РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 721
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 101 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр.Пловдив,чрез
процесуалния представител юрисконсулт Я.А., против Решение № 2135 от
20.11.2019г. на Пловдивски районен съд, XVIII н.с, постановено по АНД № 6669 по
описа на съда за 2019г., с което е отменено
Наказателно постановление № 433679-F440947/08.05.2019г.
на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „ТЕЙСТИ
13“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Съединение“
№20, представлявано от С. И. П., на основание чл.178 от ЗДДС, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.96,
ал.1, изр.2 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт, е
постановен в противоречие със закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се,
че в хода на административнанаказателното
производство не са допуснати приетите от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, като нарушението е
установено по несъмнен начин.
Иска се да бъде отменено
оспореното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството.
3.
Ответникът по касационната жалба „Тейсти 13“ ЕООД спорва касационната жалба в депозиран по делото писмен
отговор.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление
№ 433679-F440947/08.05.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „ТЕЙСТИ 13“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Съединение“ №20,
представлявано от С.И.П., на основание чл.178 от ЗДДС, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.96,
ал.1, изр.2 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F440947 от 09.11.2018г., съставен
от Т. И. Т. на длъжност старши инспектор
по приходите в ТД на НАП гр.Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
На „ТЕЙСТИ 13“
ЕООД била извършена проверка от Т. И. Т. – старши инспектор по приходите в ТД
на НАП гр.Пловдив. В хода на същата било установено, че дружеството, като
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, при осъществяване на
дейността си е извършило нарушение на разпоредбите на ЗДДС. Дружеството не е
подало в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок от датата, на която е
достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, съгласно чл.96, ал.1 изречение
второ от ЗДДС - изм.ДВ бр.97/05.12.2017год. На база представени документи от
задълженото лице и събраните доказателства в хода на проверката, документирана
с протокол №**********/02.10.2018г., било установено, че за периода
01.07.2018г. - 21.08.2018г. дружеството е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50 191.07 лв. Този облагаем оборот е
бил формиран от стопанисване на бистро „Делфин“ - Созопол, къмпинг „Смокини“
Север. Заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в ТД на НАП
гр. Пловдив в срок до 28.08.2018г. /включително/. Заявление за регистрация по
ЗДДС е било подадено на 25.09.2018 год. с №303911801928812. Нарушението е било
констатирано в хода на проверка в ТД на НАП гр.Пловдив за установяване на
наличие или липса на условия за регистрация по ЗДДС във връзка с Резолюция за
проверка №162691801929791/25.09.2018г. и документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с №**********/02.10.2018г.
Нарушението било
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 96,ал.1 от ЗДДС. АУАН е съставен в отсъствие на
представител на нарушителя. На 04.10.2018г. по електронен път на адрес ****** е
била изпратена покана с №303911801928812/04.10.2018г. до „ТЕЙСТИ 13“ ЕООД за
съставяне на АУАН. На 04.10.2018г. по електронен път чрез активиране на
електронна препратка от електронен адрес ***** с ІР адрес 89.25.67.98 е била връчена
покана с №303911801928812/04.10.2018г. До съставяне на АУАН не се явил
представител на дружеството.
Процесното административно наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното
наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителят на АУАН – Т. И. Т., който в дадените
показания е потвърдил изложените в акта
за нарушение фактически констатации.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният
съд е отменил наказателното постановление. За да отмени наказателното
постановление, районният съд от правна страна е приел, че от събраните по
делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че от
страна на дружеството – жалбоподателя е осъществено административно нарушение
на чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС. Приел е обаче, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са довели до нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице. На
първо място съдът е пирел,
че не е спазено императивното изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН нарушителят да
бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие. От
приложените от ТД на НАП писмени доказателства, както и от разпита на актосъставителя се установява, че поканата до дружеството
за съставяне на АУАН е била изпратена по електронен път на адрес ***** на 04.10.2018г., на която дата е била активирана
електронната препратка. Актосъставителят е приел, че
връчването на поканата е надлежно, съобразно правилата в ДОПК, където в чл.30 е
предвидено връчване на електронно съобщение.
Според приетото
от съда съобщението е следвало да се
връчи по реда на ЗАНН, с оглед разпоредбите на чл.33 от ДОПК и чл.84 от ЗАНН. Ето защо според съда поканата за съставяне на
АУАН е следвало да се връчи, чрез някой от способите визирани в чл.180 или по
реда на чл.178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на
съобщения по електронен път, поради което и съдът е приел, че в настоящото
административно наказателно производство следва да се счита, че покана изобщо
не е била надлежно отправяна.
В тази насока
съдът е приел, че след като нарушителят не е бил уведомен редовно за
възможността да се яви при съставянето на акта, то хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание. Допуснатият порок е съществен, тъй
като нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап. В
този смисъл съдът се е позовал на
Решения №2491/23.11.2018г., постановено по КНАХД №2945/2018г. по описа на
Административен съд - Пловдив, Решение №924 от 23.04.2019г., постановено по
КНАХД №760/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Според приетото
от първоинстанционния съд, в случая е налице и още едно съществено процесуално нарушение,
налагащо отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не са спазени
императивните изисквания на нормите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да се съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази насока съдът
е приел, че и в АУАН и в НП периодът, в който дружеството е реализирало
облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДД в размер на 50 191.07 лева и
който не следва да е по – дълъг от два последователни месеца, е отразен като
01.07.2018г. - 21.08.2017г. Според съда е очевидно, че така посоченият период е
много по – голям от предвидения в разпоредбата на чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС,
като не е този установен от актосъставителя при
извършената проверка. Неправилното посочване на периода представлява
неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя
по чл.42, т.4 от ЗАНН и на наказващия орган по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това
според съда съществено засяга правото на
защита на наказаното лице, доколкото не може да прецени срещу какво точно
нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем.
ІV.
За правото :
9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, районният съд е
постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на
наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Действително, в случая са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1 и
2 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на
юридическото лице. При това
положение, настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното
производството е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на
съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето,
което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на
това изискване има за последица
игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност
още в тази първа фаза на административнонаказателното
производство, нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят,
игнорирайки законния представител на дружеството още при самото съставяне на
АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това
лице ще даде, така както и информацията, която би се получила от свидетелите
очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват за обективното
изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл
изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите
лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено
съществено значение за административнонаказателното
производство, с оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото
на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.
11. Действително, при условията на закона
/чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на
нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват
законността при образуването на административнонаказателното
производство. На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на
акт и в неговото отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може
да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви.
Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да
присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно
невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът
да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/. В случая
не е налице нито една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. С оглед
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в случая поканата за съставяне на АУАН е следвало
да се връчи, чрез някой от способите визирани в чл.180 или по реда на чл.178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен
път, както в случая е процедирал актосъставителят,
поради което и в настоящото административно наказателно производство следва да
се счита, че покана изобщо не е била надлежно отправяна и след като нарушителят
не е бил уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на акта, то
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание.
12. При това положение настоящият състав
на съда намира, че са нарушени императивните
разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове извод
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо, като е потвърдил
оспореното НП, районният съд е постановил правилно решение.
13. Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2135 от 20.11.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХVIII –
ти наказателен състав, постановено по АНД № 6669 по описа на същия съд за 2019 год.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
1.
2.