ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 148828.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20205300501992 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.419 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Ж. Г. Х. , чрез пълномощника по
делото адв.Г. Н., против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по
чл.418 ГПК, инкорпопирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16893 от 2019 г. по
описа на ПРС, IV - ти гр.с.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане. Възразява се доводи, че от представеното извлечение по чл.417, ал.2 от
ГПК не се установява ликвидност и изискуемост на заявените вземания, тъй като
според същото няма просрочени вноски по кредита. Намира се, че дори и да е налице
соченото от заявителя неизпълнение по чл.8.3 от анекс № 3 от 02.10.2018 г. към
договора за банков кредит за продажба или разпореждане с ипотекирания недвижим
имот, то въз основа на него е недопустимо да бъде постановено незабавно изпълнение,
за което се позовава на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ. Също така намира, че не е
налице неизпълнение на горепосоченото задължение по чл.8.3 от анекс № 3 от
02.10.2018 г. към договора за банков кредит, тъй като вписването на възбраната не е
действие на разпореждане и/или продажба от страна на длъжниците. Отделно от това
се сочи, че отговорността му като поръчител се ограничава до изплащането на
погасителните вноски. Искането към съда е за отмяна на обжалваното разпореждане и
за обезсилване на издадения изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя Ж. Г.
Х. .Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна по частната жалба - „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Н. Вапцаров” № 55,
1
Експо 2000, чрез пълномощника по делото юрисконсулт К., оспорва жалбата като
недопустима с довода, че липсва посочване на основание за порочността на
разпореждането. По същество оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа,
че подаденото заявление по чл.417 от ГПК отговаря на законовите изисквания, както и
че извлечението от счетоводните книги притежава изискуемото се съдържание. Излага
доводи за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков
кредит и анексите към него с неизпълнението на задължението по чл.5.12 от Договора
за банков кредит от 29.09.2006 г. от кредитополучателя и солидарните длъжници да не
прехвърлят собствеността, да не учредяват вещни права или да обременяват с други
тежести по какъвто и да е начин в полза на трети лица придобития с банков кредит
недвижим имот и заложените и ипотекирани недвижими имущества, обезпечаващи
вземането на банката. Твърди се за надлежното уведомяване на длъжниците и на
поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, към които препраща чл. 275, ал. 1 от ГПК. В тази насока
оплакването за нейната недопустимост е неоснователно предвид това, че липсата на
указания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт не е сред
посочените в чл. 262, ал. 1 ГПК основания за нередовност на жалбата. Нещо повече,
при обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от ГПК въззивната инстанция действа
в условията на пълен въззив, съгласно чл. 278, ал.2 от ГПК, и следва да се произнесе по
въпросите на допустимостта и основателността дори и при липса на изложени в
частната жалба доводи във връзка с тях. При тези обстоятелства подадената частна
жалба е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2
от ГПК- извлечение от счетоводни книги, подадено от „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт К., против П. Б.Х. -
кредитополучател, Г. З. Х. -солидарен длъжник и Ж. Г. Х. - поръчител, за вземания на
банката, произтичащи от Договор за банков кредит от 29.09.2006 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 06.10.2006 г., Анекс № 2 от 15.05.2008 г. и Анекс № 3 от
02.10.2018 г. към договора, както и Договор за поръчителство от 02.10.2019 г., сключен
с Ж. Г. Х. за обезпечаване на задължението.
Вземанията по договора за банков кредит и анексите към него се претендират на
основание предсрочна изискуемост, настъпила с достигането на писмо до
кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съгласно
2
чл.9.2. от Анекс № 3 от 02.10.2018 г. към договора, във вр. с чл.9.3. от Договора за
банков кредит от 29.09.2006 г., поради настъпил случай на неизпълнение на основание
чл.8.3 от Анекс № 3 от 02.10.2018 г. към договора, във вр. с чл.8.3 от Договора за
банков кредит от 29.09.2006 г., а именно - продажба или разпореждане на каквато и да
е реална или идеална част от недвижимия имот, описан в чл.7.1 от Договора,
аналогично - насочване на изпълнението върху процесния имот, което се счита за
осъществено с налагането на възбрана и насочването на изпълнението върху
ипотекирания недвижим имот по изп.д.№ 491/2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев
с рег.№ 825, съгласно получено от банката съобщение с вх.№ 78617/15.10.2019 г. от
ЧСИ. Посочва се, че солидарния длъжник и поръчителят са уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора и
анексите към него се сочи за настъпила на 03.10.2019 г.
Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, ведно с Договор за
банков кредит от 29.09.2006 г., Анекс № 1 от 06.10.2006 г., Анекс № 2 от 15.05.2008 г.
и Анекс № 3 от 02.10.2018 г. към договора, Договор за поръчителство от 02.10.2019 г.,
Нареждане за усвояване на сумата; писма - покани за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, ал.2 от ГПК, допълнена с
разпореждане № 103 958 от 31.10.2019 г. с добавяне на Ж. Г. Х. като поръчител, при
което е съставена нова Заповед от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 16893 от 2019 г. по описа
на ПРС, IV - ти гр.с., с която е разпоредено длъжниците П. Б. Х. -кредитополучател,
Г. З. Х. -солидарен длъжник и Ж. Г. Х. - поръчител да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 103 576.59 евро,
представляващи предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 03.10.2019г., в
размер на 103576.59 евро; 150.18 евро - изискуема редовна лихва начислена за
периода от 15.09.2019г. до 02.10.2019г. включително;442.24 евро изискуема
наказателна лихва начислена за периода от 03.10.2019г. до 14.10.2019г. включително,
представляваща изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница,
начислена за периода от 03.10.2019г. до 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото
за държавна такса в размер на 4074,74 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Съгласно чл. 418, ал. 2 във вр. с чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист се издава, ако представеният документ е измежду посочените в
чл. 417 от ГПК или в специалните закони, които препращат към чл. 417 от ГПК, както
и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това
производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е
строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона
като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от
3
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу
длъжника.
Настоящият съдебен състав намира, че представеното изпълнително основание –
извлечение от счетоводните книги на банката, не удостоверява подлежащо на
удовлетворяване по реда на чл. 418 от ГПК изпълняемо право. Разпоредбата на чл. 417,
т. 2 от ГПК предоставя облекчена процедура за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за вземане, основаващо се на документ или извлечение от
счетоводните книги на заявителя, за което е признато правото на заявителя да поиска
издаването им по реда на чл.418 ГПК.
Представеното извлечение от сметка не е редовно от формална страна. Същото
не удостоверява вземане, за което е нормативно предвидено издаването на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. По смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закон
за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК за кредит, когато същият или отделни вноски от
него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита. С оглед на това е и нормативно предвиденото изискване за
съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката за посочване на
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума, общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума, включваща главница
и непогасена договорна лихва, както и размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
От тази законодателна уредба се прави общия извод, че облекчената процедура
на чл.418 от ГПК не намира приложение по отношение на всяко обявено за предсрочно
изискуемо вземане от банката, а само за това вземане, чиято предсрочна изискуемост е
обявена поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Конкретно по
делото вземането се претендира въз основа на обявена от банката предсрочна
изискуемост, поради неизпълнение на задължение относно продажба или
разпореждане на каквато и да е реална или идеална част от недвижимия имот, върху
който банката има учредено обезпечение, което задължение е регламентирано в чл.8.3
от Анекс № 3 от 02.10.2018 г. към договора за банков кредит. Тоест вземането не се
претендира поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем поради
неплащането в срок на една или повече вноски по кредита, в която хипотеза според
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ банката може да поиска издаването на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК въз основа на извлечение на
счетоводните си книги. В случая за претенцията на банката не е предвидена
облекчената процедура по чл.418 ГПК, а същата подлежи на разглеждане в спорно
исково производство, в което да бъдат установени материалноправните предпоставки
за предсрочна изискуемост на вземането. Следователно се налага изводът, че не са
налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
4
и изпълнителен лист в случая срещу жалбоподателя, което прави и ненужно
обсъждането на останалите оплаквания в жалбата.
По изложеното, съдът намира, че постановяването на предварително
изпълнение е неправилно и незаконосъобразно. Подадената жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, основателно е искане на жалбоподателя за
присъждането на разноските по делото, от които: 15 лева - ДТ за производството и 600
лева - адвокатско възнаграждение, заплащането на което се удостоверява от
представения договор за правна защита и съдействие.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане постановено по ч. гр. д. № 16893 от 2019 г. по описа
на ПРС, IV - ти гр.с., с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 16893 от 2019 г. по описа на ПРС, IV - ти гр.с. и издаване на
изпълнителен лист върху нея против длъжника Ж. Г. Х.
, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист, отправено в заявление вх.№ 66936 от 17.10.2019 г. от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Н. Вапцаров” № 55, Експо 2000, чрез пълномощника
юрисконсулт К., против длъжника Ж. Г. Х. .
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 9853 от 04.11.2019 г., издаден въз основа
на Заповед за изпълнение № 9588/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК по ч. гр. д. № 16893 от 2019 г. по описа на
ПРС, IV - ти гр.с, в полза на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, Ж. Г.
Х. с .
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Н. Вапцаров” № 55, Експо 2000, да заплати на
Ж. Г. Х. сумата в размер на 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/ - разноски за
настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6