№ 264
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000149 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството се развива е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 9/15.02.2022 г. по т.д. № 1758/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е
отменено Решение № 891/22.04.2020 г. по т.д. № 3851/2018 г. на АС София, в частта, с
която е потвърдено Решение № 783/17.04.2018 г. по т.д. № 1596/2017 г. по описа на СГС, в
частта, с която е обявено за установено по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ по
предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59,
ал.5 от ЗБН, че прихващането, извършено с изявление с вх.№9752/24.10.2014г., е
недействително, освен в частта, която кредиторът би получил при разпределението на
осребреното имущество и е постановено отхвърляне на този иск.
С решението на касационната инстанция делото е върнато на настоящия съд за
произнасяне единствено по предявения при условието на евентуалност иск с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН.
При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата
на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Имидж
Консултинг“ЕООД, чрез управителя К. Н. насочена против Решение № 783/17.04.2018 г.,
постановено по т.д. № 1596/2017 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която по предявеният
иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН от синдиците на „КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против
дружеството въззивник е обявено за установено по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“АД /н/, че прихващането, извършено от „Имидж
Консултинг“ЕООД с изявление за прихващане вх. № 9752/24.10.2014 г. е недействително,
освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение но осребреното имущество
и дружеството е осъдено да заплати на СГС ДТ в размер на 838,49 лв.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в
1
обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – едностранна и превратна преценка на приобщените по
делото доказателства, което довело и до неправилно приложение на материалния закон, вкл.
в нормата му на чл.59, ал.3 ЗБН, както и необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, касаеща както предявеният иск с
правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, така и предявеният в условието на евентуалност по
отношение на него иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез синдиците, оспорва
наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС в обжалваната му
част.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият състав съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по предявени при условието на обективно
съединяване искове, между които и иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН от синдиците на
„КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против „Имидж Консултинг“ЕООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.06.2014 г. било
прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието,
проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД била поставена под специален
надзор. Към този момент било спряно изпълнението на всички задължения на банката, а
дейността й била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно
банковия лиценз, вкл. били отстранени от длъжност членовете на УС и на Надзорния съвет,
лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от
акциите й.
Решението на УС на БНБ било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на
23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно
извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението
срокът, за който банката е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г.
Това решение било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на 18.09.2014 г..
На 06.11.2014 г. било прието ново Решение № 138 на УС на БНБ, съгласно извлечение
от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което на „КТБ“ АД /н/ бил
отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал и
било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по
несъстоятелност
Това решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 година.
В изпълнение на същото БНБ подала молба за откриване производство по
несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г.
по описа на VI-4 с-в на СГС. С постановеното по него Решение № 664/22.04.2015 г., считано
от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, банката била обявена в
несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Решението било вписано
по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Впоследствие с Решение № 1443/03.07.2015 г.,
постановено по по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, решението на СГС
било отменено в частта по отношение на определената начална дата на
неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на
банката датата 20.06.2014 г. Това решение било вписано по партидата на банката в ТР на
08.07.2015 г.
Твърдяло се е, че ва 15.02.2010 г. между „КТБ“ АД /н/, като кредитор, и „Имидж
Консултинг“ЕООД, като кредитополучател, се сключил Договор за кредит по картова
сметка от 15.02.2010 г. Съгласно чл. 1 от същия банката разрешила ползване на кредит в
евро по картова разплащателна сметка, при максимално допустим размер на разрешения
кредит до 10 000 евро, като в чл. 8 страните уговорили крайният срок, в който
кредитополучателят да погаси задълженията - 15.02.2011 г. С няколко последователни
анекса - съответно Анекс № 1/14.02.2011 г., № 2/ 14.02.2012 г., № 3 /14.02.2013 г. и №
4/31.04.2014 г. страните се съгласили последователно срокът за продължаване действието на
2
договора да бъде удължаван, последно до 15.02.2015 г., вкл. и че кредитополучателят следва
да заплати допълнителна такса за управление на кредита за удължения срок в размер на
1.5% от договорения размер на кредита. Към 23.10.2014 г. – денят, предхождащ този, в
който било отправено процесното изявление за прихващане, задълженията на ответното
дружество по договора за редовна главница възлизали в размер на 9 981,22 евро.
Твърди се е още, че на 24.10.2014 г. в деловодство на банката постъпило Уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 9751/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от Е. Р., с което
същата уведомила банката, че по силата на Договор за цесия от 21.10.2014 г., прехвърлила
на „Имидж Консултинг“ЕООД, свое парично вземане в размер на 12 000 щатски долара.
Вземането на Р. произтичало от сключен между нея и „КТБ“ АД /н/ Анекс № 113768 от
08.08.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка за валутен депозит, за който в Банката била открита депозитна сметка. Към
уведомлението бил приложен и екземпляр от Договор за цесия от 21.10.2014 г., сключен
между Е. Р. и ответното дружество.
Съответно – с Изявление за прихващане с вх. № 9752/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н/
„Имидж Консултинг“ЕООД отправяло изявление за прихващане на придобитото и описано
по-горе вземане от Е. Р. в размер на 12 000 щатски долара, срещу свое ликвидно задължение
към „КТБ“ АД /н/, произтичащо от Договор за кредит по картова сметка от 15.02.2010 г.,
ведно с анексите към него.
Твърдяло се е, че процесното изявление за прихващане било извършено след
20.06.2014 г. - датата на поставяне под специален надзор на банката, с оглед на което по
отношение на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на
вземанията, прихванати със задължения към банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и че
прихващането било недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Поискано е от съда да постанови решение, с което, при условието на евентуалност, ако
не бъдат уважени предявените като главни искове по чл.26, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН и
по чл.59, ал.5 ЗБН, да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде
обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ“ АД /н/ извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. №
9752/24.10.2014 г., отправено от „Имидж Консултинг“ ЕООД до „КТБ“ АД /н/.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск по основание.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно обвързаността на страните по
делото от договор за кредит по банкова сметка от 15.02.2010 г. и анексите към него, при
уговорените в тях права и задължения за страните, както и извършването на процесното
прихващане.
Оспорил е твърденията за знание от негова страна за неплатежоспособността на
банката към момента на извършване на това прихващане и е поддържал, че към 24.10.2014 г.
- датата на отправеното изявление за прихващане, не е предполагал, че банка в държава от
ЕС няма да бъде отворена, имайки предвид практиката в редица европейски държави с
банки в ликвидно затруднение, както и че не е имало как и от къде да знае, че на 06.11.2014
г., БНБ ще отнеме лиценза за извършване на банкова дейност на банката, вкл. че ще бъде
открито производство по несъстоятелност при СГС и ще бъде определена начална дата на
неплатежоспособност - 06.11.2014 г.
В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните не са навели
други различни от вече посочените релевантни за предмета на производството по чл.59, ал.3
ЗБН доводи.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки задължителните указания на касационната инстанция в отменителното
решение, приема следното:
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по предявения иск с
правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, т.к. предявяването е било сторено в условието на
евентуалност под условие, че не бъдат уважени останалите предявени като главни искове,
3
вкл. и този с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Последното условие се е изпълнило, с
оглед постановените уважителни решения на СГС и САС по иска с посоченото правно
основание. След отмяната им по арг. от чл.271, ал.2 ГПК е възстановена висящността на
иска по чл.59, ал.3 ЗБН, по който иск настоящата въззивна инстанция следва да се произнесе
за първи път.
В изпълнение на тези си правомощия решаващият състав взе предвид следното от
фактическа и правна страна.
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установени и от приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, а
именно:
Страните са се обвързали валидно с договор за кредит по картова сметка, сключен на
15.02.2010 г., по който „КТБ“АД /н/, в качеството на кредитор и „Имидж
Консултинг“ЕООД, като кредитополучател, се съгласили банката да предостави на
кредитополучателя кредит в евро по картова разплащателна сметка, при максимално
допустим размер на разрешения кредит до 10 000 евро. Крайният срок, в който
кредитополучателят да погаси задължението си по кредита бил предоговарян с общо четири
допълнителни съглашения - анекси, последният от които от 31.04.2014 г., с който този срок
е определен до 15.02.2015 г., като е било уговорено и заплащането на допълнителна такса за
управление на кредита за удължения срок в размер на 1.5% от договорения размер на
кредита. Към 24.10.2014 г. непогасената главница по този кредит е била в размер на 9 981,22
евро.
Няма спор и е установено от писмените доказателства, че между физическото лице Е.
Р., в качеството й на цедент и въззивното дружество, като цесионер, на 24.10.2014 г. се е бил
сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера свое
парично вземане в размер на 12 000 щатски долара.
Във връзка с него „Имидж Консултинг“ЕООД отправило до „КТБ“ АД /н/ Изявление за
прихващане вх. № 9752/24.10.2014 г.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства,
които да изключват извод за възникването и съществуването на насрещните вземания на
страните по обсъдените прихващания към момента на отправяне на изявленията за
прихващане.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, вкл. извършената
служебна справка в ТР при АВп по партидата на въззивника “КТБ” АД /н/ установяват, че с
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., “КТБ” АД е
поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ и е постановено спиране на
плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори. С последващо решение № 114
по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014 г., до
20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с
продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. Според последното
решение банката продължава да изпитва остър недостиг на .ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите
кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.
С друго Решение - № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в
ТР на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “КТБ.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. /отм./.
С Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС,
VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД с начална дата 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в
несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3 състав само в обжалваната част, с която за начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е
постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата
20.06.2014 година.
4
При така установете релевантни факти решаващият състав взе предвид, че по правния
въпрос относно знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН е налице
трайна и последователна практика на касационната инстанция, която този състав на САС
изцяло споделя и към която се присъединява, като същата е изцяло относима и към
процесния казус.
Според застъпеното в нея разбиране „знанието за неплатежоспособност“ по смисъла на
чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне
на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка
по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.
Приема се последователно, че под "знание за неплатежоспособност" в хипотезата на чл.
59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на
компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3,
ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г.), преди то да бъде формализирано в
акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от
достъп до тази информация се санкционира от закона. Знанието за настъпила
неплатежоспособност не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност,
което е основание за поставяне под особен надзор на банката.
Освен това предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими
доказателствени средства. /Решение № 131 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 751/2019 г., I т.
о., ТК, Решение № 161 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3089/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 226 от 7.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1357/2020 г., I т. о., ТК, Решение №
60157 от 3.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г., I т. о., ТК и др./.
При така дадения отговор настоящият съдебен състав намира за основателно
оплакването във въззивната жалба на „Имидж Консултинг“ЕООД, че към момента на
придобиване на активните вземания от това дружество /24.10.2014 г./ не е било налице
знание у него за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В казуса наличието на знание е обосновано от ищеца-въззиваем с оповестена
информация в медиите относно Доклада за анализа и оценката на активите на КТБ АД -
документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “КТБ” АД към
30 септември 2014 г., вкл. и най-вече със знание за решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
за поставяне на "КТБ" АД под специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ.
Според настоящия решаващ състав обаче нито публикациите в медиите, отразяващи
изявления на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под
специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ могат да бъдат определени като
обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за
неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
Подобно разбиране е застъпено и в Решение № 143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019
г. на ВКС, II т. о., където е прието, че за разлика от актовете на БНБ, за които с изрични
законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на
вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на
чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален
надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се
презумира от факта на публичното й оповестяване.
Последното, независимо че тази информация да е предназначена за неограничен кръг
субекти, доколкото достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки
отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др.
Възприето е в тази връзка и решаващият състав изцяло осе присъединява към това
становище, че фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила
публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на "КТБ" АД
/н/, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3
от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка
5
ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от
страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно
доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката.
По изложените съображения за настоящия казус се налага извод, че у прихващащия
кредитор е не е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката към
момента на придобиване на активните вземания, поради което и предявеният иск с
посоченото правно основание, разгледан за първи път от настоящата инстанция, поради
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му – отхвърляне на иска по
чл.59, ал.5 ЗБН, следва да бъде отхвърлен.
Доколкото страните не са предявили претенции за възмездяване на сторените от тях
пред настояща инстанция разноски, нито представят списъци за това, решаващият състав не
присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН
от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Кооператилна търговска банка“АД
/н/, ЕИК ********* против „Имидж Консултинг“ЕООД, ЕИК ********* за обявяване за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
АД /н/ извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. №
9752/24.10.2014 г., отправено от „Имидж Консултинг“ ЕООД до „КТБ“ АД /н/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6