МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 365/2009Г. ПО ОПИСА НА
РС– КУБРАТ
Наказателното
производство е обазувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен
акт срещу подсъдимия М.М.М. *** за това, че на 23.07.2004г. в гр.Кубрат, Разградска
област, действайки като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие
като съизвършител с непълнолетния В.Т.С., е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон “Сименс-55”,
с поставена в него СИМ-карта, на стойност 207,00 лева, от владението на С.Е.Д. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е
върната - престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. Със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение и срещу подсъдимия В.Т.С. *** за това, че на 23.07.2004г. в
гр.Кубрат, Разградска област, действайки като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетния М.М.М., е отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон “Сименс-55”,
с поставена в него СИМ-карта, на стойност 207,00 лева, от владението на С.Е.Д. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е
върната – престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са били
повдигнати с обвинителния акт. Изразява
становище, че авторството и на двамата подсъдими е безспорно установено, както
от доказателствата събрани на ДП, така и от тези събрани в хода на съдебното
следствие. Пледира за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, поради което счита, че наказанията им следва да се наложат при
приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК като се замени предвиденото за
извършеното престъпление наказание “лишаване от свобода до две години” с
наказание “обществено порицание” за всеки от тях.
Подсъдимият
М.М.М. на досъдебното производство дава писмени обяснения, с които признава
вината си и съпричастността му към инкриминираното деяние. Впоследствие напуска
регистрирания от него постоянен и настоящ адрес в страната и въпреки
обявяването му на общодържавно издирване от 05.06.2008г. / л.34 от ДП/, и към
датата на съдебното заседание местопребиваването му не е установено. Поради
това досъдебното производство е приключило по реда на задочното производство.
За насроченото съдебно заседание същият не се явява, поради което съдът
разгледа делото по отношение на този подсъдим по реда на чл.269 ал.3 т.1 от НПК
– задочно производство. Назначеният му от съда съгласно разпоредбата на чл.94
ал.1 т.8 от НПК защитник, пледира за постановяване на осъдителна присъда,
поради това, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства
установяват по категоричен и несъмнен начин участието на подс.М. в извършване
на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Споделя становището на
представителя на Районна прокуратура гр.Кубрат относно наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при което моли съда да наложи наказание при
приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК като замени предвиденото за това
престъпление след редукцията по чл.63 ал.1 т.4 от НК – “лишаване от свобода до
две години” с наказание “обществено порицание”.
Подсъдимият
В.Т.С. както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие се
признава виновен и изразява съжаление и критично отношение към стореното.
Упълномощеният от него защитник пледира за уважаване предложението на
представителя на Районна прокуратура гр.Кубрат и за постановяване на осъдителна
присъда, като наказанието на подзащитния му бъде определено при условията на
чл.55 ял.1 т.2 б.”б” от НК, като предвиденото “лишаване от свобода до две
години” бъде заменено с “обществено порицание”.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.М.М.М. е
22-годишен, български гражданин,
с основно образование, неженен, безработен, неосъждан към датата на извършване
на деянието.
Подс.В.Т.С. е
23-годишен, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан.
През лятото на 2004г. св.С.Д. работел в
компютърна зала “Вайпър”, намираща се на ул.”Оборище” № 5 в гр.Кубрат,
обл.Разград.
В ранните часове на 23.07.2004г. той
оставил мобилния си телефон марка “Сименс 55” с поставена в него СИМ-карта, на маса в
служебна стая в компютърната зала, която не се заключвала. По това време в
залата се намирали подсъдимите М.М. и В.С.,
които влезли в служебната стая и видели мобилния телефон, за който знаели, че е
собственост на св.Д.. Тогава двамата подсъдими взели решение да извършат кражба
на телефона, след което подс.С. взел телефона и го дал на подс.М.. Последният
го прибрал и изнесъл от залата.
Няколко часа след това св.Д.
установил, че телефонът му е откраднат и уведомил РУ на МВР гр.Кубрат. Св.В.Ц. ***
извършил проверка по случая и установил, че извършителите на престъплението са
именно двамата подсъдими. При разговор с тях те признали вината си.
С протокол за доброволно предаване подс.М. предал на
органите на полицията мобилен телефон “Сименс-55”, с поставена в него
СИМ-карта, който
срещу разписка бил върнат на собственика – св.Д..
Според заключението
на вещото лице стойността на
откраднатата вещ възлиза на сумата 207.00 лева.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени на основание чл.13 и чл.14 от НПК доказателства:
обяснения на подс.С., приобщените на основание чл.279 ал.1 т.2 от НПК обяснения
на подс.М., приобщените по реда на чл.281 ал.3 във вр. с ал.1 т.5 от НПК
показания на свидетелите Д. и Ц.,
оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване и разписка,
характеристични справки, справки за
съдимост.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, дадени на ДП и поддържани в съдебно заседание, и
показанията на свидетелите, прибощени по реда на чл.283 от НПК към делото.
Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите М.М.М. и В.Т.С.
с действията си са осъществили състава на престъпление по чл.197
т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, тъй като на 23.07.2004г. в гр.Кубрат,
Разградска област, действайки като непълнолетни, но като са разбирали
свойството и значението на деянието и като са могли да ръководят постъпките си,
в съучастие като съизвършители, са отнели чужда движима вещ – мобилен телефон
“Сименс-55”,
с поставена в него СИМ-карта, на стойност 207,00 лева, от владението на С.Е.Д. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е
върната.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане
на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът
безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили,
установявайки владение върху вещта и разпореждайки се с нея.
От обективна страна
предмет на посегателство е чужда движима вещ –
мобилен телефон, който бил
собственост на свидетеля С.Д.. Описаната вещ е годен предмет на престъплението
с оглед факта, че същата има определена стойност, изчислена
в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна
експертиза. Налице е
и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетата вещ.
До момента на осъществяване на изпълнителното деяние тя се е намирала във фактическата
власт на свидетеля, като след
извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещта е преминала
във владение на извършителите, след което те се разпоредили с нея като със
своя. Предвид обстоятелството, че след разкриване на деянието вещта предмет на
обвинението е била върната на собственика, престъплението следва да се
квалифицира по привилегирования състав по чл.197 т.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимите действали
при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици и целяли настъпването на вредоносния резултат, което
е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че
нямат разрешение от собственика да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги
отнели с цел да се обогатят.
По наказанията:
Предвид изложеното
съдът призна подс.М.М.М. за виновен в извършване на престъплението по чл.197
т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства:
признанието за виновност, чисто съдебно
минало, оказанато съдействие на органите на полицията; неговата младост, връщане
на отнетата вещ; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Отчитайки
предходното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, поради което определи санкцията при условията на чл.55 ал.1
т.2 б.”б” от НК, като замени предвиденото за това престъпление наказание след
редукцията по чл.63 ал.1 т.4 от НК – “лишаване от свобода до две години” с
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване
на присъдата на информационното табло при Община Кубрат.
Въз основа на изложеното съдът призна подс.В.Т.С.
за виновен в извършване на престъплението по чл.197 т.1 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства:
признанието за виновност, чисто съдебно
минало, оказанато съдействие на органите на полицията; неговата младост,
връщане на отнетата вещ; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.
Отчитайки предходното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, поради което определи санкцията при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като замени предвиденото за това престъпление
наказание след редукцията по чл.63 ал.1 т.4 от НК – “лишаване от свобода до две
години” с наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване
на присъдата на информационното табло при Община Кубрат.
Съдът може да се
надява, че така определените по вид и размер наказания ще въздействат
предупредително върху подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат друго
престъпление. Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително
и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за
справедливост, еквивалент на възмездието
като обществена оценъчна категория.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите М.М.М. и В.Т.С. следва да заплатят
направените по делото разноски, а именно в полза на държавния бюджет сумата
20,00 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка ***.Кубрат сумата
7,50 лева – разноски на съдебното следствие.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: