РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1314 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени иска с правно
основание чл.345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Л.рент-а-кар“ ЕООД твърди, че собственик на
автомобил БМВ Х6 е „Л.к.С.л.“ ЕАД. Ищецът „Л.рент- а- кар“ ЕООД сключил с „Л.к.С.л.“
ЕАД договор, с който последният предоставил на ищеца правото да преотдава под
наем автомобили, собственост на „Л.к.С.л.“ ЕАД . На 10.02.2017г. ищецът „Л.рент-а-кар“
ЕООД е сключил с ответницата Д.С.П. договор за отдаване под наем на процесния
автомобил БМВ Х6, подробно индивидуализиран в исковата молба. По силата на
договора ответницата се задължила да заплаща ежемесечни наемни вноски в полза
на наемодателя в размер на 963,78 евро
без ДДС за срок от 60 месеца, като срокът изтичал на 5.01.2022г. Ответницата
заплатила аванс в размер на 40 477,27 евро и до 15-та месечна вноска,
дължима за м.април 2018г. С внесения аванс са били покрити задълженията на
ответницата за дължими месечни вноски за м.май 2018г. до юни 2019г.,
представляващи от 15-та до 28-ма вноска, дължими застрахователни премии по застраховка
Пълна автокаско за 2017, 2018 и 2019г., дължими застрахователни премии по ЗЗГО
за 2018 и 2019г., дължим данък МПС за 2018 и 2019г. Тъй като ответницата
преустановила плащанията, на 23.11.2018г. наемодателят е уведомил наемателя ,
че разваля договора. Въпреки това ответницата ползвала автомобила до
9.08.2019г., когато чрез органите на МВР автомобилът бил установен и
ответницата го върнала. Ответникът твърди, че по договора за наем са останали
непогасени задължения за ответницата – неплатени 2 наемни вноски за периода
5.07.2019г. – 31.08.2019г. в размер на 2313,08 евро с ДДС, в левова
равностойност 4523,99лв. с ДДС, лихва за забавено плащане в размер на 69,40
евро в левова равностойност 135,73лв., изчислена върху претендираните дължими
наемни вноски от 6.01.2019г. /датата на разваляне на договора/ до подаване на
исковата молба, обезщетителна неустойка, уговорена в раздел V т.2, раздел ІХ
т.2 б.б и раздел ХІ т.2 , дължима поради разваляне на договор по вина на
наемателя между 25-ти и 36-ти месец в размер на 18 504,64евро, или
36 191,93лв., равняваща се на 16 месечни вноски. Ищецът претендира от
ответницата заплащане на посочените три суми, ведно със законната лихва върху
двете главници от подаване на исковата молба.
Претендира и разноските по делото.
Ответницата Д.С.П., чрез назначения й от съда особен
представител адв.В.Д., оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва
процесуалната представителна власт на пълномощника на ищеца. Оспорва
приложената по делото куриерска разписка , по отношение на която ищецът твърди,
че ответницата е получила уведомителното писмо за разваляне на наемния договор.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е получила писмото и е подписала
разписката. Прави възражение за нищожност на следните клаузи от договора –
раздел ІV, т.2, т.3.1, т.6.1 и т.6.2, в раздел ІХ санкции и неустойки – т.1 и
т.2, в раздел ХІІІ – заключителни разпоредби – т.5 и т.6. Твърди, че клаузите
досежно наемната цена не отговарят на изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП, не са
съставени по ясен и недвусмислен начин. Клаузите за неустойка водят до
неравновесие между правата и задълженията на наемателката и на наемодателя и
поради това са неравнопоставени по см. на общото правило на чл.143 от ЗЗП,
поради което са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Освен това, клаузите
относно уговорената неустойка са изготвени предварително, наемателката не е
имала възможност да влияе върху съдържанието им , поради което не са
индивидуално уговорени. Посочва, че договорът е сключен при клаузи нарушаващи
добрите нрави, тъй като ответникът е целял постигане на неприсъщ финансов
резултат вследствие на високата наемна цена и високата неустойка. Моли съда да
провъзгласи договора за наем за изцяло нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Отделно, прави възражение, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора,
тъй като не е предоставил на ответницата нов автомобил. На основание чл.92 от ЗЗД прави искане за намаляване на договорената неустойка. Посочва, че реалната
цена на автомобила е по-ниска от посочената в договора за наем и че ответникът
цели да събере пълната цена на автомобила за краткото време , през което
ответницата го е ползвала. Счита, че ответницата отговоря само за 1 месечна
наемна вноска - за м.юли 2019г. За
останалите претендирани от ищеца суми, моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с твърдения и доводите на страните, установи следното
от фактическа страна:
На 10.02.2017г. страните по делото са подписали договор
за отдаване под наем на движимо имущество № 1728/10.02.2017г. , по силата на
който ищецът „Л.рент-а-кар“ ЕООД в
качеството си на наемодател е предоставил на ответницата Д.С.П., в качеството й
на наемател, за ползване нов автомобил марка BMW, модел Х6 xDrive35i, подборно
описан в приложение №1 към договора, за срок от 60 месеца. След изтичане на
срока на договора наемодателят се е задължил да върне автомобила на наемателя.
В т.2.1 , р.ІV наемателят се е задължил да заплаща на
наемодателя месечен наем в размер на 963.78 евро без ДДС, дължим до 5-то число
на всеки нов месец от срока на договора. Първата месечна вноска е дължима до
05.02.2017г., последната до 05.01.2022г. Когато предаването на автомобила е
преди 15 число на месеца, месечната вноска за текущия месец е дължима преди
предаване на автомобила.
В т.3.1, раздел ІV от договора е уговорено, че в
случай на забава от страна на наемателя с повече от един ден, той дължи
обезщетителна неустойка от 1% върху дължимото плащане за всеки ден забава.
Съгласно т.3.2, р.ІV 3.2. с извършените плащания ще се
погасяват задължения на наемателя в следната последователност: а) всички
дължими суми, които са различни от наемните вноски и неустойки, б) неустойки;
в) наемните вноски.
В т.5 на същия раздел е уговорено, че в наемната цена
не са включени сумите за застраховане на наемното имущество и другите разходи,
както следва:
5.1.
Гражданска отговорност със зелена карта (за целия срок на договора),
5.2. “пълно
каско" (за целия срок на договора);
5.3.
допълнително средство за защита и подновяване, профилактика, абонамент на
допълнителното средство за защита (за целия срок на договора);
5.4. за
регистрация на наемното имущество (еднократно);
5.5. за данък
автомобил (за срока на договора).
5.6. такса
одобрение на лизингополучател в размер на 627.06 лв без ДДС (еднократно).
Съгласно т. 5.7, същия раздел ІV наемателят се е задължил
да заплати на наемодателя сумите по т.5.1, 5.2 (за първата година от срока на
договора), 5.3 (за първата година от срока на договора), 5.4,т5.5,т5.6 преди
получаване на наемното имущество, освен ако изрично не е договорено друго в
писмена форма. В тежест на наемателя са уговорени всички разходи свързани с
ползването на автомобила.
В т.6 ал.1, р.ІV от договора е посочено, че към
момента на сключване на договора за наем, наемателят е внесъл аванс в размер на
40477.27 евро без ДДС . Посочено
е, че от тази сума наемодателят
може да се удовлетвори в случай на повреди или липси на/по автомобила,
непокрити от наемната цена.
В т.6.2, р.ІV е посочено, че наемодателят ежемесечно
заедно с издаване на фактура за месечна наемна вноска ще намалява авансовата
вноска, като ще отнася сумата, с която я намалява за покриване на задължението
за месечна наемна цена. Сумата, която подлежи на отнасяне за погасяване на
месечната наемна вноска е равна част от платения аванс за сумата от 674.62 EUR
без ДДС на месец или общо за срока на договора сумата от 40477.27 евро без ДДС.
Съгласно т.9, р.ІV към дължимите суми по договора
наемателят дължи и плащане на ДДС.
В т.8 на р.VІІ наемателят се е задължил в 10 дневен
срок да уведоми наемодателя за промяната на адреса си.
В раздел ІХ, т.1 е уговорено, че при неплащане на
дължимите от наемателя суми, същият дължи обезщетителна неустойка в размер на
1% за всеки ден забава след първия.
Съгласно т.2 от същия раздел, при неплащане на дължима
вноска или друго дължимо плащане повече от 30 дни от датата на падежа,
включително такова за ремонт, дължимо на оторизиран сервиз или негов
подизпълнител, наемодателят има право да развали едностранно договора без да
даде срок, като наемателят му дължи обезщетителна неустойка в размер на:
А) при прекратяване между 1-ви и 12-ти месец от срока
на договора: 75% /седемдесет и пет/ процента от
оставащите месечни вноски.
Б) при прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока
на договора: 22/двадесет и две/ месечни вноски.
В) при прекратяване между 25-ми и 36-ми месец от срока
на договора: 16 /шестнадесет/ месечни вноски или оставащото до края на
договора, което е по-малко
Г) при прекратяване между 37 ми и 48-ми месец от срока
на договора: 10 /десет/ месечни вноски или оставащото до края на договора,
което е по-малко.
Д) при прекратяване между 49-ми и 60-ми месец от срока
на договора: 4 /четири/ месечни вноски или оставащото до края на договора,
което е по-малко.
Когато в този случай наемното имущество, предмет на
настоящия или друг договор между страните се намира в държане на наемателя или
трето лице, наемодателят има право да си възвърне даденото под наем имущество.
Съгласно т.1, р.ХІ, б.д договорът може да бъде
развален едностранно от наемодателя, без да дава срок, като незабавно му се
дължи връщане на наемното имущество при условията на т.2, p.IX - при неплащане
на дължима вноска или друго дължимо плащане повече от 30 дни от датата на
падежа.
Съгласно т.2, р.ХІ,
при
разваляне на договора по вина на наемателя, същият дължи на наемодателя
обезщетителна неустойка за пълно неизпълнение в размер на:
А) при прекратяване между 1-ви и 12-ти
месец от срока на договора: 75%
процента от оставащите месечни вноски.
Б) при прекратяване между 13-ти и 24-ти
месец от срока на договора: 22 месечни вноски.
В) при прекратяване между 25-ми и 36-ми
месец от срока на договора: 16 месечни вноски или оставащото до края на
договора, което е по-малко
Г) при прекратяване между 37 ми и 48-ми
месец от срока на договора: 10 месечни вноски или оставащото до края на
договора, което е по-малко
Д) при прекратяване между 49-ми и 60-ми
месец от срока на договора: 4 месечни вноски или оставащото до края на
договора, което е по-малко.
По делото не се спори, че автомобилът е
собственост на „Л.к.С.л.“ ЕАД, което е предоставило на ищеца правото да
преотдава под наем на трети лица собствените му автомобили.
В приложение №1 към договора е записано,
че цената на автомобила е 80 634.05 евро с ДДС.
Автомобилът е предоставен от ищеца на
ответницата на 10.02.2017г. с приемо-предавателен протокол. На същия ден е
извършена и регистрацията на автомобила в МВР, КАТ.
С писмо изх.№ 177/23.11.2018г. ищецът е
уведомил ответницата, че едностранно разваля сключения между тях договор за
наем на процесния автомобил на основание раздел ХІ, т.1 б.д поради неплащане на
лизинговите вноски и други дължими плащания повече от 30 дни от датата на
падежа. Ответницата е поканена незабавно да върне автомобила в офиса на
дружеството. Ответницата е уведомена и за размера на паричните й задължения по
договора. Писмото е изпратено от ищеца до адреса на ответницата по куриер на
27.11.2018г. Върнато е на ищеца от куриера като неполучено на 2.01.2019г. Ищецът
счита договорът за едностранно развален от 6.01.2019г.
Автомобилът е предаден от ответницата на
ищеца с приемо-предавателен протокол на 9.08.2019г.
Назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза установява, че по процесния договор ответницата е заплатила на ищеца
сумата 57 037,89 евро, или в левово равностойност 111 556,42лв. В тази сума се включва и авансово платените
40 477 евро.
Размерът на преведените суми за
погасяване на задълженията по договора по дати и суми е както следва:
- на 28.02.2017г. - 97 485,25
лв.;
- на 20.03.2017г. - 732,96 лв.;
- на 11.04.2017г. - 678,67 лв.;
- на 15.05.2017г. - 678,67 лв.;
- на 09.06.2017г. - 678,67 лв.;
- на 05.10.2017г. - 5 953,00 лв.;
- на 19.04.2018г. - 5 349,20 лв.
По пера платените суми от ответницата са
какво следва:
-
Регистрация на колата и такса одобрение - 906.06 лв.;
-
29 месечни вноски - 65 597.83 лв.;
-
Автокаско за 2017г., 2018г. и 2019г. – общо 17 983,86 лв.;
-
Гражданска отговорност за 2018г. и 2019г. – общо 839,55лв.;
-
Данък МПС за 2017г., 2018г. и 2019г. – общо 2 136,33 лв.;
-
Начислени неустойки за забавено плащане на вноските - общо в размер на 24
092,64 лв.
или общо 111 556,42лв.
Размерът на неплатените наемни вноски по
договора за наем за м.юли и за м.август 2019г. е 2 313,08 евро с ДДС, или
в левова равностойност 4523,99лв.с ДДС.
Размерът на законната лихва върху тази
сума за периода 6.01.2019г. – 24.10.2019г. е 187,61 евро, в левова
равностойност 366,93лв.
Размерът на неустойката по т.2, р.ХІ от
договора от 16 месечни вноски е 18 504,64 евро с ДДС, в левова
равностойност 36 191,92лв.
Вещото лице е установило, че датата на
производство на процесния автомобил BMW Х6 xDrive35i е 20.12.2016г. Датата на
доставката му е 24.01.2017г., а датата на регистрацията е 10.02.2017г.
Цената на наетия автомобил към момента
на сключване на договора е 80 634,05 евро с вкл.ДДС, с левова равностойност 157
706,49 лв.
Съдът възприема заключението на вещото
лице, като изготвено компетентно и добросъвестно, и неоспорено от страните по
делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установи се, че страните са били в
наемно правоотношение по договор за лизинг на вещ – ищецът е предоставил на
ответницата държането върху автомобила за определен в договора срок, срещу
задължението на ответницата ежемесечно, до пето число на текущия месец, да
заплаща уговорената в договора наемна цена, като след изтичане на уговорения
срок, да върне на ищеца вещта. Сключеният договор е търговска сделка по см. на
342 ал.1 от ТЗ. Ищецът е действал като търговец в кръга на извършваната от него
дейност по отдаване под наем на автомобили, собственост на „Л.к.С.л.“ ЕАД.
Ответницата е действала като физическо лице, като няма данни да е ползвала
услугите на ищеца за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно, в това правоотношение тя има качеството на потребител по см. на
пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Сключения между страните наемен договор попада в
хипотезата на т.35 от ДР на ЗЗП като договор за предоставяне на услуга. В този
случай ответницата се ползва от специалната защита на потребител по ЗЗП. За да
се установи дали ответницата има задължения към ищеца и в какъв размер,
преюдициално следва да се прецени твърдяната нищожност на договора за наем,
респ. на клаузи от този договор, каквито възражения повдига особения
представител на ответницата. Сочи се на нищожност на т.2, т.3.1, т.6.1 и т.6.2
в раздел ІV, т.1 и т.2 в раздел ІХ санкции и неустойки , т.5 и
т.6 в раздел ХІІІ – заключителни разпоредби.
Независимо от посоченото от ответницата,
съдът е длъжен служебно да прецени неравноправният характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на ЗЗП, респ. Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика (така и решения по дело С-240/98 – С-244/98, дело
С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на СЕС).
Неоснователно е твърдението на ответната
страна за нищожност на процесния договор. Не са налице никое от основанията по
чл.26 ал.1 и ал.2 от ГПК. Касае се за договор за наем на автомобил, с уговорен
срок на действие и наемна цена. Същият не противоречи на закона , не го
заобикаля, не накърнява добрите нрави, има основание, предмет , като и двете
страни са постигнали съгласие за сключването му.
Досежно възражението за нищожност на
клаузи от договора. В т.2 от раздел ІV е уговорен размерът на месечната наемна
вноска и нейния падеж. Месечната вноска формира цената на договора, отнася се до
основния предмет на договора и така да попада под изключенията на чл.145 ал.2
от ЗЗП - „Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми“, респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 – „преценката
на неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието между цената и възнаграждението от една
страна и доставените стоки или предоставените услуги от друга, при условие че
тази клаузи са изразени на ясен и разбираем език“. Дължимото възнаграждение по
договора под формата на месечни вноски е ясно и разбираемо формулирано, както и
срока за заплащането им, поради което тази разпоредба не е нищожна.
В т.3.1 от р.ІV е уговорена
обезщетителната неустойка за забава, дължима от наемателя в случай на забава.
Тази клауза също се отнася до цената на договора и не може да бъде преценявана
от съда като неравноправна по см. на ЗЗП.
Ответницата навежда доводи за нищожност
на уговорената наемна цена и на уговорената неустойка при забавено плащане като
прекомерно високи и с оглед това
уговорени в противоречие на добрите
нрави. Високият размер уговорена наемна цена и
уговорена неустойка не обуславят нищожността на тези клаузи. Този размер е в
съгласие с волята на страните и с призната на съконтрахентите договорна свобода
по чл.9 от ЗЗД. Освен това неустоечната клауза следва да се преценява с оглед
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно задължителните указания на ВКС дадени
в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
Преценявайки начина на уговорената между
страните неустойка за забава към момента на сключване на процесния договор за наем
- 1% върху дължимото плащане за всеки ден забава, без краен предел на срока и
размера, до който може да нараства, съдът счита, че този начин не обуславя
нищожността на клаузата. Дори и да е уговорена без краен срок и
предел, доколкото крайният й размер се дължи и на продължителността на
неизпълнението на задълженията на длъжника, ответницата, която ако би изпълнила
своевременно, би ограничила и размера на неустойката, в какъвто смисъл е и
задължителната съдебна практика / ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС, т.
3 , Решение № 4 от 25. 02. 2009 г. по т. д. № 395/2008 г., ТК, І т. о. на ВКС./.
Претенцията на ищеца обаче не е основана на тази клауза, поради което
преценката за нейната действителност или нищожност няма значение за решаването
на делото.
Т.6.1. и т.6.2 от р.ІV също касаят
цената на договора, тъй като уговорят внасянето на аванс от страна на наемателя
и начина на ползване на внесената парична сума от наемодателя. Текстът е
формулиран по ясен и разбираем начин и няма основание да се приеме, че тези
клаузи са нищожни.
В т.1 и т.2 от р.ІХ е уговорена
дължимата от наемателя обезщетителна неустойка при забава. Т.1 преповтаря т.
2.1 от р.ІV. Съдът вече изложи аргументи защо тази клауза не е нищожна. Отделно
от това този въпрос не е релевантен, тъй като претенция на ищеца по тази клауза
липсва.
Постигнатата неустоечна клауза по т.2 от
р.ІХ не е нищожна. Няма пречка страните
да уговорят дължимо обезщетение при едностранно прекратяване на договора.
Размерът на дължимата неустойка е фиксиран по размер и зависи от момента на прекратяване на
договора между страните.
Оспорените разпоредби в раздел ХІІІ т. 5
и т.6 сами по себе си не пораждат никакъв правен ефект. Дали клаузите по
договора са индивидуално уговорени или не, не зависи от декларираното от
страните по него, а от установяването на това обстоятелства по делото, ако
такъв въпрос бъде повдигнат. Наемодателят не може да ограничава договорната си
отговорност до заявеното от него. Отговорността му се определя съобразно закона.
В този смисъл тези клаузи са нищожни, но те нямат отношение към спора, тъй като
претенциите на ищеца и възраженията на ответницата не се основават на тях.
Договорът за наем на автомобила ,
сключен между страните е действителен. Установи се, че ищецът е изпълнил
задължението си и е предал на ответницата държането върху автомобила. Тя е
изпълнила частично задължението си да заплаща наемната цена ежемесечно.
Погасила е 29 месечни вноски - до м.юни 2019г. вкл. , и след тази дата не са
постъпвали плащания. Заради неизпълненото от ответницата задължение да заплаща
наемната цена, ищецът е прекратил едностранно договора на основание т. 1 б.д,
р.ХІ с изпратено до нея предизвестие. Съдът приема , че договорът е прекратен
поради неизпълнение, а уведомлението е връчено на ответницата на посочения от
нея по договора адрес. Съгласно
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. Ищецът претендира месечния наем за
времето, през което ответницата е ползвала автомобила, ведно с лихвата за
забава върху тази дължима сума. Ответницата е върнала автомобила на 9.08.2019г.
За м.юли и м.август 2019г. тя дължи на ищеца обезщетение в размер на двете
месечни наемни вноски в общ размер на 2313,08 евро с ДДС или в левова
равностойност 4523,99 лв. Възражението на особения представител на ответницата,
че се дължи обезщетение само за 9 дни от месец август 2019г. и не следва да се
заплаща пълната месечна наемна цена за м.август 2019г. е неоснователно. В
договора изрично е записано, че когато предаването на автомобила е преди 15-то
число на месеца, се дължи месечната вноска за текущия месец / т.2 пар.2 от
р.ІV/. Автомобилът е предаден преди 15-то число на м.август 2019г. и съгласно
договора ответницата дължи пълната месечна вноска за м.август 2019г.
На основание чл.86 от ЗЗД за закъсняло
плащане, ответницата дължи и законната лихва върху присъдената сума за
дължимите две месечни вноски. Лихвата за забава се дължи от забавата. За
обезщетението за неизпълнен договор ответницата е изпаднала в забава от
поискването му от ищеца. В случая това е станало с подаване на исковата молба
по настоящото дело. В уведомителното
писмо от 23.11.2018г. ищецът не е претендирал обезщетение за неизпълнен договор
за м.юли и м.август 2019г. Претендирани са други задължения. Ето защо и
обезщетението по чл.79 от ЗЗД следва да се присъди ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда -
24.10.2019г. За претендирания период
от 6.01.2019г. до 24.10.2019г. претенцията за заплащане на лихва за
забава върху наемната цена е неоснователна.
По предявения иск за заплащане на
договорна неустойка.
Ищецът претендира неустойка на основание
т. 2 б.В, р.ІХ от договора вр. чл.92 от ЗЗД в размер на 16 месечни вноски.
Ответницата прави възражение за намаляване на претендираната неустойка като
прекомерна, на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно т.2, б.В, р.ХІ, при разваляне
на договора по вина на наемателя, същият дължи на наемодателя обезщетителна
неустойка за пълно неизпълнение в размер на: при прекратяване
между 25-ми и 36-ми месец от срока на договора: 16 месечни вноски или
оставащото до края на договора, което е по-малко.
Ищецът се е възползвал от правото си
едностранно да развали договора с ответницата поради неплащане на наемните
вноски. Съгласно т.1 р.ХІ договорът може да бъде развален едностранно от
наемодателя без да дава срок при неплащане на дължимата вноска. Уведомлението
за разваляне на договора е изпратено на ответницата на посочения от нея в
договора адрес, няма данни кога е доставено на адреса на ответницата, но се е
върнало непотърсено при ищеца на 2.01.2019г. При липсата на данни за
извършеното доставяне на адреса на ответницата, следва да се приеме, че
уведомлението е връчено на 2.01.2019г. и след изтичане на дадения в него 3
дневен срок за изпълнение на задълженията по договора, договорът е прекратен на
6.01.2019г. , така както е посочил и ищеца. Договорът е развален при хипотезата
на б.Б на т.2 от р.ІХ – между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора, в който
случай се дължи неустойка равна на 22
месечни наемни вноски. Ищецът претендира неустойка при хипотезата на б.В
на т.2 от р.ІХ в размер на 16 месечни наемни вноски, сборът от които, съгласно
ССЕ, е 18 504,64 евро с ДДС или в
левова равностойност 36 191,93лв.
Претенцията за заплащане на договорна
неустойка е основателна. Договорът е развален по вина на наемателят, ответницата,
която е преустановила плащанията съгласно уговореното в договора. Неустойката и нейния размер са изрично уговорени в договора
между страните като последица от прекратяването на договора. Неустоичната
клауза не е нищожна, както съдът вече отбеляза. Следва да се прецени
възражението на ответната страна за намаляване размера на претендираната
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или
ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
нейния размер.
Въпреки че сделката е търговска, едната
страна е нетърговец, поради което намаляване на търсената неустойка е допустимо
по реда на ЗЗД / така Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009
г., I т. о., ТК/.
В правната теория се приема, че главната
задача на неустойката е обезпечителна - да осигури точното изпълнение на
задължението – страхът че ще дължи неустойка при неизпълнение, трябва да
въздейства на длъжника и да го стимулира към осъществяване на дължимия резултат
/така Ал.Кожухаров, Облигационно право, книга Първа, изд.1992г., стр.322./.
Неустойката има и обезщетителна функция – обезщетява вредите от неизпълнението
без да се налага кредитора да доказва действителното настъпване на вредите и
точния им размер /така чл.92 ал.1 от ЗЗД/. Неустойката има и наказателна функция
– цели да накаже неизправния длъжник като му наложи една имуществена санкция –
наказание за неизпълнение, тъй като кредиторът може да претендира вреди и без
такива изобщо да са настъпили или да не са настъпили в предвидения размер и
така ще получи нещо над своите щети / Ал.Кожухаров, Облигационно право, книга
Първа, изд.1992г., стр.324/.
Съгласно практиката на ВКС, Решение № 65
от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК: „Когато следва да се приложи правилото на чл.
92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като
намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на
дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не
трябва да се свежда до размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй
като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не
са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този
случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът
ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Размерът на
неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на
вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на
доказаните вреди би се игнорирала наказателната функция на неустойката, а това
би обезсмислило съществуването на самата неустойка - защото вредите могат да
бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това
да е свързано с по-големи трудности при доказването. Ето защо при намаляване на
неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент,
както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността,
а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния
размер на неустойката и претърпените вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД
съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата,
съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е
могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да
съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия
вид“ .
От данните по делото не е установена
прекомерност на уговорената по договора неустойка. Претърпените от ищеца вреди
е стойността на сигурния наем, който той би получил до края на договора – или
29 месечни наемни вноски. Претенцията за неустойка е за 16 месечни наемни
вноски. Т.е. претендираната неустойка не превишава вредите и в този смисъл не е
прекомерно голяма.
Претенцията за неустойка следва да се
уважи в пълния претендиран размер от 18 504,64 евро с левова равностойност
36 191,93лв. На основание чл.86 от ЗЗД ответницата дължи и законната лихва
върху тази присъдена сума от предявяване на исковата молба, 24.10.2019г.
По разноските
Ищецът претендира разноски по списък в
размер на 4142,45лв. Ответната страна не е оспорила претендираните разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответницата дължи на ищеца направените от него разноски по делото така както са
поискани.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Д.С.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Л.рент-а-кар“ ЕООД , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: на основание чл.79 от ЗЗД
вр. чл.342 ал.1 от ТЗ сумата 2313,08 евро с вкл. ДДС, представляваща дължими
наемни вноски от 5.07.2019г. до 9.08.2019г. по договор за наем №
1728/10.02.2107г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2019г. до
окончателното изпращане, на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата 18 504,64
евро с вкл. ДДС, представляваща обезщетителна неустойка за разваляне на
договора по вина на наемателя между 25-ти и 36-ти месец от срока на договора ,
ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2019г. до окончателното
изпращане, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4142,45лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86
от ЗЗД за сумата 187,61 евро, представляваща законна лихва върху сумата 2313,08
евро за периода 6.01.2019г. – 24.10.2019г. , като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: