Решение по дело №1311/2009 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1287
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20091100901311
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2009 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   Гр. С., 12.07.2019 г.

    В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-2 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в  състав    

                                                                              

       СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1311 по описа за 2009 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

С решение № 1453 от 10.07.2018 г., постановено по търговско дело № 1311/2009 г. по описа на СГС, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност провеждано по цитираното дело, като е постановено заличаването на длъжника – „А.И.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******** от Търговския регистър в АВ.  

Това решение е вписано на 10.07.2018 г. по електронната партида на „А.И.“ ООД – в несъстоятелност водена в АВ-ТР, респективно е влязло в сила на 18.07.2018 г.

С молба с вх. № 88585/08.07.2019 г., подадена от Т.Е.П. АД, ЕИК ******, е поискано да бъде възобновено производството по несъстоятелност на длъжника „А.И.“ ООД – в несъстоятелност на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, предвид че след постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност открито и водено спрямо същия, е установено имущество принадлежащо на длъжника /7,32 % идеални части от недвижим имот/, което не е било предмет на оценка и опит за осребряване в рамките на процедурата по универсално принудително изпълнение, а така също и на идеални части от подземен гараж в сграда, която е изградена в същия този недвижим имот.   

Кредиторът твърди, че е легитимиран, доколкото вземанията му са включени в списъка с приети вземания на длъжника.

При така изложените твърдения и съобразявайки настъпилите процесуални действия в производството предхождащи момента на неговото прекратяване, вкл. събраните в кориците на делото доказателства, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде възобновено производството по несъстоятелност по реда на чл. 744, ал. 1 от ТЗ, следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. да бъде подадена молба от длъжника или кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане; 2. молбата да е подадена в преклузивния едногодишен срок, считано от постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност; 3. да бъдат освободени суми, заделени за оспорени вземания, или да бъде удостоверено наличие на открито имущество на длъжника и това имущество да не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност, т.е. новооткрито имущество.

В разглеждания случай молбата е подадена от “Т.Е.П.” АД, което дружество действително разполага с качеството кредитор с прието вземане в откритото производство по несъстоятелност спрямо „А.И.“ ООД – в несъстоятелност. Следователно същото се явява субект легитимиран да упражни искане до съда по несъстоятелността относно възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност.

Молбата е депозирана на 08.07.2019 г., т.е. в рамките на регламентирания  едногодишен срок по чл. 744, ал. 1 от ТЗ.

В подадената молба кредиторът се позовава на втората хипотеза по чл. 744, ал. 1 от ТЗ – наличие на ново открито имущество, представляващо идеални части от поземлен имот и от подземен гараж намиращ се в този имот.

Съдът намира, че молбата с която е сезиран е неоснователна.

Най-напред процедурата по чл. 744, ал. 1 ТЗ е възможна не във всички хипотези на прекратяване на производството по несъстоятелност, а само тогава, когато това се е случило с решение по чл. 735 от ТЗ, тъй като именно тогава се касае до етап на приключване на производството по несъстоятелност и проведено заключително събрание на кредиторите. Едва на този етап е възможно да се съобразява, дали известното в масата на несъстоятелността имущество е осребрено, респективно останалото такова е непродаваемо, съответно да е възможна последваща преценка за новооткрито имущество след прекратяването, което не е било известно на участниците в производството по несъстоятелност към момента на заключителното събрание на кредиторите. Когато прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца обаче са последица на решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, то тогава нормата на чл. 744, ал. 1 ТЗ не е приложима, тъй като производството изобщо не е достигнало до финалната си фаза свързана с приключването му поради осребряване на наличното имущество и изчерпване масата на несъстоятелността, а напротив неговото провеждане е било осуетено заради липсата на привнасяне на разноски нужни за издръжката му, въпреки че е било налице имущество, което да се осребрява. Аргумент в тази насока е и текста на чл. 632, ал. 2 ТЗ уреждащ възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Тоест за кредиторите е установен ясен механизъм при тяхно желание да постигнат възобновяване на производството по несъстоятелност, тогава когато неговото провеждане е било временно преустановено заради липсата на достатъчно разноски и да се удовлетворяват от имуществото на длъжника. Когато обаче то бъде прекратено в приложение правилото на чл. 632, ал. 4 ТЗ те не могат  да се възползват от процедурата въведена в чл. 744, ал. 1 ТЗ, защото както се посочи тя има съвсем различно предназначение. 

На самостоятелно основание трябва да се отбележи, че назованото в молбата на “Т.Е.П.” АД имущество не може да се квалифицира, като имущество което не е било известно на органите на управление на масата на несъстоятелността към момента на постановяване прекратяването на производството по несъстоятелност – 10.07.2018 г. Проверката на установените в рамките на производството по осребряване имуществени права показва, че сочените в молбата идеални части от недвижими имоти са били локализирани и ако издръжката на производството е била подсигурена от кредиторите, то те е щяло да бъдат подложени на процедура по осребряване.  

Към молбата за възобновяване отсъства и доказателство за предплащане на разноски за издръжка на производството в указания от съда размер равен на сумата от 6 500 лв. още преди прекратяване на производството с решение от 632, ал. 4 ТЗ, което също съставлява пречка за възобновяването му, тъй като имуществото което заличения длъжник е притежавал не е от категорията на бързоликвидните активи, които да позволят ускорено генериране на парични средства за покриване на необходимите за управлението на масата разноски.  

По изложените съображения съдът намира, че подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от “Т.Е.П.” АД, ЕИК ******, молба с правно основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника - „А.И.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в седмодневен срок от съобщаването му на “Т.Е.П.” АД.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ :