РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Козлодуй, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20221440101059 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Р. А. Г., ЕГН ********** о т
гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, действащ чрез адвокат М. С. от АК – Враца, с която
е предявил против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр.София отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от
2666,00 лева за доставена и консумирана електроенергия за периода от 01.01.2000г. до
31.12.2018г. поради изтекла погасителна давност на вземанията.
В съдебно заседание на 10.10.2022г. съдът е допуснал изменение – намаление
размера на иска за общо 2395,89 лева, от които главница 925,01 лева и лихви 1470,83 лева.
В съдебни заседания за ищеца се явява адвокат С. и поддържа иска. Ответника в срок е
подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и
размер.
В съдебно заседание за ответника не се явява представител, като от
пълномощникът на същия ,ю-к А. В. е постъпила молба, с която моли делото да се гледа в
отсъствие на процесуален представител на ответника, като оспорва иска по съображенията
изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът излага твърдения и съдът намира, че по делото няма спор, че е битов
клиент по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ и в облигационни отношения с ответника по
повод договор при Общи условия (ОУ) за доставяне на ел.енергия за имот в гр.Козлодуй на
1
улица „9-ти май” № 34 с клиентски номер 300231067159. За периода от 01.01.2000г. до
31.12.2018г. на ищеца е доставяна ел.енергия от ответника, чиято стойност той не е
заплатил. Поради това и преди години електроснабдяването в имота му е прекъснато.
Ищецът е поискал доставянето на ел.енергия от ответника да бъде възстановено, но условие
за това е да заплати начислените и дължими до момента суми.
Първоначално ищеца твърди, че общо претендираната от ответника сума е
2666,00 лева, представляваща главница и обезщетение за забавено плащане за доставена и
консумирана електроенергия за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2018г. Според него
последната издадена фактура включена в исковата претенция, е била през месец декември
2018г., като за последните 36 месеца няма консумация и няма издадени фактури. По
отношение на тези вземания твърди, че не са предприемани действия с цел осъждането му и
насочване на принудително изпълнение за събиране на сумите, поради което счита, че са
погасени по давност. Счита, че е приложима кратката погасителна давност, която е
тригодишна, тъй като същите са периодични, по силата на ТР № 3/18.05.2012г. по ТД №
3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, съгласно което вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б „в” ЗЗД и за тях
се прилага кратката тригодишна давност. Излага доводи и, че с погасяване на главницата на
задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 ЗЗД.
Доколкото съдът дължи произнасяне само по заявеното искане, в настоящия спор
съдът разглежда въпроса за това погасени ли са по давност и дължими ли са предявените от
ищеца вземания.
Съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК. Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумата от общо 2395,89 лв., от които 925,01 лв. главници по фактури и 1470,83 лв.
неустойки от датите на падежа на фактурите за доставена и консумирана електроенергия за
периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2018г. за имот в гр.Козлодуй, като погасена по давност. С
този иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи цитираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК в тежест на ответното дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.
Между страните по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение, по
силата на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия в дома му в гр.Козлодуй, ул.”9-ти май” № 34 и дължи заплащане на стойността на
потребената такава от негова страна. Вземанията на електроснабдителното дружество са
главница за доставена и неплатена електрическа енергия за периода от 01.01.2000 г. до
31.12.2018г. и за мораторна лихва. Вземанията за главницата безспорно представляват
периодични плащания - за заплащане стойността на доставена електроенергия, възникващо
ежемесечно, за които, както и относно мораторната лихва, съгласно разпоредбата на чл.111,
2
б.”в” от ЗЗД е предвидено погасяването им с изтичане на тригодишна погасителна давност.
Началото на давността е изискуемостта на вземанията. В случая тя се определя съгласно
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ, съгласно които Потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цени, като периода за плащане е 10 дни за всички фактури, като
съгл. чл. 17, ал.1 фактурите се издават ежемесечно.
Исковата молба е подадена в съда на 26.07.2022г., т.е. всички вземания с
настъпил падеж преди 26.07.2019г. (с оглед 3-годишната давност) са погасени по давност и
ответникът няма право да ги претендира, т.е. ищецът не ги дължи, и искът му е основателен.
В случая това са вземанията по всички издадени фактури за главница в размер на общо
925,01 лв. и лихва в размерна общо 1470,83 лв. Ответното дружество не е направило
възраженията за прекъсване на погасителната давност с предприемане на действия по
принудително изпълнение или друг начин. С оглед изложеното, съдът намира че следва да
уважи изцяло иска, като основателен и доказан за главница в размер на 925,01 лв. по
фактури и 1470,83 лв. неустойки от датите на падежа на фактурите за доставена и
консумирана електроенергия за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2018г. за имот в
гр.Козлодуй, ул.”9-ти май” № 34.
По съдебните разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски. Ищеца е се е представлявал от адвокат, който му е оказал правна помощ в
хипотезата на чл.38 ЗА, поради което съдът следва да присъди на адвокат С. минимално
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл.7, ал.2 т.2 в размер на 539,59лв.
На ответника при този изход на спора не се дължат разноски.
Водим от изложеното, Козлодуйският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Р. А. Г., ЕГН
********** о т гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, не дължи на "Електрохолд
Продажби" АД, ЕИК ********* със седалище гр.София (с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД) вземане в размер на 2395,89 лева, от които 925,01 лв. главница и
1470,83 лв. лихва.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА "Електрохолд Продажби"
АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на адвокат М. С. от АК-Враца
адвокатско възнаграждение в размер на 539,59 лева.
3
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
4