№ 31
гр. С., 23.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Анг. Маркова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от В. Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100372 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв. Е. М. от АК – С.,
надлежно упълномощен, с пълномощно по делото от 12.10.2023 г.
Ответникът Б. К. Д., редовно призован, се явява лично.
За ОП – С., редовно призована, се явява прокурор Х. Х..
Вещото лице д-р А. В. А., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки, за даване ход на делото , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Адв: М.: Поддържам исковата молба. С исковата молба сме поискали
разпит на двама свидетели, отказваме се от единия. Водим в днешното с.з.
само един свидетел Мария Стефанова – възпитател на ответника в помощното
училище, която е най-добре запозната с неговото състояние. Считам, че
нейните показания ще бъдат достатъчни.
На основание чл. 146 ал.1 от ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
В исковата молба ищцата твърди, че е майка на ответника. От малък
той изоставал в своето психическо развитие. До 8-ми клас посещавал масово
училище, а от 9-ти помощно. Бил диагностициран с психично заболяване, а
именно „умерена умствена изостаналост без нарушение или с намалено
нарушение на поведението“.
1
Въпреки, че посещавал училище, той не можел да пише цели думи, не
можел да чете и трудно смятал.
Бил трудоустроен с експертно решение на ТЕЛК и инвалидизиран.
Ищцата смята, че синът й е частично или напълно недееспособен поради
психичното си заболяване.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде поставен
под пълно или ограничено запрещение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в 1-месечния срок по
чл. 131 ГПК.
Предявен е иск за поставяне под запрещение, който намира правно
основание в разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС.
В тежест на ищеца е да докаже основание за поставянето на ответника
под запрещение, а именно: едновременно наличие на медицински и
юридически критерий по чл. 5 ал.1 ЗЛС за поставяне на едно лице под
запрещение, било то пълно или ограничено.
Ответникът не носи тежест на доказване по иска.
Съдът дава възможност на страните да вземат становище по доклада на
съда и да предприемат съответните процесуални действия.
Адв. М.: Нямам възражения по така изготвения доклад.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада на съда.
На основание чл. 337 от ГПК съдът придоби лично впечатление от
състоянието на ответника, като му зададе няколко въпроса.
ВЪПРОС: Как се казваш?
ОТГОВОР на ответника: Борко.
ВЪПРОС: На колко си години?
ОТГОВОР на ответника: На 26.
ВЪПРОС: С кой си тук?
ОТГОВОР на ответника: С мама.
ВЪПРОС: Къде живееш?
ОТГОВОР на ответника: В къща .
ВЪПРОС: С кой живееш?
ОТГОВОР на ответника: С кучето
ВЪПРОС: Знаеш ли къде се намираш сега?
ОТГОВОР на ответника: В съда.
ВЪПРОС: Кой те доведе?
ОТГОВОР на ответника: Мама.
Съдът констатира, че назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза е изготвена в срок, поради което ПРИСТЪПВА към разпит на
вещото лице.
Самоличност на вещото лице:
Д-р А. В. А. - на 52 г. българин, български гражданин, с висше
2
образование, неосъждан, женен, без родство и особени отношения със
страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 НК, същото обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението, което съм представил.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА заключението на съдебно- психиатрична експертиза.
На вещото лице Д-р А. В. А. да се издаде разходен касов ордер за
сумата 300 лв., платима от бюджетните средства на съда.
ПРИСТЪПВА към разпит на водения от ищеца свидетел.
Самоличност на свидетелката:
М.Д.С. – 55 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
със страните по делото и техните пълномощници.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля, че за лъжесвидетелстване се
носи наказателна отговорност по чл. 290 НК и същата обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Б., познавам и майка му. Аз работя като
технически организатор в Синята къща в гр. С., която е до съда. Това е
ръководител на група за младежи с леки проблеми. Това е клуб за младежи с
леки проблеми. Б. Д. дойде при нас някъде на около 18-19 години, не помня
точно възрастта му. Аз познавам Борко и наблюдавам неговото състояние.
Борко е много отговорен, много добро дете. Извършва всякакви дейности и
задачи, които са му поставени - да измие пода, да изхвърли боклука, такива
физически неща. Отговорно се отнася към всяко една поставена задача, но
ако говорим за големи решения, детето не е в състояние да се справи само. Не
може да чете. Като че ли разбира текста, но не може да го възпроизведе. Сам
идва в центъра да го посещава. Не се е налагало сам да си напише името, не
знам дали може сам да си напише името, но се подписва. В Центъра имаме
трудотерапия, занимаваме ги със здравни беседи, социални, културни. Всички
деца са с някакво увреждане. Според мен той не може да се справи с по-
сложни дейности. Трябва да има човек до него, който да му помогне –
например в банката, в общината, в съда. Карали сме го да се подписва, но е
трудна работа. Сам се храни, сам се облича. Остава сам и доброволно
почиства целия център.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетел. Нямаме искания за
събиране на други доказателства.
3
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаемо госпожо съдия, считам че в днешното с.з. от
събраните доказателства – писмени, гласни и експертиза, се доказа изцяло
изложението в исковата молба. Ищцовата страна не бяхме на ясно каква е
степента на психическото увреждане на ответника. От гледна точка на това,
че ищцата е негова майка, на нас би ни се искало да се установи, че той е
психически здрав или че е частично недееспособен, но на основание
заключението на вещото лице става ясно, че ответникът се намира в пълна
недееспособност. От показанията на свидетеля се изясни същото нещо, тъй
като свидетелят отговори на съда, че момчето не може да извършва
самостоятелни елементарни правни действия. Моля съдът да уважи исковата
молба и да постанови пълно запрещение. Считам, че такива са
доказателствата и фактите по делото, колкото и за нас те да неблагоприятни,
тъй като се налага вече момчето да извършва правни действия. Той живее с
майка си и майката, която се грижи с него изпитва трудности при тези
действия. Наскоро е починал съпругът й и бащата на детето, има
наследствено имущество, движими вещи, които следва да се продадат в
помощ на семейството. Ответникът е наследник и фактически ние
установихме, че той не може да бъде дееспособен след като се яви при
нотариус при една такава сделка. Това наложи предявяването на тази искова
молба, а занапред ще се налагат и други такива сделки и се надявам, че
майката ще бъде назначена за настойник от Общината.
ОТВЕТНИКЪТ Б. Д.: Предоставям на съда каквото решение вземе. Не
разбирам какво е запрещение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, с оглед
доказателствата по делото намирам исковата молба за основателна.
Отчитайки данните по делото и от заключението на вещото лице намирам, че
в случая са налице всички основания да се приеме наличие на медицинския
критерий, предполагащ поставяне под пълно запрещение. В същата насока
няма спор, от моя гледна точка, по отношение на юридическия критерий е
също водещ до този извод. В този смисъл считам, че молбата следва да бъде
уважена и да се постанови поставяне под пълно запрещение на ответника Б.
Д..
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 23.02.2024 г.
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 11:45 ч.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
4
Секретар: _______________________
5