Определение по дело №358/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2012 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20121200600358
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юли 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 5669

Номер

5669

Година

12.8.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

04.24

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова

дело

номер

20121210100808

по описа за

2012

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от Ш. В. Н., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Ч., с ЕГН [ЕГН] и С. В. Т., с ЕГН [ЕГН], и тримата със съдебен адрес: [населено място], ул. „П.“ № 6, чрез адвокат А. Г., с която срещу А. Г. Т., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, Г. И. П., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, ет. 2, ап. 4, Г. М. Х., с адрес [населено място], ул.”Д.” №12, ет.2, Л. Г. Х., с адрес Б, ул.”В.” № Г. Х., с адрес: [населено място], ул. „Г.С.Р.“ № е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците в качеството на наследници на А. И. М., б.ж. на [населено място] починал 28.07.1954г., че общия наследодател на ищците Д. М. Ч. – бивш жител на [населено място] е била собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1956г. на основание нотариален акт за публично завещание № дело № г. на нива с площ от 0,550 дка, представляваща част от нива, находяща се в землището на [населено място], местността „К. д”, с площ от 3,800 дка при граници и съседи : К. С., път и път, попадаща в поземлен имот с идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД – /01.06.2012г. на изпълнителния директор на АК, ведно с всички законови последици от това.

Претендира се и присъждане на направените разноски по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Д. В. Ч. – бивш жител на [населено място], починала на г. Сочи се, че по силата на Нотариален акт за публично завещание № рег. № г. общата наследодателка на ищците е собственик на 1/2 идеална част от нива, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д“, с площ от 6,000 /шест/ дка, при съседи: С. М., М. И., шосе за [населено място] и път. Твърди се, че през 1956 г. Д. В. Ч. е влязла в ТКЗС в това число с нива с площ от 3,800 дка /три декара и осемстотин квадратни метра/, представляваща част от гореописаната нива, при граници и съседи: К. С., път и път. Сочи се, че като забележка срещу имота е записано, че 1 /един/ дка от нивата е оставен за частно ползване. Твърди се, че първият от ищците – Ш. Н., в качеството му на наследник на Д. В. Ч. – бивш жител на [населено място], е подал Заявление с вх. № Г от 27.01.1992 г., с което е поискал от Поземлена комисия – [населено място] да бъдат възстановени земеделските имоти, принадлежащи приживе на общия наследодател на ищците, включително и процесната нива с площ от 3,800 дка /три декара и осемстотин квадратни метра/ находяща се в местността „К. д” с площ от 3,800 дка, при граници и съседи : К. С., път и път, част от нива от 6 дка. Сочи се, че с Решение № 2831/15.08.2011 г. на ОбСЗ – [населено място], е отказано да се възстанови правото на собственост на ищците в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д“, представляваща имот с пл. № който попада в имот о/ по кадастралната карта на [населено място], собственост на ответниците А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х., при съседи: север – имот № /, изток – улица –общинско, юг – имот № 900100 /деветстотин хиляди и сто/ - Б, запад – улица /общинско/, който имот представлява част от описаната нива от 6 дка.

В исковата молба се твърди, че в предвидения законов срок ищците са обжалвали горепосоченото решение в частта, а която им е било отказано възстановяването на процесната нива с площ от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/, вследствие на което Районен съд – [населено място] е отменил същото, като незаконосъобразно и е върнал преписката на ОбСЗ – [населено място] с указание към заинтересованите страни да разрешат спора за материалното право по отношение на процесния имот. Сочи се, че частта от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/от имот обозначен с номер № 900100- А попада в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], който имот е записан в кадастралния регистър на основание Нотариален акт № . на ответниците А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х. и е възстановен на наследници на А. И. М. по преписка № 836/08.01.1992г. в ПК.

Твърди се, че впоследствие въз основа на разпоредителни сделки – нотариален акт за дарение № г. на нотариус Искра К., с район на действие РС Благоевград, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №. на нотариус М. Г. – К., вписана в НК под рег.№ 501, Нотариален акт № 5, дело № от 2006г. по описа на М. Г. – К., с рег.№ в НК, с район на действие РС Б ответниците са вписани като собственици на имот в действащата кадастрална карта на [населено място] одобрена със Заповед № РД –/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК Благоевград, а именно имот с идентификатор , с площ от 973 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, стар идентификатор кв.3, пл.№ 7145 при съседи на имота имот с идентификатор .

Твърди се, че горепосоченият недвижим имот никога не е бил собственост на наследодателя на ответниците, а дори напротив общата наследодателка на ищците е придобила процесния имот по силата на публично завещание и именно с този имот е влязла в ТКЗС, като се уточнява, че останалата част от имота е възстановена. Предвид гореизложеното за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като препис от исковата молба и доказателства е изпратен на ответниците за отговор в едномесечен срок. В законоустановения срок за отговор ответниците са депозирали писмен отговор по заявената искова молба, с който предявеният от ищците иск се оспорва като недопустим, а по съществото си като неоснователен. Твърди се, че от приложената към исковата молба Опис – декларация за имотите на наследодателката Д. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място], се установява, че при образуването на ТКЗС същата е декларирала три недвижими имота, които са различни от възстановения с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] имот на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М.. Сочи се, че с цитираното решение на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. М. в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива с площ от 1,000 /един/ дка, десета категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Д п“, пл. № 7145 /седем хиляди сто четиридесет и пет/, кв. III /три/ от Кадастралния план на [населено място], при граници /съседи/: С. М. Л., С. В. Н. и наследници на Н. Я. Н., съгласно констативен акт за непълноти в одобрен кадастрален план от 22.10.1993 г. и приложена скица, и установен с Емлячен регистър 113 /сто и тринадесет/. Предвид гореизложеното се твърди, че както местността, в която се е намирал процесният имот към момента на кооперирането му в ТКЗС е различна от местността, в която се е намирал възстановеният на ответниците имот към момента на кооперирането му в ТКЗС, така са и различни съседите на двата имота. В тази връзка се сочи още че в Опис – декларацията за имотите на наследодателката Д. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място] не фигурира имотът, който е възстановен на наследниците на А. И. М., в чийто граници ищците претендират, че попада процесният имот. Твърди се, че в Нотариален акт за публично завещание № 21, рег. № 687/1948 г., с който ищците установяват правото си на собственост фигурира само 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д, с площ от 6,000 /шест/ дка, при съседи: С. М., М. И., път и път. По изложените съображения се посочва, че липсва правен интерес за ищците от водене на настоящото производство, поради обстоятелството, че заявените за възстановяване пред Поземлена комисия – [населено място] имоти от страна на наследниците на Д. Ч. имоти са различни от заявените за възстановяване и възстановени с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] имоти на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М.. На следващо място се твърди, че в представената от ищците Опис – декларация от „Държавен архив“, с която същите установяват правото си на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането му в ТКЗС, е посочено името – Д. В. Ч., което е различно от името на общата наследодателка на ищците – Д. М. Ч., т.е. отнася се за различно от наследодателка на ищците лице. Сочи се, че не може да се направи извод за идентичност между двете лица дори и от приложеното към исковата молба Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 05.03.2012 г., тъй като в него не фигурира името – Д. В. Ч.. По изложените съображения ответниците отправят искане към съда за прекратяване на настоящото производство, поради липсата на абсолютна предпоставка, а именно – поради липсата на правен интерес от водене на настоящото дело. Оспорва се и исковата молба като нередовна, като се изразява становище, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като от страна на ищците липсва подробно изложение на обстоятелствата, от които произтичат исковите им претенции.

В писмения отговор на следващо място се сочи, че като наследници на А. И. М. - бивш жител на [населено място], починал на 28.07.1954 г., ответниците в настоящото производство се явяват собственици на процесния недвижим имот, тъй като техния общ наследодател е бил собственик на посочения имот към момента на образуване на ТКЗС. Твърди се, че последното обстоятелство се установява с приложените към исковата молба декларации за притежавани непокрити земеделски имоти от „Държавен архив“ – [населено място], от които е видно, че наследодателят на ищците – А. И. М. към момента на образуване на ТКЗС е декларирал четири недвижими имота, между които и нива, находяща се в Горна Д., местността „Делвински път“, с площ от 1 /един/ дка. Твърди се, че посочените декларации представляват годно доказателствено средство и установяват правото на собственост на А. И. М. върху процесния имот преди кооперирането му в ТКЗС по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че по подадено заявление с вх. № Г /08.01.1992 г. от С. А. Т. – бивш жител на [населено място] /наследодател на ответника А. Т./ с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: нива с площ от 1 /един/ дка, десета категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Д п“, пл. № 7145, квартал III /трети/ от Кадастралния план на [населено място], при граници /съседи/: С. М. Л., С. В. Н., наследници на К. М. М. и наследници на Н. Я. Н., съгласно констативен акт за непълноти в одобрен кадастрален план от 22.10.1993 г. и приложена скица, и установен с Емлячен регистър 113 /сто и тринадесет/. По сега действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД –/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, горепосоченият недвижим имот е отразен като имот с идентификатор / кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 кв.м./, записан като собственост на ответниците. С оглед на гореизложеното се твърди, че изложените в исковата молба доводи, че гореописаният недвижим имот неправилно е бил възстановен на ответниците с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място], като наследници на А. И. М., както и че правото на възстановяване върху този имот по реда на ЗСПЗЗ принадлежи на ищците, в качеството им на наследници на Д. Ч., са напълно необосновани. Твърди се, че недвижимият имот, собствеността на 1/2 /една втора/ идеална част, от който принадлежи на общата наследодателка на ищците – Д. Ч., по силата на Нотариален акт за публично завещание № г., е различен от имотът, възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М., с Решение № 2/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място], както по местонахождение, така и по граници, респективно съседи, т.е. не следва да се приеме, че посочения в цитирания нотариален акт имот попада в границите на възстановения на ответниците имот. Твърди се, че в подкрепа на последния извод е и приложената към исковата молба Опис – декларация за имотите на Д. В. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място], с която ищците установяват собствеността върху имота към момента на кооперирането му в ТКЗС. Видно от посоченият документ при образуването на ТКЗС общата наследодателка на ищците е декларирала три недвижими имота, находящи се в местностите: „К. дере“, „А.“ и „Клечовките“, като в нито един пункт от цитираната по – горе декларация не е деклариран имот, находящ се в местността „Д п“, като са различни и границите на имотите, включително и тези по нотариалния акт за публично завещание.

С оглед на изложеното се твърди, че общата на ищците наследодаделка Д. В. Ч. не е била собственик на процесния имот към момента на кооперирането на ТКЗС, поради което с решение № /15.08.2011г. на ПК правилно и обосновано на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 0,550 дка четвърта категория находящ се в землището на [населено място] в местността „ К. дере- РЗ”.

На следващо място се твърди, че по молба на ответниците с вх. № 94 – 00 – 3997/20.10.1993 г. след реституирането на процесния имот е било образувано административно производство по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ за отстраняване на непълноти и грешки в одобрен кадастрален план. Сочи се, че в тази насока са и представените към настоящия отговор Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 22.10.1993 г., който план е съставен след реституирането на процесния имот и Заповед № 384/23.09.1996 г. Твърди се, че видно от горецитираният констативен акт, издаден от Община Благоевград, отдел „Архитектура и благоустройство“ е заснет на място процесният недвижим имот, като е дадено съгласие от всички заинтересовани съседи, в това число констативния акт е подписан и от съседа С. М. Л. – родственик на ищците по делото. Сочи се, че по този начин пряко заинтересованите собственици – съседи на имота са дали своето съгласие, че процесният имот е собственост на наследниците на А. М., в заснетите на място местоположение и граници. Предвид гореизложеното се твърди, че неоснователно с исковата молба се претендират собственически права по отношение на същия имот, за който е дадено съгласие от страна на наследниците на Д. М. Ч., в лицето на С. М. Л., при съставянето на акта за непълноти и грешки от 22.10.1993 г. Сочи се, че отдел „Архитектура и благоустройство“ е издал и последваща Заповед № 23.09.1996 г. на кмета на Община Б с която е одобрено допълването на кадастралния план на [населено място] с процесния имот, заснет под № 7145 и записан в разписната книга на името на ответниците. С оглед гореизложеното се изразява становище относно неоснователността на предявената искова претенция от ищците с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

С определение № 8108/30.10.2013г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищците се явяват лично, като се представляват и от пълномощник, който поддържа исковата молба.

Ответниците не се явяват лично, представляват се от пълномощник, който поддържа подадения писмен отговор.

По делото са събрани писмените доказателства представени от страните, изслушани са свидетелските показания на допуснатите до разпит лица и е приобщено заключение на вещото лице А..

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Наследодателката на тримата ищци Д. М. Ч. /тяхна майка/ е бивш жител на [населено място], починала на Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 33/05.03.2012г. Д. М. Ч., Д. В. Н. и Д. М. Л. са имена на едно и също лице. С нотариален акт за публично завещание № с рег. № Д. Ч. е станала собственик на ½ идеална част от нива, с площ от 6.000 дка, находяща се в землището на [населено място], местността „К. дере”, при съседи: С. М., М. И., шосе за Р. и път. През . Ч. е внесла в ТКЗС, видно от опис-декларация /на стр. 6 от делото/ и заявление- декларация /на стр. 7 от делото/, нива, с площ от 3,8 дка, находяща се в м. „К. д”, при съседи: К. С., път и път. Със заявление № 1119/27.01.1992г., /на стр.176 от делото/ наследникът на Ч. и първи ищец по делото- Ш. В. Н. е заявил за възстановяване собствеността върху нива, с площ 3,8 дка, находяща се в м. „К. дере”, при съседи: К. С., път и път. В заявлението е вписана забележка „имотът в м. К. дере понастоящем е застроен с жилищни блокове”. На 11.05.1993г., отдел „ТСУС” към Община Б е издал удостоверение с изх. № 647 /на стр. 181 от делото/, съгласно което нива, с площ от 3,8 декара, находяща се в м. „К. дере” по рег. план влиза в комплекс „Еленово”1 и върху същата са построени жилищни блокове 9А, 10В и търговски обект. С уведомление с изх. № 22.07.1993г., ПК-Благоевград е уведомила заявителя и ищец по делото Ш. Н., че правото на собственост върху процесната нива не се възстановява, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и му е указала да посочи предпочитания от него начин на обезщетяване, във връзка с което с молба- искане от 17.12.1997г., ищецът е посочил, че за процесната нива желае да бъде обезщетен с общинска земя. С решение № FO-44 от г. /на стр. 180 от делото/ ПК определя обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, на обща стойност 4 704 лева. С решение № 2815, с изх. № 12.01.2011г., Общинска служба „Земеделие” [населено място] е отказала да възстанови собствеността върху нива, с площ от 3,8 декара, находяща се в м. „К. дере”, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като решението е издадено въз основа на Решение № 7938/2010г. на РС-Благоевград, постановено по гр.д. № 7/2010. С решение № 223, с изх. № 8/15.04.2011г., Общинска служба „Земеделие” [населено място] е отказала да възстанови собствеността върху нива, с площ от 3,090 декара, находяща се в м. „К. дере”, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като решението е издадено въз основа на Решение № 1537/2011г. на РС-Благоевград, постановено по гр.д. № 5/2011. С решение № 2831, с изх. № 08-3844/29.08.2011г., Общинска служба „Земеделие” [населено място] е отказала да възстанови собствеността върху нива, с площ от 0,550 декара, находяща се в м. „К. дере”, поради обстоятелстовото, че имот с пл. № 900100-А попада в имот № по КК на Благоевград, който имот е собственост на А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х., съгласно нот. акт № 02, дело № 231/2006г., при съседи: север- имот № , изток –улица, юг- имот с № 900100-Б, запад- улица. Видно от скица № 630/22.07.2011г. /на стр. 12 от делото/ имот с план. № 900100 е с площ от 710 кв.м., като от него:

- имот с № 900100-А, с площ от 550 кв.м. попадат в имот с № 04279.626.91, собственост на А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х., имот;

- имот с № 900100-Б, с площ от 103 кв.м. са свободна площ и са възстановени на ищците, съгласно решение № 2831, с изх. № 08-3844/29.08.2011г. на Общинска служба „Земеделие” [населено място];

- имот с № 900100-В, с площ от 57 кв.м. е застроен.

Процесното решение № 2831, с изх. № 29.08.2011г. на Общинска служба „Земеделие” [населено място] е обжалвано от ищците, в следствие на което с Решение № 10117 от 29.12.2011г., РС-Б го е отменил и е върнал преписката на Общинска служба „Земеделие” [населено място] с указание на заинтересованите страни да решат спора за материално право по отношение на имота по съдебен ред.

Наследодателят на ответниците А. И. М., с Декларации за притежавани непокрити земеделски земи /на стр. 75 и стр. 76 от делото/ е декларирал на 18.06.1949г., че притежава нива, с площ от 1.000 дка, в местността „К. дере”, като е посочил, че притежава имота, въз основа на покупка и нива с площ от 1 дка в Делвински път. Наследодателят М. е починал на . и неговата дъщеря и наследодател на ответника А. Г. Т.- С. А. Т. е подала заявление с вх. № 08.01.1992г., и вследствие на което, ПК, [населено място] с Решение № 32, с изх. № 08-9 е възстановила правото на собственост на наследниците на А. И. М. на нива, с площ от 1.000 дка, находяща се в [населено място], м. „Делвински път”, при граници съседи: С. М. Л., С. В. Н., наследници на К. М. М. и наследници на Н. Я. Н., съгласно констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 22.10.1993г. На 03.11.1993г. е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с който С. Т., П. Х. и Р. П. са признати за собственици на имот, с площ от 1.000 дка, находящ се в [населено място], м. „Делвински път”-пл. № 7145, кв. 3, при съседи: С. М. Л., С. В. Н., наследници на К. М. М. и наследници на Н. Я. Н. и път в съответните квоти С. А. Т.- 1/2 идеална част, П. Г. Х.- ¼ идеална част и Р. Г. П.- 1/4 идеална част. На 08.12.1997г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № г. на съдия при РС Благоевград, С. А. Т. е дарила своята ½ идеална част на първия ответник по делото А. Г. Т.. На 22.12.2006г. П. Г. Х. е дарила своята ¼ идеална част на втория ответник по делото Е. Г. Х.. На същата дата Р. Г. П. е дарила своята ¼ идеална част на третия ответник по делото Г. И. П.. Във връзка с изготвен, въз основа на съдебно решение № 1537/21.02.2011г. на РС-Благоевград, пост. по адм. Дело № 5/2011г. помощен план на бивш имот № 900100, находящ се в м. „К. дере”, в землището на [населено място] е подадено възражение от посочените по-горе ответници.

По делото е проведен разпит на доведените от страните свидетели, като е прието и заключение по допуснатата и назначена съдебно техническа експертиза. От заключението на същата се установява следното: Нива от 3,800 дка в местността „К. дере” в землището на Благоевград подробно описана в нотариален акт за публично завещание, представлява част от нива от 6 дка в местността „К. дере” при съседи С. М., М. И., шосе за Р. и път, а за 3, 800 дка при съседи К. С., път и път. Нивата от 550 кв.м. в м.”К. дере” представлява имот с пл.№ 900.100.А по кадастралната карта имот с идентификатор 04279.626.91, представлява част от нива от 6 дка в местността „К. дере” при съседи С. М. и път. Вещото лице е посочило, че тъй като в нито един от плановете не е отразен имота от 6 дка тези изводи вещото лице прави от показанията на ищците по делото при направения оглед на място. Сочи се в заключението, че нито в Държавен архив Благоевград, нито в Агенция по кадастър има регистри за двете местности „К. д” и „Д п”. Вещото лице счита, че местността „К. дере” следва да бъде там, където е самото дере, а то се намира на около 500 м. от имота, а м.”Дп” и сега минава по северната страна на имота. Предвид липсата на планове, вещото лице не може да определи дали възстановения имот с решение № 32/1993г. на ПК е идентичен на имота в местността „К. дере” с площ от 3,8 дка. Вещото лице посочва в заключението, че от показаните от ищците и от ответниците по делото имоти може да се каже, че възстановения имот от 1 дка в м.”Делвински път” е част от имота от 6 дка в м.К. дере” и тъй като няма протокол за делба на наследствения имот от 6 дка не може да се каже коя част от имота са тези 3 800 дка от общите 6 дка в местността „К. д. Възстановения имот с пл.№ 7145 от кв.3 с площ от 1 дка в местността „Делвинския път с решение № 32 от 1993г. от Поземлена комисия Благоевград представлява част от показаната на място от ищците нива от 6 дка м.”К. дере” при съседи :С. Л., М. И., път, шосе за Р.. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание същото посочи, че при оглед на място не може да се установи къде се намират тези 550 кв.м., за които претендират ищците, тъй като няма граници, на които да се наложи, няма картен материал, няма отразени отделни имоти. С оглед заявеното становище от вещото лице съдът не е провеждал оглед на процесните имоти. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че при направена справка в Общинска служба по земеделие Благоевград е констатирал, че има преписка за възстановяване на имотите на К. М. М. заявлението е подадено от С. С. М. под номер 2053/29.02.1992г. Вещото лице не е открило преписка относно възстановяване имотите на наследниците на С. Л.. За наследниците на К. М. няма възстановително решение от Общинска служба по Земеделие Благоевград, няма такова решение и за наследниците на С. Л., поради което вещото лице не може да посочи къде се намира процесния имот, за който претендират ищците по делото. Поради това, че в опис декларацията за членство в ТКЗС на К. М. са записани две местности на една и съща нива от 3,3 дка и е записан като съсед на м.”К. дере” само Д., вещото лице е посочило, че не може да прецени в коя местност се намира имота.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

При предявен иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и наличие на спор за материално право,предмет на делото е земеделският имот посочен в исковата молба и съдът е длъжен да установи единствено чия собственост е бил спорния имот преди образуването на ТКЗС и внасянето му в кооперативното стопанство при обобществяването му, както и след обсъждане на събраните по делото доказателства да установи дали правото на собственост принадлежи на ищците или на техния наследодател към момента на кооперирането на земята и на какво правно основание. В тежест на ищцовата страна, съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да докаже фактите които твърди, както и да докаже правото си на собственост върху претендирания в исковата молба имот. /Р – 854 – 1999г. на ІІ г.о- на ВКС/.Съществен за правилното решаване на спора между страните за правото на собственост върху процесния имот е и въпроса за идентичността на заявения с исковата молба недвижим имот с имота, който се претендира от ответниците по делото. Въз основа на извършения разпит на част от свидетелите, както и от заключенията на експерта по изготвените и възприети от съда съдебно технически експертизи, съдът счита, че не се установява по безспорен и несъмнен начин точното местоположение на спорния имот и неговите граници и съседи. Достатъчно за допустимостта на предявения по настоящото дело иск е че се установява, че страните претендират един и същи земеделски имот, като претендирания от наследниците на Д. М. Ч. част от земеделски имот, е заснет като част от възстановен на наследниците на А. И. М. земеделски имот с № 900100. За изводите на съда за наличието на спор за материално право между наследниците на Д. М. Ч. и наследниците на А. И. М., както и за произнасянето по съществото на предявения иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,меродавен се явява въпроса за наличието на пълна или частична идентичност на имотите на които наследодателите на страните по делото са били собственици към един минал момент – образуването на ТКЗС, и то не самоцелно а във връзка с евентуалното му реално възстановяване. /Р – 688 – 2003г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/. Предмет на установителните искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признаване принадлежността на правото на собственост по отношение на земеделска земя, подлежаща на възстановяване, към момента на образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях стопански организации. При това, важат правилата за доказване при установителните искове, поради което доказателствената тежест е на ищците, които твърдят, че имотът е собственост на техния наследодател. Ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят им Д. М. Ч. е била носител на правото на собственост върху процесния имот № 900100-A по картата на землището на [населено място], м. ”К. дере”, към момента на кооперирането на земята. Действително, по делото е установено от представената декларация от 1956 г., че на името на наследодателя Ч. е записана нива от 3,8 дка в м. ”К. дере”, в землището на [населено място], но не се доказа по категоричен начин идентичността на тази земя с имот № 900100-А, с площ от 550 кв.м.-предмет на иска. Съгласно приетата от съда техническа експертиза- нива, с площ от 3,800 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „К. дере” /визирана в опис-декларация и заявление-декларация от 1956г. на Д. Ч./ е част от нива, с площ от 6,000 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „К. дере” /визирана в публично завещание от 1956г. на Д. Ч./, но тъй като няма протокол за делба на нива, с площ от 6 дка не може да се установи коя част от имота е процесната нива от 3,800 дка. Вещото лице посочва също, че поради липсата на картен материал, в който да е отразена нивата, с площ от 6 дка, респ. нива, с площ от 3,800 дка не може да се определи дали възстановеният имот на ответниците, с площ от 1,00 дка е идентичен на нива, с площ от 3,800 дка, претендирана от ищците. В настоящото производство по предявен положителен установителен иск, какъвто е искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в тежест на ищците е да установят, че има конкретен имот, който е бил собствен на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, както и да установят идентичност на претендирания земеделски имот с този, възстановен на ответниците, което те не са сторили. При това, имотът следва да се индивидуализира към релевантния за установяване на правото на собственост момент – образуването на ТКЗС и в съществуващите тогава граници. От ангажираните от ищците доказателства не става ясно кой имот е бил собственост на техния наследодател и дали този имот е идентичен с имота, възстановен на ответниците. Предвид горното и с оглед липсата на други доказателства, не може да се направи категоричен извод, че претендираната от ищците земеделска земя е точно тази, която е възстановена на наследниците на А. И. М.. В тази връзка, следва да се отбележи, че предмет на делото е установяване на правото на собственост на наследодателя на ищците Д. М. Ч. към момента на кооперирането на земята, а не какви земеделски земи е притежавал наследодателя на ответника към този момент. Следва да се отбележи също, че съдът не кредитира показанията на свид.Теменужка В., доколкото към релевантния момент, който се цели да бъде установено правото на собственост на ищците същата е била на сравнително ниска възраст и не би могла да има впечатления. Също така от показанията на свидетеля Т. Т. също не се установи точното местоположение на имота на наследодателката на ищците. Пълно и главно доказване по делото не беше проведено от ищците, съобразно доказателствената тежест в процеса. Не се установи по несъмнен начин идентичността между невъзстановения на ищците земеделски имот и имотът, възстановен на ответниците.

С оглед на гореизложените съображения, съдът намира предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и направеното от ответниците искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците А. Г. Т., Г. И. П., Е. Г. Х., сумата от 400,00 лв. за направените от тях съдебни разноски в производството, съгласно приложения към делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които сто лева възнаграждение на вещо лице и 300 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие, доколкото само тримата посочени ответници са представлявани в производството от пълномощник и са заплатили възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ш. В. Н., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Ч., с ЕГН [ЕГН] и С. В. Т., с ЕГН [ЕГН] и триматасъс съдебен адрес [населено място], ул. „П.” № 6- чрез адв. А. Г., против А. Г. Т., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, Г. И. П., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, ет. 2, ап. 4, Г. М. Х., с адрес [населено място], ул.”Д.” №12, ет.2, Л. Г. Х., с адрес Благоевград, ул.”В.” №10, ет.1 и Е. Г. Х., с адрес: [населено място], ул. „Г.С.Р.“ № 14, ет. 4, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците в качеството на наследници на А. И. М., б.ж. на [населено място] починал ., че общия наследодател на ищците Д. М. Ч. – бивш жител на [населено място] е била собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1956г. на основание нотариален акт за публично завещание № . на нива с площ от 0,550 дка, представляваща част от нива, находяща се в землището на [населено място], местността „К. дере”, с площ от 3,800 дка при граници и съседи : К. С., път и път, попадаща в поземлен имот с идентификатор 04279.626.91 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 1.06.2012г. на изпълнителния директор на АК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ш. В. Н., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Ч., с ЕГН [ЕГН] и С. В. Т., с ЕГН [ЕГН] и триматасъс съдебен адрес [населено място], ул. „П.” № 6- чрез адв. А. Г.да заплатят на А. Г. Т., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, Г. И. П., с адрес: [населено място], ул. „Ч.“ № 6 В, ет. 2, ап. 4и Е. Г. Х., с адрес: [населено място], ул. „Г.С.Р.“ № 14, ет. 4, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: