Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН
МИЛЕВ
Мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Мариела Миланова и участието
на прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 1203 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.11.2018 г., постановена по НОХД № 2751/2018
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 131 състав, подсъдимият Г.А.З. е признат
за невинен в това, че на 15.08.2011 г., около 16:00 ч., в гр. София, кв.
„Кремиковци“, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в областта на главата (тила) на С.Ц.Н., й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в черепно - мозъчна травма - подкожен
хематом в областта на тила на главата в ляво, мозъчно сътресение, която й е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и посттравматична
церебрастения, която й е причинила постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено повторно - след като е осъден с присъда по
НОХД № 8426/2006 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав,
влязла в законна сила на 12.06.2008 г., за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, поради което и на основание чл.
304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
С присъдата съдът, на основание
чл. 45 ЗЗД, е осъдил подсъдимия да
заплати на С.Ц.Н. сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на причинен подкожен хематом в областта на тила в
ляво, ведно със законната лихва от датата на деянието, като искът е отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 70 000 (седемдесет хиляди) лв.
На основание чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е осъдил
подсъдимия да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът
е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата,
а направените от частния обвинител и граждански ищец да останат в негова
тежест.
Срещу присъдата са постъпили жалба, с вх. № 1086889 от
11.12.2018 г., от адв. В.Х., повереник на частния обвинител и гражданския ищец С.Ц.Н.,
и допълнение към нея, с вх. № 1015709 от 06.03.2019 г., в които се излагат
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания акт.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия е несъставомерно, кредитирайки
допълнителната съдебно - медицинска експертиза, изготвена в съдебното
производство, и игнорирайки показанията на свидетелите Т.Н.и П.П.. Излага се,
че допълнителната експертиза е необоснована, тъй като игнорира официални
документи с поставени диагнози. Сочи се, че изготвените в хода на досъдебното
производство две съдебно - медицински експертизи установяват по безспорен начин
наличието на черепно - мозъчна травма и посттравматична церебрастения на
пострадалата. Посочва се, че първоинстанционният съд приемайки, че на
пострадалата е причинено единствено подкожен хематом, е уважил гражданския иск
в занижен размер. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде
уважен в пълния му размер.
В допълнението към жалбата е релевирано
доказателствено искане за изискване в оригинал на следните документи:
амбулаторен лист № 1090 от 16.08.2011 г. от д-р П. - спешен неврохирургичен
кабинет на УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД, гр. София и амбулаторен лист № 3550
от 16.08.2011 г. - спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“
ЕАД, гр. София. Излага се, че в първоинстанционното производство са били
представени ксерокопия на посочените документи, но не са били приети от съда
поради нечетливост. Алтернативно се иска на повереника да бъде издадено съдебно
удостоверение за снабдяване с документите.
Срещу присъдата са постъпили и протест от представител
на Софийска районна прокуратура, с вх. № 1085197 от 05.12.2018 г., както и
допълнение към него, с вх. № 1012821 от 21.02.2019 г., в които се излагат
доводи за неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че изготвените в
досъдебното и съдебното производство съдебно - медицински експертизи дават
противоречиви заключения относно причинените на пострадалата телесни
увреждания. В тази връзка се сочи, че не са изяснени всички факти и обстоятелства
от значение за делото, което налага назначаването на нова експертиза. Иска се
присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено справедливо наказание.
Срещу присъдата е подадена и жалба, с вх. № 1089116 от
20.12.2018 г., от частния обвинител и гражданския ищец С.Ц.Н., в която се
посочва, че първоинстанционният акт е незаконосъобразен, неправилен и
необоснован.
В закрито заседание на 25.02.2019 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че с оглед необходимостта от изясняване на
факти във връзка с предмета на делото и с оглед разкриване на обективната
истина, следва да се изискат от
УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД - гр. София, оригинали на амбулаторен лист № 1090
от 16.08.2011 г. от д-р П. - спешен неврохирургичен кабинет и амбулаторен лист
№ 3550 от 16.08.2011 г. - спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Царица
Йоана-ИСУЛ“ ЕАД - гр. София.
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие
към доказателствения материал по делото е приобщен оригинал на амбулаторен лист
№ 1090 от 16.08.2011 г. от д-р П. - спешен неврохирургичен кабинет.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение поддържа протеста и допълнението към него. Излага, че пред
първоинстанционния съд не е изяснена фактическата обстановка по делото.
Поддържа, че изготвените две съдебно - медицински експертизи са противоречиви
относно вида и характера на причинените на пострадалата телесни увреждания.
Сочи, че изготвената в хода на съдебното следствие съдебно - медицинска
експертиза, която подлага на съмнение причиненото мозъчно сътресение се базира
на обстоятелството, че по делото липсват медицински документи, обосноващи
състоянието загуба на съзнание. Излага, че от приетия във въззивното
производство медицински документ се установява, че пострадалата е загубила
съзнание. В този смисъл, твърди, че на база събраните доказателства по
безспорен начин се установява причиненото на пострадалата мозъчно сътресение
със загуба на съзнание, което обуславя съставомерност на повдигнато обвинение.
Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец - адв.
В.Х. поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че присъдата е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна, като първонстанционният съд
неправилно е приел, че макар да е налице изпълнително деяние, липсват
съставомерните признаци на състава на престъплението по чл. 129 НК. Излага че, неправилно
е прието, че липсват доказателства, които да обосновават настъпването на
мозъчно сътресение със загуба на съзнание и посттравматична церебрастения като
се кредитира единствено изготвената в съдебното производство съдебно - медицинска
експертиза. Поддържа, че необосновано не са кредитирани показанията на
свидетелките Найденова и П., които са очевидци на деянието и установяват
обстоятелството, че на пострадалата е нанесен побой, вследствие на което е
изгубила съзнание. Счита, че изготвената допълнителна експертиза противоречи на
тези от досъдебното производство и не следва да се кредитира. Сочи, че
новоприетото доказателство също подкрепя извода, че на пострадалата е причинено
мозъчно сътресение. Моли присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде
признат за виновен, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Частният обвинител и гражданският ищец С.Ц.Н. не се
явява пред въззивния съд.
Защитникът на подсъдимия - адв. Н.И., поддържа, че атакуваният
акт е правилен и законосъобразен. Счита, че изготвените експертизи не са
противоречиви, като от всички тях се установява, че липсва причинна връзка
между нанесения побой и причинените увреждания. Моли присъдата да бъде
потвърдена.
Подсъдимият Г.А.З. поддържа казаното от защитника си,
като в последната си дума заявява, че е невинен и моли присъдата да бъде
потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния и въззивния съд доказателствен материал и след като обсъди
доводите в жалбите и протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че са налице основания за нейното изменение в
гражданско - осъдителната й част.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по делото като същата по категоричен начин
се установява от събрания доказателствен материал - гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав приема за
установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият Г.А.З. е роден на *** г. в с. Кремиковци,
с ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес:***.
Към 2011 г., пострадалата С.Н. живеела в къща, в
дворно място в кв. „Кремиковци“, заедно със съпруга си и нейната племенница - св.
П.П.. Подсъдимият (с прякор К.) обитавал
съседен двор като двата двора били с обща ограда. Подсъдимият и пострадалата
били във влошени отношения. В основата на конфликта било обстоятелството, че
семейството на пострадалата отглеждало животни.
На 15.08.2011 г., пострадалата Н. и св. П.П. се
намирали на около 15,20 м. от дома им, до река в близост до двата имота, където
беряли джанки. Около 16.00 ч., св. П.П. забелязала подсъдимия да спира с кола
пред дома му, за което предупредила пострадалата. Подсъдимият слезнал от лекия
автомобил и се насочил към тях, като приближавайки ритнал кофите със събрани
джанки и започнал да ги обижда с думите „Да **вашата мама циганска, чернилки!
Влезнахте на белите у имота“. Пострадалата се изплашила и казала на св. П.П. да
отиде до тях да донесе телефон, за да се обадят на полицията. Последната отишла
до къщата, където в този момент се намирала св. Т.П., която била дошла до дома
на пострадалата, за да вади картофи. Св. П.П. взела мобилен телефон и се
затичала към реката. Пострадалата Н. позвънила на сина си - св. Ц.П., който чувайки
гласа на подсъдимия и изречените обидни думи казал да се обадят на полицията. Подсъдимият
издърпал телефона от ръцете на пострадалата и започнал да я удря с ръце и с
крака по главата и тялото, като я съборил на земята. Пострадалата успяла да се
изправи, като в този момент подсъдимият взел намираща се на земята дървена
тояга, с която пострадалата и св. П.П. брулели джанката, и започнал да я удря
по главата и тялото, в резултат на което пострадалата Н. паднала на земята. Св.
П.П. изтичала до къщата и взела чаша с вода, като св. Т.П. тръгнала след нея. Подсъдимият
се отдалечил от реката като бил видян в гръб от св. Т.П.. Св. Т. и П.П.се
притекли на помощ на пострадалата, която лежала на земята, напръскали я с вода
и тя се свестила.
На място пристигнал полицейски екип, в състава на
който били св. П.П.и В.П.. На улицата пред къщата на пострадалата установили последната,
която им разказала за случилото се и отказала медицинска помощ. Впоследствие пристигнал
и св. Ц.П..
Назначената за нуждите на
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза установява, че на пострадалата
са причинени следните травматични увреждания: подкожен хематом на ограничена
площ в лява тилна област на главата; кръвонасядания на ограничена площ по
предната повърхност на долната трета на дясна мишница; по задно - вътрешната
повърхност на лява предмишница средна към долна трета; на гърба в дясно; по
вътрешната повърхност на дясно коляно; по вътрешната повърхност на ляво коляно;
по предно - вътрешната повърхност на долна трета на дясно бедро и по вътрешната
повърхност на долната трета на ляво бедро; линейни драскотини по задната
повърхност на ляво рамо и по вътрешния глезен на десния крак, които в
съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице дава заключение, че след преглед от специалист, на пострадалата
е поставена диагноза „мозъчно сътресение“, като ако се кредитират показанията
на св. Т.П., може да се направи извод, че мозъчното сътресение е било
придружено с изпадане в пълно безсъзнание, т.е. е причинило на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Еспертизата установява
също, че след инцидента при пострадалата е регистрирано персистиране с месеци
на дискоординационен синдром и посттравматична церебрастения, като с КТ
изследване на главата при нея е доказан малък хроничен хематом под твърдата
мозъчна обвивка, като е посочено, че продължително персистиращите последици от
черепно - мозъчната травма са обусловили постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Според изготвената в досъдебното
производство тройна съдебно -медицинска експертиза установените при
пострадалата наранявания са разположени по тялото извън областта на лицето,
като могат да останат незабелязани предвид малките им размери, като следва да се
има предвид, че за развитието на кръвонасяданията е възможно да измине време
преди да станат видими върху повърхността на тялото.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство тройна съдебно - медицинска експертиза установява, че
на пострадалата са причинени следните травматични увреждания: подкожен хематом
на ограничена площ в лява тилна област на главата; кръвонасядания на ограничена
площ по предната повърхност на долната трета на дясна мишница; по задно - вътрешната
повърхност на лява предмишница средна към долна трета; на гърба в дясно; по
вътрешната повърхност на дясно коляно; по вътрешната повърхност на ляво коляно;
по предно - вътрешната повърхност на долна трета на дясно бедро и по вътрешната
повърхност на долната трета на ляво бедро; линейни драскотини по задната
повърхност на ляво рамо и по вътрешния глезен на десния крак, които мекотъканни
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещите лица дават заключение, че в последващ период при проведено КТ изследване
е установен малък хроничен субдорален хематом в ляво тилно като въз основа на
клиничната картина е поставена диагноза „Състояние след мозъчно сътресение.
Посттравматична церебрастения. КТ данни за хроничен субдурален хематом“ като
черепно - мозъчната травма е причинила на пострадалата разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а посттравматичната церебастения -
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещите лица са
налице медицински основания да се приеме, че е налице причинно - следствена
връзка между процесния инцидент и установените травматични увреждания, както и
че развитието на хроничния субдурален хематом, обективиран с КТ изследване 3
месеца след инцидента напълно корелира с еволюцията на подкожния хематом,
установен при пострадалата.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство съдебно - психиатрична и психологична експертиза
установява, че при св. П.П. е налице лека умствена изостаналост, като при
последната има съхранени памет и възприятно - представни възможности, както и
относително информативен изказ, поради което може да участва в наказателното
производство като свидетел и да дава адекватни показания.
В първоинстанционното производство е изготвена съдебно
- медицинска експертиза, която да отговори на въпросите получила ли е
пострадалата мозъчно сътресение, в каква степен и довело ли е до опасност за
живота й; представлява ли подкожният хематом опасност за живота на пострадалата
и кое от установените увреждания е довело до посттравматичната церебрастения. Вещите лица дават
заключение, че при извършения от специалист преглед един ден след инцидента не
са отразени оплаквания сочещи към увреждане функцията на ЦНС, както и че
липсата на диагноза „мозъчно сътресение“ в документацията на УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД - гр. София дава основание да се подложи под
съмнение тази диагноза, както и че дори и да е било налице мозъчно сътресение
не са налице категорични данни същото да е протекло със загуба на съзнание и да
е довело до опасност за живота, а подкожният хематом, констатиран в тилната
област на главата на пострадалата сам по себе си не причинява опасност за
живота. По третия въпрос вещите лица дават заключение, че посттравматичната
церебрастения представлява късно усложнение на черепно - мозъчна травма, като в
конкретния случай оплаквания от субективен характер са приети като
посттравматична церебрастения от лекарската комисия, но не и от ТЕЛК, като след
решението на ТЕЛК диагнозата не се среща в медицинската документация.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства: показанията на
свидетелите С.Н. (включително и приобщените от д.п.), Ц.П. (включително и
приобщените от д.п.), Т.П. (включително и приобщените от д.п.), Т.Г. (включително и
приобщените от д.п.), С.Н.(включително и приобщените от д.п.), П.П.(включително и
приобщените от д.п.), В.П. (включително и приобщените от д.п.), К.А.(включително и
приобщените от д.п.), П.П. (включително и приобщените от д.п.), съдебно - медицинска експертиза (находяща се на л. 40-45 от д.п.), съдебно - психиатрична и психологична експертиза (находяща се на л. 161-164 от д.п.), съдебно - медицинска експертиза (находяща се на л. 253-264 от д.п.), съдебно - медицинска експертиза (находяща се на л. 296-309 от д.п.), съдебно - медицинска експертиза (находяща се на л. 209-223 от първоинстанционното
производство), както и
от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: съдебно-медицинско
удостоверение и допълнение към него № V-261/2011
г., протокол за доброволно предаване, заповед № 24/22.04.2010 г., изследване №
1549/14.11.2011 г., лична амбулаторна карта, изследване ЕЕГ от 30.01.2012 г.,
експертно решение № 0517/27.02.2012 г., експертно решение № 1419/18.05.2012 г.,
етапна епикриза за период от 05-15.06.2012 г., амбулаторна книга на спешен
неврохирургичен кабинет, амбулаторна книга на спешен травматологичен кабинет,
експертно решение № 2089/18.09.2012 г., изследване ЕЕГ от 17.09.2015 г., етапна
епикриза от 17-27.09.2015 г., протокол на медицинска комисия, амбулаторни листа
с № 005209, 000614, 000896, медицинско направление от 04.07.2012 г., 05.07.2012
г. и 05.08.2012 г., протокол на медицинска комисия от 13.08.2012 г., 03.02.2012
г., 06.04.2012 г., 11.06.2012 г., амбулаторни листа от 05.07.2012 г. и
15.12.2012 г., амбулаторен лист № 1090 от 16.08.2011 г. от д-р П. - спешен
неврохирургичен кабинет на УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД - гр. София и справка
за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Фактическите констатации относно авторството, времето,
мястото и механизма на деянието се извеждат по несъмнен начин от показанията на
пострадалата С.Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата, като извърши преценката им особено внимателно,
съобразявайки обстоятелството, че освен свидетел, тя има процесуалното качество на страна в процеса и като
такава е заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка съдът
отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелката дава подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска достоверност и убедителност. Същата е категорична, че подсъдимият на инкриминираното
място и време е дошъл при реката, където пострадалата е беряла джанки заедно
със св. П.П., като подсъдимият е започнал да я обижда, а след това й нанесъл
побой, първоначално чрез удари с юмруци по главата и тялото, а впоследствие и
чрез дървена тояга в областта на главата и тялото, в резултат на което е
паднала на земята.
Показанията на пострадалата се потвърждават и от
показанията на св. Ц.П., който не е очевидец на деянието, но е чул гласа на
подсъдимия, когато пострадалата му се е обадила за помощ. Въпреки, че свидетелят е син на последната, съдът не
констатира тенденциозно и некоректно изложение на възприетите от него факти и обстоятелства. В показанията му се съдържат данни за агресивното поведение и обидни
думи от подсъдимия насочени към пострадалата.
Съдът се доверява и на показанията на свидетелите П.П.и
В.П., за които не може да се приеме каквато и да е предубеденост с оглед
липсата на основания за това. Същите са пристигнали на мястото непосредствено
след инцидента, като показанията им подкрепят заявеното от пострадалата.
Свидетелите са провели разговор с пострадалата, която се е намирала на улицата
пред дома си и им е обяснила, че е бита от нейн съсед, а именно подсъдимия. Свидетелите
не са забелязали наранявания по нея като това е обяснимо предвид изготвената
съдебно - медицинска експертиза, според която установените при пострадалата наранявания са
разположени по тялото извън областта на лицето, като могат да останат
незабелязани предвид малките им размери, като следва да се има предвид, че за
развитието на кръвонасяданията е възможно да измине време преди да станат
видими върху повърхността на тялото. Същевременно
в показанията им се съдържат данни, че пострадалата не е пожелала спешна медицинска
помощ.
В показанията на св. Т.П., дадени в досъдебното
производство и пред първоинстанционния съд, съдът констатира съществени
противоречия относно обстоятелството видяла ли е подсъдимият да нанася побой на
пострадалата. В хода на досъдебното производство св. Т.П. е заявила, че се е
намирала в дома на пострадалата, когато е видяла св. П.П. да излиза от къщата с
чаша вода, поради което е тръгнала след нея. Също така св. Т.П. е заявила, че
когато е излезнала от къщата е видяла подсъдимият да удря пострадалата с
дървена тояга. В разпита си пред съда в първоинстанционното производство
свидетелката заявява, че когато е излезнала от къщата, пострадалата е лежала на
земята, като е видяла подсъдимият да се отдалечава от мястото, а за удара с
дървена тояга е разбрала от св. П.П.. При преценката за достоверност на
показанията на св. Т.П., съдът намира, че следва да кредитира показанията й
дадени пред първоинстанционния съд, като приема, че същата не е очевидец на
деянието, но е видяла подсъдимия да се отдалечава от мястото. В този смисъл показанията
й, че подсъдимият е бил на инкриминираното място подкрепят изложеното от
пострадалата.
Показанията на св. П.П. са от изключително значение за
разкриване на обективната истина, доколкото се твърди същата да е очевидец на
деянието, поради което съдът ги изследва с особено внимание. На първо място
съдът счита, че няма пречка да се позове на показанията й, тъй като по делото е
изготвена съдебно - психиатрична и психологична експертиза, от която се
установява, че при св. П. е налице свидетелска годност. В показанията на
свидетелката, дадени в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд,
също се констатират съществени противоречия. Докато в досъдебното производство
свидетелката е заявила, че не се е намирала на мястото на инцидента и не е
видяла подсъдимият да нанася удари на пострадалата, в разпита си пред
първоинстанционния съд е посочила, че докато е беряла джанки с пострадалата,
подсъдимият е слезнал от кола, насочил се е към тях и с дървена тояга е ударил
пострадалата. Пред първоинстанционния съд св. П. не поддържа показанията,
дадени в досъдебното производство, като твърди, че са лъжа. Настоящият състав счита,
че следва да кредитира показанията на св. П., дадени пред първоинстанционния
съд, като намира, че същите са в синхрон с останалите гласни доказателствени
средства и подкрепят заявеното от пострадалата обстоятелството, че й е нанесен
побой от подсъдимия.
В свидетелските показания на пострадалата и св. Т.П. и
П.П. се съдържат твърдения за това, че пострадалата е изгубила съзнание вследствие
на удара с тояга. Пострадалата твърди, че след като е паднала на земята е
изгубила съзнание и когато „се е освестила“ св. П.П. и Т.П. са били при нея. Св.
Т.П. твърди, че като е отишла при реката пострадалата не е била в съзнание като
същата се е събудила, когато св. П.П. я заляла с вода. Св. П.П. твърди, че
пострадалата паднала на земята и дълго време била „без говор и картина“. Съдът
намира, че от изложеното от свидетелите не може да се направи категоричен
извод, че пострадалата е загубила съзнание. Напротив, по делото липсват данни
на място да е пристигнал екип на спешна медицинска помощ; налице са показанията
на св. П.П.и В.П., които заявяват, че когато са пристигнали на място пострадалата
е била в добро състояние на улицата. Същевременно от изготвените съдебно -
медицински експертизи се установява, че данни за изпадане в безсъзнателно
състояние могат да се съберат чрез свидетелски показания, които описват
състоянието на пострадалото лице като „липса на волеви движения; състояние,
което се оприличава като мъртъв човек; не се долавя дишане; удряне, заливане с
вода, а пострадалият не реагира“, за каквото състояние не се съдържат данни в
събраните по делото гласни доказателствени средства.
Не водят до противоречие и опровергаване на
фактическата обстановка, и гласните доказателствени средства събрани чрез
разпита на свидетелите Т.Г., С.Н.и К.А.. Последните твърдят, че на
инкриминираната дата са били с подсъдимия в Кремиковския манастир, където е имало курбан,
като по пътя натам са видели пострадалата, на която подсъдимият е направил
забележка да не бере джанки. В показанията им се съдържа противоречие относно обстоятелството
по кое време и кои от тях са си тръгнали от манастира. Същевременно никой от
свидетелите не твърди да е бил с подсъдимия през целия ден, поради което при
преценката за достоверност на показанията им, съдът дава вяра на
обстоятелството, че на инкриминирания ден са били с подсъдимия като споделя
извода на първоинстанционния съд, че същите не са очевидци на инкриминираното деяние.
На съдебно - медицинските експертизи и съдебно - психиатрично
и психологичната експертиза съдът даде вяра, като прецени, че са обективно и
компетентно изготвени и имат отношение към предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират със събраните
доказателства и са относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка заключението
на районния съд, че деянието на подсъдимия Г.А.З. е несъставомерно от обективна
страна е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
Въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния
съд, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият на 15.08.2011 г., около 16:00 ч., в гр. София, кв. „Кремиковци“, е
нанесъл удар с дървена тояга в областта на главата (тила) на С.Ц.Н.. Същевременно
от събрания по делото доказателствен материал не се установява от деянието на
подсъдимия на пострадалата Н. да са причинени инкриминираните телесни
увреждания с характер на средна телесна повреда.
За да достигне до този извод настоящият състав
съобрази изготвените по делото експертизи, които имат решаващо значение, и
отчитайки разпитите на вещите лица пред първоинстанционния съд, намери, че по
същество експертизите не влизат в противоречие.
Всички експертизи са категорични, че при пострадалата
е установен подкожен хематом, който се дължи на удар с или върху твърд тъп
предмет като увреждането може да бъде получено по време и начин съобщени от нея.
Последният е инкриминиран с обвинителния акт, но както правилно е посочил
районният съд, позовавайки се на съдебно - медицинските експертизи, подкожният
хематом представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Престъплението е от частен характер и се преследва
по тъжба на пострадалия.
По отношение на обстоятелството причинена ли е на
пострадалата черепно - мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение,
която й е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, съдът
намира следното:
Първоначално назначената в досъдебното производство
експертиза дава заключение, че пострадалата Н. е претърпяла мозъчно сътресение
придружено с изпадане в пълно безсъзнание. За да достигне до този извод вещото
лице се е позовало изключително и само на свидетелските показания на св. Т.П.,
поради което съдът споделя извода на районния съд, че заключението в тази част не
почива на категорични данни и не следва да бъде взето предвид.
Изготвената впоследствие тройна съдебно - медицинска
експертиза приема, че при пострадалата е налице черепно - мозъчна травма. Същевременно
в разпита си пред съда вещите лица изясняват, че мозъчното сътресение
представлява опасност за живота при сигурни данни за изпадане в безсъзнателно
състояние, което води до риск за живота като в конкретния случай няма такива
данни - нито от свидетелските показания, нито от наблюдение на медицински екип,
поради което приемат, че мозъчното сътресение следва да бъде отнесено към временно
разстройство на здравето неопасно за живота. В разпита си вещите лица излагат,
че черепно - мозъчните травми се делят
на няколко вида, един от които е субдуралният хематом установен при
пострадалата, който представлява разстройство на здравето временно опасно за
живота, но е различен от инкриминирания
с обвинителния акт подкожен хематом.
Изготвената в съдебното производство съдебно -
медицинска експертиза приема, че на база представените по делото медицински
документи и свидетелски показания не може еднозначно да се приеме, че
пострадалата е загубила съзнание, в резултат на черепно - мозъчна травма с
комоционна кома, която да обуслови опасност за живота й. За да достигнат до
този извод вещите лица са съобразили обстоятелствата, че при извършения преглед
един ден след инцидента не са отразени оплаквания насочени към увреждане на
функцията на ЦНС, не са отразени промени в неврологичния статус на база, на
които да се направи извод за травма на ЦНС. Вещите лица посочват, че липсата на
диагноза „мозъчно сътресение“ в медицинската документация от УМБАЛ „Царица
Йоана-ИСУЛ“ ЕАД - гр. София дава основание да се постави под съмнение
диагнозата „мозъчно сътресение“, цитирана в документ Допълнение към СМУ от
16.08.2011 г., Посочват, че дори да е било налице мозъчно сътресение липсват
категорични данни същото да е протекло със загуба на съзнание и да е довело до
опасност за живота. В разпита си пред съда излагат, че за да се приеме диагнозата
„мозъчно сътресение“ следва да има освен оплаквания и отклонения в
неврологичния статус, каквито има едва в края на м. 08.2011 г. Поддържат, че за
този си извод са съобразили обстоятелството, че при преглед от съдебен лекар
пострадалата не е съобщила за такава неврологична симптоматика; че след травмата
не са назначени допълнителни изследвания или да е препоръчана хоспитализация; че
въпреки диагнозата „мозъчно сътресение“ на пострадалата не е назначено лечение.
Мотивират се също, че мозъчното сътресение създава опасност за живота, когато
има пълна загуба на съзнание, което неминуемо води до търсене на спешна
медицинска помощ. Всички тези съображения, изложени от вещите лица, мотивират
настоящия състав да приеме, също както и първоинстанционният съд, че по делото
няма категорични данни (нито медицински документи, нито свидетелски
показания) пострадалата да е претърпяла черепно - мозъчна травма, изразяваща се в
мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание.
Не се установява при пострадалата
и третото инкриминирано увреждане - посттравматична церебрастения, доколкото както
правилно е посочил първоинстанционният съд последната следва да бъде обвързана
с конкретна травма. Две от експертизите приемат, че при пострадалата е
установена постравматична церебрастрения като обвързват това с диагнозата „мозъчно
сътресение“ като често усложнение на черепно - мозъчните травми. Настоящият състав се
съгласява с извода на районния съд, че за такава травма не са налице
категорични данни, поради което следва да се кредитира заключението на съдебно -
медицинската експертиза, според която в конкретния случай оплаквания от
субективен характер са приети като посттравматична церебрастения от лекарска
комисия, но не и от ТЕЛК.
В заключение при съпоставка и
прецизен анализ на изготвените по делото съдебно - медицински експертизи, съдът
намира, че не се установява по безспорен начин, вследствие на нанесения от
подсъдимия удар с дървена тояга, на пострадалата да са причинени инкриминираните
увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Установено е, че на пострадалата е причинен подкожен хематом в областта на тила
на главата в ляво, но последният няма характер на средна телесна повреда. Приетите
експертизи не са противоречиви, напротив от разпитите на вещите лица пред
първоинстанционния съд, които са неразделна част от експертизите, се
установява, че вещите лица единодушно приемат, че при пострадалата е установен
единствено подкожен хематом, като няма сигурни данни, че същата е претърпяла
черепно - мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение, и впоследствие
посттравматична церебрастения. Неоснователно е и възражението на частния обвинител,
че за да оправдае подсъдимия първоинстанционният съд е кредитирал избирателно
съдебно - медицинската експертиза изготвена в съдебната фаза. Първоинстанционният
съд е изложил подробни аргументи защо кредитира тази експертиза като, както
вече беше посочено, според настоящия състав експертизата не влиза в
противоречие с другите експертизи по делото. Неоснователен е и доводът, че
експертизата игнорира официален документ с поставена диагноза. На първо място в
приетия от въззивния съд документ - амбулаторен
лист № 1090 от 16.08.2011 г. от д-р П. - спешен неврохирургичен кабинет е посочено като диагноза „Контузия
на главата в тилна област. Мозъчно сътресение“, но липсва посочване, че
последното е придружено със загуба на съзнание. Прави впечатление, че в документа,
поле „терапия“, е отбелязано лечебно хранителен режим, както и че не е
отбелязана нужда от хоспитализация. На второ място следва да се отбележи, че в
изготвената съдебно - медицинска експертиза е посочено, че дори и да е
поставена такава диагноза, на база всички приложени документи не са налице
категорични данни мозъчното сътресение да е протекло със загуба на съзнание и
да е довело до опасност за живота.
По
гражданския иск:
Присъдата е
законосъобразна в гражданско - осъдителната й част относно основанието за ангажиране
на деликтна отговорност, като частично основателно е оплакването на частния
обвинител и гражданския ищец относно занижения размер на присъденото
обезщетение.
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода на първата инстанция, че са налице
предпоставките за реализиране на гражданската отговорност на подсъдимия, с
правно основание чл. 45 ЗЗД. Налице са
всички елементи от фактическия състав: виновно противоправно деяние (удар с тояга в главата на пострадалата), настъпили вредни последици (подкожен хематом в тилната област на главата) и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка
между деянието и причинените вреди. Претърпените от гражданския ищец
неимуществени вреди съгласно правилото на чл. 45 ЗЗД и справедливостта,
подсъдимият следва да репарира. Отговорът на въпроса за основателността на
гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на
деянието. Относно последното бяха изложени съображения по - горе.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., на
Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно
съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД следните
обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б)
претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически
изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който
ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и
др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на
последно място социално-икономическите условия в страната. Причиняването на
неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално - психологически преживявания, подлежат
на пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
С оглед посочените правила за определяне на справедливия
размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и след съвкупен анализ
на установените по делото обстоятелства относно претърпените такива от
пострадалата Н., настоящият съдебен състав намира, че районният съд неправилно е
определил размера на дължимото се на пострадалата обезщетение в размер на 500
лв., като не е съобразил конкретните обстоятелства: характера и начина на
извършване на увреждането (безпричинно
нанесени удари на пострадалата, един от които с дървена тояга), причинените физически страдания, възстановителния процес
и възрастта на пострадалата. С оглед на това въззивният съд приема, че
предявеният граждански иск е доказан до размер от 5 000 (пет хиляди) лв., до
който следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се изплати законната
лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.
С оглед на това въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна в оправдателната й част относно
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 НК и следва да бъде
потвърдена в тази част. Същата е правилна и с оглед основанието за уважаване на
гражданско - правната претенция, но следва да бъде изменена относно размера на
присъденото обезщетение, така, както е посочено по - горе. В тежест на
подсъдимия следва да бъде възложена държавна такса по увеличения размер на
уважения граждански иск.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва
да бъде изменена, в указаната по - горе част, а в останалата част - потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337, ал.
3, вр. чл. 334, т. 3 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 30.11.2018 г., постановена по НОХД №
2751/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 131 състав, в частта, с
която подсъдимият Г.А.З. (с установена по
делото самоличност) е осъден да заплати на С.Ц.Н.,
ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лв.,
представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, като УВЕЛИЧАВА размера на уважената част от
предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди, до сумата от 5 000 (пет хиляди) лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2011 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.А.З. (с установена по
делото самоличност) да заплати по сметка на СГС държавна такса съразмерно
увеличената част на присъденото обезщетение по гражданския иск в размер на 200 (двеста) лв.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.