№ 4293
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110104700 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца П. В. Р., ЕГН
********** срещу ответника "***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "В." № ***, осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
4178,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на следните детайли по собствен на ищеца лек автомобил марка „***", модел „С.", с per. №
***, с рама № ***, а именно: предна броня; преден капак; таван; врата на багажник; калник
преден (десен); предна врата (дясна); задна врата (дясна); панел калник (заден десен); рамка
врата (дясна); панел калник (заден ляв); капак резервоар; рамка врата (лява); задна врата
(лява); предна врата (лява); външна дръжка задна врата; калник преден ляв , причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие, за което е подадено Уведомление за щета №
44010312500202 на дата 09.01.2025 г., на основание договор за застраховка "К.+",
обективиран в застрахователна полица № 440124031006871, сключена на 15.02.2024 г., с
валидност от 00:00 часа на 25.02.2024 г. до 23:59 часа на 24.02.2025 г.,, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.04.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство.
На основание чл. 127 ал. 4 ГПК, се посочва банкова сметка на ищеца, а именно: ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага, че на 07.01.2025г.,
е паркирал автомобила си в гр. В., на ул.„П.", до бл. **.
На 08.01.2025г., около 09.00 часа, ищецът e установил, че на автомобила са нанесени
щети, резултат от злоумишлени действия на трети неустановени лица. Щетите се изразявали
в драскотини по преден капак, предни ляв и десен калник, предни лява и дясна врата, задна
1
лява и дясна врата, задни ляв и десен калник, таван, задни лява и дясна врата, задни ляв и
десен калник, таван, задна врата и предна дясна броня. За описаното деяние ищецът
уведомил служители на реда, като било издадено удостоверение УРИ 433р-431000-
713/09.01.2025г.
На 09.01.2025 ответното дружество е било уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което била образувана щета под № 44010312500202/09.01.2025г.
Извършен е бил оглед и заснемане на автомобила. Съставен е и опис на щетите, в който са
обективирани следните увредени детайли на превозното средство: Предна броня; преден
капак; таван; врата на багажник; калник преден (десен); предна врата (дясна) задна врата
(дясна) панел калник (заден десен); рамка врата (дясна); панел калник (заден ляв) капак
резервоар рамка врата (лява) задна врата (лява) предна врата (лява) външна дръжка задна
врата калник преден ляв.
В писмо изх. № 34/15.01.2025г.я адресирано до ищеца, ответното дружество го
уведомило за отказа си да изплати застрахователно обезщетение за увредените детейли.
С горното се обосновава правния интерес от завеждане на настоящия иск.
Вследствие на изложеното , се моли да се уважи предявената искова претенция и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът „***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"В." № ***, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.В., чрез П.Н. –
юрисконсулт, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище, че исковата претенция е допустима, но в същото време е
неоснователна, поради което оспорва същата изцяло, както по основание, така и по
размер.
Оспорват се с отговора всички заявени по основанието на иска твърдения, като се
поддържа, че исковата сума е недължима.
Оспорва се механизма за настъпване на имуществените щети лек автомобил лек
автомобил „К. С.", с рег. № ***, както и обстоятелствата около настъпването им.
Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и настъпилата
вреда.
Оспорва се щетата по лек автомобил „К. С.", с рег. № ***, да е настъпила в резултат
на покрит по застрахователна полица № 440124031006871 риск.
Оспорва се твърдението, че настъпилите вреди (всички и/или някой) са в резултат на
злоумишлени действия на трети лица.
Оспорва се твърдението, че настъпилите вреди са настъпили в резултат на еднократно
събитие.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Искът за лихви е
акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.
Счита се, че представеното Удостоверение издадено от ОД на МВР- Варна, не може
да служи за годно доказателствено средство по отношение на механизма на настъпилите
вреди, предвид, че същото е издадено въз основа на декларирани обстоятелства от
заинтересованото в настоящото дело лице - П. В. Р.. Липсват обективни данни в резултат на
извършени оперативни действия, по отношение на това дали се касае за злоумишлени
действия от трети лица, като и предвид, че липсват данни кои увреди са в резултат на
евентуални действия на трети лица.
Счита се, че е налице неизпълнение на задължението на застрахованото лице да обяви
коректно данните и обстоятелствата, които имат значение за квалификацията на събитието,
като покрит риск, както и кои точно вреди са произлезли от него.
Настоява се, че отказът на „***" ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение е
2
законосъобразен и правилен, постановен въз основа на разпоредбите на закона и
застрахователния договор.
Твърди се, че претендираната от ищеца сума за ремонт на МПС не отговаря е
уговорено между страните по застрахователния договор, а именно отремонтиране в доверен
сервиз.
Претендират се с отговора съдебно-деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Предвид гореизложено, се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и да се
присъди да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. страните подъдржат становищата си, изразени в исковата молба и в отговора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните:
1/ че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена
застраховка "К.+", обективиран в застрахователна полица № 440124031006871, сключена на
15.02.2024 г., с валидност от 00:00 часа на 25.02.2024 г. до 23:59 часа на 24.02.2025 г.;
2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения по договора за
застраховка;
3/ че в срока на застраховката е настъпило процесното застрахователно събитие по
уведомление за щета от дата 09.01.2025 г.;
4/ че ответникът е отказал да изплати на ищеца обезщетение по процесната щета.
Доказателствената тежест в граждансК. процес се разпределя съобразно правилото на
чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи, следните правнорелевантни факти,
а именно:
- наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
-изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на поетите
задължения;
-факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие -покрит риск по
застрахователния договор;
-реално настъпилата вреда - покрит риск, както и нейния вид; причинна връзка между
настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди.
В тежест на ОТВЕТНИКА по делото от своя страна е да установи наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици -
наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната
сума, в случай че ищеца докаже нейната дължимост, както и твърденията за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Ищецът на 09.01.2025Г., е уведомил ответното дружество за настъпилото
3
застрахователно събитие, във връзка с което е била образувана щета под №
44010312500202/09.01.2025г.
От заключението по допуснатата Съдебно Авто Техническа Експертиза, изготвено от
съдебен експерт нж. Д. В. В., което съдът кредитира като компетентно, ясно и обосновано,
се установява следното:
Предвид разположението на уврежданията по детайлите и степента на увреждане,
както и характера и посоката на преК.т механичен контакт, се сочи, че механизма на
събитието са злоумишлени действия на трето неизвестно лице, което се потвърждава и от
огледа и удостоверението от органите на реда.
Общата стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на застрахователя
и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд и боя, е посочена на
4482,08лв. с ДДС.
Сочи се от вещото лице, че към момента на извършване на огледа, автомобилът не е
отремонтиран и всички документирани увреждания констатирани към момента на завеждане
на щета №44010312500202/09.01.2025г по описа на *** са налични и непроменени.
След прецизен оглед и анализ на уврежданията по детайлите на процесния
автомобил, вещото лице сочи, че е установило, че по някои от тях като таван купе, калник
заден ляв, капак резервоар и дръжка външна врата задна лява са налични и допълнителни
увреждания, вероятно от други събития, но също от твърд остър предмет и съизмерими по
степен на увреждане. По лаковото покритие, увреждане вследствие на естествена
експлоатация не се наблюдава, като матиране вследствие прегаряне на лака или следи от
четки на автомивка, които са повърхностни без да е пробит лака и пигмента, както в
конкретния случай, в дъното на драскотините се вижда основата на боята (шприцкита) и
тези вреди се отстраняват с операция полиране.
Общата стойност за възстановяване на автомобил, съгласно опис на застрахователя и
цени на доверени автосервизи на дружеството, за труд и боя, възлиза на 3636,40лв. с ДДС.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка, следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
4
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател,
евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение на съда, който
прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да съобрази
Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на
среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява
посочената в договора сума.
Безспорно клаузите на КЗ, имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице инж.Д. В. В., по допуснатата
от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по
описания начин. Общата стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на
застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени към датата на
събитието, за труд и боя, възлиза на 4482,08лв. с ДДС. При изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават. Предвид установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника, срещу когото е уважен иска.
Реализираните разноски са в общ размер на 1170,89 лева /170,89лв. - държавна такса;
5
300,00лв. – депозит вещо лице и 700,00 лева възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 от Кодекс за застраховането, ответника
„***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." № ***,
представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.В., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ищеца П. В. Р., ЕГН **********, с посочен адрес: гр.В., ул.“П.“ бл.**, ет.*, ап.*, сума в
размер на 4178,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на следните детайли по собствен на ищеца лек автомобил марка „***", модел
„С.", с per. № ***, с рама № ***, а именно: предна броня; преден капак; таван; врата на
багажник; калник преден (десен); предна врата (дясна); задна врата (дясна); панел калник
(заден десен); рамка врата (дясна); панел калник (заден ляв); капак резервоар; рамка врата
(лява); задна врата (лява); предна врата (лява); външна дръжка задна врата; калник преден
ляв , причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което е подадено
Уведомление за щета № 44010312500202 на дата 09.01.2025 г., на основание договор за
застраховка "К.+", обективиран в застрахователна полица № 440124031006871, сключена на
15.02.2024 г., с валидност от 00:00 часа на 25.02.2024 г. до 23:59 часа на 24.02.2025 г.,, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
10.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
СЪДЪТ ПОСОЧВА, на основание чл. 127 ал. 4 ГПК, банкова сметка на
ищеца, а именно: ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника „***" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." № ***, представлявано от
изпълнителните директори К.Ч. и Б.В., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца П. В. Р., ЕГН
**********, с посочен адрес: гр.В., ул.“П.“ бл.**, ет.*, ап.*, сумата в общ размер на от
1170,89лв., представляваща сбор от сторените в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, както следва: 170,89лв. - държавна такса; 300,00лв. – депозит
вещо лице и 700,00 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6