Решение по дело №5/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 33
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20221300100005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. В., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20221300100005
по описа за 2022 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на
увреденото лице ).
Делото е образувано по искова молба от К. Н. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. К., обл. В., ул. “И.Р.“ №*; чрез адв. Р. В. Р. от АВ В., лич.
№ от ЕАР: * с адрес на мястото на упражняване на дейността: гр. В., ул. „Б.“
№*, тел. *, GSM: * против:"ЗКЛИ" АД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *, бул. "С.Ш." №* по чл. 432 ал.1 КЗ цена на иска:
200 000 лв.
В исковата молба се посочва, че на 21.08.2020 г. около 05:30 часа в гр.
В. на бул. „П.“ пред „Агромашина“ клон В. лек автомобил марка „А.“, модел
А4, с ДК № *, собственост и управляван от алкохолно повлияния с 1,04
промила Г. И. Г., при излизане от ляв завой губи управлението, напуска
платното за движение в ляво като се удря в разделителното метално
заграждение, след което със странично плъзгане се отклонява в дясно и се
удря в масивен метален стълб за улично осветление, находящ се на десния
тротоар.
В резултат на произшествието, возещия се зад водача пътник М.К. Н.,
ЕГН ********** намира смъртта си.
1
Ищецът е баща на починалия. Той ефективно е полагал грижи за детето
М., ходил е до чужбина, за да работи и да изкара повече пари, за да може да
изучи него и брат му и да им осигури добър живот.
След като майката Н.Е. П. заболява през 2018 г. от тежко заболяване,
последвано от сложна хирургическа операция на черепа, цялата тежест по
издържане на семейството пада върху бащата.
Настъпилата смърт е изненадваща и преждевременна. М.К. Н. е само на 18 г.
към момента на трагедията, още ученик. Всички от домакинството са
покрусени от неговата смърт и до настоящия момент не могат да преодолеят
загубата му. Бащата обаче като глава на семейството се е надявал да види
сина си като абитуриент да му предаде занаята си, и до сега плаче по цял ден
:
няма апетит, отслабнал с около 10 кг., вече повече от 1 година не може да
преодолее смъртта.
Назначените по досъдебно производство № ЗМ 206/2020 год. по описа
на ОД на МВР В. автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на труп
установяват, че пътно-транспортното произшествие, предизвикано от „А.“,
модел А4, с ДК № *, управлявано от алкохолно повлияния Г. И. Г. е причина
за смъртта на М.К. Н..
Към момента на катастрофата моторното превозно средство - марка „А.“,
модел А4 е било застраховано от "ЗКЛИ" АД.
Тъй като "ЗКЛИ" АД отказва да заплати претендираното обезщетение, за
ищеца се явява правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди "ЗКЛИ" АД ЕИК *
;
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *, бул. "С.Ш." №* да заплати
на ищеца К. Н. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. В., ул.
"И.Р.“ №* обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.К.
Н. в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на
предявяване на настоящия иск до окончателното издължаване, както и
направените по делото разноски.
Представят следните доказателства:препис - извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, протокол за оглед на местопроизшествие,
автотехническа експертиза съдебно-медицинска експертиза на труп,
заключително мнение по ДП № ЗМ 206/2020 год. на ОД на МВР В. , Присъда
2
№ 63 от 23.06.2021 год. по н.о.х.д. №*1/2021 год. на ВдОС .
Постъпил е отговор на искова молба на основание чл. 131 от ГПК
от“ЗКЛИ”АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С.Ш.” №*,
вписано в ТР на АВ, ЕИК *, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.- Изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт
К.А., тел./факс * **********.
Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и
по размер, като счита,че същия за недължим и прекомерен.Оспорват
направеното с исковата молба твърдение, че на ищеца следва да бъде
присъдена парична сума за репариране на неимуществени вреди, тъй като
законът не е въвел презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на
летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за други
лица.
Оспорва твърдението, че между ищеца и починалия са съществували
отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били
прекъснати единствено във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Оспорват твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки
и страдания.Оспорват претендирания размер на исковата претенция, като
прекомерен и некореспондиращ със сторените твърдения в исковата молба и
приложените в копие доказателства към същата. Парична сума за обезвреда
не се дължи единствено на основание обстоятелството, че за дадено лице е
настъпил летален изход, както и че ищецът е близък на починалия.
Оспорват твърдението за изключителна вина на водача Г. И. Г. за настъпване
на летален изход при М.К. Н..
Поддържат възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия М.К. Н., който, като пътник в
лек автомобил “*“ с per. № *, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1
от ЗДвП е пътувал без да използва обезопасителен колан, с който моторното
превозно средство е оборудвано, както и е приел да пътува в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол.
Считат, че претенцията за неимуществени вреди е предявена в завишен
размер и не отговаря на принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД,
3
както и на трайно установената съдебна практика.0спорват по основание и
размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава.
Не оспорват наличието на застрахователно правоотношение по
застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
водача на лек автомобил “А. A4“ с per. № *, валидна към дата 21.08.2020г.,
датата на пътнотранспортното произшествие.
С определение № 203 от 28.04.22г. е привлечено като трето лице-
помагач, конституирано на основание чл.219 ГПК водачът на „А.“, модел А4,
с ДК № * Г. И. Г., който оспорва исковата молба и моли съда да приеме, че
той не е допринесъл за настъпването на вредите и не се налага в бъдещи
производства да заплаща обезщетения.
В.ският ОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и на третото лице помагач, съобразявайки
данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна :
Около 5 часа на 21.08.2020 г. автомобил„А.“, модел А4, с ДК № * е
управляван от Г. Г., с пътниците в него сред които и М.К. Н. от гр.К.,
пътувал към гр.В.. Времето било сухо, топло, на зазоряване. При влизане в
града около 05.30 часа се насочили към надлеза в гр.В. на бул. „П.“ с посока
на движение- над ж.п. линия В.- С. към кръстовището с ул.“Ц.А.*“, срещу
сградата на РЗОК -В.. Подсъдимият Г. управлявал автомобила с около 111
км/ч, като подминавайки светофара, навлязъл в ляв завой, загубил сцепление
с пътя, поднесъл в ляво, напуснал платното за движение, ударил се в
разделителното метално заграждение между двете ленти за движение,
променил траекторията си и със странично плъзгане с дължина от 32 м. се
отклонил вдясно и се ударил в областта на задната лява врата в масивен
метален стълб за улично осветление, находящ се на десния тротоар. От
генерираните големи инерционни сили вследствие високата скорост на
движение автомобилът претърпял пластични деформации на около 0,5 м.
навътре в купето, като се огънал ,обгръщайки стълба във вид на буквата „С“.
След първоначалния удар поради остатъка от кинетична енергия автомобилът
се завъртял и спрял перпендикулярно на осевата линия.
От автомобила излязла а Я. Г.а, а останалите били останали неподвижно
до идването на полиция и линейки на Спешна помощ.
След идването им било установено, че М.К.
4
Н. от гр.К. е починал на място, а водачът Г. Г., Д.Ф. и Я. Г.а били
транспортирани в МБАЛ „С.П.“ В. за лечение.
На водача Г. Г. в болничното заведение била взета проба за алкохол и
наркотични вещества. От направеното химическо изследване на взетата
кръвна проба за алкохол е установено наличие на такъв в концентрация
1,03 на хиляда. Направено е повторно изследване, което потвърждава
резултата. Изследването за наркотични вещества е отрицателно.
От заключението на представената по НОХД 101/2021 г. по описа на
ОС-В. автотехническа експертиза е видно, че основна причина за
настъпилото ПТП е високата, превишена скорост, с която Г. е управлявал
автомобила. Съобразно чл. 21,ал.1 от ЗДвП разрешената скорост за населено
място е 50 км./ч, като подсъдимият Г. е управлявал със 111 км./ч. По този
начин същия не е могъл да контролира МПС и е допуснал настъпването на
ПТП. Алкохолното повлияване, което е в средни размери и стойности, е
допринесло за високата скорост и забавянето на реакциите, с което е нарушен
чл. 5, ал.З, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
От изготвените съдебно медицински експертизи е видно,че смъртта на
М.К. Н. е вследствие травматично хеморагичен шок, причинен от черепно-
мозъчна травма с контузия на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
кръв в мозъчните стомахчета, контузия на гръдния кош с ограничени
разкъсвания на хилусите на белите дробове и съдовия сноп на сърцето, излив
на кръв в трахеята, счупване на лява мишнична кост и повърхностни
ожулвания и наранявания.Смъртта е в пряка причинна връзка с травмите и
начина им на получаване.
Горната фактическа обстановка по НОХД 101/2021 г. по описа на ОС-В.
се доказва от самопризнанието на подсъдимият и останалите доказателствата
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: показанията от
ДП на свидетелите Я. Л. Г.а, Д.В.Ф., М. В.М. В.В.М., В.Д.Ф., В.М.П., М.Н.И.,
С. К. Н., К. Н. К. и П.В.П., протокол за оглед на местопроизшествие от
31.08.2020г., удостоверение за наследници № 7752/24.08.2020г., заключение
на съдебна автотехническа експертиза от 29.01.2021г. на в.л. Р. П. И., съдебно
медицинска експертиза за изследване на труп № 41/2020 г., съдебно
медицинска експертиза № 56/2020 г. по писмени данни, съдебно медицинска
експертиза № 49/2020 г. по писмени данни, протокол за химическо
5
изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №
306/27.08.2020 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 21.08.2020г., талон за изследване от 21.08.2020г.; заповед за
прилагане на ПАМ № 20-**********, протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 306К/14.10.2020г.,
справка за, нарушител/водач,
справка от КАТ за собственост на автомобила, удостоверение за наследници
№ 29035/30.03.2021 г., медицинска документация том втори от ДП; справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.
С влязла в сила присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД №*01/2021 г. по
описа на ОС-В.,потвърдена с решение №395/20.12.2021 г. по ВНОХД
№*080/2021 г.на АС-С. -оставена в сила с решение №*14/02.12.2022 г. по
касационно дело №*89 по описа за 2022 г. е признат подсъдимият Г. И. Г.,
роден на 08.01.2002г. в гр.В., българин, българско гражданство, със средно
образование, неженен, местоживеене град К., обл.В., неосъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това че на 21.08.2020 г. около 05.00 часа при
управление на
МПС-личния си лек автомобил марка „А.“, модел „А 4“, с рег.№ ВН 0786 АД,
движейки се в гр.В. по бул. „П.“ с посока на движение от надлеза над ж.п.
линия В.-С. към кръстовището с ул. “Ц.А.* срещу сградата на РЗОК-В., в
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от
ЗДвП „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за
населено място“, движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешена
50 км/ч, загубил управление на автомобила и се ударил в метален стълб за
улично осветление и по непредпазливост причинил: смъртта на М.К. Н. от
гр.К., обл.В., средна телесна повреда на Я. Л. Г.а от гр.В., изразяваща се в
раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на
движението на лявата ръка и средна телесна повреда на Д.В.Ф. от гр.В.,
изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна
контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и тримата пътници в автомобила, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
6
кръвта 1.03 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо
изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г.
на СХЛ към ЦСМП - гр.Плевен, поради което и на основание чл.343, ал.4 във
вр.с ал.3, б.“б“, предл.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден
подсъдимият Г. И. Г. като му е определено наказание „лишаване от свобода“,
за срок от 4/четири/ години и 6 /шест/ месеца, което е намелено с 1/3 и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.
На основание чл.304 във вр. с чл.ЗОЗ, ал.2 от НПК, е оправдан подсъдимия Г.
И. Г., със снета по - горе самоличност, че е извършил престъплението, за
което е обвинен, като е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в: чл.5, ал.3,т.1, предложение първо от ЗДвП „на водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“ и чл.20, ал.1 от ЗДвП
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК е наложено на подсъдимия Г. И. Г., със снета по -
горе самоличност наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок
от 5/пет/ години.
По делото е назначена и изпълнена комплексна медицинска и съдебно
автотехническа експертиза .В.л. инж. Р. П. И. ,член на Съюза на
независимите автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ), дава заключение ,че
на местопроизшествието не са оставени спирачни следи от лекия автомобил
А.“, модел „*“ с ДК№ *,който е загубил напречна устойчивост в момента на
излизане от ляв завой, ударил се е с предна лява гума в тръбното метално
заграждение, след което е осъществил около 32 м. странично плъзгане в
посока - напред и надясно, качил се на тротоара и осъществил удар в масивен
метален стълб.
Скоростта на лекият автомобил „А.“, модел „*“ с ДК№ * преди загуба на
управление е била около 111 км/час, а м момента на удара в металния
стълб - около 85 км/час.
7
Лекият автомобил се е ударил с лявата си странична част в областта на задна
лява врата в масивен стоманен стълб за улично осветление. Вследствие на
ексцентричния спрямо центъра на тежест удар автомобилът получил ротация
в посока обратно на часовниковата стрелка ,като се завърта на около 180°, а
от центробежната сила получава транслация на около 3,60 м. по посока на
огледа, заставайки на десния тротоар перпендикулярно на пътя с предната
част към платното за движение.
Вещото лице определя механизма на ПТП и техническите причини за
възникването му по следния начин :
На 21.08.2020 година около 05:30 ч. в гр. В. по бул. „П.“ лек автомобил марка
„А.“, модел „* с ДК№ *, собственост и управляван от алкохолно повлияния с
1,04 %о Г. И. Г. с още трима пътника се движи в южна посока с направление
от надлеза над ж.п. линията към р. Дунав със скорост от около 111 км/час,
при максимално разрешени 50 км/час.
В момент на излизане от ляв завой, губи сцепление с пътя като поднася в
ляво, напуска платното за движение, като се удря в разделителното метално
заграждение, след което променя траекторията си и със странично плъзгане с
дължина от 32 м. се отклонява в дясно и се удря в областта на задната дясна
врата в масивен метален стълб за улично осветление, находящ се на десния
тротоар.
От генерираните големи инерционни сили вследствие високата скорост на
движение, автомобилът претърпява пластични деформациина около 0,5 м.
навътре в купето, като се огъва обгръщайки стълба във вид на буквата „С“.
След първоначалния удар поради остатъка от кинетична енергия,
автомобилът се повдига нагоре до около 1,70 м. от нивото на земята, а
вследствие на ексцентричния спрямо центъра на тежест удар, получава
ротация в посока обратно на часовниковата стрелка като се завърта на около
180°, а от центробежната сила получава транслация на около 3,60 м. по
посока на огледа, заставайки на десния тротоар перпендикулярно на пътя с
предната част към платното за движение, както е описано в Протокола за
оглед и мащабната скица.
В резултат на произшествието возещият се зад водача М.К. Н. почива
на място, пътувалите на предна дясна и задна дясна седалка Я. Г. и Д.Ф.
получават травматични увреждания описани в СМЕ по производството,а
8
лекият автомобил получава повреди и деформации.
Причината за произшествието според вещото лице е превишена
скорост и алкохолното повлияване на водача , довели до загуба на
контрол над автомобила.
Началният контакт между автомобила и стълба е в лявата странична част на
лекия автомобил в областта на лява задна врата, като в процеса на
осъществяване на удара се осъществяват масивни пластични деформации до
около 0,5 метра навътре с посока на силово въздействие от ляво на дясно, а
купето се е огънало около стълба във вид на буквата „С”.
В първоначалния момент пострадалият се е движел със зададените от
автомобила скорост и посока на движение. Запазването на тези параметри във
времето и пространството се нарича инерция.
При първоначалния удар на автомобила в стълба траекторията и
скоростта му рязко се променили. Ударът е страничен отляво. Този удар
може да се класифицира като кос страничен удар, с относително малка
ширина на контакта, поради което се получават значителни по интензитет
инерционни сили действащи върху телата на пътуващите в автомобила.
Тялото на пострадалият, който е седял на задната лява седалка и е бил
без предпазен колан е получил силен тласък в ляво и напред, като се е
предвижило и ударило в задната лява врата и средната лява колона на купето
и облегалката на предната лява седалка. Миг след това тялото се е
повдигнало нагоре и темето на главата се е ударило в тавана. От
последвалата ротация около стълба, вследствие на центробежните сили,
тялото се е придвижило в дясно до удар в пътника, седящ на задната дясна
седалка. В момента на изконсумиране на кинетичната енергия и
привеждането на автомобила в покой, вследствие на инерционната реактивна
сила, тялото чрез удар с малък интензитет се връща в първоначалното си
положение –прилепнало до задната лява врата.
Според в.л. инж. Р. П. И. лекият автомобил „*“ е съвременен автомобил и е
оборудван производствено с предпазни колани за всички места за сядане.
Коланът се задейства при удар отпред - челен или близко до челен. Правилно
поставеният предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на
тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и
9
раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи
разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са изключително
полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч - когато
вътрешната част на купето на автомобила не се деформира. При завъртане на
автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа
центробежна сила и главата се удря във вътрешните части на купето.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при
преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява
при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при което може
да се счупят вратните прешлени, също водещо до смърт. Правилно
поставеният предпазен колан предотвратява и изпадане на ползвателя му от
автомобила при произшествие.
При страничен удар /както е в случая /, задържащото действие на
колана не е ефикасно, тъй като той не осигурява фиксиране на главата и
врата, върху които действа центробежна и Кориолисова сили и главата
се удря във вътрешните части на купето.
Следователно при поставен обезопасителен колан, пострадалият не би
получил челен удар в облегалката на предната седалка и тавана, но при тази
висока скорост би получил коланна травма. Страничният удар въпреки
колана е бил неизбежен.
В състава на назначената комплекса съдебно медицинска и
автотехническа експертиза участва д-р А. П. И.,нач.отд.“Съдебна
медицина“ при МБАЛ“С.П.“АД - В..
Същата дава заключение ,че смъртта на М.К. Н. е вследствие
травматично хеморагичен шок, причинен от черепно-мозъчна травма с
контузия на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните
стомахчета, контузия на гръдния кош с ограничени разкъсвания на хилусите
на белите дробове и съдовия сноп на сърцето, излив на кръв в трахеята,
счупване на лява мишнична кост и повърхностни ожулвания и
наранявания.Смъртта е в пряка причинна връзка с травмите и начина им на
получаване.
Установява, че водача е бил в лека степен на алкохолно опиянение, като
наличието на такава алкохолна концентрация в повечето случаи, може и да не
се свързва с външни прояви, но психофизиологичното състояние на водача е
10
повлияно и той не е пригоден да управлява МПС.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от внезапната смърт на неговия син са разпитани свид. Ц. Н. и Х.К.
Свид. Н. установява,че близките на загиналото момче са приели извънредно
тежко новината за внезапната му смърт. Бащата-ищецът К. е бил в тежко
състояние, неадекватен, майка е болна, с тежки операции на главата преди
инцидента. Ищецът е поддържал близка връзка със сина си, подпомагал е
финансово цялото семейство.
Свид К. установи, че ищецът трудно е понесъл смъртта на сина си, бил в
шок, непрекъснато плачел, опитвал се да се крепи, мълчал,, мъчел се, тежко
му било.Загиналото момче имало намерение да замине при баща си в
чужбина, за да работи и подпомага болната си майка и братчето си.
При така установената фактическа обстановка ОС-В. прие за
установено следното от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя,но
застрахователят не е изплатил никакво обезщетение.Не се спори ,че
претенцията към застрахователя е отправена и получена на 27.04.2021 г. и че
след поискването на допълнителни документи застрахователят е отказал да
заплати обезщетение с писмо изх.№4029/27.04.2021 г.(л.45 от делото).
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
11
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ.
Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното
дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че лекият
автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ , като наличието и и валидността □ към датата на
произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно това
дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца
поради това (Чл.300 ГПК ).
12
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от настъпилата смърт на неговия син.
Функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на
застрахователя предпоставя пораждането на задължението на последния по
горецитираната правна норма, при реализиране на визираните в нея
предпоставки. На първо място, това е установяване на застраховане на
гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника -
застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на
второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел
задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на
застрахованото превозно средство.
На основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД В.ският ОС намира, че
за възмездяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди
справедливият размер на обезщетение е 150 000 лв.,като този размер на
обезщетение е от естество да репарира негативните емоционални
преживявания и страдания на ищеца , вследствие загубата на неговия син-
М.К. Н..
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на
ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
13
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "ГО" на
автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус -
настъпилата внезапна смърт на млад човек, в разцвета на силите си
продължителността и степента на претърпените неимуществени вреди,които
продължава да търпи неговия баща, икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този
смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р
№*/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012
г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните неимуществени вреди да се остойностят в размер на 150 000
лв.
С причинената смърт К. Н. загубва моралната и физическа подкрепа на
своя син, на когото е разчитал, за да помага в грижите за болната си майка и
братчето, докато ищецът е полагал труд в чужбина. Моралните му страдания
се изразяват в претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на сина
му, която ще го съпътства през остатъка от живота му. Преживяната загуба
се отразява изключително тежко на емоционалното му състояние , търпи
много болки и страдания във връзка с причинената смърт на неговия син. С
причинената смърт той загубва моралната и физическа подкрепа, която е
имал в лицето на загиналия М. и на която е разчитал да има и в бъдеще.Той
не е могъл да приеме и преодолее случилото се-смъртта на сина си , едва
18годишен, мечтаел е да го види като абитуриент , да замине при него в
чужбина, да са заедно, да преодоляват другите трудни моменти в семейство
им-болестта на майка му и грижите по братчето му.Всеки родител знае, че
14
няма по-тежка и непреодолима загуба от загубата на дете. Тази болка не може
да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на К. Н. , следва да
бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от вреди на ищцата от безвъзвратната
загуба на нейния син. Определеното от съда застрахователно обезщетение
винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната,
като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно
обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и
нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС,
като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. №
387/2008 г„ ВКС, II ТО.
С оглед на изложеното страданията на ищецът вследствие на
безвъзвратната загуба на неговия син, следва да бъдат компенсирани в
размер 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева /, като в останалата част до
пълния размер -200 000 лв., искът като НЕОСНОВАТЕЛЕН , следва да
бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
В.ският ОС намира ,че размерът на дължимото обезщетение не следва
да бъде намален поради наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от
ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика-
решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т.
15
д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова се приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в
автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод
за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила
за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не
обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.


Относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради непоставен предпазен колан, категорично се доказа от събраните в
хода на наказателното производство доказателства, от заключенията на АТЕ,
че при страничен удар /както е в случая /, задържащото действие на
16
колана не е ефикасно, тъй като той не осигурява фиксиране на главата и
врата, върху които действа центробежна и Кориолисови сили и главата
се удря във вътрешните части на купето.
Следователно при поставен обезопасителен колан, пострадалият не би
получил челен удар в облегалката на предната седалка и тавана, но при тази
висока скорост би получил коланна травма. Страничният удар въпреки
колана е бил неизбежен.В конкретния случай колана е неефективен и без
значение, тъй като има деформации на купето от страната на пътника, при
което удара е бил неизбежен и колана няма никаква роля.
В тази връзка са решение . №63/08.12.2021г. по гр.д.№548/2020г. на ВОС на
настоящият съдебен състав; решение № 4401/2018г. по гр.д.№9624/2015г.
на ГО 1-21 с-в на СГС, потвърдено с решение №449/2019г. на САС, ГО 14 с-
в; решение № 617 от 10.03.2020 г. по в.г.д. № 4873/2019 г. на САС, ГО.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само
извършените от него действия да нарушават предписаните правила, но и
нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Самият факт на
непоставянето на предпазен колан не е съпричиняващ фактор.
В отговора на исковата молба е направено възражение от страна на
застрахователното дружество за съпричиняване поради това ,че загиналото
момче се е качило в автомобил ,управляван от употребил алкохол водач.
От събраните по делото доказателства не се установява водачът да е бил
очевидно повлиян от употребения алкохол и този факт да е бил известен на
пострадалия .
В отговорите по Чл.176 ГПК третото лице-помагач дава обяснение,че е
употребил алкохол в с.Бойница ,но че не се е чувствал повлиян от алкохола и
че ходел уверено .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на пострадалия във
вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
17
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три месеца
от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай обезщетението се претендира от датата на
предявяване на иска , като с оглед диспозитивното начало същата е дължима ,
считано от 04.01.2021г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива
са направени и доказани.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 16.09.2022г. по
настоящото дело /л.74/ , ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски
по делото. Процесуалният представител на ищецът посочва, че размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на
основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв.
С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,/ 3530+2% за горницата над 100 000 лв./
съобразно уважената част от иска , дължимото възнаграждение е в размер
на 4 530лв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
18
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на
съда.
В конкретния случай ВОС е определил възнаграждението, съобразявайки
се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв. Р. Р. процесуални
действия . При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата
по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от
представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от
Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при
съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за
възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет
предвид отВдОкр. съд.
На адв. Р. Р. от В.ска АВ, лич № от ЕАР* от гр.В., ул.“Б. „ №* - процесуален
представител на ищецът, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 530/ четири хиляди
петстотин и тридесет /лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва
да заплати по сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на 6 000 лв.
19
К. Н. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. В., ул. “И.Р.“
№*, следва да заплати на„ЗКЛИ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ №* сумата в размер на 170 / сто и
седемдесет /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗКЛИ"АД, ЕИК/ПИК *, Б. Област: С. (столица), Община:
Столична, гр. С., п.к. *, р- н С., бул."С.Ш." №* ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. К.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. В., ул. "И.Р.“ №*,
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му -М.К.
Н. в размер на 150 000/сто и петдесет хиляди / лева, ведно със законната
лихва, считано от деня на предявяване на настоящия иск -04.01.2021г.до
окончателното издължаване, като в останалата част до пълния предявен
размер-200 000/двеста хиляди /лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ЗКЛИ"АД,
ЕИК/ПИК *, Б. Област: С. (столица), Община: Столична, гр. С., п.к. *, р- н С.,
бул."С.Ш." №* ДА ЗАПЛАТИ на държавата по сметка на ОС-В.
направените разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на
400/четиристотин / лв.
ОСЪЖДА "ЗКЛИ"АД, ЕИК/ПИК *, Б. Област: С. (столица), Община:
Столична, гр. С., п.к. *, р- н С., бул."С.Ш." №* ДА ЗАПЛАТИ на държавата
по сметка на ОС-В. държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на 6 000 /шест хиляди / лв.
ОСЪЖДА „ЗКЛИ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление –
гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ №* да заплати на Р. В. Р. от АВ В., лич. № от
ЕАР: * с адрес на мястото на упражняване на дейността: гр. В., ул. „Б.“ №*
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
20
адвокатските възнаграждения сумата в размер на на 4 530лв. / четири
хиляди петстотин и тридесет / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, опредЕ. съобразно уважената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. В.,
ул. “И.Р.“ №* да заплати на„ЗКЛИ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ №* сумата в размер на 170 / сто и
седемдесет /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.К.,обл.В.
,ул.“И.“№* .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
21