е направено предложението за възникване на бъдещи задължения в посочения от органа размер Излага се, че наложените запори препятстват и спират дейността на дружеството, в резултат на което последното търпи имуществени вреди. Отправя се искане за отмяна на обжалвания административен акт, както и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателя, чрез представляващия дружеството и чрез упълномощени процесуални представители, поддържа жалбата. Излага аргументи относно вредите, които дружеството търпи – в резултат от наложените обезпечителни мерки, не е в състояние да изпълни договор за обществени поръчки. Към момента на устните състезания, не е налице издаден ревизионен акт, за да се приеме, че са налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки. Предходно издаден ревизионен акт, също не е съставлява основание за налагане на обезпечителни мерки, доколкото същият не е влязъл в сила.
Ответникът- директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуален си представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Без налагане на обезпечителни мерки, изпълнението ще се затрудни, в предвид наличие на задължение на дружеството по предходни ревизии, в размер на 305 000 лева. За длъжника съществува възможността да поиска замяна на обезпечението и/ или да поиска разрешение за неотложни плащания. Отправя искане за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на искане за предварително обезпечаване на задължения № Р – 03000324003800 – 039 – 001/ 18.12.2024 г., от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, е издадено процесното ПНПОМ с изх. № [рег. номер]-023-0000026/ 09.01.2025 г., за обезпечаване на бъдещи публични вземания с очакван размер 50910.77 лева, в т. ч. главница – 43410.77 лева и лихви към 18.12.2024 г. – 7500. лева, за чието окончателно установяване е възложена ревизия със Заповед ЗВР № Р-03000324003800-020-003/ 02.12.2024 г.
С постановлението са наложени следните обезпечителни мерки: Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в:
- ТБ/доставчик на платежни услуги “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от 50910.77 лв.;
- ТБ/доставчик на платежни услуги “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД за сумата от 50910.77 лв.
Изпратени са запорни съобщения до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД.
Срещу процесното ПНПОМ е депозирана жалба от „Вип консулт инженеринг“ ООД, адресирана до Директора на ТД на НАП – Варна.
С Решение № 14 от 20.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0000026/ 09.01.2025 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.
За да постанови този резултат, прието от решаващия орган, че
ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, съгласно правомощията, определени в чл. 167 ДОПК, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, спазени са изискванията за форма и съдържание на постановлението, посочени в чл. 196, във връзка с чл. 121, ал. 2 ДОПК. Спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 ДОПК, а наведените в жалбата възражения са неоснователни и недоказани.
Решението е съобщено на дружеството-жалбоподател, на 23.01.2025 г.
Приобщени към доказателствения материал по делото, са :
1. Договор № 599/ 24.09.2024 г. за възлагане обществена поръчка, по който „Вип консулт инженеринг“ ООД е изпълнител;
2. Договор № 351Р/ 25.10.2025 г. за възлагане обществена поръчка, по който „Вип консулт инженеринг“ ООД е изпълнител.
Двата договора са вписани в електронния регистър на обществените поръчки.
Гореустановената фактическа обстановка, налага правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Същата е депозирана е в срока за оспорване на решението на директора на териториалната дирекция по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК. Решението е връчено на 23.01.2025 г., а жалбата е подадена на 24.01.2025 г., т. е. в нормативно определения 7- дневен срок.
Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес от успешно провежда на предприетото оспорване.
Гореизложеното обуславя извода, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
В случая, по делото липсват надлежни доказателства (а и твърдения) за представени от дружеството – жалбоподател обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Поради отсъствие на хипотезите на чл. 77 и 78 ДОПК в настоящия случай, съдът не дължи проверка за спазването на условията на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121, ал.1 от ДОПК, решаващия състав констатира надлежно сезиране на публичен изпълнител от орган по приходите, във връзка с висящо ревизионно производство срещу „Вип консулт инженеринг“ ООД.
ПНПОМ е издадено от компетентен орган по см. на чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 ДОПК. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.
ПНПОМ е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК.
Комплексният анализ на разпоредбата на чл.121, ал.1 ДОПК налага извода, че целта на производството по предварително обезпечаване на публични вземания е да се запази имуществото в патримониума на длъжника, посрудством осуетяване възможността за извършване на разпоредителни сделки и действия с имуществото на лицето, в резултат на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
В предвид целта на закона, предложението на органа по приходи до публичния изпълнител следва да съдържа мотиви именно в насока нейното спазване т.е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на публичните задължения и необходимост от предотвратява на действия, които биха довели до намаляване имуществото на ревизираното лице.
Както в мотивите на издаденото ПНОМ, така и решението на ответника, се съдържа изложение за установено в хода на ревизионно производство публично вземане, с предполагаем размер от 50910.77 лв. Налице е възможност от затруднение или осуетяване възможността за събиране на това задължение. Допълнителен аргумент, изложено от издателя на оспореното в настоящото производство решение, е липсата на други активи на дружеството, т. е. не е налице подлежащо на обезпечаване движимо или недвижимо имущество.
Спазване на правилата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, не предполага задължение за органът по приходи да изложи, в своето искане, мотиви и въз основа на какви факти и обстоятелства е определен очаквания размер на публичните вземания.
Установяването на задължения и ЗОВ не се осъществява в рамките на обезпечително производство, а в различно административно производство (арг. чл.110, ал.2 ДОПК), като законодателят гарантира право на жалба по повод установяване на тези задължения (чл. 152 и 156 ДОПК). В производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител няма задължение да проверява предполагаемия размер на задълженията. Съгласно приложимата нормативна уредба, публичният изпълнител не разполага с компетентност да обсъжда по същество констатациите на ревизиращия екип, включително оплакванията и аргументите на ревизираните лица. Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. В производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията за данъци и ЗОВ и в тази връзка трябва да изложи аргументи. Подобен анализ се съдържа в оспорения административен акт.
Съдържанието на атакувания акт включва фактическите и правни основания за неговото постановяване, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право по налагане на обезпечителни мерки. За пълнота на изложените следва да се посочи , че мотивите за издаване на административен акт (какъвто е и ПНОМ) могат да се съдържат и в приобщените към административната преписка документи (арг. тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК). Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
В конкретния случай, преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя, е извършена след съпоставка между размера на очакваните публични задължения и наличното имущество на търговеца. Дружеството не притежава МПС и недвижими имоти. Наличностите по банковите сметки на дружеството са банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ и публичният изпълнител няма достъп до такава информация към момента на издаване на постановлението. С цел обезпечаване само на очаквания размер на публични вземания, изрично в постановлението е записана сумата, която трябва да се обезпечи със запора върху банкови сметки.
Твърденията, че с налагане на обезпечителните мерки се блокира търговската дейност на дружеството, остават недоказани. На първо място, от жалбоподателя не са представени доказателства за пълния обем от осъществявани дейности. Сключването на договор за възлагане на обществена поръчка, не съставлява основание за отказ за налагане на ПОМ. От друга страна, сам по себе си, фактът на постановяване на ПОМ, при това за сума, която е в пъти по – ниска спрямо цената по договорите, не е равносилен на блокиране на дейността на търговеца, респ. не обуславя във всеки случай неговата неизправност по облигационното правоотношение с възложителя.
Същевременно, за ревизираното лице може е налице възможност поиска разрешаване на неотложни плащания във връзка с дейността му – арг. чл. 229, ал. 1 ДОПК.
По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на жалбата.
При този изход на правния спор своевременно направено искане от пълномощника на ответника следва да се удовлетвори. Предвид предмета на съдебно обжалване разпоредбата на чл. 161 ДОПК е неприложима и в тази връзка на основание §2 ДОПК , чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК , чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 121, ал. 2 ДОПК и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд-Варна, XХІ- ви състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], срещу Решение № 14 от 20.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0000026/ 09.01.2025 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.
ОСЪЖДА „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: | |