№ 15551
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
202************ по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 от ГПК.
Ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. са предявили срещу ответниците Г. М. Г., Л. Н. В. и Л. М. Г.
обективно и субективно съединени искове съответно срещу Г. М. Г. по чл. 42, буква „б“ вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание на Т. Р. В., с
ЕГН **********, починал на 13.05.2022 г., вписано в Служба по висванията София на
15.06.2022 г. под № 199, т. 8, тъй като последното не е било изпълнено от завещателя,
евентуално по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Т.
Р. В., с ЕГН **********, починал на 13.05.2022 г., извършено чрез саморъчно завещание,
вписано в Служба по висванията София на 15.06.2022 г. под № 199, т. 8, до размера на
запазената част на всеки от ищците – по 1/4, съединени с иск за делба срещу всички лица с
правно основание чл. 34 от ЗС на недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени за Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение н кадастралната
карта от 06.06.2022 г., представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, в сграда с
идентификатор *** с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ
с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой на нива на обекта
1, с площ по документи 83,84 кв. метра, ведно с прилежащите избено помещение № ***,
2,863% ид. части от общите части на сградата и моторно превозно средство лек
автомобил марка „***“, модел ****, произведен ** г., с рег. № ***.
Ищците Д. Т. В. и К. Т. Р., чрез адв. Г., поддържат, че с ответницата Л. Н. В. са
наследници на починалия на 13.05.2022 г. Т. Р. В., съответно като негови синове и съпруга.
През 1982 г., през време на брака си с Т. Р. В., Л. Н. В. придобила заедно с Л. М. Ш.,
1
понастоящем Г., по силата на договор за покупко-продажба № 1***, находящ се в *** при
равни дялове – по 1/2 за всяка. Сочат, че към датата на смъртта на общия наследодател, в
неговото наследство останали съответно 1/4 ид. част от недвижимия имот находящ се в ***,
както и лек автомобил марка „***“, модел ****, произведен ** г., с рег. № ***, за който
твърдят, че имал колекционерска стойност. Със саморъчно завещание, обявено на 31.05.2022
г., Т. Р. В. оставил в полза на ответницата Г. М. Г. цялото си имущество, а на 20.06.2022 г.
ответницата Л. Н. В. й прехвърлила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № *** на НК с район на действие Софийски районен
съд, собствената си 1/4 ид. част от АПАРТАМЕНТ № ***, която придобила след
прекратяване на СИО със смъртта на Т. Р. В.. С оглед изложеното правят искане
саморъчното завещание да бъде прогласено за нищожно и да бъде допусната делба между
наследниците (съответно двамата ищци и преживялата съпруга) на собствените на Т. Р. В.
1/4 ид. част от апартамента и лекият автомобил, и Г. М. Г. и Л. М. Г., които придобили
идеални части от АПАРТАМЕНТ № *** по силата на правни сделки. При условията на
евентуалност правят искане за възстановяване на запазената им част от наследството на Т. Р.
В. в размер на по 1/4 от имуществото и неговата делба между страните. Претендират
разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК. В представените по делото писмени бележки
в стока по чл. 149, ал. 3 от ГПК правят доказателствен анализ и излагат подробно доводи, че
при условие, че възражението им за нищожност на договор за покупко-продажба на МПС,
сключен с трето лице преди подаване на исковата молба в съда, не бъде уважено, съдът
следва да им възстанови запазената част от наследството, съответна на пазарната стойност
на отчуждената вещ, която не може да бъде върната в делбеното имущество, в пари.
В срока за отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Г. М. Г. чрез адв. М., в който оспорва предявените искове. Заявява, че ще се ползва
от завещанието. Сочи, че завещанието е изпълнено от лицето, което е посочено като негов
издател и съдържа всички изискуеми реквизити. Възразява, че ищците не са приели
наследството по опис, поради което не е налице материална предпоставка за уважаване на
иска по чл. 30 ЗН спрямо ответницата, която не е наследник по закон. Твърди, че лек
автомобил марка „***“, модел ****, произведен ** г., с рег. № *** е прехвърлен на трето
лице с договор за покупко-продажба на 29.07.2022 г., преди подаване на исковата молба в
съда, поради което производство по иска за делба следва да се прекрати и да бъдат
присъдени разноски. Оспорва твърдените в исковата молба квоти. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищците.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Л. Н. В. чрез адв. М., който ответницата заявява лично в открито съдебно
заседание, проведено на 14.05.2025 г., че поддържа, и в който оспорва предявените искове.
Заявява възражение по чл. 30 ЗН, което лично поддържа в съдебно заседание, като прави
искане запазената част й от наследството на починалия като негова преживявал съпруга, да
й бъде възстановена. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
2
ответника Л. М. Г. чрез адв. П., в който не оспорва иска за делба. Взема становище по
останалите предявени искове, по които не е страна. Прави искане имотът да бъде допуснат
до делба. Изразява готовност за постигане на споразумение. Не претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от представеното и прието по делото удостоверение за
сключен граждански брак № 138649 от 16.01.1977 г. (лист 7) се установява, че Т. Р. В. и Л. Н.
В. са били в брак от 16.11.1977 г.
Между страните не се спори, че по силата на описания в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № *** – Нотариус регистриран под № * в регистъра на НК, с район на
действие Софийски районен съд, както и в приетата по делото Схема № 15-923336-
16.08.2022 г. на Служба Геодезия, картография и кадастър – гр. София на лист 11, която се
ползва с презумпция за достоверност на основание чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (ЗКИР), във връзка с чл. 23, т. 3 от ЗКИР, Договор за покупко-продажба по
реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) № *** ГДИС София при СНС, Л. Н. В. и Л. М. Г., са придобили
по 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени за Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта от 06.06.2022 г., представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, в сграда с
идентификатор *** с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ
с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой на нива на обекта
1, с площ по документи 83,84 кв. метра, ведно с прилежащите избено помещение № *** и
2,863% ид. части от общите части на сградата.
Правото на собственост върху 1/2 идеална част от имота е придобито от Т. Р. В. и Л.
Н. В. в режим на съпружеска имуществена общност, при приложение на чл. ***, ал. 1 от
Семейния кодекс, във вр. с пар. 4, ал. 1 от СК, съгласно който режимът относно
имуществената общност на съпрузите се прилага и относно заварените бракове. Според чл.
***, ал. 1 от Семейния кодекс, придобитото по време на брака се смята за общо имущество
на двамата съпрузи, като съгласно приетото в Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на
ВС, едно право е придобито през брака в зависимост от момента, в който се реализира
съответният придобивен способ, като придобиването на процесната идеална част от имота в
режим на съпружеска имуществена общност не се оспорва и оборва и от страните в процеса.
Между страните не се спори и се установява, че бракът между от Т. Р. В. и Л. Н. В. е
прекратен на 13.05.2022 г., със смъртта на съпруга, с което съсобствеността между страните
по отношение на придобитите през брака недвижими имоти е прекратена при равни квоти,
на основание чл. 28 от СК.
От представения и приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
3
*** – Нотариус регистриран под № * в регистъра на НК, с район на действие Софийски
районен съд, се установява, че Л. Н. В. е прехвърлила собствеността на притежаваната от
нея 1/4 идеална част от АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, на Г. М. Г..
От представеното и прието по делото саморъчно завещание, автентичността на което
се установява в процеса от изслушаното и прието заключение на вещото лице инж. С. Е. Ц.
по съдебно-почерковата експертиза, според което ръкописният текст и подписът на
документа, обект на експертизата, са изпълнени от Т. Р. В., се установява, че на 28.12.2016 г.
Т. Р. В. е съставил саморъчно завещание, с което се е разпоредил със своето движимо и
недвижимо имущество в полза на Г. М. Г..
Завещанието е обявено на 31.05.2022 г. с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 31.05.2022 г. на нотариус *** – Нотариус регистриран под № * в регистъра на
НК, с район на действие Софийски районен съд.
По делото се установява от Удостоверение за наследници № РЛН22-УГ51-10813 от
19.07.2022 г., издадено от ***, че Т. Р. В. е оставил наследници по закон - преживялата
съпруг Л. Н. В. и две деца – Д. Т. В. и К. Т. Р..
По делото не е спорно, че към датата на откриване на наследството, наследствената
маса се състои единствено от идеалната част от недвижимия имот, придобита в режим на
съпружеска имуществена общност, както и лек автомобил марка „***“, модел „*“, с рег. №
***, рама ***, поради което имуществото на наследодателя се изчерпва с тях.
Както се установява от събраните писмени доказателства, лекият автомобил е
отчужден на 29.07.2022 г., преди подаване на исковата молба в съда – ***.10.2022 г., по
силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен от Г. М. Г.
като продавач и Ц. В. В. като купувач в предписаната от закона форма и при продажна цена
от 500 лева, платена в брой при подписване на договора, при застрахователна стойност на
МПС към датата на сделката от 1700 лева, съгласно удостоверение за застрахователна
стойност издадено от ***, описано в договора.
Според заключението на вещото лице инж. С. С., оспорено от ищците и ответницата
Г. в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, което съдът възприема като обективно, безпристрастно и
обосновано, извършено след оглед, пазарната цена на лекият автомобил към датата на
покупко-продажбата, с която е отчужден, в е размер на 4350,00 лева, като автомобилът е в
незадоволително техническо състояние към момента на огледа. С оглед разясненията на
вещото лице, дадени в открито съдебно заседание при изслушване на заключението,
сочената стойност може да се възприеме за актуална и към датата на огледа и съдебното
заседание, с оглед напредване на корозионните процеси и обстоятелството, че лекият
автомобил не се експлоатира. Според експерта, в състоянието, в което се намира
автомобила, неговата реализация като вещ с колекционерска стойност е слабо вероятна.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН наследникът може да поиска винаги делба, макар да има
4
противно разпореждане от наследодателя. Съдът е длъжен с решението си за допускане на
делба да се произнесе между кои лице и при какви квоти следва да се допусне делбата, ако са
налице предпоставките за това.
В настоящия случай ищците твърдят, че съсобствеността между страните произтича
от наследяване на общия за ищците и ответницата Л. Н. В. наследодател Т. Р. В., от една
страна, и от правни сделки с Г. М. Г. и Л. М. Г., от друга, тъй като оспорват автентичността
на универсалното завещание, оставено от Т. Р. В. в полза на Г. М. Г..
Съгласно чл. 42, буква „б“ от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН,
съответно то трябва да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания. Както се установява от заключението на
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и подписът под него
са изпълнение от завещателя, поради което искът с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗН предявен от Д. Т. В. и К. Т. Р. срещу Г. М. Г. е неоснователен и следва да се
отхвърли, а съдът следва да разгледа евентуално заявените претенции по чл. 30 ЗН.
Между страните не се спори и се установява, че след смъртта си на 13.05.2022 г. Т. Р.
В. е оставил наследници по закон – двамата си сина Д. Т. В. и К. Т. Р., както и преживялата
съпруга Л. Н. В.. Общият наследодател е завещал със саморъчно завещание цялото си
имущество към откриване на наследството на Г. М. Г., като всички наследници по закон за
предявили искания с правно основание чл. 30 от ЗН срещу бенефициера по завещанието, за
възстановяване на запазената им част от наследството на Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно чл. 30 от ЗН, наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
По иска с правно основание чл. 30 от ЗН ищецът претендира намаляването на
безвъзмездно разпореждане на наследодателя, като черпи правото си от факта, че е в
съответната степен на родство с наследодателя, което му дава право на запазена част. По
иска по чл. 30 от ЗН в тежест на ищеца при универсално завещание е да докаже
накърняването на запазената си част, като установи единствено, че е от кръга на
наследниците по чл. 29 от ЗН, тъй като когато завещателното разпореждане е универсално (в
последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на
лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не кредитор на наследството),
както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на
наследството по смисъла на чл. 55 ЗН, приемането на наследството по опис не е
предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 от ЗН (в този смисъл Решение № 55 от
5
26.02.2014 г. по гр. дело № 685/2012 г. на I ГО на ВКС).
По делото безспорно се установява, че Д. Т. В., К. Т. Р., както и Л. Н. В., са лица с
право на запазена част, която е накърнена, а размерът й следва да се определи съгласно чл.
29, ал. 3, изр. 3, предл. второ от ЗН – когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг,
запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи
разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 от наследството.
Предвид изложеното и съобразно правилата на чл. 28 и чл. 29 от ЗН, претенциите с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН на Д. Т. В., К. Т. Р. и Л. Н. В. срещу Г. М. Г. са
основателни и разпореждането, извършено със саморъчното завещание в нейна полза,
трябва да бъде намалено, а запазената част на всеки от тях да бъде възстановена. Доколкото
се иска намаляване на завещаното без да се формира наследствена маса, то намалението
трябва да се извърши с дробни части – по 1/4 за всеки.
Съгласно чл. ***, ал. 1, във вр. с пар. 4, ал. 1 от СК, придобитото по време на брака се
смята за общо имущество на двамата съпрузи, поради което половината от АПАРТАМЕНТ
№ ***, находящ се в г***, придобита от Л. Н. В. през време на брака й с Т. Р. В. е в режим на
съпружеска имуществена общност, която е прекратена на 13.05.2022 г. със смъртта на
съпруга. С половината от 1/2 – 1/4 Л. Н. В. се е разпоредила валидно с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *** – Нотариус регистриран под № * в регистъра на НК, с
район на действие Софийски районен съд, в полза на Г. М. Г., а в наследството на починалия
Т. Р. В. е останала неговата 1/4.
Всеки от наследниците по закон на Т. Р. В. има право на 1/4 от нея или по 1/16 ид.
част от имота следва да се възстанови на Д. Т. В., К. Т. Р., както и Л. Н. В., а Г. М. Г. е
придобила валидно по силата на завещанието, оставено в нейна полза, разполагаемата 1/16
или общо притежава 5/16 ид. части от недвижимия имот.
Ответницата Л. М. Г. е придобила по силата на правна сделка - договор за покупко-
продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) № *** ГДИС София при СНС, половината от
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, или 8/16 ид. части.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на делба на
недвижимия имот, АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, ведно с прилежащите
избено помещение № *** и 2,863% ид. части от общите части на сградата, между всички
страни в процеса при квоти за Д. Т. В., К. Т. Р. и Л. Н. В. по 1/16, за Г. М. Г. – 5/16 и за Л. М.
Г. – 8/16.
Искането за допускане до делба на моторно превозно средство лек автомобил марка
„***“, модел ****, произведен ** г., с рег. № ***, е неоснователно, тъй като към подаване
исковата молба – ***.10.2022 г., както и към приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, посочената движима вещ не е съсобствена между страните.
Както се установява от приетия по делото договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство с нотариална заверка на подписите от 29.07.2022 г., на сочената дата Г. М.
Г., в качеството си на продавач, е прехвърлила на Ц. В. В. като купувач, правото на
6
собственост върху МПС лек автомобил марка „***“ модел *, рег. № ***, със застрахователна
стойност от 1700 лева съгласно удостоверение за застрахователна стойност, издадено от ***,
за продажна цена от 500 лева, платена в брой, а исковата молба за делба е подадена на
***.10.2022 г.
Възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, заявено в настоящото производството, е неоснователно.
Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с
техния правен интерес и във вр. с чл. 9 от ЗЗД, поради което не всякога когато престациите
не са тъждествени от икономическа гледна точка, договорът е нищожен. Липсата на
еквивалентност следва да е значителна и явна – т.е. насрещната престация, в т.ч. в
съзнанието на договарящите, е почти нулева, а когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка, сключена
при явно неизгодни условия или поради крайна нужда ако такъв иск е предявен. (така
Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. дело № 2419/2015 г. на III ГО на ВКС).
В конкретния случай продажната цена на автомобила е само 3 пъти по-ниска от
застрахователната му оценка към датата на сделката, а както се установява от възприетото от
съда заключение по изслушаната съдебно техническа експертиза, лекият автомобил е
произведен през ** г., към датата на продажбата не е бил в добро техническо състояние, а
възможността същият да бъде оценен, респективно реализиран като вещ с колекционерска
стойност, в т. ч и на части, не се установява без съмнение, а е хипотетична. Същевременно,
според експерта, пазарната стойност на автомобила към 29.07.2022 г. е 4350 лева, поради
което продажната цена от 500 лева, която е около 10 пъти по-ниска, с оглед обекта на
продажба – лек автомобил в сравнително увредено състояние, който се нуждае от ремонт,
поддръжка и стопанисване, при липса на сигурност в реализирането му като вещ с
колекционерска стойност, не се явява значително и явно несправедлива, а уговарянето й
между страните е допустимо и извършено в пределите на предоставената им с разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД свобода. Ето защо, доколкото наличието на нееквивалентност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извод, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, възражението на ищците в този смисъл е неоснователно.
Доколкото лекият автомобил, който е бил част от имуществото на наследодателя към
датата на откриване на наследството – 13.05.2022 г. е бил валидно отчужден на 29.07.2022 г.,
преди подаване на исковата молба в съда, следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 37 от
ЗН отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на
вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е
постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на
наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се
отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от
имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в
пари. Правата на третото лице не отпадат автоматично, ако е накърнена запазената част на
7
наследника. То запазва своята собственост на имота, придобит с валиден акт за собственост.
За да се върне имота в наследството трябва да са налице няколко предпоставки, изисквани от
текста на чл.37, ал.1 ЗН. Наследникът трябва да не може да възстанови запазената си част в
пари от имуществото на облагодетелствувания наследник, в чиято полза наследодателят е
извършил завещателните или дарствени разпореждания. Другото условие е когато това не
може да се извърши, наследникът с накърнена запазена част да предяви конститутивен иск
срещу третото лице и ответника, преди да е изтекла една година от откриване на
наследството или след като е вписана молбата за намаление (така Решение № 34 от
12.05.2014 г. по гр. дело № 3542/2013 г. на I ГО на ВКС). В настоящия случай такъв иск не е
предявен в предвидения от закона срок, поради което уважаването на искането по чл. 30, ал.
1 ЗН при липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 ЗН предпоставя присъждането на
дължимата парична равностойност на накърнената запазена част на наследниците по закон,
като не е необходимо при възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът изрично да е поискал
присъждане на паричната равностойност на накърнената запазена част, тъй като преценката
за начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част, се извършва
от съда, при спазване на разпоредбите на чл. 32 – чл. 37 ЗН (така Определение № 3457 от
01.07.2025 г. по гр. дело № 4244/2024 г. на II ГО на ВКС). Начинът, по който се възстановява
запазената част е въпрос на приложение на материалния закон, като в зависимост от
установените по делото факти съдът възстановява запазената част съобразно някои от
правилата на чл. 32 до чл. 36 ЗН или в пари по арг. от чл. 37 ЗН, поради което и за ищецът
липсва задължение да посочи този начин в петитума на исковата молба (в този смисъл
Определение № 60390 от 05.1120*** г. по гр. дело № 2330/20*** г. на II ГО на ВКС). Ето
защо стойността на запазената част на всеки от тримата наследници от отчужденото на
29.07.2022 г., преди подаване на исковата молба в съда, моторно превозно средство, да бъде
възстановена в пари, по пазарна цена към датата на възстановяването. Съгласно
разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025
г., тази стойност възлиза на 1087,50 лева, която сума следва да се присъди на всеки
наследник, а искът за делба на лекия автомобил подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, ищците в тази фаза на процеса, имат право на разноските в
производството по иска с правно основание чл. 30 ЗН, който е уважен. Същите са сторили
разноски в размер на 3000 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от
25.05.2023 г., който служи за разписка за получаване на описаната сума в брой (лист 194).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците съдът счита за
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните
заседания и процесуалните действия, извършени по него. Ето защо на Д. Т. В. и К. Т. Р., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо сумата от 3000 лева – по 1500
лева за всеки, която се дължи от ответницата по иска Г. М. Г..
Същата от своя страна е направила искане за присъждане на разноските, сторени в
8
производството по иска по чл. 42, буква „б“ ЗН в размер на 1500 лева за адвокатско
възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2023 г.,
810 лева за депозит за експертиза, както и 600 лева по иска за делба на МПС или общо 2910
лева, които, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да й бъдат присъдени и за които
ищците отговарят при условията на разделност – всеки за половината.
Според т. 1А от ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2014 на ОСГК исковете с правна
квалификация чл.42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4
ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещанието е
универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от
съда съгласно чл.70, ал.3 ГПК, а държавната такса по този род искове се определя съгласно
чл.71, ал.2 ГПК- върху една четвърт от цената на иска. В конкретния случай данъчната
оценка не недвижимия имот е 37616,80 лева, съответно 9404,20 лева за включената в
наследството 1/4, а пазарната стойност на МПС към предявяване на иска, съгласно СТЕ е в
размер на 4350 лева, поради което приблизителната стойност на завещаното имущество е в
размер на 13754,20 лева, върху 1/4 от която ищците дължат държавна такса, изчислена в
размер на 137,54 лева, съгласно указанията в ТР№ 4/2014 г.. Ето защо, на основание чл. 77,
ГПК, ищците по отхвърления иск по чл. 42, буква „б“ от ЗН следва да бъдат осъдени да я
заплатят в полза на Софийския районен съд, тъй както когато страна остане задължена за
разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 от ГПК, не само има
право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във
времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така
и след приключване на делото в рамките на давностния срок (така и Определение № 104 от
09.02.2015 г. по ч. гр. дело № 112/2015 г. на I ТО на ВКС и Определение № 60288 от
30.07.20*** г. по ч. т. д. № 605/20*** г., на I ТО на ВКС).
Аналогично, тъй като съгласно разясненията, дадени в Определение № 60252 от
07.06.20*** г. по гр. дело № 1675/20*** г. на II ГО на ВКС, искът по чл. 30 от ЗН е оценяем,
като дължимата държавна такса се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 от ГПК – от
данъчната оценка към предявяване на иска, съответно от пазарната стойност на движимата
вещ, на база на размера на търсената запазена чат, ответницата по уважените искове по чл.
30 ЗН следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд за държавни
такси държавна такса от 68,77 лева (4% от 1/4 от стойността на запазената част от
наследството на всеки ищец).
По останалите разноски, сторени във връзка с производството по делба, съдът не
следва да се произнася в тази фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес в *** срещу Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, иск по чл.
9
42, буква „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно
завещание на Т. Р. В., с ЕГН **********, починал на 13.05.2022 г., вписано в Служба по
висванията София на 15.06.2022 г. под № 199, т. 8.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на Д. Т. В., ЕГН **********,
с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в ***, против ответницата Г. М. Г., ЕГН
**********, с адрес в ***, ап. ***, завещателно разпореждане на наследодателя Т. Р. В., с
ЕГН **********, починал на 13.05.2022 г., извършено чрез саморъчно завещание на Т. Р. В.,
вписано в Служба по висванията София на 15.06.2022 г. под № 199, т. 8, в полза на Г. М. Г., с
1/4 ид. части за всеки, като ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на Д. Т. В.,
ЕГН **********, и К. Т. Р., ЕГН **********, запазената им част от наследството на техния
баща Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., в размер на 1/4 ид. части за всеки.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по възражението на Л. Н. В., ЕГН
**********, с адрес в ***, ап. ***, против Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***,
завещателно разпореждане на наследодателя Т. Р. В., с ЕГН **********, починал на
13.05.2022 г., извършено чрез саморъчно завещание на Т. Р. В., вписано в Служба по
висванията София на 15.06.2022 г. под № 199, т. 8, в полза на Г. М. Г., с 1/4 ид. части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на Л. Н. В., ЕГН **********,
запазената й част от наследството на нейния съпруг Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., в
размер на 1/4 ид. части.
ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС, да се извърши съдебна делба между Д. Т. В.,
ЕГН **********, с адрес в ***, К. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в *** Г. М. Г., ЕГН
**********, с адрес в ***, ап. ***, Л. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. *** и Л. М.
Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр.
София, одобрени за Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта от 06.06.2022 г., представляващ
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в ***, в сграда с идентификатор *** с предназначение –
жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, брой на нива на обекта 1, с площ по
документи 83,84 кв. метра, ведно с прилежащите избено помещение № *** и 2,863% ид.
части от общите части на сградата, при квоти:
Д. Т. В. – 1/16 идеални части;
К. Т. Р. – 1/16 идеални части;
Л. Н. В. – 1/16 идеални части;
Г. М. Г. – 5/16 идеални части и
Л. М. Г. – 8/16 идеални части
като ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Т. В., ЕГН **********, и К. Т. Р., ЕГН **********, за
делба на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел ****, произведен
10
** г., с рег. № ***.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, да заплати на Д. Т. В.,
ЕГН **********, с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в *** сумата от 1087,50
лева на всеки, представляваща стойността на възстановената им запазена част от
наследството на техния баща Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., от моторно превозно
средство лек автомобил марка „***“, модел ****, произведен ** г., с рег. № ***, прехвърлен
в полза на трето лице преди предявяване на исковата молба с договор за покупко-продажба
на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от 29.07.2022 г.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, да заплати на Л. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, сумата от 1087,50 лева, представляваща стойността
на възстановената й запазена част от наследството на Т. Р. В., починал на 13.05.2022 г., от
моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел ****, произведен ** г. с рег.
№ ***, прехвърлен в полза на трето лице преди предявяване на исковата молба с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от
29.07.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН **********, с
адрес в *** да заплатят на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2910 лева (всеки от двамата по 1455 лева) – разноски в
производството по иска с правно основание чл. 42, буква „б“ ЗН и делба на лек автомобил.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, да заплати на Д. Т. В.,
ЕГН **********, с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 3000 лева (по 1500 лева на всеки) – разноски за адвокат по
исковете с правно основание чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес в *** и К. Т. Р., ЕГН **********, с
адрес в ***, да заплатят по сметка на Софийския районен съд за държавни такси, на
основание чл. 77 от ГПК, сумата в размер на 137,54 лева – държавна такса по иска по чл. 42,
буква „б“ от ЗН.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. ***, да заплати по сметка на
Софийския районен съд за държавни такси, на основание чл. 77 от ГПК, сумата в размер на
68,77 лева – държавна такса по исковете по чл. 30 от ЗН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11