№ 644
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т. 2 и т.
3, вр.с чл.225 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът *** е предявила искова молба против *** ***, в която се
твърди, че е работила при ответника на длъжност *** с място на работа ***
по Трудов договор *** и със Заповед *** е наложено наказание *** поради
неявяване на работа на 03.09.,16.09.,17.09.,20.09. и 23.09.2021г. В Заповедта
било записано, че работодателят дължи на ищцата неизползван платен
годишен отпуск в размер на 18 дни за 2021 година, а тя дължи на
работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата на основание чл.
221 ал.2 от КТ. Ищцата счита, че не е извършила *** нарушение по смисъла
на чл. 187 от КТ, поради което заповедта е незаконосъобразна, че Заповедта
страда от пороци - липса на описание на ***то нарушение и правната
квалификация, че работодателят не е извършил правилна преценка относно
тежестта на нарушението, не е отчетен факта, че ищцата няма други
нарушения, че Заповедта не е мотивирана съобразно обстоятелствата,
свързани с нарушението. Твърди, че заповедта е издадена в разрез с
изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ, няма посочено конкретизирано
1
нарушение, което да може да се подведе под която и да е от хипотезите на
нормата на чл. 187 от КТ, не е описано въз основа на какво - сигнал или
рапорт, е извършена проверка за установяване нарушение на трудовата
дисциплина. Твърди, че при прекратяване на правоотношението
работодателят не е спазил процедурата, и ищцата не е поканена да представи
медицински документи, относно заболявания, описани в Наредба 5, ако има
такива. Твърди, че през 2015 година й е било констатирано заболяване ***,
***, с придружаващи заболявания- *** ***, ***, ***. Твърди, че поради
заболяването *** е постъпвала на лечение за периода 10.01.2017 год. до
14.01.2017 г.; 19.11.2018 год. до 22.11.2018 год.; 15.12.2020 год. до 23.12.2020
год. Сочи, че за периода от 16.08.2021г. до 01.09.2021г. посещавала различни
лекари поради заболявания. Твърди, че на 30.08.2021г., понеделник, посетила
депото при ***, поискала да й бъде разрешен целия платен годишен отпуск
от 24 дни за 2021г., но тя й заявила, че ще й бъде разрешен отпуск само за 6
дни, считано от 07.09. до 15.09.2021 г. *** попълнила бланката от отпуск
/каквато била създадената практика в дружеството/, а ищцата се подписала,
без да й е известно обстоятелството дали работодателят е разрешил искания
от нея отпуск. На 01. и 02.09.2021г. ищцата е била на работа, но на
03.09.2021г. в ранните часове на деня се почувствала зле, вдигнала висока
температура, обадила по телефона на *** и ***, че не може да застъпи на
смяна, поради заболяване. Сочи, че състоянието й не позволявало да посети
личния си лекар, следващите дни - 04.09.; 05.09.и 06.09.2021г. - били почивни
/събота,неделя и понеделник/ и на 07.09.2021г. й бил издаден болничен лист
за периода от 07.09. до 15.09.2021г., който бил занесен от *** на ищцата на
***. Твърди, че в началото на месец октомври работодателят й превел сумата
от 606.96 лв. - обезщетение по чл. 224 от КТ, неизползван платен годишен
отпуск за 18 дни, вместо за 24 дни, каквито ищцата счита, че й се полагат.
След начислената сума работодателят й удържал същата, като депонирана
заплата. Заявява, че с подадения болничен лист се е прекъснало ползването на
разрешения й платения годишен отпуск, и той започва да тече след изтичане
на болничния лист от 16.09.2021г. до 24.09.2021г. Сочи, че на 23.09.2021г.
работодателят й поискал писмени обяснения за неявяването й на работа на
03.09.,16.09.,17.09, 20.09., 21.09. и 23.09.2021 г., които тя предала с *** в ***
на служителка - ***, и обяснила, че единствено на 03.09.2021г. не могла да се
яви на работа, поради заболяване, за което е уведомила, а за останалите дати е
2
била в отпуск по болест и разрешен платен годишен отпуск. Счита, че не е
нарушила трудовата дисциплина. Работодателят й изплатил трудово
възнаграждение за септември 2021г. в размер на 175.37лв., а месец октомври
тя била в отпуск поради заболяване. Заявява, че се ползва от закрила по чл.
333 ал.1 т.3 от КТ, но това обстоятелство не е съобразено от работодателя при
издаване на обжалваната заповед. Моли съда да признае за незаконно ***то,
да отмени Заповед ***, да я възстанови на заеманата преди ***то длъжност
***, на осн. чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, да осъди ответника да
й заплати обезщетение в размер на 3 900лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 27.10.2021г. до
възстановяването й на заеманата преди незаконното *** длъжност, но не
повече от 6 ТВ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира заплащане на
сумата от 700 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021г. Претендира разноски. В с.з. на 04.04.2022г. е допуснато изменение на
паричните претенции, като претенцията по чл. 225 ал. 1 от КТ се счита за
предявена за периода 27.10.2021г. - 27.04.2022г. за сумата от 4040.40лв., а
претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ – за сумата от 606.96лв.
Ответникът счита, че исковете са неоснователни. Твърди, че ищцата е
имала пуснат отпуск за периода от 07.09.2021г. до 14.09.2021г., представила е
болничен лист за периода от 07.09.2021г. до 15.09.2021г., с който е прекратен
пуснатия отпуск, като от 16.09.2021г. не се е явила на работа, твърдейки, че
има пуснат отпуск. Твърди, че неявяването на работа на ищцата е обхващало
периода 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., и на въпроси от
служители на дружеството защо не се явява на работа, ищцата твърдяла, че са
длъжни да и продължат отпуска, отказала е да подаде нова молба и да даде
писмени обяснения на рапортите от *** за неявяването й на работа. Твърди,
че поискания 6 дневен платен годишен отпуск за времето от 07.09.2021г. до
14.09.2021г., й е бил разрешен със *** а представения болничен лист е бил от
9 дни за времето от 07.09.2021г. до 15.09.2021г., който отпуск по болест
съвпадал с периода на разрешения редовен платен годишен отпуск. Сочи, че
съгл. чл. 175, ал.1 от КТ, когато през време на ползуването на платения
годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен
или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва
по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между
3
него и работодателя, но при него не е постъпвало искане от ищцата да бъде
прекъснато ползването на редовния платен годишен отпуск, разрешен със ***
нито пък след изтичане на отпуска по болест, е постигнато съгласие между
страните за допълнителното ползване на разрешения редовен платен годишен
отпуск. Поради това счита, че неявяването на ищцата на работа на датите,
посочени в заповедта за ***, представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за което ***
нарушение може да бъда наложено *** наказание – ***. Заявява, че до *** са
постъпили 3 рапорта – *** от *** - че на 03.09.2021г. ищцата не се е явила на
работа; *** от *** - за неявяване на работа на 16.09; 17.09 и 20.09.2021г. и ***
от *** - за неявяването на работа на датите 21.09.2021г. и 23.09.2021г.
Твърди, че ищцата е отказала да даде писмени обяснения за неявяването на
работа, а на 23.09.2021г., е депозирала писмено обяснение, в което е
посочено, че в понеделник 27.09.2021г. постъпва в болнично
заведение.Твърди, че с писмо от 23.09.2021г., получено от ищцата на
24.09.2021г., е предоставен три дневен срок, в който срок ищцата да се яви в
*** и да даде писмено обяснение за неявяването си на работа на 03.09; 16.09;
17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., но в срока не е постъпило писмено
обяснение, поради което заповедта за *** е издадена при спазване
изискванията на чл.193, ал.З от Кодекса на труда. По отношение на закрилата
по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, ответникът сочи, че в личното трудово досие на
ищцата са били налични данни, че лицето е трудоустроен работник - ***
Твърди, че с искане от 28.09.2021г. е поискано от *** да бъде изготвено
експертно медицинско мнение по предстоящо освобождаване от работа на
ищцата, и такова е дадено с *** общи заболявания към ***, в което е
посочено, че заболяването не попада в списъка на болестите, при които
работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1
от Кодекса на труда. Сочи, че с мотивирано писмо-искане от 25.10.2021
година при ***, е поискано на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ,
предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищцата, и
такова разрешение е дадено с писмо *** Твърди, че в изпълнение на
задължението по чл.333, ал.7 от КТ и чл.1, ал.2 от Наредба № 5 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ, на 26.10.2021г., преди връчване на *** е предоставил на
ищцата декларация за събиране на сведение за наличие на закрила по чл.333
4
от КТ, но тя е отказала да попълни и подпише декларацията, което е
удостоверено с подписи на двама ***. Счита, че с предоставянето на
декларация, в която са посочени всички хипотези на закрила по чл.333 от КТ,
работодателят е изпълнил задължението си да събере от работника
предварителна информация дали боледува от болести, посочени в чл.1 на
Наредба № 5, а неполучаването на такава информация и непредприемане на
последващи действия се дължи на обстоятелството, че ищцата не е
предоставила исканата информация. Сочи, че в исковата молба ищцата се
позовава на заболявания, които са диагностицирани в отдалечен период преди
***то, преди постъпването й на работа при ответника, и няма информация
към момента на ***то тя да боледува от тези заболявания. Сочи също, че по
времето, когато са постъпили трите рапорта, с ищцата са провеждани
разговори по телефон, като са и изисквани писмени обяснения за причините,
поради които не се явява на работа, като е изисквано от нея да представи и
доказателства дали ползва закрила при някоя от хипотезите на чл.333 ал. 1 от
КТ, извън тази по чл.333, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, за която има данни в
личното трудово досие, но ищцата винаги е отговаряла да бъде оставена на
мира, и че се е съветвала с адвокат и няма да предостави нищо. Сочи, че и на
26.10.2021г. - датата на връчване на заповедта за ***, когато на ищцата е била
предоставена за попълване и подписване декларация, в която са посочени
всички хипотези на закрила по чл.333 от КТ, ищцата е заявила, че няма да
попълва нищо, защото така е посъветвана от адвокат. Счита, че *** е
издадена при спазване на материално-правните и процесуално-правните
изисквания на Кодекса на труда, че искът за изплащане на обезщетение за
неизползван редовен платен годишен отпуск за 2021г. е неоснователен.
Твърди, че на ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 18 работни дни за 2021 година, пропорционално
на времето, което е отработено, и това обезщетение е начислено и е
депонирано за получаване от ищцата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното: Не се
спори между страните, че същите са били в безсрочни трудови
правоотношения по Т***приложен като част от трудовото досие на л. 172 от
делото/. Със *** на *** на ***, считано от 27.10.2021г., трудовото
5
правоотношение с ищцата ***, на длъжност ***, е прекратено, като в
заповедта като правно основание за прекратяване на ТПО е посочена
разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда, а като фактическо
основание в мотивите на същата е посочено, че се налага *** *** по чл. 190,
ал. 1, т.2 от КТ - *** има пуснат отпуск за периода от 07.09.2021 г. до
14.09.2021г., но представя болничен лист с № Е 20210005319 от 07.09.2021 г.
от 15.09.2021 г., с който е прекратен пуснатия отпуск, като от 16.09.2021г. не
се явява на работа, твърдейки, че има пусната отпуска, като неявяването на
работа обхваща периода 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., като
на въпроси от служители от отдел ТРЗ защо не се явява на работа, тя твърди,
че са длъжни да й продължат отпуската, отказва да подаде нова молба и
отказва да даде писмени обяснения на рапортите от *** за неявяването й на
работа.
За доказване на обстоятелствата относно соченото в заповедта ***
нарушение на ищцата, по делото бяха събрани гласни доказателства. ***, ***,
посочи, че му е известно от ***, че през м. август месец е подавала молба за
отпуск при работодателя и че по време на този отпуск тя е заболяла. Посочи,
че един петък в началото на м. септември, тя му се обадила рано сутринта, че
не се чувства добре и ако може да отиде при нея. Той отишъл и видял, че тя
не била добре, не можела да ходи и била на легло. Уведомила в телефонен
разговор ответника, че няма да може да отиде на работа, чрез ***. След това,
след почивния понеделник - 6.09, във вторник, отишли при личния й лекар.
Заяви, че предния петък /03.09./ не отишли на лекар, защото ищцата не била в
състояние, не се и обадили в този ден на личния лекар. Посочи, че когато във
вторник отишли на преглед, бил издаден болничен лист, който той на
следващия ден занесъл болничния лист в депото, което се било случвало и
друг път. Описа предаването на болничния лист – в стаичката на ***а, в чрез
поставянето в нарочна папка, която ***ът посочвал. Твърди, че не е знаел, че
отпуска на *** ще бъде прекратен, не знае за такива разговори. Твърди, че
доколкото той знае, *** е информирала депото по телефона, че си продължава
отпуската, че приключва болничния, и ако може тия дни да са отпуска,
твърди, че е присъствал на такъв разговор по телефона, но не знае какво е
говорено в него. Заяви, че на 3.09. вероятно е трябвало да потърсят ***, но
решили да видят как ще бъдат нещата, защото имали лоши спомени от
предишен път. Твърди, че за този ден *** говорила с ***а и поискала да бъде
6
в неплатен отпуск. Заяви, че когато взел на следващата седмица болничния
лист е бил изпратен да го занесе на ответника, за да бъде сменена отпуската с
болничен и *** да е в болничен, а не в отпуск, въпреки че не го обяснил на
***а.
Водените от ответника *** *** ***, *** и ***, са негови служители,
които са *** на отношенията на ищцата с работодателя. *** ***, на длъжност
***, посочи, че през м.септември ищцата си е пуснала 7 дни отпуск, тя била
одобрена, но ищцата представила болничен лист от датата на отпуска, и
разрешеният отпуск бил анулиран. *** заяви, че не е имала разговор с ищцата
преди това, че ще се носи такъв болничен, че след свършване на болничния
лист, ищцата не се явила на работа, и започнали да я търсят защо не се явява,
а тя отговорила, че е в отпуск. *** заяви, че е казала на ищцата, че няма
пуснат отпуск, но тя казала, че са длъжни да продължат анулираната, въпреки
че й било обяснено, че трябва да отиде да попълни бланка, за да се разреши
отпуск след изтичане на болничния. Посочи, че колежките й от *** са
търсили ищцата, и тя самата също започнала да я търси, но ищцата не искала
да дойде, отказала й по телефона да отиде и да подаде молба за отпуск след
като е изтекъл болничния лист. Заяви, че за 03.09. няма представен документ
за неявяването на ищцата на работа, а след изтичане на периода на
разрешения отпуск по болест, започнало търсене от служителите на ответника
да отиде и да има някакъв документ, т.к. се получавали рапорти от *** за това
кой не е на работа. Самата *** заяви, че е молила ищцата да даде обяснения
на тези рапорти, но тя не дала такива. *** посочи, че в трудовото досие на
ищцата е налице документ, че тя е лице с намалена работоспособност, и тя
лично е искала отговор от *** дали има проблем лицето да бъде освободено,
получили такъв, че няма проблем, а после писала и до ***. *** зави, че от
ищцата са искали обяснения за всичко, и тя категорично отказвала да даде
такива. Посочи, че в деня преди на ищцата да бъде връчена заповедта за ***,
самата *** била приготвила документацията, вкл. и Декларация, в която
ищцата да пише има ли друго, което да я защитава, но ищцата отказала да
подпише всичко. При отказа на 27.10., *** веднага извикала другите две ***,
т.к. това бил поредния отказ на ищцата, тя казала, че нищо няма да подпише,
че *** така й е казал. *** заяви, че Декларацията дали ищцата страда от
заболявания по чл. 330 от КТ била поднесена на ищцата в деня, в който
ищцата отишла да получи заповедта за ***, че на нея й било известно, че в
7
трудовото досие на ищцата няма документи за ***. Говорила е с ищцата поне
два-три пъти след изтичане на болничния лист, но тя й казала, че не може да
дойде, а *** многократно я умолявала да отиде и да се разбере с ***. Ищцата
заявявала пред нея и пред *** *** да престанат да я търсят, да я остават на
мира, и крещяла, че е в болничен и че са длъжни да й продължат дните от
отпуска, че не е вярно, че наново трябва да пусне молба за отпуск. Относно
графика на работа на ищцата, тази *** посочи, че тя е работила на 5 дневна
работна седмица, в почивни и празнични дни не е ходила на работа, графикът
бил по желание на ищцата - да работи на прекъснат работен ден, 4 часа
сутрин, почивка, и 4 часа следобяд, а събота и неделя и празници да почива.
*** ***, ***, ***, посочи, че е имала конфликти с ищцата във връзка с
работата, т.к. самата тя изготвяла наряда и конфликтите възниквали във
връзка с отсъствията на ищцата. Посочи отсъствията й през месец септември,
и замяната на разрешения отпуск с отпуск по болест, като заяви, че е
заложила ищцата на работа след болничния, но тя не се явила. Присъствала е,
когато ищцата била извикана да подпише документа, с който я освобождават
от работа, посочи, че ищцата е отказала да подпише декларация като казала,
че *** ще се занимава. Посочи, че първо било поискано от ищцата да
подпише декларация дали има заболявания и й било обяснено каква е тази
декларация. Относно отсъствията на ищцата, *** посочи, че отпуската за м.
септември била пусната от м.август, и че на ищцата й било обяснено, че
трябва да се получи разрешение от ***, т.к. с нея постоянно имало проблеми
с отсъствия. След подаване на молба за отпуска ищцата пуснала болничен
лист, но също така отсъствала и на 03.09., за което не представила документ.
След като на 16.09. е изтекъл болничния, ищцата била заложена на работа на
16. и 17.09., но *** пуснали рапорти, че ищцата не се явява на работа. При
проведения телефонен разговор, ищцата твърдяла, че отпуската се удължава
след болничния, но *** заявила, че нямат такава практика. Тази *** твърди,
че не уведомява кой да идва на работа, а изготвя наряд и всеки месец има
проблем с болнични и отсъствия, че ищцата знае, че работи с прекъсване,
почива събота и неделя и работи с прекъсване през делничните дни. За деня
на връчване на декларацията и заповедта, тази *** посочи, че е била извикана
след 11 часа, ищцата дошла да си вземе документите и отказала да ги
подпише. Видяла, че декларацията не е подписана, чула, че ищцата е казала,
че няма да подписва нищо, но е гледала и документите. Самата заповед за ***
8
ищцата подписала, но за декларацията отказала, като за този отказ *** се
подписала в самата декларация. *** *** на длъжност *** посочи, че *** ***
*** я извикала при освобождаване на ищцата и в нейно присъствие ищцата
била запозната с документите включително и с Декларацията по чл.333, ал.1
от КТ. Пред тази *** ищцата отказала да я подпише, подписала само
заповедта за освобождаване, като казала, че нищо повече няма да подписва и
да не я притесняват. Тази *** също се е подписала в декларацията за
наличието на отказ за подписване.
Спорни между страните са въпросите: Налице ли е извършено ***
нарушение от ищцата, издадена ли е законосъобразно заповедта за ***,
спазена ли е процедурата за издаването й, страда ли от пороци заповедта за
***?
С оглед характера на предявените искове и разпоредбата на чл. 344 ал. 3
от КТ, съдът намира, че на първо място, преди разглеждане по същество на
спора, следва да разгледа твърденията и доказателствата за допуснато при
***то нарушение на разпоредбата на чл.333 ал.1 т. 3 и ал. 2 от КТ, от страна
на работодателя. Ищцата е представила по делото *** за преосвидетелстване,
от който е видно, че същата е с оценка ***, с водеща диагноза ***, при общо
заболяване *** ***, ***, ***. От представените от ответника документи е
видно, че на 28.09.2021 г. той е поискал от съответния *** експертно
медицинско мнение по предстоящо освобождаване от работа, като е посочил,
че ищцата не се явява на работа шест последователни дни, без представен
болничен лист, настаняване в болнично заведение или заповед за платен
годишен отпуск. На 20.10.2021 г. е издадено *** на *** – ***, като частична
експертиза – отговор на запитване от работодател. В това *** са посочени
същите заболявания на ищцата като предходното, като *** е посочил, че след
като се запознал с приложената медицинска документация в досието на
ищцата, е взел решение, че заболяването не попада в списъка на болестите,
при които работниците имат особена закрила. Посочено е, че ищцата може да
изпълнява длъжността *** при спазване на противопоказанията. След
изготвяне на това *** работодателят е изпратил на *** „***” – ***
мотивирано писмо – искане, в което е поискал разрешение от ИТ на
основание чл.333, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Посочено е основанието на прекратяването – чл.330, ал.2, т.6 от КТ, че лицето
е трудоустроено, описано е неявяването на работа на ищцата на 03.09.,
9
представянето на болничния лист, с който е анулиран разрешения платен
отпуск, отказа на ищцата да даде писмени обяснения за неявяване на работа
на изброените шест последователни работни дни. С писмо от 26.10.2021 г.
*** „***” – *** е отговорила на работодателя, че след преглед на
приложената документация, дава предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
По делото е приложена Декларация, с която попълващото я лице следва да
декларира наличие на закрила по чл.333, ал.1 от КТ като изрично са изписани
всички точки от този член, а в т.3 са изредени изрично и шестте болести,
посочени в Наредба № 5/1987 г. Декларацията е изцяло непопълнена и
неподписана, а в долната част на тази декларация е записано, че лицето ***
отказва да попълни и подпише декларацията, посочена е дата 27.10.2021 г., и
са положени подписи на ***те на отказа *** и ***. Този отказ, освен оформен
в самата декларация, беше потвърден и от *** показания на *** *** и ***,
дадени в съдебно заседание, поради което съдът намира, че независимо, че в
декларацията на посоченото място не са попълнени имената на ищцата, то от
записа под нея е видно, че именно тази декларация е била представена на
ищцата и по отношение на нея е бил налице отказ за попълване.
С исковата молба са приложени епикризи на ищцата от различни
лечебни заведения, като твърдението е за наличие на болест у ищцата,
предвидена в Наредба № 5/1987г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса
на труда - ***/***/. От представените епикризи и съответно болнични листи
от ответника, е видно, че такава диагноза – *** – е записана в епикризите на
ищцата, за престой в болнично заведение за периодите 19.11.2018г. -
22.11.2018г., но в представения болничен е посочена диагноза нестабилна
стенокардия; 04.02.2020г. - 07.02.2020г., но в представения болничен е
посочена диагноза застойна сърдечна недостатъчност; 15.02.2021г.-
18.02.2021г., но в представения болничен е посочена диагноза застойна
сърдечна недостатъчност; 27.09.2021г.-30.09.2021г., но в представения
болничен е посочена диагноза застойна сърдечна недостатъчност. Болестта
*** е записана в ***, като съдат съобразява, че тази ***, а не ***, в нея са
отбелязани ***, ***, ***, ***, и тези болести са били отбелязани в болничния
лист. Ищцата е представила с исковата молба и ***, с вписана диагноза ***,
но същите са за период преди постъпване на работа при ответника.
10
Същевременно от представеното по делото лично трудово досие на ищцата
при ответника е видно, че тя не е представяла епикризи пред него, сочещи
наличието на *** - преди или след постъпването й на работа при ответника,
като такива са представени едва с исковата молба. При постъпването й на
работа, ищцата е представила ***, в която е посочено, че тя няма минали
заболявания, отпуски по болест и инвалидност, от преглед при специалист
вътрешен + ЕКГ е посочено, че е клинично здрава. Същевременно след
сключване на договора, в трудовото й досие е подредено *** на *** *** от
предхождаща издаването на картата за предварителен медицински преглед
дата – 03.02.2017г. за преосвидетелстване, с посочена ***, с водеща диагноза
***, общо заболяване *** ***, ***. Заболяването *** не фигурира в
заболяванията, посочени в ***, явно е, че в документите, представяни пред
*** липсват такива за наличие на ***, доколкото в отговора от 20.10.2021г.,
*** е посочила, че в медицинската документация на пациентката, няма
заболяване, попадащо под закрилата на чл. 333 КТ. При наличието на такива
противоречия в трудовото досие и посочването на различни болестни
състояния в представените 24 болнични листа за периода на работа при
работодателя /л. 88-111 от делото/, работодателят, в изпълнение на чл. 333 ал.
7 от КТ и чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987г. е представил на 27.10.2021г., към
момента на връчване на заповедта за ***, Декларация за наличие на закрила
по чл. 333 ал. 1 от КТ, в която изрично са изписани болестите, посочени в чл.
1 ал. 1 от Наредба № 5/1987г., като на първо място е посочена ***. Съдът
намира за безспорно доказано по делото, както от писмените, така и от
гласните доказателства, че на ищцата е предоставена възможността да заяви
пред работодателя наличието на болест, при която има особена закрила, която
твърди в исковата молба – ***, но тя е отказала да предостави такава
информация на работодателя си към датата на връчването на Заповедта за
***. При тези изводи, съдът намира, че ищцата умишлено е попречила на
работодателя да узнае за наличието на болест, попадаща под закрилата на чл.
333 ал. 1 т. 3 от КТ – ***, и то към датата на ***то й. По този начин той не е
можел да поиска мнение от *** за тази хипотеза и разрешение от ИТ на осн.
чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, а е поискал разрешение само по т. 2 от същия член –
за трудоустроено лице. В Решение № 246 от 12.07.2013г. на ВКС по гр.дело
№ 711/2012 г., IV г. о., за идентичен случай на поведение на работник, ВКС е
приел следното разрешение: „Работодателят, за да може да спази изискването
11
по чл. 333, ал. 1 т. 3 КТ да вземе предварително разрешение на *** преди да
уволни работник или служител в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, боледуващ от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването, трябва да има информация за здравния статус
на съответния работник или служител. Именно с тази цел е предвидено и в
Наредба № 5/87 г. работодателят да събере предварителна информация от
работниците, които са определени за ***, страдат ли от болестите, посочени в
чл. 1, ал. 1 на същата наредба, включително да изиска представяне и на и
медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба /арг.
ал. 2 на същия текст/. При бездействие, изричен отказ или умишлено
затаяване на информация от работника или служителя, работодателят няма
възможност да проверява във всеки един случай на *** по чл. 328, ал. 1, т. 2,
3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ако не разполага с информация от преди
това, дали служителят или работникът страда от някоя от болестите по чл. 1
от Наредба № 5/87 г., нито правото да ги задължава да преминат на
задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото
правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези, за които се
прилага закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От друга страна, работодателят
няма как да принуди работниците или служителите, ако не желаят, да му
предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да ги изиска от
медицинските специалисти. В случаите, когато работодателят е предприел
всички нужни действия, за спазване на процедурата на чл. 333, ал.1 т. 3 и ал. 2
КТ, но именно със своето поведение служителят или работникът сам е
осуетил произнасяне на *** и на ***, той не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Общ принцип в правото е
изискването за добросъвестност при упражняване на предоставените права;
изрично той е прокламиран и в чл. 8, ал. 1 КТ, което изисква точно и честно
отношение на всеки един субект по трудовото правоотношение, изпълнение
на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби.
Отказът да се предостави при поискване от работодателя на информация и
документация по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. е проява на недобросъвестност
от страна на работника, стига да не се касае за ново придобито или
установено след това заболяване. Вината на работника и служителя се
предполага, като тя в гражданското право е неполагане на дължимата грижа.“
Именно поради установеното в настоящия случай поведение на ищцата преди
12
връчване на заповедта за ***, съдът намира, че положената от работодателя
грижа за изискване на мнение от *** и разрешение от ИТ за хипотезата на чл.
333 ал. 1 т. 2 КТ – за трудоустроен работник, е била достатъчна, за да се
преодолее закрилата при ***то на ищцата.
При преценка на оспорването от ищцата на момента, в който й е било
връчена декларацията по чл. 333 ал. 1 от КТ /въпреки наличие и на твърдение,
че такава въобще не е била връчвана /– денят, в който е връчена и Заповедта
за ***, следва да се вземе предвид нормата на чл. 333 ал. 7 от КТ - закрилата
по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за ***, както
и разрешението, посочено в Решение № 93 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
519/2012 г., IV г. о. – „моментът, към който следва да е налице предварителна
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за *** или
предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на
писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към
който следва да се преценява законността на изявлението - моментът, към
който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното
право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна
закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Без правно значение на преценката за спазване
на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е моментът на изготвяне на
заповедта за ***. Съставянето й като документ не поражда правни последици
без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата.“ Поради
изложеното, съдът намира, че връчването на Декларацията по чл. 333 от КТ
на ищцата в деня, в който й е била връчена и оспорената Заповед за ***, и то
преди Заповедта, както сочи *** ***, не е нарушение на процедурата по ***то,
а напротив – това връчване представлява именно спазване на разпоредбата на
чл. 333 ал. 7 от КТ.
Другият въпрос, който следва да бъде разгледан, преди съдът да
пристъпи към разглеждане на делото по същество, съгл. чл. 193 ал. 2 от КТ, е
въпросът - изпълнил ли е работодателят задължението си преди налагане на
***то наказание, да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения и да оцени посочените доказателства. В случая искане за даване на
обяснения е имало – с ***, връчено на ищцата на 24.09.2021г. по пощата с
обр.разписка, работодателят е поискал от нея в тридневен срок да се яви при
него и да даде писмено обяснение за неявяването си на работа на датите,
13
посочени впоследствие и в заповедта за *** - 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09
и 23.09.2021г., посочено е, че от 16.09. няма представен документ за
отсъствие от работа и няма попълнена и пусната молба за платен годишен
отпуск. Независимо, че това искане е получено на 24.09.2021г. от ищцата, по
нейни твърдения в и.м., тя е дала писмени обяснения с вх. № 1167 още на
23.09.2021г. Приложеното изявление на л. 63 от делото, със същия входящ
номер, обаче не представлява обяснения за отсъствията, в него е изложено
твърдение до *** на ответника, че в понеделник, 27.09.2021г., ищцата
постъпва в болнично заведение, като са приложени първични документи за
това. Освен това искане за даване на обяснения, на подадените 3 бр. рапорти
от *** при ответника за отсъствието на ищцата за посочените дати /л. 58-60
от делото/, работодателят е поставил резолюция за даване на писмени
обяснения, като на всеки от рапортите, с подпис от двама *** – *** и *** и
*** и ***, е отбелязано, че ищцата е отказала да дава писмени обяснения.
Работодателят е издал и три заповеди - ***.; *** и ***, в които е посочено, че
на тези конкретни 6 дати ищцата не се е явила работа, отказала е да даде
писмени обяснения и отсъствието й следва да се счита за самоотлъчка.
Заповедите са връчени на ищцата с писмо с обратна разписка на 05.10.2021г.
Така приложените и неоспорени доказателства сочат, че работодателят е
изпълнил процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, и е изискал обяснения от
работника преди ***то.
Разгледано по същество обстоятелството дали ищцата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира, че по делото се доказа, че
такова е било налице. Самата ищца не отрича, че не се е явила на работа на
посочените дати 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., като заявява,
че счита, че не е следвало да се явява на датите от 16.09. до 23.09. и не отрича,
че на 03.09. не се е явила, а и не е представила документи, оправдаващи
отсъствието й. Съдът намира за недоказано, че за този ден тя е искала
неплатен отпуск, тези твърдения са само в показанията на заинтересования от
изхода на делото *** ***, ***, но не са твърдения на ищцата в исковата
молба. Неявяването й на работа се потвърждава от представените три рапорта
на *** за неявяване на работа на ищцата, от *** показания на всички
разпитани по делото ***. В случая въпросът е правен, а не фактически, и
следва да се даде отговор на въпроса - дали след като платения годишен
отпуск на ищцата е заменен с отпуск по болест, платения годишен отпуск
14
продължава след изтичане на датата, посочена в болничния лист. Чл.175, ал.1
от КТ категорично сочи, че когато през време на ползването на платения
годишен отпуск на работника бъде разрешен друг вид платен или неплатен
отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово
искане, и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и
работодателя. В случая съдът намира, че с представянето на болничния лист
от *** на ищцата пред работодателя конклудентно е направено искане за
прекъсване на разрешения платен годишен отпуск на ищцата за периода
07.09.-14.09.2021г. В този смисъл са и самите показания на *** ***, който е
посочил, че при предаване на болничния и самия той е бил наясно, че го
предава, за да се прекъсне разрешения отпуск на ***. В случая обаче
ползването на остатъка от прекъснатия отпуск, съгл. чл.175 КТ, е следвало да
бъде по съгласие между работника и работодателя. Такова съгласие не е било
налице, доколкото няма представено искане от страна на ищцата да ползва
след 15.09. прекъснатия платен годишен отпуск. Обстоятелството, че тя не е
правила такова искане и е считала, че не е необходимо такова, се
потвърждава и от разпита на ***те ***, *** и ***, както и от самите
твърдения на ищцата в исковата молба. Не е спорно по делото, а и
показанията на посочените *** установяват, че датите от 03.09. до 23.09.,
посочени в Заповедта са последователни работни дни на ищцата, т.к.
графикът й на работа е обхващал само работни дни и такава е била
последователността на работните дни през месец септември 2021 г. Поради
горното, съдът намира, че по делото е доказано извършеното нарушение,
посочено в Заповедта за ***, а именно - неявяване на работа в рамките на
шест последователни работни дни от страна на ищцата.
По отношение на твърдението на ищцата за наличие на пороци в
издадената ***, съдът намира, че същото е неоснователно. Чл.195, ал.1 от КТ
сочи изрично необходимото съдържание на заповедта за *** *** – тя трябва
да е мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. В случая в Заповедта фигурира посочването цифром на
основанието за ***то – чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни, и словом – *** ***. Детайлно са описани
обстоятелствата при извършване на нарушението, самото нарушение
неявяване на работа е конкретизирано с дати, описани са и усилията на
15
работодателя за подаване на молба за ползване на отпуск от страна на
ищцата, описан е също така и отказа за даване на писмени обяснения за
неявяването на работа. Начинът, по който е изготвена Заповедта, съдържа
всички елементи, изискуеми от КТ, за да може ищцата да разбере вмененото
й нарушение и основанието, на които тя е *** наказана и уволнена, както и да
организира своята защита. Твърденията й, че в Заповедта липсва отразяване
на преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение и
налагане на най-тежкото *** наказание, не прави Заповедта немотивирана,
т.к. такива изявления не са необходими според КТ за нейното съдържание.
Твърденията на ищцата, че в Заповедта липсва посочване на обстоятелството,
че работодателя е искал обяснения, и че ги е оценил, също не касае
съдържането на заповедта за ***. При доказване на законосъобразността на
тази Заповед в настоящия исков процес, работодателят е доказал, че е било
налице такова искане, и че ищцата е отказвала многократно да дава писмени
обяснения - както за отделните дати на отсъствие, така и за всички заедно в
нарочно изпратено до нея писмо. Отказът за даване на писмени обяснения е
отбелязан в Заповедта, като съдът при разглеждане на доказателствата, също
намира, че изпратеното писмено изявление от ищцата до работодателя, че от
27.09.2021 г. постъпва в болнично заведение, не представлява писмено
обяснение за отсъствието й от работа в предходен период, каквото изрично
искане за обяснения е имало от работодателя. В случая съдът намира, че
правилно работодателят е наложил най-тежкото *** наказание на ищцата,
като е съобразил броя на последователните дни, в които същата е отсъствала
от работа, както и че при положени от негови служители усилия тези
отсъствия да бъдат оправдани, ищцата не само не е съдействала, а напротив -
изрично е отказвала да пусне молба за отпуск за дните от 16.09. до 23.09.2021
г. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че оспорената Заповед за ***
се явява законосъобразна, че при издаването й са спазени всички изисквания
за предварително разрешение и за изискване на обяснения, посочени в КТ,
поради което претенцията на ищцата за признаване за незаконно на ***то й, и
за отмяна на оспорената *** следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват акцесорни
по отношение на предявения главен иск за отмяна на ***то. Доколкото съдът
намира, че главния иск се явява неоснователен, то и акцесорните искове за
възстановяване на ищцата на работа и заплащане на обезщетение за времето,
16
през което ищцата е останала без работа вследствие ***то, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. По тази причина съдът не следва да обсъжда
събраните по делото доказателства, касаещи тези искове.
По отношение на претенцията на ищцата по чл.224, ал.1 от КТ, по делото
е изготвена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като същата е
установила, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е за 18 дни неизползван
отпуск за 2021 г. Посочено е, че към датата на прекратяване на ТПО на
ищцата, са се полагали 22 дни платен годишен отпуск, от който са
използвани 4 дни. Това обезщетение е изчислено в размер на 606.96 лв.
Вещото лице е посочило, че то е начислено в платежната ведомост на
работодателя за месец октомври 2021 г., и в съдебно заседание то е уточнило,
че това обезщетение не е изплатено на ищцата, че сумата стои като
депонирана в дружеството, т.е. задържана, доколкото ищцата има други
задължения спрямо работодателя. В случая обаче счетоводно прихващане не е
направено. Същевременно съдът отчита, че по делото не е направено
своевременно изявление от ответника за прихващане, а такова липсва и в
издадената заповед за ***, като посочването в заповедта, че ищцата дължи на
работодателя обезщетение в размер на 1 БТВ на основание чл.221, ал.2 от КТ,
не представлява изявление за прихващане. Поради изложеното, съдът намира,
че искът на основание чл.224, ал.2 от КТ, се явява доказан по основание и
размер /след изменението му/, и следва да бъде уважен за 18 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и за сумата в размер на 606.96
лв.
С оглед изхода на делото, при искането за присъждане на направените по
делото разноски, съдът следва да разгледа на първо място възражението за
прекомерност на разноските на ответника. При предявени 4 обективно
съединени иска, два от които неоценяеми, съдът намира, че съобразно чл. 7
ал. 1 т. 1/ не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ/ и ал. 2 т.
1/300лв./ и т. 2 / 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв./ от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното от
ответника възнаграждение в размер на 780лв. не се явява прекомерно на осн.
чл. 78 ал. 5 от ГПК и не следва да се редуцира. При този изход на делото по
четирите иска, три от които отхвърлени, а единият - уважен, на ищцата се
дължат разноски в размер на ¼ от направените такива – 125.00лв., а на
17
ответника – разноски в размер на 585.00лв. При това положение, по
компенсация, съдът следва да осъди ищцата да заплати на ответника разноски
в размер на 460.00лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ПлРС ДТ върху уважения оценяем иск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
минимума от 50.00лв., както и половината от заплатеното от съда
възнаграждение за изготвяне на СИЕ – 50.00лв., както и 5.00 лв. – такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕГН ********** от ***, ***, против ***,
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на ***то на ищцата със *** на *** на ***, считано от 27.10.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕГН ********** от ***, ***, против ***,
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на *** на
заеманата преди ***то длъжност ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕГН ********** от ***, ***, против ***,
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата от 4 040.40 лв. за периода 27.10.2021 г. – 27.04.2022 г.
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, ***, *** със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 606.96 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 18 дни, ведно със
законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА ***, ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***,
разноски по делото по компенсация, в размер на 460.00лв.
18
ОСЪЖДА ***, *** със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от
100.00лв., представляващи ДТ върху уважения оценяем иск по чл.224, ал.1 от
КТ и половината от заплатеното от съда възнаграждение за изготвяне на СИЕ,
както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19