Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260007…. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 21.01. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 788 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд Пазарджик
е сезиран с искова молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД ,
ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Московска“ № 19, против П.А.Ф., ЕГН **********,***.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК. При условията на
евентуалност ищеца предявява и
осъдителен иск за сумите, посочени в
исковата молба .
С Решение № 657/ 29. 06 .2020г. на районен
съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
699/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен установителния иск, както е
уважен частично осъдителния иск.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
в отхвърлителната част от ищеца в първоинстанционното производство Банка
ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* , ,подадена чрез пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част ,
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се уважи предявения
иск в отхвърлителната част. Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна, чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се потвърди в обжалваната част .
С Определение № 260011/ 18. 08. 2020г. на
районен съд Пазарджик , постановено по
гр. д. № 699/2019г. по описа на същия съд,
районния съд е оставил без уважение исканията на ответника по иска за
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските по делото, по
реда на чл. 248 от ГПК, и за допълване на съдебното решение по реда на чл. 250 от ГПК.
Против това
определение на районния съд е постъпила частна жалба от ответника в
първоинстанционното производство , подадена чрез пълномощника на страната. Искането
е да се отмени обжалваното определение и се постанови ново определение от въззивната инстанция по съществото на
спора , с което се уважат исканията на страната по чл. 248 и чл. 250 от ГПК .
Прави се искане за присъждане на направените разноски в производствата по чл.
248 и чл. 250 от ГПК.
В срока по чл. 276
от ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба от противната страна.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
и на съдебното определение, които са
посочени във въззивната жалба и в
частната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното:
І.По
подадената въззивна жалба и частната жалба .
Въззивната жалба и
частната жалба са процесуално допустими .
Жалбите са подадени
от активно легитимирани страни в
съдебното производство (ищец и ответник в производството пред районния съд ).
Жалбите са
подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК и едноседмичния
срок по чл.275 ал.1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Частната жалба също е основателна .
От доказателствата по делото се установява ,че на 09.
12. 2014г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е под формата на „Револвиращ кредит“ с определен кредитен лимит, като кредита се усвоява чрез издадена в полза
на кредитополучателя кредитна карта. Договорът е сключен при следните параметри :
-
Размер на кредитния лимит 1000 лв. ;
-
Срок на кредита –
безсрочен;
-
Размер на вноската по кредита – 93,57лв. ;
-
ГПР- 24,30%; ГЛП-21,92% ;
-
Общо дължима сума
на годишна база – 1122,84лв;
Към договора е
приложен погасителен план, подписан на
същата дата. Според погасителния план задължението по кредита следва да се
изплати на 12 равни погасителни
вноски, като първата вноска е на 11.12. 2014г. , а последната вноска
на 11. 12. 2015г.
Преди да
пристъпи към разглеждане на спора по същество въззивната инстанция следва да
поясни правната природа на „револвиращия кредит“ , усвояван чрез издадена
кредитна карта.
Най-същественото за този вид кредит е неговата
възстановителна функция и начина , по
който кредита се усвоява .При този кредит , кредитора
отпуска на кредитополучателя парична
сума до определен размер. Кредита се усвоява
чрез кредитна карта по два начина – или чрез теглене на суми в брой от банкомат , или чрез плащания при покупки на
стоки. Усвояването на кредита не може да
надминава кредитния лимит. Ползването на кредита е поставено в
зависимост от възстановяване на усвоените суми . Възстановяването на усвоените
суми може да бъде пълно ( погасяване на
цялата усвоена сума ) или частично( погасяване на част от усвоената сума). Частичното
погасяване не може да бъде по-малко от минимално установена по договора погасителна вноска. Едва
след пълното или частичното погасяване
на усвоените средства за кредитополучателя възниква правото отново да ползва
кредита до установения кредитен лимит. В това се състои „револвиращата“ или „възстановителната „ функция на този вид кредит. Поради
възстановителната си функция този вид
кредит се нарича още „отворен“ кредит. Правната
природа на този вид кредит не позволява
погасяването му чрез предварително изготвен
от кредитора погасителен план.Това е така ,тъй като предварително не е известно на кредитора кога
и каква сума ще бъде усвоена от кредитополучателя , ще бъде ли възстановена усвоената сума и в
какъв размер ,за да се револвира отново кредита.
По съображенията , които бяха изложени по – горе относно правната природа на револвиращия
кредит следва да се приеме ,че
представения по делото и подписан от страните
погасителен план от 11. 12.
2014г. обвързва кредитополучателя
единствено по отношение размера на
минималната месечна погасителна вноска по револвиращия кредит. Погасителният план не обвързва кредитополучателя по отношение на срока ,
който е посочен в него, тъй като по правната си природа револвиращия кредит е
безсрочен кредит. В погасителния план е посочен размера на минималната месечна
погасителна вноска, начина по който тя е формирана, като главница и договорна
лихва, и сумата , която трябва да възстанови кредитополучателя на годишна база
, ако годишно възстановява по
кредита само минималната месечна
погасителна вноска . В подкрепа на този
извод е и обстоятелството ,че вземането на Банката не е
за 2015г., а за 2017г. и 2018г.
Какви са
основните положения в договора за
револвиращ кредит и Общите условия към договора .
В чл. 1ал. 1 от
договора страните са приели ,че Общите условия на Банката представляват неразделна част от договора и се
приемат от кредитополучателя с подписването му .
В чл. 28 от Общите
условия е посочено ,че Банката определя месечна падежна дата и минимална
сума за револвиране. Месечната падежна дата ,
минималната сума за револвиране и датата на която следва да се погаси частично или изцяло усвоената част от кредита след месечната
падежна дата се посочват в месечно
извлечение, получено от клиента.
В чл. 30 ал.1 от
Общите условия е посочено ,че ако в рамките на гратисния
период клиента не револвира кредита си
или револвира със сума по – малка от минималната сума за револвиране ,по
кредита се начислява такса за нереволвиране ,а невнесената част започва да се
олихвява с лихва , равна на действащия лихвен процент + допълнителна надбавка
за забава.
В чл.30 ал. 2 и ал. 3 от Общите условия е посочено ,че ако четири поредни месеца клиента
не револвира кредита или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране ,правото на ползване на
кредита се спира , като непогасената
част се олихвява с лихва за забава . Ако
на петия месец клиента внесе минималната
сума за револвиране,правото на ползване на кредита се възстановява .
В чл.31 от Общите
условия е посочено ,че ако клиента не погаси задължението си след петия месец, кредитния лимит
се прекратява . Вземането на банката за целия
отпуснат и усвоен кредитен лимит става предсрочно изискуемо, като
непогасената част се олихвява с лихва за забава.
В исковата молба и
в заповедното производство ищеца се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането . Посочил е, че кредитополучателя не е заплатил нито изцяло ,нито частично, до размера на
минималната месечна погасителна вноска,
шест поредни вноски, а именно за м.12. 2017г. и м. 01, 02, 03, 04 и 05
на 2018г. Посочил е ,че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила след невнасянето на 6-тата поредна
вноска , а именно на 20. 06. 2018г.
Посочил е ,че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост с писмо ,получено
от него на 28. 03. 2018г.
Въззивната инстанция споделя
извода на районния съд за това ,че разрешенията, дадени в
т.18 от ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС относно
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост при договора за банков кредит по чл. 430 ал. 1 от ТЗ следва да се прилагат и при договора за потребителски кредит по чл. 9
ал.1 от ЗПК.
В мотивите на т.
18 от ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС( както и в други решения на ВКС , постановени
по реда на чл. 290 от ГПК ) е посочено,че предсрочната изискуемост на
вземането при договора за банков кредит настъпва при наличието на две
предпоставки:
-обективна предпоставка ( условията за настъпване на предсрочната
изискуемост , които са посочени в договора за банков кредит ) и
-субективна предпоставка ( волеизявлението на кредитора до длъжника за това ,че счита кредита за
предсрочна изискуем.)
Предсрочната изискуемост се счита за настъпила от момента на „обявяването й“ от
кредитора(чл. 60 ал. 2 от ЗКИ) , т. е . от
момента , когато волеизявлението
на кредитора за това, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.
В конкретния казус, тъй като не се касае за договор
за банков кредит ,правното основание на
предсрочната изискуемост не е текста на чл. 432 от
ТЗ , а текста на чл. 71 от ЗЗД. Това е така, тъй
като по своята правна природа договора
за потребителски кредит по чл. 9 ал. 1 от ЗПК е разновидна форма на договора за заем за потребление по
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД( виж определението на договора за потребителски кредит , което е дадено в чл. 9
ал. 1 от ЗПК). В този смисъл е и разрешението , което е дадено в
Решение № 114/ 07. 09. 2016г. по т. д. № 362/2015г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд за това ,че и при договора за
потребителски кредит, както и при
банковия кредит ,условията за настъпване на предсрочната изискуемост ,които
са посочени в договора , както и
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост трябва да
са осъществени преди подаване на
заявлението по чл. 410 или по чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.
Това изискване на
т. 18 от ТР № 4/18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС е съвсем логично , като се има
предвид характера на установителния иск по чл. 422 от ГПК .Този иск няма
самостоятелно съществуване . Съществуването на този иск( правото на иск ) е поставено в зависимост от развило се предходно
заповедно производство , което е приключило с издаването на заповед за
изпълнение или на заповед за незабавно
изпълнение. Искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Ето защо преди подаване на заявлението(преди подаването на иска )трябва да са осъществени
всички предпоставки на предсрочната изискуемост,които бяха посочени по-горе. След като в исковата молба, респективно в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищеца се позовава на предсрочна изискуемост на вземането
предпоставките на предсрочната изискуемост трябва да са осъществени преди подаване на исковата молба
в съда .
От приложеното
заповедно производство се установява ,че
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е постъпило в съда на 21. 06. 2018г.
Предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 20. 06. 2018г.
Длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на 28. 03. 2018г. Това означава ,че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост преди нейното настъпване. Към момента на уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост не са настъпили предпоставките на чл. 30 и чл. 31 от
Общите условия за предсрочна изискуемост на вземането. Падежът на 5-тата
погасителна вноска е на 20. 04. 2018г. ,след което кредитора е имал право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В конкретния казус кредита е обявен за
предсрочно изискуем преди да настъпят
обективните предпоставки на Общите условия за предсрочната изискуемост на кредита . До
този правилен извод е стигнал и районния съд в обжалваното решение. Неправилно обаче районния съд е приел,че
в този случай следва да разгледа предявените
осъдителни искове при условията
на евентуалност. Това е така ,
тъй като районния съд не е съобразил разрешенията, които са дадени в задължителната
практика на ВКС, постановена в ТР № 8/
2017г. от 02. 04. 2019г. на ОСГТК на ВКС
, относно правните последици от волеизявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост , когато това волеизявление не е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението, а е достигнало до длъжника след това - с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея или по друг начин.
В мотивите на ТР
се приема ,че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит(банков или потребителски кредит ) променя изискуемостта на вземането
по отношение на вноските с ненастъпил падеж ,но няма отношение към основанието на
вземането. Основанието на вземането
,както в заповедното производство,така и в
производството по чл. 422 от ГПК е едно и също – договора за кредит.
Приема се ,че предсрочната изискуемост не може да бъде приложена
по отношение на падежиралите вноски ,а само спрямо тези , чиято
изискуемост не е настъпила към момента
на обявяване на предсрочната изискуемост. Приема се ,че в производството
по чл. 422 от ГПК е приложима на общо
основание нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК , като следва да се вземе предвид
настъпването на падежа на определени вноски
след предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. Приема се ,че специфичните особености на производството по чл. 422 от ГПК не налагат извода ,че съществуване
на вземането следва задължително да се установи към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК или чл. 417 от ГПК , което да е задължителна
предпоставка за уважаване на иска и да препятства приложението на нормата на
чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Изводите на ВКС
са, че при предявен иск по чл. 422
от ГПК , когато предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението , иска следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на СПН . Разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба по чл. 422
ал. 1 от ГПК не е условие за редовност
на исковата молба и за уважаване на иска
по чл. 422 от ГПК , когато предсрочната изискуемост не е обявена на
длъжника преди подаване на заявлението .
При
това положение иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК следва да се уважи за вноските с
настъпил падеж към датата на приключване на
устните състезания във въззивната
инстанция ,а именно към 14. 01. 2021г. Към тази дата договора
за револвиращ кредит е бил прекратен по силата на чл. 31 от Общите условия .
Прекратяването е настъпило след неплащането на 5-тата погасителна вноска , което е станало на 20. 04. 2018г.
От заключението на приетата по делото СИЕ се
установява, че кредитния лимит е усвоен напълно чрез 4 бр.тегления
,посочени в заключението на СИЕ. Последната вноска по кредита е направена на
07. 12. 2017г.До тази дата общия размер на погасителните вноски е сумата 932, 52 лв. Погасяването е
извършвано по поредността ,посочена в чл. 29 ал. 2 от Общите условия.
Към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК ,21. 06.2018г., задълженията на длъжника по ДПК са следните:
-
Главница 368,80лв.;
-
Договорна(възнаградителна) лихва за периода 20.12.2017г.
– 20. 06. 2018г. – 192лв.;
-
Мораторна лихва за забава, за периода 20. 06. 2018г.
– 0,05лв.;
-
Заемни
такси – 198,25лв.;
-
Законна лихва върху главницата,считано от 21. 06. 2018г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ) до окончателното
изплащане на вземането;
В тези
размери следва да се уважи предявения
установителен иск , които съвпадат със заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и с исковата молба .
ІІ.Неоснователно
е възражението , което е направено от
ответника с молба вх. № 16583/01. 07. 2019г. за нищожност на клаузите в ДПК
относно уговорената договорната( възнаградителна ) лихва/ ГЛП/ и
годишния процент на разходите /ГПР/.
На първо място
,следва да се отбележи,че ответника не
е подал отговор на исковата молба по чл.
131 от ГПК ,поради което за него е настъпила преклузията по чл. 133 от ГПК да прави възражения и оспорвания на предявения иск ,да сочи и представя
доказателства в тази връзка .По тази причина съдът не следва въобще да разгледа възраженията на ответника
против иска.
Независимо от това
,разгледани и по същество възраженията на ответника са неоснователни .
Ответната страна се позовава на нарушение на разпоредбите на чл. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10
от ЗПК , относно съдържанието на тези
две величини в ДПК. Нарушение на посочените разпоредби няма .
В чл. 1 ал. 2 на договора за револвиращ кредит е посочено как
е формирана ГЛП в размер на 21,92%. , а
на дневна база 0, 06% на ден. Посочено е ,че ГЛП е формиран от
стойността на 6-бмесечния SOFIBOR за карти в BGN/ 6- месечен EURIBOR за карти в EUR и USD ,у в размер на 1,351 и надбавка в
размер на 20,599.
Що се касае до ГПР
в договора за кредит действително не е посочено как е формиран процента от 24,30 на годишна база .Това обаче не води до
нарушение на закона , тъй като в чл. 7
от договора длъжника е декларирал,че при сключване на договора му е
предоставена преддоговорна информация
по чл. 5 от ЗПК , с оглед вземане
на информирано решение за сключване на договор за кредит. По силата на
чл. 5 ал. 2 от ЗПК информацията се предоставя под формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Това означава ,че за кредитополучателя е съществувала реалната възможност преди сключване на
договора да се запознае с начина , по който е формиран
ГПР и неговите елементи .
Въззивната инстанция счита ,че не следва да обсъжда възражението на ответната страна за нищожност
на клаузите за ГЛП и ГПР поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 и чл.146 от ЗЗП.
Възражението не
следва да обсъжда , тъй като е
неконкретизирано по съдържание,
направено е формално, съвсем общо и без да е свързано с конкретния казус. Ответната
страна не е посочила по какъв начин забранителните норми на чл. 143 ал. 2 т. 10 и т. 12 от ЗЗП са довели до неравноправност на договорните клаузи относно
ГЛП и ГПР. Такива формални възражения не следва да се разглеждат от съда.Общото оспорване на
вземането ,без конкретни възражения, не
представлява възражение на длъжника срещу вземането . В този смисъл е и съдебната практика на ВКС (виж Р. № 173/ 12. 01. 2011г. по т. д. № 901/ 2009г. на І-во т. отд. на
ВКС).
По тези
съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се отменят изцяло
както решението на районния съд
по съществото на спора ,така и обжалваното определение по чл. 248 и чл.
250 от ГПК. Ще следва да се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважи изцяло предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Уважаването на
установителния иск не налага
произнасянето на съда по осъдителната претенция , тъй като тя е
предявена при условията на евентуалност на искането .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника по иска
да заплати в полза на ищеца сумата 630лв. , представляваща сторени
разноски в заповедното производство и пред двете съдебни инстанции в исковото производство (25 лв. разноски в
заповедното производство + 375лв. разноски пред РС +50 лв. разноски пред
ОС + 200лв. юрисконсулско възнаграждение
за двете инстанции = 630лв. ).
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 657/ 29. 06 .2020г. на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 699/2019г. по описа на същия съд
и Определение № 260011/ 18. 08.
2020г. на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 699/2019г. по описа на същия съд,вместо което постановява:
По иска предявен
от „ Банка ДСК “ ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Московска“ № 19, против П.А.Ф., ЕГН **********,***, ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица вх. № 3004/ 09. 12. 2014г. , П.А.Ф., ЕГН ********** дължи на „ Банка ДСК “ ЕАД , ЕИК *********, следните суми:
-
Главница 368,80лв.;
-
Договорна(възнаградителна) лихва за периода
20.12.2017г. – 20. 06. 2018г. – 192лв.;
-
Мораторна лихва за забава, за периода 20. 06. 2018г.
– 0,05лв.;
-
Заемни
такси – 198,25лв.;
-
Законна лихва върху главницата,считано от 21. 06. 2018г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ) до окончателното
изплащане на вземането;
За вземането на
Банката има издадена Заповед № 1270/ 25. 06. 2018г. по чл. 417 от ГПК на
Районен съд Пазарджик и изпълнителен лист от същата дата .
ОСЪЖДА П.А.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на„ Банка ДСК “ ЕАД ,
ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Московска“ № 19, сумата 630лв. , представляваща сторени разноски в заповедното производство и пред двете
съдебни инстанции в исковото
производство.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв./
банковите сделки са търговски сделки по смисъла на чл. 286 ал.1 и 2 от ТЗ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 7 от ТЗ. При това положение
следва да намери приложение разпоредбата на чл.287 от ТЗ/ ) решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: