Решение по дело №1756/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260088
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420101756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,01.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 24.09.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1756 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Съдът дължи произнасяне по предявен на 28.07.2020 г. от Ц.Т.П. с ЕГН ********** ***,като майка и законен представител на малолетната С.З.Ц. ЕГН **********,против З.К.Ц. с ЕГН ********** ***,иск с правно основание чл.150 от СК.

    Ищцата твърди,че ответникът бил баща на детето и че с решение по гр. дело №471/2018 г. на ВРС бил осъден да заплаща месечна издръжка от 127.50 лв. на детето.

    Социално-икономическите условия на живот в страната се били променили,нарастнали били значително и разходите, свързани с издръжката на детето.

    В този смисъл се иска увеличаване на издръжката на 250 лв. месечно занапред.

    Ответникът е дал отговор,чрез адв.М.Д. *** офис 11.Размерът на претенцията не бил съобразен с нуждите на детето и възможностите на ответника/имал запор върху трудовото му възнаграждение и получавал сума под МРЗ/.Намира за адекватно увеличение до размер от 160 лв..Предлага спогодба в този смисъл.

    В с.з.,ищцата е заявила,че би приела и увеличение до 200 лв./не под формата на изменение на иск/.

Съдебният състав,предвид наведените от ищцата доводи и съгласно представените по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане,страните са родители на малолетната С.З.Ц. ЕГН **********.

Видно от приложеното гр. дело *** на ВРС,с решение *** ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка от 127.50 лв.,считано от 09.02.2018 г..

Видно от представените запорно съобщение от 05.04.2019 г. по изп. дело *** на СИС при ВРС и преводни нареждания 16 бр.,към 05.04.2019 г. ответникът е имал неизпълнени задължения към ищцата за издръжки/с лихвите и разноските общо 13 562.99 лв./,като от същия месец работодателят на ответника *** превежда по делото 80 лв. месечно.

Видно от представения социален доклад от ДСП В. ищцата полага основните грижи за детето.Ответникът изплаща редовно присъдената издръжка.По негови твърдения, работел като шофьор в *** и получавал месечно възнаграждение от около 580 лв..Живеел в собствено жилище.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че искът с правно основание чл.150 от СК е допустим/като предявен от лице с правен интерес/ и частично основателен.

    Ищцата е следвало да докаже:

    -че ответникът е родител;

    -че ищцата отглежда детето;

    -че вече е определена издръжка;

    -нуждите на детето в парично изражение и доходите и разходите на родителите.

    Между страните са безспорни обстоятелствата по т.т.1-3.

    Касателно факта,че ответникът е родител,е представено и писмено доказателство/удостоверението за раждане/.

    За да приеме,че ищцата отглежда детето,Съдът ще се облегне на социалния доклад.

    Наличието на определена издръжка се установява от изисканото служебно и приложено гр. дело *** на ВРС.

    Касателно нуждите на детето : доказателства за особени нужди на детето/за образование и/или лечение/ не са ангажирани,при което Съдът ще презюмира обикновени нужди/респ. разходи/.

    Касателно доходите и разходите на страните : само ответникът е ангажирал доказателства само за някои от разходите си.Представените от него писмени доказателства позволяват извода,че от трудовото му възнаграждение се удържа сумата от 80 лв. месечно за дължими за минал период издръжки.Социалният доклад може да се ползва и доколкото опосредява твърдението на ответника за неизгоден за него факт,а именно че живее в собствено жилище/т.е. няма разходи за наем/.

От постановяването на издръжката са изминали около 2.5 г.-период от време,през който безспорно нуждите на детето са пораснали и социално-икономическите условия са се променили,макар и не толкова съществено,колкото заявява ищцата.Така определеният размер на издръжката е по-нисък и от нормативно определеният минимум,който е 1/4 от минималната работна заплата за страната или 155 лв. към датата на предявяването на иска.

Родителите безусловно дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца.Това задължение не отпада поради липса на доходи,евентуално липсата рефлектира върху размера на издръжката,която поне следва да гарантира физическото оцеляване на детето,ако не перспективи за развитие на заложби,умения и интереси. Воден от тези съображения,законодателят е въвел и минималния размер на издръжката.

Съобразявайки гореизложеното,както и фиксираните с *** граници/и по-точно минимални размери/, както и нормата на чл.142 от СК,Съдът намира,че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в увеличен на 170 лв. месечно,считано от предявяването на иска/28.07.2020 г./ до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до заплащането на вноската.В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Съдът приема,че при доказателствата за доходите на страните/и по-точни при липсата на такива,при което се презюмират доходи в размер на МРЗ/ издръжка в такъв размер ще покрива сносно нуждите на детето/поне неминуемите за храна,облекло и учебни пособия/,при положение,че ищцата осигурява още 155 лв.,което е нейно задължение по Закон.За да приеме,че ответникът следва да участва в издръжката на детето с малко по-голяма от минималната сума,Съдът съобразява и че за ищцата остават грижите за детето.

Същественото е,че размерът на издръжката е функция от нуждите на детето и доходите на родителите.Исканото от ищцата увеличение не изглежда съобразено с доказаните нужди на детето и доходи на ответника/дори да се приеме, че ответникът работи като шофьор международни превози, доколкото ищцата не е ангажирала доказателства за всички получавани от ответника от работодателя му суми,освен заплата в размер на минималната/.

С решението,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС 61.20 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА размера на определената по гр. дело **** на ВРС издръжка,която З.К.Ц. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето си С.З.Ц. ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Ц.Т.П. с ЕГН ********** ***,като УВЕЛИЧАВА същата от 127.50 лв. месечно на 170 лв. месечно,считано от 28.07.2020 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до заплащането на вноската.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА З.К.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 61.20 лв. държавна такса.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :