Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Светлана Влахова, като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4818 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
С решение №275034 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 82191/2017
г. на Софийски районен съд, 59 състав,
е отхвърлен предявеният от С.В.К., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК против „Ч.Е.Б.“ АД за сумата в размер на 3
283, 32 лева, начислена служебно по "констативен протокол от метрологична
експертиза" № 1517 от 23.10.2017 г. по партида № 300112832374 за периода
03.06.2017 г. - 31.08.2017 г., включително за недоставена и непотребена
електроенергия на адрес: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „********В тежест
на ищеца СРС възложил разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство С.В.К.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че ищецът оспорил да
е налице облигационно правоотношение между страните по делото, а СРС приел това
обстоятелство за безспорно по делото. Доказателства, от които да се направи
извод за наличието на договорна връзка между страните липсвали.
Освен това от заключенията на СТЕ, приети в хода на съдебното дирене пред
СРС се установявало, че СТИ мери в класа си на точност, както и че не е
възможно да се достигне потребление в размер на начислените от корекция квч
електрическа енергия. Липсвали доказателства за неизмерено количество
електроенергия. Поддържа се на следващо място, че в общите условия не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. За търговеца не било налице
законово основание да извърши корекцията и да начисли сумата по процесната
фактура, като в подкрепа на този довод се развиват подробни съображения.
Жалбоподателят иска от съда да отмени решението и да уважи предявения иск, като
присъди на ищеца направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата „Ч.Е.Б.“ АД, оспорва доводите на въззивника с отговор, постъпил в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено с актуалната съдебна практика на Върховния касационен
съд по приложението на ПИКЕЕ. За да достигне до извод за наличие на договорна
връзка между страните, СРС взел предвид изявлението на ищеца, че от 2006 г. е
собственик и ползвател на сградата, в която се потребява електрическа енергия.
В случая се касаело до неправомерно въздействие във вътрешността на
електромера, чрез монтиране на допълнително съпротивление към един от изводите
на токовия преобразувател, а отчетената грешка била минус 97 %. Заявеното
искане е за потвърждаване на решението на СРС и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта - само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 3283,32 лева, като дължима по фактура № *********/06.11.2017
г., тъй като същата била начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. По същество същото е неправилно и следва да бъде
отменено, като съображенията на въззивния състав на съда за тези изводи са
следните:
От фактическа страна: Противно на соченото с
въззивната жалба, в хода на първоинстанционното производство между страните не
е било спорно, че ищецът е потребител (краен клиент) на електрическа енергия за
недвижим имот на адрес: в. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „********Видно е от
изявленията, направени в исковата молба, които въззивният съд цени по реда на
чл. 176 ГПК, че ищецът сам сочи и представя писмени доказателства, че е
собственик на имота, считано от 2006 г., както и че ползва същия след смъртта
на неговия дядо и титуляр на партидата. С оглед действащата нормативна уредба,
на която сам въззивникът се позовава в жалбата си, следва да се приеме, че
правилно с обжалваното съдебно решение е прието, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за
адреса на процесния електрозахранен имот.
Приети по делото са Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с
решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът, въз основа на издадени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена
енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за минал период. Според ал. 2 на чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява
потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ, всякакви документи, вкл.
съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще бъдат разменяни на
адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата,
освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат направени чрез средствата за
масова информация.
От приетия като писмено доказателство по делото констативен
протокол № 1018381/31.08.2017 г. и показанията на свидетелите В.Г.и Б.Т.се
установява, че на 31.08.2017 г. е извършена проверка на средството за търговско
измерване на процесния адрес - електромер с фабричен № ******. Проверката е
извършена от двама служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите. Потребителят не
е присъствал, посочено е, че е потърсен на обекта, където е открита жена, на
която разяснили процедурата по
извършване на проверката. Същата присъствала на проверката. Тъй като не била
собственик, отказала да разпише констативния протокол, който бил съставен. В
хода на проверката били констатирани липса на пломбата
на щита на ел.таблото, нарушена била пломбата на капачката на клемния блок,
установили се нарушения по холограмния стикер и пломбите на големия капак на
електромера. СТИ било демонтирано, поставено в безшевен чувал и изпратено в БИМ
за извършване на метрологична експертиза.
По делото е представен констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 151/23.10.2017 г., съставен
от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, БИМ, съгласно който е
констатирано следното: знак за метрологична проверка /пломба/ - унищожен, със
следи от повторно пломбиране, фирмен знак /пломба/ - унищожен със следи от
повторно пломбиране, допълнителни стикери – нарушени, разлепени. Експертите са
заключили, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на
електромера, като към един от изводите на вторичната стена на токовия
преобразувател е присъединено допълнително съпротивление. По този начин е
постигнато отклонение от преминаващата през електромера електрическа енергия,
като отчетената грешка е в размер на минус 97 %.
Приети по делото като писмени доказателства са
предложение за корекция на сметка и писма, едно от които, получено от абоната,
както и фактура № **********/06.11.2017 г., по която се претендира начислената
от ответника сума в размер на 3283,32 лв. с вкл. ДДС.
От приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ се установява, че е налице промяна в схемата на свързване
съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, като монтираното допълнително съпротивление се
установява в лабораторни условия, като не се касае за производствен дефект.
Такава промяна в схемата на свързване според заключението може да се постигне
само чрез външно целенасочено въздействие в защитената вътрешност на електромера.
За да се достигне до вътрешността на електромера са били нарушени всички
метрологични знаци и пломби по СТИ. Допълнително монтираното съпротивление води
до неточно измерване на потребената електроенергия. Преизчислението съгласно
фактурата е извършено на база действащите за периода цени на електрическата
енергия, утвърдени от КЕВР. Не се установяват данни за проверки на изправността
на СТИ в период от 90 дни преди проверката.
От правна страна: По изложените по-горе съображения,
въззивният състав на съда приема, че в хода на първоинстанционното производство
между страните не е било спорно, че съществува валидно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи
се, че при извършена на 31.08.2017 г. проверка от служители на "ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са констатирани липса на пломбата на щита на
ел.таблото, нарушена била пломбата на капачката на клемния блок, установили се
нарушения по холограмния стикер и пломбите на големия капак на електромера. СТИ
било демонтирано, поставено в безшевен чувал и изпратено в БИМ за извършване на
метрологична експертиза. От изслушаното в хода на първоинстанционното
производство заключение на СТЕ се установи, че е била налице намеса във
вътрешността на електромера чрез промяна схемата на свързване, посредством
която не е отчитана цялата, преминаваща през СТИ електроенергия, доколкото е
било поставено допълнително съпротивление, което препятства правилното
измерване на количествата електрическа енергия.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от
изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
ПИКЕЕ (отм.); , предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или
непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на
недобросъвестно поведение на клиента в определен момент. Твърди се, че с
измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна
отговорност, основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване
или неизмерване, като с това се цели разпределение на риска от неточности в
отчитането на потреблението на електрическа енергия и баланс между
потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с
чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а
именно - правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното
съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.
98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени
изцяло - с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС,
5-членен състав, като през процесния период действащи са били чл. 48 – 51 вкл.,
уреждащи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., и с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48
– 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК,
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в
сила на съдебното решение, поради което ПИКЕЕ (отм.) са приложими в чл. 48 – 51
към процесната проверка, извършена на 24.04.2018 г., след приемането и преди отмяната
на ПИКЕЕ.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС
(обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., ІІ ТО,
решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ІІ ТО, решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по
т. д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018
г., ІІІ ГО на ВКС и др.) въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения
на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега
отменени), е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена електроенергия.
Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба,
за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо
наличието на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за
уведомяване на клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две
предпоставки е налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г., ІІ
ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., І ТО.
В случая по мнение на мнозинството от въззивния
състав не се установява наличието на първата предпоставка. Противно на
поддържаното от въззивника, в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на
клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв ред по мнение на мнозинството
от състава не представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ –
с клаузата на чл. 17, ал. 2 ОУ е установено само задължение на продавача за
уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки при неизмерване или
при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е регламентиран
редът за това. Такъв ред не представлява и посочването в чл. 49, ал. 2 ОУ на
адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между страните. След като
такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за
съответното им изменение, каквото не установява, а и не твърди да е направил. А
щом предвидената в закона процедура не е завършена, то и правото на ответника
да коригира сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно
за спора е дали в случая ищецът действително е бил уведомен за извършената
корекция.
След като ответникът не установява ищецът да му
дължи исковата сума, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Първоинстанционното решение следва
да се отмени, предвид липсата на съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, а с решението на въззивния съд искът с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК да бъде уважен.
По разноските:
При
този изход от спора решението на първия съд следва да се ревизира и в частта за
разноските, като се отмени в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата
от 500 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 331,35 лева –
за държавна такса и депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ. Не следва
да се възлага в тежест на ответника по спора претендираното като заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева за производството пред СРС.
Макар в представения в последното съдебно заседание пред този съд списък по чл.
80 ГПК тези разноски да са посочени от страната, доказателствата за
извършването им са представени едва след приключване на устните състезания,
като договорът за правна защита и съдействие е приложен към депозираната
писмена защита. Следователно до приключване на устните състезания по делото
доказателства за извършването на тези разноски не са били ангажирани от
страната, която иска присъждането им, с оглед което и претенцията в тази част
не следва да бъде уважена /в този см. възприетото с т. 11 на тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., ОСГТК, ВКС/.
За
въззивното производство разноски се следват само на въззивника. Установява се,
че е заплатена държавна такса в размер на 65,67 лева, с оглед което и тези
разноски следва да се присъдят в полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №275034 от 14.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 82191/2017 г. на Софийски районен съд, 59 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че С.В.К., ЕГН **********, не дължи на "Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, сумата 3283,32 лева,
представляваща начислена служебно по фактура № **********/06.11.2017 г. на
основание констативен протокол № 1018381/31.08.2017 г. стойност на електрическа
енергия за минал период /03.06.2017 г. – 31.08.2017 г./, за имот с адрес: с.
Равно поле, община Елин Пелин, ул. „********ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК********, да заплати на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 331,35 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 65,67 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на II-B въззивен състав, по въззивно гр. дело № 4818 на СГС за 2020г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите – невъзникнало. Това са причините при
произнасяне на решението и подписването му да остана на особено мнение, като в
подкрепа на същото излагам следните съображения:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но част от тях действащи през процесния период/, се установи
възможност за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция при
неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите.
Разпоредбите на чл. 43 – 44, чл. 47 –
чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице
непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141
от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120
от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение №
11 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 20 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2020 г., III г. о., ГК,
Решение № 8 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 28 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2376/2020 г., IV г. о., ГК и
мн.др. Съгласно застъпеното в посочените решения становище договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно
правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на
ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между
търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях
приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при
двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а
за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна
цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите –
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба,
вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна
сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго,
т. е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение. С оглед специфичния характер на
движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация
на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване
на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до
крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на
оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната
цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал
период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно
отчетеното количество на реално доставена електроенергия поражда парично
притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за
действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния
период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
Приема се още, че и преди измененията в
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 /обн. ДВ, бр. 54/2012 г. / и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да
преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период когато
действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.
Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно
нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно
е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата. При липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от
2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от
23.11.2018 г. / горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор
за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия
с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи /така Решение № 46 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2020 г., IV
г. о., ГК, Определение № 110 от 5.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 761/2020 г., II
т. о., ТК и др./.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено, доколкото в условията на състезателно
производство и при равенопоставеност на страните е възможно да се провери
коректното й прилагане от страна на търговеца.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
има своето основание и дали се дължи от ищеца, предвид липсата на спор в
производството, че страните са обвързани от договорно правоотношение през
периода.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/