№ 110
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200303 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №BG2023/1000-3762/НП
от 15.02.2024 година на и.д зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция „Митници”, с което на Ф. Н. М. с ЕГН ********** от
село ************ за нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 22 880,00
лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –препарат за растителна
защита инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг .
В 14 дневният срок жалбоподателят Ф. Н. М. моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като твърди ,че при констатиране на нарушението и
съставянето на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални
нарушения,които водели до незаконосъобразност на същите. Възразява срещу
опредЕ.та продажна цена на стоката,която се явявала и основа за определяне
на размера на глобата,предмет на обжалваното НП.Оспорва,че процесните
вещи са собственост на Диян Георгиев /който е свидетел по делото/ и твърди ,
че при съставянето на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални
нарушения ,които ограничили правото на защита на жалбоподателя. Не било
посочено въз основа на кой нормативен акт произтичало задължението на
жалбоподателя да декларира процесните стоки, доколкото не всички вещи
подлежали на задължително деклариране. Тази неяснота водела до порок
,както на АУАН ,така и на процесното НП. Отделно от това счита,че АНО не
1
съобразил тълкуването на Европейския съд на чл.42,параграф 1 от Регламент
№952/2013 ,като излага съображения в тази насока.
По изложените доводи обжалва НП,като моли съда да го отмени изцяло
като незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят Ф. Н. М. се явява
лично и с адв.П.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи .
В съдебната фаза ангажира доказателства.Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
И.Д. Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален
представител , който счита редовно призовани, изпращат процесуален
представител , който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно,
като от Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност се
отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение
от страна на жалбоподателя.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.09.2023 година около 18,45часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „входяши леки автомобили и
автобуси ”, пристигнал лек автомобил, марка „ RENAULT MASTER“ с рег.№
Х 2742 КС на път от Р.Турция за Р.България, управляван от жалбоподателя Ф.
Н. М., като в автомобила пътувал и св.Д.И.Г., като пътник.
Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа,
водачът и пътникът били устно поканени от митническия служител –
свидетеля М. Б. Б. в присъствието на св.З. Д. Т. да декларират носените от тях
стоки, валутни ценности и лични вещи.
Както водача, така и пътника , декларирали тоалетна хартия,перилни
препарати и омекотител за пране, но тъй като превишавали на законно
определените лимити за безмитен внос били задържани с разписка за
задържане.
Отделно от горните стоки и двамата декларирали устно,че пренасят и
препарати за растителна защита,но декларираното и от двамата количество
било в размерите на търговски количества и предвид естеството на стоката-
забранена за внос от лица,които не притежават разрешение,било прието от
митническите служители,че препаратите за растителна защита не подлежат
2
на устно деклариране,а за тях трябва да бъде предварително подадена писмена
митническа декларация,но и двете лица не били подали такава.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническите служители – св. М. Б. Б. и в присъствието на
колегата си св. З. Д. Т. извършили митническа проверка на превозното
средство и багажа на жалбоподателя,при която открили -препарати за
растителна защита с общо количество 819,400кг.,като част от тях се оказали
собствени на жалбоподателя,а именно:препарат за растителна защита
инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг ,а останалото количество на
пътника .
За извършеният физически преглед на лекият автомобил и багажа на
пътуващите бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№36198/28.09.2023г. от св. Б. ,в който били описани откритите вещи и начина
им на откриване и в който било отразено,че част от вещите предмет на
административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който
протокол бил подписан , от митническият служител посочен по-горе,като
жалбоподателя подписал протокола без да изложи възражение по него.
Процесните стоки,приети като собственост на жалбоподателя / препарат
за растителна защита инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг /
,свидетелите –митнически служители, изрично уточняват в съдебно
заседание,че при откриване на стоката,дали възможност на двете лица да
посочат,кои точно стоки са на водача на МПС,кои са на пътника и въз основа
на посоченото,същите са приели,че именно - препарат за растителна защита
инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг са собственост на
жалбоподателя.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което сочи, че взел 400кг моспилан , 10стека тоалетна
хартия , 9кашона омекотител ,7 кашона прах и 18кутии кафе.
Стоките ,за които жалбоподателя признал че са негови били иззети с
Разписка № 23012869 от 28.09.2023г. и Разписка №23012868/28.09.2023г. и
съответно с Протокол №65/ 29.09.2023г. за изземване на продукти за
растителна защита/торове, подобрители на почвата,биологично активни
вещества или хранителни субстрати на ГКПП и с Приемо-предавателен
протокол от 29.09.2023г. са били предадени иззетите стоки на съхранение на
служител при РСРЗ.
На 29.09.2023г. Агенция Митници с Уведомление изготвено от Х.В.
уведомила Областна Дирекция по безопасност на храните за откритите
препарати.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят М. Б. Б. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
3
участие на нарушителя, както и на свидетеля – З. Д. Т., след приключване на
проверката и на същата дата- 28.09.2023г.
В съставения АУАН № BG28092023/1000/М-3618 от 28.09.2023г,
актосъставителят , изложил подробно фактическо описание на нарушението
и изпълнителната му форма/превозил стоки забранени за внос, съгласно
чл.52,т.2 от Закона за защита на растенията от лица,които не притежават
разрешение, през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи/,като правно квалифицирал нарушението като такова по
чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата
при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на
конкретното нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като–
препарат за растителна защита инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг
.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт.
В самият АУАН жалбоподателя е написал собственоръчно,че има
възражения,но без да посочи конкретни такива.
В 7мо дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е извършена оценка на стоките от вещо лице,включено в
списъка за вещите лица ,като видно от заключението на вещото лице О.Б.–
митническата стойност- предмет на нарушението, представляващи препарат
за растителна защита инсектицид „EFFORE 20 SP ”- 40 броя по 1кг е
опредЕ. за 1брой по 1кг в размер на 28,60лева или общо за 400броя в размер
на 11 440,00лева, на основание чл.74 , парграф 3 от Регламент №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни за
препаратите в Р.Турция,доколкото такива препарати не са открити на
митническата територия на съюза.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №BG2023/1000-3762/НП от 15.02.2024 година на и.д
зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, с което на Ф. Н. М. с ЕГН ********** от село ************ за
нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
на основание чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ)
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 22 880,00 лв. и на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –препарат за растителна защита инсектицид
„EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг .
Обжалваното НП е редовно връчено на адреса на жалбоподателя на член
4
от домакинството му на 05.04.2024 година с разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено
в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на
качеството на получателя му. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 988/32 – 220316 от
13.06.2023 година на Директора на Агенция „Митници” и Заповед
№108/09.02.2024г. също на Директора на Агенция „Митници“ доказва
материалната компетентност на АНО.
От страна на жалбоподателя по делото бе представена и приета като
доказателство по делото Е-фактура №ONA 2023000001768/26.09.2023г. с
издател-продавач ЙОНДЕР ЗИРАИ ИЛАЧ ВЕ ТАРЪМ ЮРЮНЛЕРИ
ТИДЖ.ЛТД .ШТИ. и получател жалбоподателя за покупко –продажба на
различни селскостопански препарати, количество -1 с единична цена
119 500,00турски лири на обща стойност от 119 500,00 турски лири.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза с
вещо лице Д. П. Б., от Заключението на която става ясно, че митническата
стойността на стоките посочени във фактурата при внос на базата на
наличната по делото Фактура е в размер на 8897,50 лв., но вещото лице ,не
може да разграничи записаните във фактурата-препарати за растителна
защита и тези посочени в НП,доколкото количеството посочено във фактурата
било единица,а препаратите били различна разфасовка и съответно не
можело да се приложи чл.70 от Регламент 952/13 за определяне на
митническата стойност. Същото дава заключение за митническата стойност
на процесните стоки предмет на обжалваното НП изчислена по реда на чл.74
от посочения Регламент ,като е открило цени към датата на изготвяне на
заключението/ 393,50 т.лири за 1бр. / и съгласно курса на т.лира към лева
към датата на нарушението,като определя същата в общ размер на 10 652,00
лева.
В съдебно заседание вещото лице Д. П. Б. поддържа представеното
Заключение и същото е прието без да се изложат възражения от страните.
По делото бе представено и прието като доказателство лично обяснения
от 28.09.2023г. на св. Д.И.Г. , от което се установява,че свидетеля е посочил,че
взел 400кг моспилан , 10стека тоалетна хартия , 9кашона омекотител ,7
кашона прах и 18кутии кафе.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели –М. Б. Б. и З. Д. Т., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
5
писмените доказателствени средства.
Според начина на формиране показанията им се основават на преки,
непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко,
първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и
точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги
възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на
жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество
препарати за растителна защита,за което жалбоподателя е нямал
разрешително,съгласно чл.52,т.2 от Закона за защита на растенията ,
пренесени от същият, а досежно бездействието и отрицателния факт на
недекларирането на тези носени от страна на жалбоподателя стоки, относими
са показанията на М. Б. Б. и З. Д. Т..
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел-
Д.И.Г.,лицето собственик на МПС и пътувало с жалбоподателя на процесната
дата, който твърди,че нямал парични средства и на процесната дата,пътувал с
жалбоподателя,като придружител. Цялата стока била собственост на
жалбоподателя,но на митницата , тъй като митническите служители ги
подвели да разделят стоката по равно,за това част от процесните препарати за
растителна защита,били записани и на негово име,а част на името на
жалбоподателя.
Съдът не кредитира горепосочените показания на св. Д.И.Г., доколкото
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,в
частност на показанията на разпитаните по делото митнически служители М.
Б. Б. и З. Д. Т.,които установяват,че пътника и водача сами са посочили,коя от
задържана стока на кого е,а не както твърди свидетеля,че митническите
служители разделили стоката,а те се съгласили,тъй като били подведени от
неустановени митнически служители. Видно от приобщеното по делото,лично
обяснения на свидетеля от процесния ден,се установява ,че същият
собственоръчно е вписал,че взел 400кг моспилан , 10стека тоалетна хартия ,
9кашона омекотител ,7 кашона прах и 18кутии кафе , като вписаното от него
опровергава изложеното в съдебно заседание,че тъй като нямал парични
средства,цялата стока била на жалбоподателя.Именно по тези съображения и
доколкото показанията му останаха изолирани от останалия събран
доказателствен материал,съдът не кредитира показанията на св. Д.И.Г. и не
ползва от него при изграждане на правните изводи по делото.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните/извън оспорените
заключения за които съдът ще изложи доводи по долу в мотивите на съда/,
6
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до представената от страна на жалбоподателя Ф. Н. М. в
съдебно заседание Е-фактура №ONA 2023000001768/26.09.2023г. с издател-
продавач ЙОНДЕР ЗИРАИ ИЛАЧ ВЕ ТАРЪМ ЮРЮНЛЕРИ ТИДЖ.ЛТД
.ШТИ. и получател- жалбоподателя Ф. Н. М. за покупко –продажба на
различни пестициди, количество -1 с единична цена 119 500,00турски лири на
обща стойност от 119 500,00 турски лири,съдът намира следното:
В правната теория се приема, че фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ
има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството
на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че
фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за
търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно
предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа
основните елементи на договор за продажба.Съдът зачита този документ като
доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е
оспорен от противната страна. Тъй като съдът не е обвързан с материалната
доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на
верността на съставената фактура, решаващият съд е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички
доказателства по делото .
При това положение и доколкото от приобщената по делото Е-фактура
№ONA 2023000001768/26.09.2023г,се оспорва от другата страна в
процеса,намира,че същата не удостоверява закупуването от страна на
посочения за купувач- Ф. Н. М. , стока,която по вид и разфасовка да съвпада с
процесната открита от двамата митнически служители,доколкото видно от
процесната фактура ,единствено се установява,че са закупени различни
пестициди, количество -1 с единична цена 119 500,00турски лири на обща
стойност от 119 500,00 турски лири , поради което следва да се приеме,че
удостоверените в нея обстоятелства са несъотносими по настоящото
производство,поради което не се кредитира от съда с доверие и съдът не
изгражда правни изводи въз основа на нея.
Съдебният състав кредитира заключението на вещото лице-
Б.,предоставено по АНПр, касаещо митническата стойност на процесните
стоки,въпреки оспорването й от страна на жалбоподателя, който не ангажира
надлежни доказателства по изложените по горе доводи в частта относно
изключване от доказателствения материал на представената по делото
фактура, оборващи изводите в същата.
Въз основа на последното, се установяват вида и качеството на
7
стоките предмет на нарушението и митническата стойност на процесните
вещи на основание чл.74 парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на митническата
територия на съюза към датата на извършване на нарушението,като вещото
лице е заключило,че митническата стойност е в общ размер на 11 440,00лева,
въз основа на наличните данни за препаратите в Р.Турция,доколкото такива
препарати не са открити на митническата територия на съюза. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Действително по делото бе назначена и приета като доказателство по
делото допълнителна съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Д. Б.,от
заключението на която се установява че митническата стойността на стоките
посочени във фактурата при внос на базата на наличната по делото Фактура е
в размер на 8897,50 лв., но вещото лице ,не може да разграничи записаните
във фактурата-препарати за растителна защита и тези посочени в
НП,доколкото количеството посочено във фактурата било единица,а
препаратите били различна разфасовка и съответно не можело да се
приложи чл.70 от Регламент 952/13 за определяне на митническата
стойност. Същото дава заключение за митническата стойност на процесните
стоки предмет на обжалваното НП изчислена по реда на чл.74 от посочения
Регламент ,но вещото лице е открило цени на процесния продукт към
датата на изготвяне на заключението/ 393,50 т.лири за 1бр. / и съгласно
курса на т.лира към лева към датата на нарушението, определя същата в
общ размер на 10 652,00 лева,но както се посочи по горе в мотивите на
съда,фактурата въз основа на която допълнителното заключение е изготвено
не се кредитира с доверие и съдът не изгражда правни изводи въз основа на
нея. При това положение,съдът е в невъзможност да ползва, направените от
вещото лице изводи,тъй като същите касаят митническа стойност на
стоките,когато по делото са ангажирани безспорни доказателства за
договорената стойност на стоката,а такива както се посочи по горе не бяха
ангажирани. От друга страна във вторият му вариант по допълнителната
експертиза,вещото лице е посочил размер,но този размер е изчислен върху
цени на продукта взети към датата на изготвяне на заключението,изчислени с
курса на турската лира към датата на нарушението,поради което
представеното в съдебно заседание заключение на вещото лице Д. Б. ,не се
кредитира от съда с доверие.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за обжалване,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
8
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради
влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за което
се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна,поради което изложените в жалбата
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО,се
възприемат от съда като неоснователни,доколкото въпреки направеното
оспорване относно заключението на вещото лице по назначената във фазата на
АНПр съдебно икономическа експертиза,като недоказано по изложените по
горе доводи,съдът намира за неоснователно. Като неоснователно се прие и
възражението изложено в жалбата в насока,че АНО не е посочил въз основа на
кой нормативен акт произтичало задължението на жалбоподателя да
декларира процесните стоки, доколкото не всички вещи подлежали на
задължително деклариране,тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено,че
за процесните стоки е било необходимо разрешение,съгласно чл.52,т.2 от
Закона за защита на растенията,като при липса на такова ,вносът им е
забранен,ав НП изрично е посочено ,че недекларираната стока не попадат в
обхвата на дефиницията на стока с нетърговски характер,посочен в
чл.1,т.21,б.Б от Регламент 2015/2446,допълнен с Регламент №952/2013,както и
че същата подлежи на деклариране на основание чл.158 от Регламент
№952/2013 и чл.135 и чл.145 от Регламент №2015/2446,допълнен с Регламент
9
№952/2013.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози през
държавната граница стоки, забранени за внос, без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
В този ред на мисли следва да се посочи, че правилно е опредЕ. правна
квалификация на деянието, тъй като Препаратите за Растителна Защита/ПРЗ/
са стоки, забранени за внос,тъй като видно от публичния регистър на Списъка
на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна
защита по съдържащи се в тях активни вещества на БАБХ,същите не
фигурират ,като разрешени такива. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно разпоредбите на чл. 52, т.1 и т.2 забранява се вносът, въвеждането в
страната, пускането на пазара или употребата на:1. неразрешени или негодни
продукти за растителна защита; 2. продукти за растителна защита от лица,
които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗР Българската агенция по безопасност на храните
създава и поддържа публични регистри на: 1. продуктите за растителна
защита, за които е издадено разрешение за: а) пускане на пазара и употреба; б)
употреба при извършване на научноизследователска и/или развойна
дейност;в) (в сила от 1.01.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) пускане на пазара и
употреба под формата на готов разтвор; г) паралелна търговия
Както се посочи по горе ,видно от одобрен списък на разрешените
продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на
Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно
пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на
директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, публично достъпен на сайта
на БАБХ, процесните препарати за растителна защита не фигурират в същия.
Ето защо настоящият съд, че същите не са разрешени за пускане на пазара
и употреба, съответно вносът им и въвеждането им на територията на
Р.България е забранено с оглед разпоредбата на чл. 52,т.2 от ЗЗР.
По делото не се представят доказателства жалбоподателя да е лице по
отношение, на което да е издадено разрешение за употреба или пускане на
пазара на процесните продукти, предвид което правилен е и извода на АНО ,че
същите са забранени съгласно чл. 52, т.2 от ЗЗР.
От показанията на свидетелят – М. Б. Б. и З. Д. Т. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа
10
проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на
28.09.2023год. при влизането си в Република България, през МП „Капитан
Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е.
фактически е преносил през държавната граница стоки, забранени за внос, а
именно процесните ПРЗ, за които същият е нямал разрешение ,съгласно
изискването на чл.52,т.2 от ЗЗР.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като
нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно:
„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа
енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – ПРЗ, както вече бе посочено.
За съставомерността на нарушението по чл.233,ал.3 от ЗМ, достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането
на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране.
Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно
създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се
свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за
11
дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по
установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране в писмен видн и с
придружено разрешение ,съгласно чл.52,т.2 от ЗЗР от страна на жалбоподателя
на носените от него стоки, забранени за внос, в релевантния момент на
въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се
установява от показанията на свидетеля М. Б. Б. и З. Д. Т. – митнически
служители.
Отделно от това същите са с необщностен произход, с оглед дестинацията
на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в
ЕС, респ. внос в Република България, на което основание безспорно и са
подлежали на деклариране при митнически контрол.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент за
обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993
година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО)
№ 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, който
има директно действие за вътрешното ни законодателство след
присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент -
относно дефиницията нетърговски стоки.
Тъй като това им количество изключва нетърговски характер, обратно
сочи търговско предназначение.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н., съгласно чл. 135 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013
година.
Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо
е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата,
установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68,
вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за
конкретното нарушение.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -
с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е
липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за писмено
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната.
12
Същите, установи се, въззивникът не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, писмено, като последното
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото
знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки,
забранени за внос, на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от негова
страна на носените стоки и за които същият е нямал разрешение съгласно
чл.52,т.2 от ЗЗР, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетеля М. Б. Б. и З. Д. Т. ), субсумира и
липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
въвеждани на митническата територия на Република България.
Разпитаните по делото свидетели – М. Б. Б. и З. Д. Т. , са формирали
непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането
им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни
доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните ПРЗ в държане и
фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница, с което е реализирано и тяхното пренасяне през нея, но без знанието
и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация/
респективно недекларирането им в съответната за това форма и то
придружено със съответното разрешение,доколкото стоката е забранена за
внос,без съответното разрешение в конкретния случай съгласно разпоредбата
на чл.52,т.2 от ЗЗР /на Митниците за движението на стоките, преминаващи -
влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република
България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа
контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна
изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане в страната, на
стоки, забранени за внос, по вид конкретно – ПРЗ, без знанието и
разрешението на митническите органи.
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки, забранени за
13
внос, с търговски характер и количество, т.к. не е изпълнил задължението си
да ги декларира при преминаването през митнически контрол, макар реално да
е носил такива, като те са били открити вече при митническата проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както
вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители,
които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им в процесното МПС, както и
възпроизведените от тях негови предпроцесуални признания – че част от
стоките да са негови,а останалата част на спътникът му,като изрично всеки
един от тях е посочил,които от стоките са на едното лице,а които на другото (в
този смисъл са и показанията на свидетелите).
Процесните стоки подлежат на деклариране като задължението за това е
възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа
власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед
определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване
на формалностите по уведомяване на митническите органи относно
преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение,
разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било
приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки.
ПРЗ в повечето случаи са опасни вещества и препарати, които трябва да се
предлагат на пазара и да се употребяват при спазване на определени
изисквания. ПРЗ или пестицидите са отровни вещества, създадени с цел да
убиват вредителите или болестите по растенията, в почвата, и във вече
произведените храни по време на тяхното транспортиране или съхраняване.
Отделните видове растително-защитни продукти се прилагат на различни
етапи в борбата с плевели, гризачи, вредители или за дезинфекция. По
принцип понятието пестицид включва всяко вещество или смес от вещества,
предназначени за предпазване, унищожаване или борба с всякакви вредители
по растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи) по време на растежа,
съхранението и транспортирането. Към пестицидите се отнасят още:
растежните регулатори, дефолианти (обезлистители) и десиканти
(изсушители). Пестицидите се използват и в бита срещу домашните насекоми
(хлебарки, мухи, комари, мравки, бълхи и др.) и гризачи (домашни плъхове и
мишки).
В допълнение следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1186/2009 на
Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността
за митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година)
се определят случаите, в които поради особени обстоятелства се предоставя
14
освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно
обръщение или изнасяни от митническата територия на Общността. Стоките,
освобождавани от вносни мита са посочени в 30 отделни глави, между
тях са:
имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак;
лично имущество, придобито по наследство;
учебни принадлежности, учебни пособия и свързано домакинско
оборудване;
пратки с незначителна стойност;
пратки, изпращани от едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с
преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители
от Общността в имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за
използване в имоти в зони, граничещи с тази страна;
стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (глава 10);
материали с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в глава 10, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 41 от посочения Регламент № 1186/2009 година сочи, че
стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети
държави, се допускат без да се облагат с вносно мито, при условие че подобен
внос е освободен от данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно
разпоредбите на националното законодателство, приети в съответствие с
разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година
относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на
стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Разпоредбата в
националното законодателство е чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, която сочи, че вносът
на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер,
е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни,
морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане
на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове
по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни
пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. Но по смисъла
на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година
относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) №
2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността,
„нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден
15
митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или
лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Както се посочи по горе,съгласно чл. 52 от ЗЗР се забранява вносът на
неразрешени или негодни продукти за растителна защита и на продукти за
растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на
пазара и употреба. Съгласно чл. 6 от посочения закон Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ) поддържа Списък на лицата, които
притежават удостоверение за търговия с ПРЗ. За процесните ПРЗ
приносителят им (жалбоподателят) трябва да притежава разрешение за
пускане на пазара и употреба, тъй като те са в търговски количества. Подобно
разрешение по делото не е представено, нито се твърди за наличието му. До
същия извод (т.е. за липсата на подобно разрешение) Съдът стигна и след
справка в интернет-страницата на БАБХ в Регистъра за лицата, които
притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и на
съответните обекти за търговия с продукти за растителна защита (проверката
бе извършена именно в този Регистър, тъй като съгласно т. 53 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗР „Търговия на продукти за растителна
защита” са всички дейности по покупко-продажба, придобиване, доставяне,
съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита.
Вносът, въвеждането на територията на страната и износът се смятат за
търговия.”.
Ето поради това Съдът намира, че в случая е правилна правната
квалификация на деянието, дадена от АНО.
Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо
нарушение е опредЕ. по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод)
по изложените по горе доводи,с които съдът не кредитира представената
фактура за закупуване на различни пестициди,без конкретно посочено
брой,вид и разфасовка , т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; както и на
информация за мястото на производство, репутация, свързани лица и
възникнали разходи при производството на оценяваните стоки (вторичен
16
метод, посочен в чл. 74, § 2); стойността е опредЕ. по вторичния метод,
посочен в чл. 74, § 3. Стойността е опредЕ. от вещото лице –Б. в АНПр в
размер на сумата 11 440,00лева. - общо за цялото количество, според
представеното Заключение. Оценяването на предмета на нарушението е
извършено от вещо лице,включено в списъка на вещите лица към Адм.съд
Хасково и ОС Хасково.
Жалбоподателят оспорва извършената оценка от вещото лице,поради
което бе назначена и приета като доказателство по делото съдебно счетоводна
експертиза на вещото лице Б.,от заключението на която се установява че
митническата стойността на стоките посочени във фактурата при внос на
базата на наличната по делото Фактура е в размер на 8897,50 лв., но вещото
лице ,не може да разграничи записаните във фактурата-препарати за
растителна защита и тези посочени в НП,доколкото количеството посочено
във фактурата било единица,а препаратите били различна разфасовка и
съответно не можело да се приложи чл.70 от Регламент 952/13 за
определяне на митническата стойност. Същото дава заключение за
митническата стойност на процесните стоки предмет на обжалваното НП
изчислена по реда на чл.74 от посочения Регламент ,но по цени на процесния
продукт към датата на изготвяне на заключението/ 393,50 т.лири за 1бр. /
и съгласно курса на т.лира към лева към датата на нарушението, определя
същата в общ размер на 10 652,00 лев ,но както се посочи по горе в мотивите
на съда,фактурата въз основа на която допълнителното заключение е
изготвено не се кредитира с доверие и съдът не изгражда правни изводи въз
основа на нея. При това положение,както се посочи по горе , съдът е в
невъзможност да ползва, направените от вещото лице изводи,тъй като същите
касаят митническа стойност на стоките,когато по делото са ангажирани
безспорни доказателства за договорената стойност на стоката,а такива както
се посочи по горе не бяха ангажирани. От друга страна във вторият му
вариант по допълнителната експертиза,вещото лице е посочил размер,но този
размер не е съобразен към датата на извършване на нарушението,а цените
са били съобразени от вещото лице към датата на изготвянето му,поради
което представеното в съдебно заседание допълнително заключение на вещото
лице,не се кредитира от съда с доверие и съдът приема,че заключението на
вещото лице Б. митническа стойност на процесната стока в размер на
11 440,00лева ,следва да се кредитира с доверие.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Горните изводи на Съда не се променят предвид твърдението на
жалбоподателя, че процесните ПРЗ били изцяло негова собственост ,а не и на
св.Д.И.Г. ,тъй като това твърдението остана недоказано,доколкото не се
кредитира с доверие показанията на последния от съда по изложените по горе
доводи.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
17
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките по установения за това
ред-писмен с придружено за това разрешение,както се посочи по горе. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на
информация от митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, забранени за
внос, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим,
респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с
оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели
и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките по установения за това
ред-писмен с придружено за това разрешение,както се посочи по горе. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на
информация от митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, забранени за
внос, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим,
респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с
оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели
и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
18
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – ПРЗ.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието
на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни
такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване и предвид количеството на стоките,
следва да се отчете за завишаващо обществената опасност на конкретното
нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
опредЕ. от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност. Следва също да се отбележи, че стойността на
предмета на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ няма отношение при
преценката за наличието или значителността, респ. липсата или
незначителността на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на
деянието в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че цитираните от
19
процесуалният представител на жалбоподателя решения на СЕС са
несъотносими към настоящото производство ,доколкото се отнасят до отговор
на въпроси по отправени преюдициални запитвания във връзка с отклонение
от митнически надзор на стоки,поставени под режим митнически склад/ в
частност С-655/18/,а дела С-497/15 и С-498/15 касаят съразмерност,
установено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури за които се налага
административна глоба. Дело С-475/15 касае произнасяне на съда във връзка с
поставени въпроси към съда със защита на интелектуалната собственост, а
дело С-255/14 касае контрола е налаганите санкции при относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. А цитираното дело С-
372/2023 образувано въз основана на отправено преюдициално запитване на
АС Хасково е присъединено по дело С-717/2022 по отправено преюдициално
запитване на РС Свиленград /отправено от настоящия съдия докладчик/ и
като по С-717/2022 са поставени три въпроса,но към настоящият момент има
единствено заключение на генералния секретар като липсва решение по
същото,но по поставените от съда въпроси,а именно : 1. Дали член 42,
параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да
се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член
17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл,
че е недопустима национална правна уредба като тази по чл.233, ал. 6 от
Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна
санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на
нарушението? Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в
случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от
извършителя на нарушението?
2 Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с
член 49, пар.3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима
национална правна уредба като тази по чл.233, ал. 6 от Закона за митниците,
предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията /отнемане в полза на
държавата/ на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание
„глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост,
която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато
отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на
извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице,
различно от нарушителя – въобще, и в частност в случаите, когато
нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина
непредпазливост?
3 Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от
Рамково решение 2005/2021, във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата,
както и на основание решение от 14.02.2021 година по дело С-393/19 година
на Съда на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че същите са относими
и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи
размери”, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение
на предмета на контрабандата. Дали в този случай член 1, тире четвърто от
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления ,
както и член 2, точка 4 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 03, април,2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и
20
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, трябва да се тълкуват в
смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка,
които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от
административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна
уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с
член 231 от Закона за митниците,генералния секретар е предложил на СЕС да
отговори на Районен съд — Свиленград и на Административен съд —
Хасково по следния начин:„Член 15 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва
да се тълкува в смисъл, че:1) умисълът не е задължителен елемент от
състава на нарушението митническа контрабанда;2) национална правна
уредба може да предвижда конфискацията на стоките като допълнителна
санкция, налагана на лицата, които са извършили административно
нарушение, като не са изпълнили задълженията, предвидени в митническото
законодателство“.
Също така несъотносимо е и цитираното от адв.П. решение на съда
постановено по АНД 317/2024г. по описа на РС Свиленград,доколкото същото
е отменено на процесуално основание,като в изложените мотиви на съда в
условията на алтернативност, се обсъжда стоки за които не е необходим
разрешителен режим,какъвто е настоящият случай.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки,
забранени за внос, на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до
250 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно
съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата, независимо чия
собственост са.
Административното наказание от обжалваното НП е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки съобразно заключението на вещото лице,
приложено в АНП.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество на
контрабандно пренесените стоки, което обстоятелство безспорно е отегчаващо
и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е значителен
техният брой, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други
нарушения и обстоятелството, че не е възпрепятствал проверката, респ. не е
правил опити за осуетяването й. Не се констатира конкретната обществена
опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените
релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и
съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите
такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
21
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното би било индивидуализиране на наказанието в минимален размер,
в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от 200% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 22 880,00лв. съгласно заключението на вещото лице,
приложено в АНП,определило митническата стойност на предмета на
адм.нарушение. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението . Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение,касаещо стоки забранени за внос,
обвързано с приложението й и съобразно мотивите на съда изложени по горе
във връзка с направеното възражение на адв.П. относно неприлагането на
оспорената норма във връзка със съдебни решения на СЕС и произнасяне на
съда по АНД 317/2024г. по описа на РС Свиленград.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК.
По делото се претендират от всички страни разноски.
С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено
от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер
на 80 лв.,които следва да се заплатят от жалбоподателя .
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от
ЗАНН, съдът
22
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №BG2023/1000-3762/НП от 15.02.2024 година на и.д
зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, с което на Ф. Н. М. с ЕГН ********** от село ************ за
нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
на основание чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ)
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 22 880,00 лв. и на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –препарат за растителна защита инсектицид
„EFFORE 20 SP ”- 400 броя по 1кг .
ОСЪЖДА жалбоподателят Ф. Н. М. с ЕГН ********** от село
************ ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в
размер на 80,00лв., представляващи извършени разноски по осъществена
юрисконсултска защита по АНД № 303/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23