№ 109
гр. Раднево, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100149 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Я. М. З. срещу К. Н.
А.. Ищцата твърди, че по силата на писмен договор за паричен заем от
11.03.2021 г. предоставила на ответника сумата от 8500 лв. в заем, при
условие да бъде върната сума до 17.05.2023 г. Твърди, че уговорили като
основание за едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на
заемодателя неизпълнение на задълженията на страните по предходно
сключен договор за заем от 17.08.2020 г. – раздел 4, т. 3, б. „б“ от договора от
11.03.2021 г. Твърди, че като заемодател се е позовала на неизпълнение на
ответника по предходния договор от 17.08.2020 г., по който имало издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
561/2021 г. на РС-Раднево, и е прекратила едностранно и предсрочно
действието на договора за заем от 11.03.2021 г., за което уведомила писмено
ответника на 08.09.2021 г. Твърди, че с уведомлението е поискала ответникът
да върне целия заем в 2-седмичен срок, но това не било сторено от него.
Твърди, че ответникът бил неоткриваем след получаване на уведомлението.
Твърди, че към договора няма подписвани общи условия, анекси или
приложения. Твърди, че за сумата била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 724/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит
1
на адресите и предявява иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК по разпореждане на заповедния съд. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено вземането й по
заповедта за изпълнение за сумата от 8500 лв., представляваща предсрочно
изискуем заем по договор от 11.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците за периода от 27.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.
Н. А., чрез особения представител адв. З., който взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че клаузите в раздел 6, т. 1 от договора за
заем от 11.03.2021 г. са нищожни, тъй като са неясни, неравноправни,
противоречат на морала и закона. Твърди, че е незаконосъобразно
обвързването на неизпълнението на два различни договора за заем, макар и
сключени между един и същи страни, предвид правната природа на договора
за заем. Твърди, че заемополучателят не е имал воля да подпише такъв
договор, като същият е фиктивен, прикрит договор. Твърди, че липсват
доказателства за предаване в заем на сумата от 8500 лв. Твърди, че вероятно
средствата са дадени на друго основание и може би е налице само един
договор за заем от 17.08.2020 г., като е налице порок във волята на
заемополучателя. Твърди, че ищецът не е посочил ясно и на кое конкретно
основание е станал предсрочно изискуем договора за заем от 11.03.2021 г.,
тъй като в уведомлението било посочено раздел 4, т. 3 от договора, който
гласял, че за неуредените въпроси се прилага гражданското законодателство,
поради което уведомлението не е произвело правно действие. Твърди, че
ответникът е удовлетворил ищцата, която се е съгласила да получи
обезпечението по договора за заем от 17.08.2020 г., чрез договорна ипотека,
като по този начин ищцата вместо плащане на заема е получила имот на по-
висока стойност от заетата сума. Твърди, че оспорва да са настъпили
обстоятелства за предсрочна изискуемост на договора за заем от 11.03.2021 г.,
поради което не е настъпил падежа за плащане на заема. Твърди, че оспорва
ищцата да е разполагала общо със сумата от 18400 лв., за да ги предаде в заем
на ответника по двата договора за заем, като ищцата не била регистрирана по
ЗКИ като финансова институция и нямала право да дава заеми. Представя
писмена защита.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен на 11.03.2021 г.
договор за заем с ответника за сумата от 8500 лв., в изпълнение на който е
предал на заемополучателя заетата сума, която е следвало да се върне в срок
17.05.2023 г.; настъпили предпоставки за обявяване на заема за изцяло
предсрочно изискуем поради неизпълнение на ответника на уговорени между
страните задължения по договор за заем от 17.08.2020 г. и уведомяване на
ответника за предсрочното едностранно прекратяване на договора на това
основание.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
По делото е приет като писмено доказателство договор за паричен заем
от 11.03.2021 г. /л.6/ с нотариална заверка на подписите. От същият е видно,
че на дата 11.03.2021 г. ищцата Я. М. З. е сключила с ответника К. Н. А.
договор за заем и му е предоставила в заем сумата от 8500 лв. в брой, за което
уговорката в чл. 2 от договора служи за разписка. В този смисъл
възражението на особения представил за липса на доказателства за предаване
на сумата са неоснователни. В чл. 3 от договора е уговорено сумата да бъде
върната в срок до 17.05.2023 г. Поради това съдът намира, че между страните
е валидно сключен договор за заем на парична сума от 8500 лв., която е
предадена в брой на ответника преди сключване на договора.
От договора за заем е видно, че страните са имали и други заемни
отношения, като в договора в чл. 3, б. „б“ от раздел IV е уговорено правото на
заемодателя едностранно да прекрати договора за заем в случай на
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключен между
тях друг договор за паричен заем от 17.08.2020 г., обезпечен с ипотека. В този
случай съгласно чл. 4 от раздел IV цялата дължима по договора сума става
незабавно и изцяло изискуема. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 1 от
раздел III възнаграждение е уговорено да не се дължи за заетата сума.
По делото е прието като писмено доказателство уведомление /л.7/, с
3
което ищцата е уведомила ответника, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника по договор за заем от 17.08.2020 г., обявен за
предсрочно изискуем, била издадена заповед за изпълнение и по който
договор ответникът не бил платил никакви суми, го считала за
неплатежоспособен и поради това на основание чл. 3, б. „б“ от раздел IV от
договора за заем от 11.03.2021 г. обявила същия за изцяло предсрочно
изискуем за сумата от 8500 лв. Това уведомление е връчено лично на
ответника на 08.09.2021 г. Също така от приетия по делото изпълнителен лист
№ 217 от 11.10.2021 г., издаден по ч.гр.д. № 561/2021 г. на РС-Раднево е
видно, че ответникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и
същата е влязла в законна сила, поради което е издаден изпълнителния лист
за сумата от 9900 лв., представляваща невърнат заем по договор за паричен
заем от 17.08.2020 г. От това е видно, че действително е налице неизпълнение
на задължението на ответника за погасяване на задължението по договора за
заем от 17.08.2020 г., което е станало причина за снабдяване със съдебно
изпълнително основание от страна на ищцата. Съдът следва да зачете
влязлата в сила заповед за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. При така
установеното са налице предпоставките по договора за паричен заем от
11.03.2021 г. за неговото обявяване за изцяло предсрочно изискуем по чл. 3, б.
„б“ от раздел IV, което е сторено от ищцата с нарочното уведомление до
ответника. А съгласно чл. 4 от раздел IV цялата дължима по договора сума в
размер на 8500 лв. е станала незабавно и изцяло изискуема, поради неплащане
в дадения двуседмичен срок от получаването на 08.09.2021 г.
Ответникът твърди, че ищецът не е посочил ясно и на кое конкретно
основание е станал предсрочно изискуем договора за заем от 11.03.2021 г.,
тъй като в уведомлението било посочено раздел 4, т. 3 от договора, който
гласял, че за неуредените въпроси се прилага гражданското законодателство,
поради което уведомлението не е произвело правно действие. Това
възражение също е неоснователно, тъй като видно от уведомлението в него е
посочено конкретното неизпълнение на задълженията на ответника по
предходния договор за заем от 17.08.2020 г., обвързаността на това
неизпълнение със задълженията му по договора от 11.03.2021 г., както и
изрично е посочено, че договора от 11.03.2021 г. се обявява за предсрочно
изискуем и е дадена възможност от 2 седмици за изпълнение на задължението
за връщане на сумата от 8500 лв. Също е видно, че е посочено и конкретното
4
основание за това, уговорено в договора от 11.03.2021 г.
Ответникът не представя доказателства за заплащане на никой от двата
заема.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител
на ответника, че има вероятност да е налице само един договор или да сумата
да е дадена на друго основание, или пък договорът да е фиктивен и да
прикрива друга сделка. Такива доказателства липсват по делото, а
доказателствената тежест е на ответника. Освен това сумите по двата
договора се различават, което пък и логически отстъпва от тезата за дадена
една и съща сума по двата договора. От тук и липсва правна и логическа
връзка за липсата на воля от ответника за сключване на договора с аргументи
да била предадена само една сума и имало сключен един договор, с което тези
възражения на особения представител на ответника също са неоснователни.
Съдът по никакъв начин не намира някоя от клаузите на договора за
паричен заем от 21.03.2021 г. да е нищожна, неясна, неравноправна, да е
противоречива на морала или закона. Първо налице е сключен договор между
две физически лица, представляващ обикновен договор за паричен заем, с
приложими разпоредби на ЗЗД. Видно е също, че е налице и предходен
договор за заем между двете страни, който не е бил изпълняван от ответника.
Свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД дава възможност на страните сами и
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Тези
обвързващи клаузи на договора от 11.03.2021 г. по никакъв начин не са
забранени от повелителни правни норми. Такова положение дори е често
срещано в практиката при наличие на няколко договора за заем и
обезпечаване само на един от тях. По никакъв начин защитата на заемодателя
срещу недобросъвестно поведение на заемодателя чрез обвързване на
изпълнението по няколко договора за заем не може да противоречи на
добрите нрави. Това обвързване по никакъв начин не застрашава интересите
на заемополучателя, а единствено го мотивира да бъде добросъвестен и да
изпълнява задълженията си по договорите.
Ответникът твърди, че е удовлетворил ищцата, която се е съгласила да
получи обезпечението по договора за заем от 17.08.2020 г., чрез договорна
ипотека, като по този начин ищцата вместо плащане на заема е получила имот
5
на по-висока стойност от заетата сума. Това възражение също е
неоснователно. Видно е, че предходния договор е обезпечен с ипотека, но тя
удовлетворява вземането на ищцата, за което е издаден изпълнителен лист.
Тази ипотека по никакъв начин не обезпечава настоящия договор и няма
връзка с него.
Ответникът твърди, че оспорва ищцата да е разполагала общо със
сумата от 18400 лв., за да ги предаде в заем на ответника по двата договора за
заем, като ищцата не била регистрирана по ЗКИ като финансова институция и
нямала право да дава заеми. Тези обстоятелства също са неоснователни. От
къде ищцата се е снабдила с паричните средства са без значение, след като е
видно, че същите са предадени на ответника. Щом са предадени тези парични
средства, то ответникът дължи тяхното връщане. И съгласно правилото на чл.
240 ЗЗД въобще не е необходимо регистриране на едно физическо лице по
ЗКИ като финансова институция, за да сключи договор за заем с друго
физическо лице, поради което липса правна аргументация, която да отнема на
ищцата правото да даде заем на друго физическо лице, било то и ответникът.
Поради това съдът намира, че искът на ищцата се явява изцяло доказан
по основание и размер и ще се уважи в неговата цялост, ведно със законната
лихва от 27.10.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 724/2021 г. на РС-Раднево/.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство съобразно на уважените искове съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, като му се присъди държавна такса за заповедното производство в
размер на 170 лв. и за исковото производство в размер на 170 лв. и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 500 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. /л.7 от заповедното
производство/ и за исковото производство в размер на 500 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г. /л.5/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Н. А., ЕГН **********, с адрес
**********, дължи на Я. М. З., ЕГН **********, с адрес **********, на
6
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД сумата от 8500 лв. /осем хиляди и петстотин лева/ главница,
дължима по договор за паричен заем от 11.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.10.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 309/27.10.2021 г. по ч.гр.д. № 724/2021 г. по
описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на
Я. М. З., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1340 лв. /хиляда триста и четиридесет лева/, представляваща
разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7