№ 292
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Георгиев
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500124 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 94 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 5362/05.07.2022 г. от М. К. Р., в която се
твърди, че тя е уведомена от своя процесуален представител за постановеното
по делото решение, което желае да обжалва, но поради материални
затруднения няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение за
изготвяне на касационна жалба и за представителство пред Върховния
касационен съд във връзка с нея, поради което и на основание чл. 95 ГПК
моли да й бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в осигуряване на
безплатна адвокатска защита във връзка с обжалване на постановеното по
настоящото дело решение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С решение № 68/17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 124/2022 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено решение №
260974/08.11.2021 г. по гр.д. № 180/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Кооперация „Д. - Д.“ – С.,
Пловдивска област против М. К. Р. иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в изплатени на трети лица обезщетения за
претърпени от тях вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с
1
препарат „А. ****“ и причинени от ответницата на ищеца в качеството на
председател на кооперацията, до размер от 26 548,44 лв., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, и в частта, в която Кооперация „Д. - Д.“ е
осъдена да заплати на М. К. Р. разноски за разликата над 49,50 лв. до пълния
присъден размер от 2 200,00 лв., като вместо това М. К. Р. е осъдена да
заплати на Кооперация „Д. - Д.“ 26 548,44 лв., представляващи обезщетение
за описаните имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019 г. - до
окончателното й изплащане, и 2 129,00 лв. разноски в производството по
делото, а решението на Пловдивския окръжен съд е потвърдено в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Кооперация „Д. - Д.“ против М. К. Р. иск за
заплащане на обезщетение за описаните имуществени вреди за разликата над
26 548,44 лв. до пълния предявен размер от 27 149,48 лв., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, и в частта, в която Кооперация „Д. - Д.“ е
осъдена да заплати на М. К. Р. разноски до размер от 49,50 лв., както и е
отхвърлен предявеният от М. К. Р. против „А. д.“ ЕООД - К., Старозагорска
област иск за заплащане на сумата 26 548,44 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от Кооперация „Д. – Д“ –
С., Пловдивска област на трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди
от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „А. ****“,
причинени виновно от „А. д.“ ЕООД, за които отговаря М. К. Р., от която
Кооперация „Д. – Д“ – С. претендира тази сума, Кооперация „Д. - Д.“ е
осъдена да заплати на М. К. Р. 40,50 лв. разноски за въззивното производство
и М. К. Р. е осъдена да заплати на „А. д.“ ЕООД 1 800,00 лв. разноски за
въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП по граждански дела
правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а съдът формира
преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
обстоятелства, а правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е
2
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за такава, или когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима /чл. 24 от ЗПП/.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона
за предоставяне на правна помощ на М.Р..
От представената в настоящото производство декларация за
материално и гражданско състояние на Р. се установява, че понастоящем тя е
на 46 години, има сключен брак, получава месечен доход в размер на 1 426,28
лв. от заплата, не упражнява дейност като едноличен търговец, услуги с личен
труд или селскостопанска дейност, съпругът й получава месечен доход от
2 340,80 лв., имат едно пълнолетно дете-студент, което издържат, не
притежават недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове и акции в
търговски дружества и парични влогове, като двамата съпрузи и лицето, на
което осигуряват издръжка, не страдат от заболяване, което да налага
постоянни разходи.
На база на факта, че молителката е в трудоспособна възраст и в
здравословно състояние, позволяващо й да полага всякакъв вид труд, тя би
могла да реализира допълнителни доходи от работа по трудов или
граждански договор, а неполучаването на такива поради недостатъчна
активност или бездействие от страна на лицето не може да се тълкува в
негова полза, съчетан с обстоятелството, че тя и съпругът й получават общ
месечен доход от 3 767 лв., който е доста над минималния за страната,
липсата на ненавършили пълнолетие деца, които има законово задължение да
издържа, други задължения, отразяващи се неблагоприятно на
имущественото й състояние, или други постоянни разходи извън обичайните,
води до извод, че не е доказано, че имущественото състояние на Р. не й
позволява да заплати възнаграждение на адвокат, който да изготви
касационна жалба и да я представлява пред Върховния касационен съд, за да
бъде мотивирана необходимостта от предоставяне на правна помощ под
форма на безплатна адвокатска защита за касационното производство.
При обосноваване на този извод следва да се има предвид и
обжалваемия интерес /26 548,44 лв./ на евентуалната й касационна жалба,
определящ минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
3
адвокатските възнаграждения на 1 236 лв., който съпоставен с месечния
доход на семейството на молителката, също води до извод, че тя има
финансовата възможност да го плати и няма необходимост да й бъде
предоставена безплатна правна помощ.
На база на посочените обстоятелства и изведените въз основа на тях
правни изводи съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3
от ЗПрП, поради което молбата на М.Р. следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. К. Р. от гр. С.,
Пловдивска област, ***********, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.,
ул. В. № *, ет. * /чрез адвокат Г.Б./ молба вх. № 5362/05.07.2022 г. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна
адвокатска защита във връзка с обжалване на решение № 68/17.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 124/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на
молителката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4