ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Смолян, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500025 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран и с молба вх.№1126 от 30.03.2022година на
адв.Ив. Г., с която се иска изменение постановеното решение в частта за разноските. Излага
твърдения,че съгласно 38ал.2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ съгласно
чл.7ал.2т.4 Наредбата за минимални размери адвокатски възнагражгдения от 09.07.2004
годинадължимият адвокатски хонорар пред районен съд е 1430 лева, колкото е и за
окръжния съд. Направено е искане да бъде изменено постановеното решение и му се
присъди за производството пред районен съд в разликата над 250 лева още сумата 1180 лева
и допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
окръжния съд над присъдение 580 лева още сума в размер на 850 лева. Счита,че размерът
определен за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намален на 75 лева. Твърди
неправилно определяне на държавната такса 6% депозирана, а от името на Община
Смолян,без да е надлежно упълномощен иска намаляване размера на държавната такса на
200лева.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Смолян, депозиран чрез пълномощника
му юрисконсулт Зл. К. поддържа становище за недопустимост на молбата,тъй като не е
представен списък на разноски и евентуално излага съображения за неоснователност.
Предлага съдът да не уважава молбата.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
1
В процесният случай договарянето на осъществената от адв. Ив. Г. адвокатска
помощ на представляваната в исковото производство пред първоинстанционен и окръжен
съд ищца - С.Н., като безплатна в хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се доказва със сключения
между тях за всички съдебни инстанции на 19.04.2021гоина(л.31) договор за правна защита
и съдействие. Своевременно с релевиране въззивната жалба е предявено и искане по чл. 38,
ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на жалбоподателката С.Н., в хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в която част
въззивната жалба инкорпорира и списък по чл. 80 ГПК, представянето в срок на който
обуславя и допустимостта на предявеното искане от адв. Иван Гавазов по чл. 248, ал. 1 ГПК
за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В настоящето производството окръжният съд е сезиран с въззивна жалба от ищцата
С.Н. срещу постановеното решение от районен съд, в частта, с която не е уважен
предявеният иск за присъждане неимуществени вреди в разликата над уважената част 25 000
до претендираните 40 000 лева, а ответната Община е претендирала отмяна на осъдителното
решение относно присъдените като репарация неимуществени вреди от трудовата
злополука на пострадалата в размер на 25 000 лева.
Окръжният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди
на пострадалата в разликата над 25000 до 30000 лева, потвърдил е решението в
отхвърлителната част над 30 000 до 40 000 лева и е счел за неоснователна жалбата на
Община Смолян.
С оглед изхода на спора и предвид представения договор за правна защита и
съдействие, в който между ищеца и неговия процесуален представител е уговорено тя да
бъде предоставяна безплатно в рамките на представителството пред всички инстанции
(включително пред въззивната), няма данни този договор да е прекратен, нито за
осъществяването на представителството пред въззивния съд адвокатът да е получил
възнаграждение от упълномощителя, с което договорът да е бил трансформиран от
безвъзмезден във възмезден такъв. На адв.Ив. Г. в районен съд е присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство съразмерно
уважената част от иск – 25 000 лева - сумата 1081.25 лева. В срок не е поискано изменение
на постановеното решение в частта за определеното адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство, който размер е релевантен и за
въззивният съд при определяне дължимото възнаграждение за допълнително присъдената
репарация на неимуществените вреди от трудовата злополука. Присъденото с постановеното
решение на въззивния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
трудова злополука е сума в размер на 5 000 лева или общо присъдената сума е в размер на
30 000 лева. За тази сума се дължи възнаграждение определено по реда на чл.7ал.2т.4чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
сума в размер на 830 плюс 600лева или общо сумата 1430 лева. От тази сума следва да се
приспаднат присъденото адвокатско възнаграждение с проверяваното решение 1081.25 лева
2
или се дължи на адв. Г. вместо посочената в диспозитива на постановеното решение сума
250 - 349 лева. Следователно сумата в размер на 99 лева не е присъдена с атакуваното
съдебно решение, поради което на основание чл.248 ал.1 ГПК ще следва да бъде изменен
диспозитива на постановеното решение на окръжния съд, като се осъди Община Смолян да
заплати на адвокат Ив. Г. адвокатско възнаграждение да осъщественото от него безплатно
процесуално представителство в производството пред районен съд още сума в размер на 99
лева.
За производството пред Смолянски окръжен съд съразмерно уважената част на
жалбата - присъдено е допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лева, като адвокатското възнаграждение за осъщественото от адв. Ив. Г. безплатно
процесуално представителство е сумата 580лева, определена на основание чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
производството не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба депозирана от
Общината и възнаграждение не е се дължи, нито е претендирано такова.
Няма основание и за изменение размера на определената от съда държавна такса,
каквото твърдение е направено в молбата по чл.248 ГПК. Молителят няма правен интерес от
искането, тъй като няма данни адв. Г. да е упълномощен за извършеното процесуално
действие, като съдът за пълнота намира за необходимо да отбележи, че държавната такса
възложена в тежест на Общината правилно е определена, тъй като дължимата държавна
такса се определя съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата - 4% върху присъдената сума , която в случая е 5000 лева - в размер на 200 лева
за производството пред районен съд и за въззивния съд съгласно чл.18 от същата тарифа -
50% от таксата дължима за първоинстанционното производство, т.е 2% - сумата 100 лева за
производството или общо 6% - сумата 300 лева, а не както се поддържа в молбата на
адв.Гавазов.
Неоснователно е и искането за намаляване размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение. Последното се определя съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ,съгласно която разпоредба за защита по граждански дела
възнаграждението е от 100 до 360 лева, а за защита по дела с материален интерес над 10 000
лева възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % на сто от максимално
предвидения размер по ал.1. В производството пред въззивния съд Община Смолян е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба на С.Н., поради което определеното от
въззивния съд юрисконсутско възнаграждение в размер на 110 лева съразмерно
неуважената част от жалбата -10 000 лева е в границите определени в чл.25 ал.1 от НЗПП и
няма основания за намаляването им от 110 на 75 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК диспозитива на решение № 68/ 28.03.2022 г.,
3
постановено по в. гр. д. № 25/22 г. по описа на Окръжен съд Смолян в частта за разноските
КАТО
ОСЪЖДА Община Смолян представлявана от кмета Н. М. да заплати на адв. Ив. М.
Г. ДОПЪЛНИТЕЛНО сумата 99 (деветдесет и девет) лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено от него процесуално представителство на С. Р. Н. в производството пред
районен съд, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС, при наличие на основанията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4