Решение по дело №3079/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 529
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20203100103079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. В. , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100103079 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове от В. Р. Т. и С. Д. Т. против Д. Т. И., както следва:
* Искове с правно основание чл.189, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 50000 лева представляваща
заплатената продажна цена за лек автомобил по развален договор за покупко-продажба на
МПС с рег.№ ****/26.02.2020г. касателно лек автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“
рег.№ В **** ТА рама ****, двигател № ****, цвят маслено-зелен металик, както и сумата
от 490,50 лева, представляваща заплатени разноски за нотариална такса по договора за
продажба на автомобила, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.08.2020г. до окончателното изплащане;
* Искове с правно основание чл.189, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати солидарно на ищците сумата от общо 3662,82 лева – сторени
необходими и полезни разноски за вещта, както следва: 1300 лева – заплатен данък за
придобиване на МПС; 223,38 лева – заплатена сума по застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № BG/11/120000631691, издадена от ЗАД
„Армеец“; 1408,88 лева – заплатена сума по застраховка „Каско“ и „Злополука“ съгласно
застрахователна полица № **********/28.02.2020г. и № **********/01.06.2020г.; 172,45
лева - заплатен данък върху превозните средства; 97 лева – заплатена електронна винетка;
461,11 лева – заплатен втори ключ на автомобила, ведно със законната лихва върху сумите
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.08.2020г. до окончателното
изплащане;
* Искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
1
солидарно на ищците лихва за забава в размер на 791,73 лева дължима върху сумата на
платената продажна цена /50 000 лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г.; лихва за
забава в размер на 7,77 лева дължима върху сумата на платените разноски по договора за
продажба /490,50 лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г. и лихва за забава в размер
на 58,00 лева дължима върху сумата на сторените необходими и полезни разноски за вещта
/3662,82 лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г.
В исковата молба ищците - В. Р. Т. и С. Д. Т. твърдят, че като съпрузи са закупили
от ответника Д.И. с договор за покупко-продажба на МПС с рег.№ ****/26.02.2020г. на
нотариус К. И. лек автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“ рег.№ В **** ТА рама ****,
двигател № ****, цвят маслено-зелен металик за сумата от 50 000 лева, които заплатили
изцяло по банков път. Твърдят, че същият автомобил е бил иззет от тяхното владение от
органите на МВР с протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 от ЗМВР от
25.06.2020г. Твърдят, че по време на провежданата международна полицейска операция, при
която автомобилът е бил издирван в Шенгенската информационна система се установило, че
автомобилът е бил регистриран в с № 7АY4770 като собствен на компания “****”, Чешка
република. По тази причина ищците са изпратили на продавача - ответник нот.покана,
получена от него на 07.08.2020г., с която едностранно прекратили договора за продажба на
лекия автомобил, поради това че вещта принадлежи на трето лице. Излагат, че са сторили
разходи във връзка с придобиването на вещта – заплатили са продажна цена в размер на
50 000 лева, разноски по продобиването в размер на 490,50 лева, както и такива за
необходими и полезни разноски в размер на 3662,82 лева. Молят съда да уважи предявените
искове и да осъди ответника да им заплати солидарно посочените суми, ведно със законната
лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Излагат, че с нотариалната покана, с която са уведомили продавача, че
прекратяват договора са го поканили да им заплати горните суми. Поради това, че
продавачът-ответник е изпаднал в забава за заплащане на претендираните суми считано от
датата на отнемане на автомобила претендират за присъждане и на лихва за забава в размер
на общо 857,50 лева начислена за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Т. И. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че към датата на сключване на договора за продажба на
процесния автомобил - 26.02.2020г. същият е бил негова собственост считано от
03.02.2020г., когато е регистриран, както и че към този момент не е бил обявен за
международно издирване е шенгенската информационна система на Интерпол. Твърди, че е
изпълнил задължението си по договора за продажба да предаде автомобила на купувачите,
поради което не е налице основание за развалянето му както и за връщане на продажната
цена, разходите по сделката и сторените разноски във връзка с нея. Оспорва трето лице да
има право на собственост по отношение на автомобила, като излага, че причините
понастоящем същият да не се ползва от тях се дължат на факта, че същият е временно иззет
2
от РУ-С.. Оспорва и сторените разходи за сключената застраховка „Каско“, както и за
снабдяване с втори ключ като счита същите за луксозни, а не за полезни, както и заявените
акцесорни искове за присъждане на лихва за забава. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците – В. и С. Т.и не се явяват лично и не се представляват.
Чрез процесуалния си представител с писмени молби поддържат предявените искове и
молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на съдебно-деловодните разноски по
исковото и по проведеното обезпечително производство.
Ответникът – Д.И., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на
исковете и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че е продал на ищците автомобил, който е
бил негов собствен придобит от швейцарски гражданин и за който в периода до датата на
прехвърлянето му на ищците не е провеждано международно издирване. Счита, че е
изпълнил задължението си по договора за продажба да прехвърли собствеността на
продадения автомобил, поради което не е било налице основание за ищците за развалянето
му. Твърди, че не е доказано по категоричен начин процесният автомобил да е собствен на
трето лице, а същият е предаден от ищците доброволно във връзка с провеждано
разследване, което не е приключило. В условията на евентуалност моли претенциите за
присъждане на сторените необходими разноски да бъде отхвърлена, тъй като ответникът
няма да получи автомобила и няма да се ползва от тях. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и прави възражение срещу искането на
ищците да им бъдат присъдени разноски във връзка с наложената възбрана върху техен
недвижим имот.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените във вид на преведени документи от шведски език
свидетелство за регистрация и договор за покупко-продажба /л.103-106/, на 03.02.2020г. Д.
Т. И. е закупил от К. М., гражданин на Ш. автомобил марка „Шкода“, модел „Кодиак“ с дата
на производство 18.11.2019г. с номер на рама ****.
Няма спор между страните, че автомобилът е бил регистриран в сектор „ПП“ при
ОДМВР-В. на 26.02.2020г., където е получил рег.№ В **** ТА, както и че на същия ден с
договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, рег.№ ****/2020г. на
нотариус К. И., продавачът Д. Т. И. чрез пълномощника си е продал на В. Р. Т. процесния
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“ рег.№ В **** ТА рама ****, двигател №
****, цвят маслено-зелен металик за сумата от 50000 лева, която продавачът е получил
напълно и по банков път от купувача преди сключване на договора. За удостоверяване на
3
плащането е представено и платежно нареждане от 26.02.2020г. /л.8/, по което наредителят
В.Т. е платил посочената сума по банкова сметка на продавача Д.И. в Общинска банка.
Видно от издаденото удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В. на
12.08.2020г. /л.60/, към датата на първоначалната регистрация на автомобила, същият не е
бил обявен за международно издирване в шенгенската информационна система и Интерпол.
Видно от представеният протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 от
ЗМВР съставен от полицейски орган при РУ на МВР-С., на 25.06.2020г. в гр.С. В. Р. Т. е бил
поканен доброволно да предаде лек автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“ рег.№ В ****
ТА рама ****, двигател № ****, цвят маслено-зелен металик.
Видно от представената преписка водена между отдели „****“ – ****, както и
писмо от Началника на отдел „****“ от 13.07.2020г., съответният отдел в **** е бил
информиран за извършеното изземване на автомобила. В отговор от „****“-**** са
уведомили българският отдел, че автомобилът е обявен за издирване като обект на
престъпление обсебване извършено в периода от 01.09.2019г., престъплението е заявено на
11.06.2020г. пред чешките служби от представител на компанията представител на
STARLIFE s.r.o. Посочва се, че настоящият собственик е компанията **** Ceska republika
s.r.o.
От съдържанието на докладна записка до началника на РУ-С. от 24.08.2020г. се
установява, че в РУ-С. се води издирвателна преписка № 345в-86/2020г. по описа на
ОДМВР-С. относно установен и иззет лек автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“ рег.№
В **** ТА рама ****, двигател № **** обявен за международно издирване с шенгенски
ид.CZ0000007833570000002 като обект на престъпление – обсебване, заявено на
11.06.2020г. пред чешките полицейски власти в Прага от Jiri Lopata роден през 1965г. в
качеството на представител на STARLIFE s.r.o. Във връзка с полученият сигнал от началник
отдел ****-ДМОС на 25.06.2020г. са предприети действия по установяване
местонахождението на издирвания автомобил като е установено, че същият се намира в
посоченият като собственик В.Т., който го закупил от лицето Д. Т. И. – регистриран на
негово име на 26.02.2020г. с документ за собственост от Ш. № **********. При проверката
по сигнала и във връзка с получено писмо от ДМОС-МВР се установило че повече от 100
автомобила са били продадени на лизинг от неизвестно лице, което използвало за тях
фалшифицирани документи при сключване на договори за лизинг, за което в **** се води
разследване. Като настоящ собственик е посочена компанията “****”, Ceska republika s.r.o., а
автомобилът е регистриран в **** с № 7АY4770. В записката се посочва още, че в
законоустановения 60 дневен срок в РУ-С. не е постъпвало искане от държава-членка с
определено лице, на което да следва да се върне вещта. Разпоредено е процесният автомобил
Шкода с рег.№ В**** ТА да бъде предаден на служители при РУ-С. и да остане на
съхранение в РУ-С..
С нот.покана от 20.07.2020г. В.Т. и С.Т. са уведомили Д. Т. И., че развалят
4
сключеният между тях договор за покупко-продажба на лекия автомобил от 26.02.2020г. и
канят продавача в 7-дневен срок да им възстанови продажната цена от 50 000 лева, както и
сторените разходи и необходими и полезни разноски за вещта - 490,50 лева, представляваща
заплатени разноски за нотариална такса по договора за продажба на автомобила, 1300 лева –
заплатен данък за придобиване на МПС; 223,38 лева – заплатена сума по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/11/120000631691, издадена от
ЗАД „Армеец“; 1408,88 лева – заплатена сума по застраховка „Каско“ и „Злополука“
съгласно застрахователна полица № **********/28.02.2020г. и № **********/01.06.2020г.;
172,45 лева - заплатен данък върху превозните средства; 97 лева – заплатена електронна
винетка; 461,11 лева – заплатен втори ключ на автомобила. По делото са представени
доказателства за заплащане на горните суми /л.16-26 от папката на окръжен съд-С./.
Нотариалната покана е връчена на ответника Д. Т. И. на 07.08.2020г.
Видно от представената обезпечителна заповед издадена на 27.07.2020г. по ч.гр.д.
№ 336/2020г. по описа на ОС-С., в полза на В.Т. и С.Т. е допуснато обезпечение на бъдещи
искове предявими против Д. Т. И. с правно основание чл.189 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сума в размер на 54153,32 лева чрез налагане на възбрана на собствен на ответника
недвижим имот в гр.В., както и запор на дружествени дялове на последния в „И.и
Конструкшън“ ООД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения за разваляне на договор за
продажба на лек автомобил поради неизпълнение на задължението на продавача да
прехвърли на купувача правото на собственост и формулираният въз основа на тях петитум
на исковата претенция за осъждане на ответника да върне на ищеца – купувач платената
продажба цена, както и сторените разходи по продажбата, ведно с лихва за забава върху тях
обуславят извод за предявени обективно кумулативно съединени иск с правно основание
чл.189, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.189 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.
При евикция - реална или евентуална е налице пълно или неточно изпълнение на
задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост, което дава
право на купувача да развали договора и да получи обратно платената цена и всички
разноски, стига да е добросъвестен, т.е да не е знаел, че купува от несобственик или че трети
лица имат права върху вещта. Добросъвестността на ищеца – купувач не е оспорена от
ответника, а спорът се заключва в това налице ли са права на трето лице по отношение на
процесния автомобил, което да обуслови извод за цитираното по-горе неизпълнение на
5
основното задължение на продавача по договора, като в случая за упражняването на правото
на иск по чл.189, ал.1 от ЗЗД е без значение дали има реализирана евикция или тя е
предстояща. Нещо повече, наличието на евикция, т.е установени права на трето лице по
отношение на вещта предмет на договора, което съобразно позоваването на ищеца е и
основанието за разваляне на договора за продажба на лекия автомобил, е възложено в
тежест на упражняващата правото на разваляне на договора страна – в случая на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД предупреждението, отправено от
кредитора до длъжника за разваляне на двустранния договор, следва да е писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Формата на изявлението за разваляне на договора по
този начин е обвързана от законодателя с формата на договора, като изрично за договорите
за прехвърляне, признаване, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими
имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на движими
вещи по правило се развалят извънсъдебно. По отношение на договорите за покупко-
продажба на регистрирани автомобили по смисъла на чл.144, ал.2 от ЗДвП не е предвидено
изключение, т.е не е предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за
разваляне да бъде отправено до длъжника. В случая развалянето на договора за продажба на
процесното МПС от 26.02.2020г. е станало с нотариална покана отправена от ищците до
ответника и получена от него на 07.08.2020г., но дори да не бе така, то характер на
предупреждение за разваляне на договора има и самата искова молба, с която ищецът
претендира за последиците от развалянето. В този смисъл Решение № 254/06.04.2020г. по
гр.д.№ 1403/2019г. на ВКС, IV г.о
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът
установява, че на 26.02.2020г. между страните по делото е сключен валиден договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил в изискуемата от закона форма – писмена с
нотариална заверка на подписите, по който купувачът е заплатил договорената продажна
цена, с което установява качеството си на изправна страна по него. Няма спор, че в деня на
сключване на договора ответникът, чрез упълномощен представител е предал на ищеца
владението на автомобила, който е придобил от шведски гражданин на 03.02.2020г. и
регистрирал надлежно пред „ПП“ при ОДМВР-В. на 26.02.2020г.
Спорът е налице ли е евентуална /доколкото не се твърди ищците да са съдебно
отстранени/ евикция по отношение на автомобила.
Установява се от представената преписка № 354в-86/2020г. по описа на ОДМВР-РУ
С., че на 11.06.2020г. за процесния автомобил е бил подаден сигнал пред чешките служби от
представител на компанията представител на „STARLIFE“ s.r.o. - Jiri Lopata, в който се
посочва, че настоящият собственик на автомобила е „****“ Ceska republika s.r.o. Същият е
бил обявен за международно издирване с шенгенски ид.№ CZ0000007833570000002 като
обект на престъпление – обсебване. Въз основа на кореспонденцията между отделите „****“
**** в РУ-С. е образувана издирвателна преписка, по която на 25.06.2020г. в гр.С.
автомобилът е бил доброволно предаден по реда на чл.84, ал.2 от ЗМВР от ищеца В.Т., за
6
което е уведомен отдел „****“ ****. Видно от отразеното в докладната записка от
24.08.2020г. на инспектор в отдел „КП“ при ОДМВР-С., в рамките на законоустановения
/чл.84, ал.8 от ЗМВР/ 60 дневен срок не е постъпило искане от държавата членка въвела
сигнала или от съответното лице с искане за връщане на вещта. На това основание е
предложено процесният автомобил да бъде предаден за съхранение в РУ-С..
Съдът намира за недоказан по несъмнен начин фактът на принадлежността на
собствеността на процесния автомобил на трето лице, който съобразно разпределената
доказателствена тежест подлежи на установяване от ищеца като елемент от фактическия
състав на развалянето на договор за продажбата му, от който черпи права. Не се установява
безспорно, че автомобилът принадлежи на чуждестранно физическо или юридическо лице и
ако е така – кое е то – „STARLIFE“ s.r.o, чиито представител е заявил издирването му в ****
или „****“ Ceska republika s.r.o посочена в кореспонденцията като настоящ собственик на
вещта. Липсват каквито и да било доказателства представени от компетентните органи в
****, които да установяват собствеността на автомобила, а същата не би могла да се
презумира само на база посочването на наименования на чуждестранни компании в
проведената писмена кореспонденция между отделите на ****. Нещо повече, както бе
посочено независимо от уведомяването на компетентните органи в Р.**** за изземването на
автомобила, същите не са заявили връщането му в рамките на законоустановения 60 дневен
срок. Горното на основание чл.84, ал.9 от ЗМВР е основание вещта да бъде върната обратно
на лицето, от което е приета или иззета със заповед на съответния ръководител освен ако
същата не е 1). предмет или средство за извършване на престъпление на територията на
Република България; 2). вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или
предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република
България или 3). притежаването на вещта е забранено от законите на Република България,
т.е да бъде върната на ищеца Т.. Доказателства удостоверяващи някое от изключенията не
са ангажирани по делото.
Съдът приема, че самият факт на заявената информация в ШИС, фактът на
провеждано издирвателно мероприятие, изземването или доброволното предаване на
автомобила по реда на ЗМВР, та дори и евентуалното му предаване на лицето, по чиито
сигнал са провеждани действия по линия на международното сътрудничество не
обосновават доказано установени права на трето лице по отношение на същия. Това е така,
тъй като полицейските органи и прокуратурата въз основа на сигнала за изчезналата вещ
извършват компетенциите си по обезпечаване на вещта, която може да бъде предмет на
престъпление в рамките на заявената информация без да имат задължение да събират
доказателства и да установяват собствеността му. В случая както вече бе посочено липсват
доказателства установяващи, че процесния автомобил е собственост на трето лице, нито са
налице такива опровергаващи удостоверените права на праводателя на продавача -
шведския гражданин М. с договора от 03.02.2020г., а така също и данни за прокурорско
постановление заключаващо извършването на престъпление срещу собствеността му.
7
Следователно съдът приема за недоказани твърденията на ищците за евикцията на
автомобила, каквато би била налице само, ако правата на третите лица са признати по
съдебен ред или са безспорно установени по друг начин. В този смисъл е й Определение №
488/04.05.2015г. по гр.д.№ 5108/2014г. по описа на ВКС, IІІ гр.о.
Горното налага извод за липса на основание за извънсъдебно разваляне на договора
за продажба на автомобила от 26.02.2020г. от страна на купувача, а от там и за
неоснователност на предявените искове за връщане на платената продажна цена, сторените
разноски по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.
Неоснователността на предявените главни искове обуславя неоснователност и на
акцесорните искове за присъждане на лихва за забава върху сумите, а така също и на
законна лихва върху сумите за периода след предявяване на исковете до окончателното им
заплащане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че пред купувачите Т.и остава
възможността да поискат връщане на автомобила по реда на чл.84, ал.9 от ЗДвП при
наличие на предпоставките за това, а в случай на евентуално настъпили нови факти /съдебна
евикция на купувачите, доказани по надлежен ред права на трети лица по отношение на
процесния автомобил, доказано извършено престъпление против собствеността на същия/ то
те биха могли да бъдат основание за различен извод касателно аналогично заявени искови
претенции от тяхна страна.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява искането на
ответника за сумата от 6619,50 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата за размер на разходите – заплатени такси и адвокатско възнаграждение,
които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. Т. , ЕГН ********** и С. Д. Т. , ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.С., **** обективно кумулативно съединени искове за осъждане на Д. Т.
И., ЕГН ********** с адрес: гр.В., **** да заплати солидарно на ищците сумата от 50000
/петдесет хиляди/ лева представляваща заплатената продажна цена за лек автомобил по
развален договор за покупко-продажба на МПС с рег.№ ****/26.02.2020г. касателно лек
автомобил марка „Шкода“ модел „Кодиак“ рег.№ В **** ТА рама ****, двигател № ****,
цвят маслено-зелен металик, както и сумата от 490,50 /четиристотин и деветдесет и 0,50/
лева, представляваща заплатени разноски за нотариална такса по договора за продажба на
автомобила, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 21.08.2020г. до окончателното изплащане; сумата от общо 3662,82
8
/три хиляди шестстотин шестдесет и два и 0,82/ лева – сторени необходими и полезни
разноски за вещта, както следва: 1300 лева – заплатен данък за придобиване на МПС; 223,38
лева – заплатена сума по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ BG/11/120000631691, издадена от ЗАД „Армеец“; 1408,88 лева – заплатена сума по
застраховка „Каско“ и „Злополука“ съгласно застрахователна полица №
**********/28.02.2020г. и № **********/01.06.2020г.; 172,45 лева - заплатен данък върху
превозните средства; 97 лева – заплатена електронна винетка; 461,11 лева – заплатен втори
ключ на автомобила, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.08.2020г. до окончателното изплащане; както и за
заплащане солидарно на ищците на лихва за забава в размер на 791,73 /седемстотин
деветдесет и един и 0,73/ лева дължима върху сумата на платената продажна цена /50 000
лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г.; лихва за забава в размер на 7,77 /седем и
0,77/ лева дължима върху сумата на платените разноски по договора за продажба /490,50
лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г. и лихва за забава в размер на 58,00 /петдесет
и осем/ лева дължима върху сумата на сторените необходими и полезни разноски за вещта
/3662,82 лева/ за периода от 25.06.2020г. до 20.08.2020г., на основание чл.189, ал.1, изр.2,
предл.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. Т. , ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.С., **** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр.В., **** сумата от
6619,50 /шест хиляди шестстотин и деветнадесет и 0,50/ лева съдебно-деловодни разноски
по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяване на
страните за неговото изготвяне пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
9