Р Е Ш Е Н И Е
№
/25.08.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1660/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, против Н.Ж.Г., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги и имал задължения за предоставени
ВиК услуги за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „***. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитали по
партида с клиентски № 1738375, включващ абонатен номер 1738375 и абонатен №
1738376. Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури били описани в справка за
недобора на частен абонат № 1738375 до 22.02.2019 г. и справка за недобора на
частен абонат № 1738376 до 22.02.2019 г. Твърди, че съгласно чл. 5, т. 6
от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в
срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил, а съгласно чл. ЗЗ, ал. 2 от
Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпадал в забава. Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 831.16 лева, представляваща
сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 05.06.2012 г.
до 04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен номер 1738375, както
и сумата от 286.30 лева,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от
831.16 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от 26.02.2019 г. до окончателното плащане;
сума в общ размер на 212.88 лева, представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 05.06.2012 г. до
04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен номер 1738376, както и сумата от 54.57 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане
на главницата от 212.88 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 26.02.2019 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 1735 от 28.02.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 3153/2019 г. по описа на РС – В..
Претендира разноските в настоящото и в заповедното
производство. Посочва
банкова сметка *** „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, по която могат да
бъдат платени всички суми, предмет на настоящото производство, а именно:
„Централна кооперативна банка” АД, IBAN ***; BIG CECBBGSF.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява от законен представител или упълномощено лице. Депозирана е молба вх.
№ 3631/29.07.2020
г. от процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Р., с пълномощно
на л. 28 от приложеното
гр.д. № 16672/2019 на РС В., в
която ищецът заявява, че поддържа исковата молба. Изразява становище по
съществото на спора и моли исковете да бъдат уважени. Представя карнет на
инкасатора, удостоверяващ, че абонатен № 1738375 се води на
името на Н.Ж.Г., справка от Служба по
вписванията – В., за установяване, че ответникът е собственик на обекта на
потребление, споразумителен протокол спогодба за разсрочено плащане на
задълженията за абонатен № 1738375, сключена между страните на 03.11.2017 г.,
справка за недобора на частен абонат № 1738375 към
03.11.2017 г. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Моли в
случай че адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника надвишава
минималния такъв по НМРАВ, същото да бъде редуцирано, тъй като делото не са
отличава с голяма фактическа и правна сложност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Оспорва се дължимостта на процесната сума с
твърдението, че между страните по настоящото дело не е бил сключван договор за
предоставяне на услуги от ищеца и през визирания период ответникът не е бил
потребител на ВиК - В.. В случай че това възражение не бъде прието, моли да
бъде взето предвид следното:
Твърди, че количеството доставена вода и свързаните с нея услуги, не са
реално доставени, а са произволно начислени от ищеца. Водомерите, по които
същата е била начислена не са преминали през последваща метрологична проверка,
поради което и начисленото количество доставена вода се явява неточно измерено,
съответно не се дължат и търсените парични суми. Част от сумите не били дължими
и за период по-голям от три години със задна дата считано от 22.02.2019 г.
поради погасяване по давност. Същото се отнасяло и по отношение на лихвите. В исковата
молба било посочено, че ответникът е титуляр на партида с клиентски номер 17383,
включваща
абонатен номер 1738375 и
абонатен номер 1738576, а за последния не била представена справка за недобора.
Не били представени и фактурите в техния оригинален вид с оглед установяване
наличието на задължителните им реквизити, като по този начин ответникът бил
лишен от възможността да направи възражение за тяхната валидност, респективно и
съдът по реда на косвения контрол да извърши преценка за същото. По изложените
съображения моли съда да отхвърли иска, като необоснован и недоказан.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от процесуалния си представител, който от негово
име поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковете по основание и размер
и моли за тяхното отхвърляне. Възразява срещу приемането на писмените
доказателства, представени от ищеца с молба вх. № 3631/29.07.2020 г.,
като счита, че представянето им е преклудирано и същите е следвало да бъдат
представени с исковата молба, а ищецът не сочи уважителни причини, които са го
препятствали да стори това. Представя договор за
правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч. г. д. № 3153/2019 г.
по описа на РС - В. се установява, че по заявление на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД против Н.Ж.Г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1735/28.02.2019
г., по силата на която е разпоредено ответникът да заплати сумата 831.16
лева - главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
консумирана вода по партида с абонатен № 1738375, за периода от 05.06.2012 г.
до 04.12.2018 г.; сумата от 286.30 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 831.16 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г.; сумата
от 212.88 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане
на консумирана вода по партида с абонатен № 1738376 за периода от 05.06.2012 г.
до 04.12.2018 г.; сумата от 54.57, представляваща лихва за забава върху
главницата от 212.88 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението –
26.02.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 77.70 лева,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски.
С разпореждане от 30.08.2019 г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищецът е предявил срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията
му за главница и лихви по заповедта.
Предмет на
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и признаване по исков ред
на съществуването на заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право,
поради което предявените установителни искове трябва да съвпадат по страни и
предмет с посочените в заповедното производство. В случая тези изисквания са
спазени, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане.
По исковете по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
За основателност на претенцията за главница, дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника/потребител с клиентски № 1738375, включващ абонатен
номер 1738375 и абонатен № 1738376, т.е. да установи вземанията си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, изправността си – изпълнение
от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената ВиК услуга за
процесния период в твърдяното количество за обект, находящ се
гр. В., ж.к. „Изгрев”, бл. 416, вх. Б, ап. 3, както и че през този период
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ и общите условия. Следва да докаже
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми и че монтираните на обекта
на потребление водомери са метрологично годни. Предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност (ако има такива).
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
претендираните вземания, а при доказване на горното от ищеца - да
докаже, че е погасил задълженията си.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „В и К оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр. В.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на В и
К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2
от общите условия на оператора. За да възникне задължението за заплащане на „В и
К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има
качеството на „потребител“ на тези услуги. Ответникът не оспорва качеството си на
собственик на имота, по отношение на който е отчетно потребление, към процесния
период, поради което това обстоятелство е отделено по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване. Следователно, ответникът има качеството потребител
съгласно чл. 3 от Наредба № 4 и § 1, ал. 1, т. 2, б.”б” от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги с открита на свое име
партида, поради което за него възниква задължение за заплащане на потребената и
отведена вода, която услуга е ползвал в имота си.
Съгласно чл. 8 от действащата към процесния
период Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи - получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите. В чл. 31, ал. 2 от
същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в
30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което
задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е
необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт
на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация -
В.” ООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите
условия са влезли в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в
което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните
Общи условия на ВиК В. за различните периоди на отчитане.
По делото не е оспорено от страна на ответника, че е титуляр на партида с клиентски № 1738375, включващ абонатен № 1738375 и абонатен №
1738376, както и че в притежавания от него имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Изгрев”, бл. 416, вх. Б, ап. 3 са регистрирани два
водомера, които са процесните такива. Ищецът оспорва посочената в петитума на
исковата молба партида с клиентски № 1108623, което съдът намира за допусната
техническа грешка, отстранена с молба вх. № 3631/29.07.2020 г. В последната
изрично е посочено, че за имота е определен абонатен № 1738375. Не е оспорен и фактът, че
имотът е включен към водопреносната мрежа, както и че в същия се доставят и
ползват ВиК услуги. Посочените обстоятелства се потвърждават и от представените
справки за недобора на частен абонат № 1738375 и частен абонат № 1738376, от
които е видно, че като титуляр на тази партида е вписан ответникът Н.Ж.Г.. Същото
лице е вписано и в представените от ищеца четири карнетни листа.
Предвид изложеното
възражението на ответника, че между страните по настоящото дело не е бил сключван договор за
предоставяне на услуги от ищеца и през визирания период ответникът не е бил
потребител на ВиК – В. е неоснователно.
Основно задължение на В и К оператора,
предвидено в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия,
с икономически обосновани разходи за доставката ѝ до имотите им, което
задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за
отвеждане на каналната вода.
В чл. 17, ал. 3 /чл. 18, ал. 3/ от действащите
през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-018 от 09.06.2006 г. и Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги
да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което
количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде
начислено и остойностено.
Това задължение на потребителите на В и К
услуги е залегнало и нормативно, в разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от
Наредба №
4/2004, съгласно които потребителят поставя
индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са също негово задължение.
Тъй като ответникът
оспорва, че количеството доставена вода и свързаните с нея услуги, не са реално
доставени, а са произволно начислени от ищеца, то в тежест на
ищцовото дружество е да
докаже, че за процесния
период е
предоставило такива на ответника в претендираното количество на претендираната стойност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В
и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител. Чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. и
чл. 21, ал. 4 от Общите условия на ВиК оператора от 2006 г., също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя
или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана
от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне
един свидетел – чл. 35, ал. 5 от Наредбата.
По делото
са представени копия
от карнетите за извършените
отчети на водомерите
на ответника за процесния период /л.26-29/, които
обаче не са не са редовно водени. Видно от съдържанието им, подписи не са
полагани почти през целия период /а подписи в карнета на л. 29 от делото са
положени в графа „цена”/. Там, където са поставени, не е ясно от кого. При
липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно данните
за съответния водомер, не може да се приеме, че констатирането им, респ.
начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно,
предвид нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Следва
да се подчертае, че за част от процесния период карнети изобщо липсват, поради
което остава напълно неизяснено по какъв начин са извършвани начислявания,
фактуриране и т.н. По делото не се твърди и съответно не са представени
протоколи, удостоверяващи констатации на служители при ищцовото дружество за
липса на осигурен от потребителя достъп за отчет през процесния период за двата
абоната /05.06.2012 г. до 04.12.2018 г./. Според чл. 22 ал. 4 от ОУ от 2006 г.
при отказ за осигуряване на достъп това обстоятелство следва да бъде
удостоверено чрез съставяне на протокол от длъжностно лице при В и К оператора,
подписан от него и от поне един свидетел, като се посочват трите имена и ЕГН на
свидетеля, като последният може да е и служител на оператора. Подобна е и
регламентацията по чл. 22, ал. 4 от ОУ от 2006 г. и по чл. 24 ал. 4 от ОУ от
2014 г. Съставянето на такива протоколи за отказан достъп е основание за
служебно начисляване на количества вода по определена методология. В карнетите
на потребителя не е налице отразяване за отказ на последния да осигури достъп
за отчитане.
Дори
ответникът да е ползвал услугите на ищцовото дружество, последното следваше по
категоричен начин да установи точното количество на отчетена, респ. начислена
вода, на каква база са извършени съответните
записвания, отчетените разлики и предпоставките за това. Съдът намира, че
такова пълно и главно доказване не е проведено.
Не се установи
водомерите да не са отговаряли на съответните изисквания за годност, нито да са
били неизправни, нито кога точно са били монтирани. Не се установи и да са били
извършвани каквито и да било проверки в тази връзка. Дори да е било така и от дружеството
да са били установени повреди или несъответствия, съгласно чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи
предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за отстраняването
ѝ. Доказателства в тази насока липсват.
От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно начина, по който е
определено ползваното количество вода, въпреки направеното оспорване. Представените
от ищцовото дружество справки не биха могли да послужат като годно доказателство
относно конкретните видове задължения на посочените абонати № 1738375 и № 1738376
за процесните периоди, доколкото представляват частен свидетелстващ документ,
съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. В справките са описани
фактури, които не са посочени в исковата молба, нито са представени по делото.
При това само част от сумите в описаните в справките фактури са определени съобразно отразените в карнетите
записвания, а последните не се установява да са извършени законосъобразно. Така
представените карнети на абонатен № 1738375 съдържат
записвания от 25.02.2010 г. до 04.12.2015 г. и от 04.12.2015 г. до 19.01.2017
г., а исковият период за главници за този абонатен номер е от 05.06.2012 г. до
04.12.2018 г.; карнетите за абонатен № 1738376
съдържат записвания от 16.11.2016 г. до
11.12.2019 и от 07.10.2019 г. до 11.05.2020 г., а исковият период за главници
за този абонатен номер е от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г. При сравнение между
карнетните записвания и справките се констатира следното: 1. за абонатен
№ 1738375 – само част от тях попада в исковия период,
а именно: карнетни записвания от 05.06.2012 г. до 19.01.2017 г. или общо 20 бр.
записвания /л.28 и л.29/, в справката за същия абонатен номер до 03.11.2017 г.
са описани 26 бр. фактури за начисления в периода от 05.06.2012 г. до
05.10. 2017 г. /л.39 от делото на РС - Провадия/, а в двете справки,
представени с исковата молба и приложени по г. д. № 16672/2019 г. на РС – В.
/л. 31, 32/ с последни показания от 11.09.2019 г., са описани фактури за
начисления в периода от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г., като справката на л.32
изцяло преповтаря част от тази на л.31; 2. за абонатен № 1738376 – само част от тях попада в исковия период, а
именно: карнетни записвания от 16.11.2016 г. до 04.12.2018 г. /л. 27/
или общо 4бр. записвания, а в двете справки,
представени с исковата молба и приложени по г. д. № 16672/2019 г. на РС – В.
/л. 29, 30/ с последни показания от 11.09.2019 г., са описани фактури за
начисления в периода от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г., като справката на л. 30
изцяло преповтаря тази на л. 29. Ответникът
оспорва, че количеството доставена вода и свързаните с нея услуги, не са реално
доставени, а са произволно начислени от ищеца. Ищецът от своя страна не доказва
по какъв начин е отчетена консумираната вода, на каква база са извършени
съответните записвания и начисления и защо възлизат на този размер.
Приложеният
споразумителен протокол от 03.11.2017 г. по никакъв начин не разколебава горния
извод. В
същия е посочено, че се отнася само до абонатен № 1738375.
Отделно, не е ясно и описаните в него фактури коя част точно от исковия период
обхващат, тъй като в споразумението е посочено само „за периода от..до
03.11.2017”. Същото се отнася и до лихвите, за които е посочено „лихви към 03.11.2017”,
като отново не е посочено началото на периода. Липсва описание и на периодите,
за които са издадени отделните фактури. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай не е изразено признание относно
дължимостта именно на част от процесните вземания за този абонатен номер. В тази връзка и относно възражението за давност и
оспорванията на ищеца, следва да се посочи, че – според чл. 113 от ЗЗД, валиден
отказ от субективното право на
погасителна давност може да се направи само след изтичането ѝ, като отказът е винаги съзнавано волеизявление. Той
може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение,
било само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна давност при
неиндивидуализирани парични задължения. Това е така, защото без такава
определеност, не може да има валидно изразена воля за самото съдържание на
задължението, за което е изтекла погасителната давност /решение № 186 от
19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/. Непосочването на периоди, за които
са издадени фактури, по никакъв начин не покрива горните критерии за
конкретизация и индивидуализация на вземанията. Дори да се приеме, че това
споразумение следва да бъде взето предвид /въпреки липсата на пълно и главно
доказване на главните претенции по основание и размер/, от съдържанието му, не
може да се направи обоснован извод за наличие на воля за отказ от изтекла погасителна давност или за
признание на дълга за част от процесния период. При преценката на едно
изявление като отказ от изтекла погасителна давност, следва да се държи сметка
за неговото конкретно съдържание, а от подписаното споразумение подобен извод
не може да се направи. Предвид изложеното, съдът не приема, че е налице както
недвусмислено признание на конкретен дълг, така и отказ от давност. Няма
основание да се приеме, че със съгласие за разсрочване, ответникът е изразил
воля да не се ползва от погасителната давност.
В случая, ищецът не доказва по какъв начин е
отчетена консумираната вода, на каква база са извършени съответните записвания
на показанията и отчетените значителни разлики, което от своя страна рефлектира
върху доказаността на претенциите по основание и размер, а споразумението не
може да санира доказателствения пропуск и само по себе си да доведе до извод за
дължимост на част от претендираните суми. За периода след 03.11.2017 г. до 04.12.2018
г. искът по иска за главница за абонатен № 1738375 също е неоснователен, т.к.
важат всички вече изложени мотиви за неяснота и неустановяване на предпоставки
за начисляване на потребените количества; нередовно водени карнети и т.н., при
което и няма основание за дължимост на претендираните суми. Въпреки дадените изрични
указания за уточняване на задачите към исканата ССЕ, ищецът не стори това,
поради което с протоколно определение от 30.07.2020 г. искането за допускането
ѝ беше оставено без уважение.
Предвид изложеното,
съдът приема, че предявените главни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
ведно с исканията за законна лихва.
По исковете по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира
извод за наличие на главни задължения, поради което исковете за акцесорните
вземания следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са претендирани в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ минималното адвокатско
възнаграждание възлиза в размер на 326.94 лева. Съдът счита, че настоящото
производството не се отличава с фактическа и правна сложност и предвид липсата
на процесуални действия по събиране на допълнителни
доказателства, то на основание т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, заплатеното възнаграждение следва да се намали до размер близък до
предвидения в Наредбата минимум, а именно: до размера от 350 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Прилеп” № 33 против Н.Ж.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно съединени установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н.Ж.Г., в качеството му на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски № 1738375
на адрес: гр. В., ж.к. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД
следните суми: сума в общ размер на 831,16 лева, представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К
услуги за периода от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен
№ 1738375, както и сумата от 286.30 лева, представляваща обезщетение за забава
за плащане на главницата от 831.16 лева, за периода от 16.06.2014 г. до
22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.02.2019
г. до окончателното изплащане; сума в общ размер на 212.88 лева, представляваща
сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 05.06.2012
г. до 04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен № 1738376, както и сумата
от 54.57 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от
212.88 лева, за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 26.02.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед № 1735/28.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по 410 от ГПК по ч.г.д. № 3153/2019 г. на РС - В., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - В.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Прилеп” № 33,
да заплати на Н.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лева /триста
е петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: