РЕШЕНИЕ
№ 12094
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110124971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 28.10.2022 г. (на
лист 14 от делото), и по съединена по реда на чл. 213 ГПК искова молба, по
която първоначално е образувано гражданско дело № 69504/2022 г. на
Софийския районен съд, 33. състав, на М. Д. С. и М. Д. Д. срещу
„Електрохолд България продажби“ АД, с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са страни по
договор с ответника за доставка на електрическа енергия до имот с адрес: С.,
кв. „С.“, ул. „Т. Т.“, № **, като наследници на Д. Д. К., както и че двамата
наследници не дължат на ответника 702,37 лева – задължения на
наследодателката си за доставка на електрическа енергия до горепосочения
имот за периода от 07.02.2013 г. до 01.10.2013 г., както и 589,16 лева –
задължения по фактура № *********/06.04.2017 г., издадена въз основа на
протокол за задължения за посочения имот за периода от 25.12.2016 г. до
24.03.2017 г.
В исковата молба се твърди, че в ищците били наследници на Д. Д. К.,
починала на 23.02.2012 г. Когато поискали да се регистрират като ползватели
на електрическа енергия при ответника за собствения на наследодателката
имот с адрес: С., ул. „Т. Т.“, № **, това им било отказано, тъй като
ответникът твърдял, че има неплатени сметки за ел. енергия за 2013 г. Твърди
се, че за регистрирането на ищците като потребители ответникът поставял
незаконосъобразни условия, включително плащането на сметките, които
според ищците възлизат на 702,37 лева и 589,16 лева по протокол за
начисляване на потребление. Поради това се иска съдът да признае, че
1
посочената сума не се дължи от ищците като погасена по давност.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Електрохолд България продажби“ АД, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Признава се, че ответникът е краен снабдител с електричество
на имота с посочения адрес, но се твърди, че електрозахранване не се
осъществява, защото ответниците не заплащат доставената енергия. По
отношение на претенцията за прехвърляне на партида се твърди, че не било
посочено ясно кой от ищците иска да поеме задълженията по нея. По
отношение на погА.ването на задълженията по давност се сочи, че има и
задължения, възникнали през 2017 г., които не са погасени по давност, както
и че погА.ването на задълженията по давност не изключвало изпълнението им
като условие за възстановяване на електрозахранването. Сочи се, че не се
претендира погА.ване по давност на задължения за лихви, които също остават
дължими. Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните поддържат становищата от исковата
молба и отговора, излагат аргументи за разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 4 от делото Нотариален акт за
констатиране на придобиване на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ 8**************на нотариус И. Д. с район на действие – Софийски
районен съд, Д. Д. К. е призната за собственица на дворно място с площ 1200
кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 820 на кадастрален лист 350,
и с административен адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“, № **, ведно с намиращи
се в имота къща и външна тоалетна.
Съгласно представено на лист 9 от делото Удостоверение за наследници
№ 55/23.04.2015 г. на кметството на кв. „Суходол“ на Столичната община Д.
Д. К. е починала на 23.03.2012 г. и е оставила като наследници ищците М. Д.
С. и М. Д. Д., които имат и същия регистриран адрес като имота по-горе.
С определението си от 18.04.2023 г. за съставяне на проект за доклад по
делото (на лист 71 от делото), обявен за окончателен с протоколно
определение от 17.05.2023 г. (на лист 97 от делото), съдът е отделил за
безспорно, че ответникът има лицензия за краен снабдител на територията,
където се намира процесният имот.
От представено на лист 32 от делото от ищците писмо до
наследодателката им от неизвестна дата след 14.03.2009 г. се установява, че
ответникът е прехвърлил свои вземания срещу наследодателката на ищците в
размер на 346,44 лева. Не е ясно за кой период на консумация се отнА.т тези
задължения.
Съгласно представена от ответника на лист 59 от делото и неоспорена
фактура № **********/12.10.2013 г. се установява, че праводател на
ответника претендира от наследодателката на ищците към датата на
2
фактурата общо 702,37 лева цена за доставена електрическа енергия и 26,12
лева законна лихва за забава.
Съгласно представена от ответника на лист 53 от делото и неоспорена
фактура № **********/06.04.2017 г. се установява, че праводател на
ответника претендира от наследодателката на ищците към датата на
фактурата общо 589,16 лева цена за доставена електрическа енергия по
констативен протокол за корекция.
Съгласно представено на лист 3 от делото заявление от двамата ищци,
същите са поискали да им бъде прехвърлена партидата на починалата им през
2012 г. наследодателка за снабдяване с електрическа енергия на процесния
имот. Съгласно представено от ищците в препис писмо от служител на
ответника – А. Д., за да възстанови електроподаването до имота на ищците
ответното дружество е поискало да представят изрична нотариално заверена
декларация от всички наследници за това кой поема задълженията за имота и
заплащане на всички начислени задължения за доставка в минали периоди.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени положителен и отрицателен
установителен искове – положителен иск за установяване, че ищците са
страна по договор за доставка на електрическа енергия с ответника – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4
ЗЕ; и отрицателен иск – че ищците не дължат погасени по давност
задължения за доставка на електрическа енергия с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 111 ЗЗД.
Положителният иск следва да се уважи, ако ищците установят, че са
собственици на имот, който е свързан с електрическата мрежа. Това е така,
тъй като съгласно чл. 94а, ал. 1 и 2 ЗЕ всеки клиент, който притежава свързан
към електропреносната мрежа на ниско напрежение имот, се снабдява от
крайния снабдител с електрическа енергия. Това е т.нар. „принуда за
договаряне“, която законодателят е въвел за крайните снабдители с
електрическа енергия, за да удовлетвори обществения интерес от това всеки
човек на територията на Република България да има достъп до електрическа
енергия, с която да си осигури нормален стандарт на живот. Достъпът до
електроенергия по този ред е признат за „услуга от обществен интерес“ по
смисъла на закона съгласно чл. 94а, ал. 2 ЗЕ. Съгласно
§ 1, т. 66б ЗЕ услугите от обществен интерес по смисъла на този закон,
заплащани по регулирани от държавата цени от потребителите, не могат да
бъдат отказани от доставчиците, освен на основания, предвидени в самия ЗЕ.
По делото не се спори, а и се установява от представените фактури, че в
качеството си на краен снабдител с енергия ответникът поне до 2017 г. е
снабдявал сградите, намиращи се в имот с адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“, №
**, с електрическа енергия, като за обекта е бил определен абонатен №
300036016391. Същото се установява от представените на лист 59 и 63 от
делото фактури за периода от март 2013 г. до 06.04.2017 г., издадени за имота
на името на починалата към този момент наследодателка на ищците – Д. Д.
3
К..
По делото е установено от представените акт за собственост и
удостоверение за наследници, че ищците са собственици на процесния имот,
като съсобствеността им е при равни квоти. Затова те са поискали да им се
прехвърли партидата за снабдяване на имота им с електричество, което
означава и че конклудентно са приели наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН.
Същевременно ответникът е оспорил това искане, като е поставил
изискване за ново деклариране от страна на ищците , а именно – да заплатят
всички сметки за имота. Такова изискване не поставят нито чл. 94а, ал. 1 ЗЕ,
нито в чл. 13, т. 5 от общите условия на ответника (на лист 46 от делото), на
които същият се е позовал в писмото. не се установява от представените
общи условия да съществува посоченото в писмото на ответника право да
признава лица, които по закон имат качество на потребители, за загубили
това качество. Посочената точка 47 от общите условия единствено изключва
отговорността на ответника, но не може по никакъв начин да създаде
изключение от законовото задължение за сключване на договор по чл. 94а ЗЕ.
Именно поставянето на това допълнително условие представлява оспорване
на наличието на облигационна връзка между ищците и ответника за доставка
на електрическа енергия до процесния имот с абонатен № *******, което
означава, че между страните е налице правен спор и поради това положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на договор за
доставка на енергия при условията на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и със съдържанието
според общите условия на ответника съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ.
Правната позиция на ответника, че не е длъжен да регистрира ищците
като крайни клиенти и да им гарантира права по общите си условия на
доставка противоречи както на описаното по-горе задължение, така и на
изричната уредба на правата на снабдителя с електроенергия при неплащане.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ общественият доставчик и крайният снабдител с
енергия при неплащане могат единствено да прекратят подаването на
електрическа енергия, но не и да се освободят от договорните си задължения
по силата на законовото задължение за принудително договаряне.
Възможността за прекъсване на снабдяването обаче не изключва договорната
връзка между страните, а е елемент от нея. В заключение, неплащането на
сметки за електрическа енергия не може да е основание за отричането на
договор за доставка на такава с лице, което притежава обект, свързан с
мрежата на ниско напрежение. То може да е единствено основание за
временно прекъсване на снабдяването с електричество, като ответникът
изглежда бърка двете правни фигури – наличието на облигационна връзка не
е еднозначно със задължение за доставяне на електрическа енергия, което
съгласно чл. 123 ЗЕ може да бъде поставено под условие.
Така положителният иск за наличие на облигационно отношение с
ответника за доставка на електричество следва да се уважи по отношение на
ищците, които са заявили, че ще поемат разходите за електроснабдяване на
имот с абонатен № 300036016391 при условията на чл. 13, т. 5 от общите
условия на ответника, и са носители на правата по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ.
4
По отношение на втората предявена претенция, предявена и от тримата
ищци, за недължимост на цена за доставена енергия в периода от март 2013 г.
до 06.04.2017 г., същата е допустима, ако ответникът твърди, че има
доставена енергия на стойност поне 1291,53 лева за този период за процесния
имот, и е настъпило основание за погА.ване на претенцията.
Твърдение за задължение в посочения размер се поддържа от ответника
в таблицата му със задължения за процесния имот на лист 65 от делото.
При това положение съдът следва да прецени дали са погасени
претенциите на ответника към ищците поради изтекла давност. Същата е
тригодишна съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като става въпрос за периодични плащания за
електрическа енергия. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от датата, на
която задължението става изискуемо, т.е. съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – от
неговия падеж, ако е определен.
Ответникът признава, че падежът на последната издадена от него
фактура е бил на 21.04.2017 г., като не твърди действия, с които да е
прекъснал давността. Отрицателните установителни искове на ищците са
предявени на 12.05.2022 г., т.е. и по двата давността за всички вземания е
била изтекла към тази дата. Следователно и съединените отрицателни
установителни искове за погА.ване на задължения по давност следва да се
уважат изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Всеки от тях е доказал разходи за държавна такса в размер на по 90 лева
(50 лева за оценяемия иск и 40 лева за неоценяемия) и по 400 лева адвокатско
възнаграждение. Няма основание за намаляване на последното с оглед на
сложността на делото, тъй като макар и да не показва висока фактическа
сложност, делото е образувано по повече искове, като неоценяемият иск
освен това е с голям непряк интерес като такъв за установяване на
съществуване на трайна договорна връзка. Така на всеки от ищците следва да
се присъдят по 490 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Д. С. и М. Д. Д.
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 94а, ал. 1 ЗЕ
и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ по отношение на „Електрохолд продажби“ АД , с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. Цариградско шосе“ №
159, „Бенчмарк бизнес център“, че М. Д. С., с ЕГН:**********, и М. Д. Д., с
ЕГН: **********, и двамата с адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“ № **, са страни
по договор с дружеството за доставка на електрическа енергия до недвижим
имот – дворно място с площ 1200 кв.м., представляващо имот с
5
планоснимачен № 820 на кадастрален лист 350, и с административен адрес:
С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“, № **, и намиращите се в него сгради.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Д. С. и М. Д. Д.
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 118 ЗЗД по
отношение на „Електрохолд продажби“ АД , с ЕИК:*********, и адрес на
управление: София, бул. Цариградско шосе“ № 159, „Бенчмарк бизнес
център“, че М. Д. С., с ЕГН:**********, и М. Д. Д., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“ № **, на дължат на дружеството
сумите 702,37 лева (седемстотин и два лева и 37 стотинки) – задължения за
доставка на електрическа енергия до недвижим имот – дворно място с площ
1200 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 820 на кадастрален лист
350, и с административен адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“, № **, и намиращите
се в него къща и външна тоалетна, за периода от 07.02.2013 г. до 01.10.2013
г., както и 589,16 лева (петстотин осемдесет и девет лева и 16 соттинки) –
задължения по фактура № *********/06.04.2017 г., издадена въз основа на
протокол за задължения за посочения имот за периода от 25.12.2016 г. до
24.03.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд продажби“
АД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. Цариградско шосе“
№ 159, „Бенчмарк бизнес център“, да плати на М. Д. С., с ЕГН:**********, и
адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“ № **, сумата от 490 лева (четиристотин и
деветдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд продажби“
АД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. Цариградско шосе“
№ 159, „Бенчмарк бизнес център“, да плати на М. Д. Д., с ЕГН: **********, и
адрес: С., кв. „С.“, ул. „Т. Т.“ № **,сумата от 490 лева (четиристотин и
деветдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6