Р Е Ш Е
Н И Е
№ 148
гр. Разград, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 246 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от Й. Д. Й. от
гр. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1075-000574 от 24.09.2019 г., издадена от Началник група при ОД на МВР –
Разград, Сектор „Пътна полиция“ – Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Иска се да бъде възстановена
регистрацията на превозното средство и да бъдат върнати регистрационните табели,
или да се намали срока на наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата моли да
бъде оставена без уважение.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2019 г. на И. Й. Д., на **
години, е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA,
бл. № 2553 за това, че на 22.09.2019 г. в 14,40 часа в гр. Разград, по ул. „Кирил
и Методий“ до сградата на районен съд, посока ул. „Васил Левски“, управлява лек
автомобил „Опел” с рег. № ******** като
водачът е неправоспособен, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.
С оспорената Заповед за налагане
на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП спрямо жалбоподателя като
собственик на автомобила е приложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППП за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № *********
и 2 бр. регистрационни табели № ********.
Безспорно е по делото, че към
момента на съставяне на АУАН и на издаване на ЗППАМ нарушителят – син на
жалбоподателя не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
Представено е Експертно решение №
1182 от 09.05.2017 г., издадено от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски – Разград“ АД – гр. Разград, от което се установява, че жалбоподателят
има 58% трайно намалена работоспособност.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на съдебно известната Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП. Представена е Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018 г. на Директора на
ОД на МВР – Разград, т. 2.2, с която началникът на група ОДПКПД в сектор „Пътна
полиция“ е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Оспореният
административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по
чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни
съображения за издаването му.
При издаване на
заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. В
жалбата не се сочат процесуални нарушения и при служебната проверка съдът не
констатира такива.
Заповедта не противоречи на
материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а”, пр. последно ЗДвП принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година се налага на собственик, който чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Жалбоподателят
е собственик на МПС, което е било управлявано от неправоспособния му син И. Й.
Д. Тези обстоятелства са отразени в редовно съставения АУАН, който съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила и тя не е опровергана по делото.
При наличието на горните факти и
в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство за срок от 6
месеца до 1 година. Определена е минималната продължителност на мярката, което
съответства на принципите на законност по чл. 4, ал. 3 АПК и на съразмерност по
чл. 6 АПК. Обстоятелството, че жалбоподателят е с
намалена работоспособност, не влияе върху законосъобразността на оспорения
административен акт. То би могло да обоснове непропорционалност на мярката
поради несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението. Но в
случая срокът на мярката е най-краткият, предвиден в закона, поради
което няма възможност за намаляването му.
ПАМ е съобразена и с целта на
закона, а именно да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като
се предотвратят тежките последици при управление на МПС от неправоспособни
водачи.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1075-000574
от 24.09.2019 г., издадена от Началник група при ОД на МВР – Разград, Сектор
„Пътна полиция“ – Разград.
Решението не подлежи
на обжалване.