№ 114
гр. Ловеч, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от В. Н. Н. против
решение № 260041/16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 540/2020 г. на РС –
Левски, с което искът по чл. 439 ГПК, предявен от въззивника против ЧСИ
Ц.Н., е отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон
и необоснованост, като същественото съдържание на оплакванията се свежда
до отричане съществуването на вземане за адвокатско възнаграждение в
полза на въззиваемя (каквито съображения са залегнали и в
обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен иска по чл. 439
ГПК). Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
решение, за уважаване на предявения иск.
В писмения отговор се дава становище за неоснователност на
въззивната жалба (и нейните допълнения), респ. за правилност на
обжалваното решение. В писмения отговор се поставя акцент върху
решаващите мотиви на районния съд относно приложението на общата
1
погасителна давност, образуване на изпълнително дело за отричаното вземане
и извършването на изпълнителни действия, прекъсващи давността. В
писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без
уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноските по делото.
Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание лично и чрез
особения представител адв. В.. Двамата поддържат жалбата, навеждат доводи
за нейната основателност, молят за отмяна на решението и за уважаване на
предявения иск. В представени по делото писмени бележки доразвиват
съображенията за неправилност на решението.
Въззиваемият-ответник не взема участие в съдебното заседание - лично
или чрез процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Н.
Н. против ЧСИ Ц.Н. установителен иск по чл.439 ГПК за отричане вземане на
ответника против ищеца за сумата от 360 лв., като в исковата молба са
изложени твърдения и доводи за погасяването му по давност.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника за направени защитни възражения
за неоснователност на иска, основани на твърдения и доводи за прекъсване на
давността, поради предприети от кредитора действия по принудително
изпълнение.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение,
съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК)
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определение № 921/28.02.2014 г. по гр.д. № 427/2014 г. на Районен
съд Плевен В. Н. Н. е осъден да заплати на ЧСИ Ц.Н. сумата от 360 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е
влязло в законна сила на 16.01.2015 г., като въз основа на него е издаден
изпълнителен лист № 826 от 20.02.2015г. по гр.д. № 427/2014г. на Районен
съд Плевен.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20169060400913 по
описа на ЧСИ Виктор Стоянов, с рег. № 906, се установява, че същото е
2
образувано по молба на ЧСИ Ц.Н., чрез адв. Ст. Мл., на 08.12.2016 г.
Посоченият в молбата изпълнителен способ е запор върху пенсията,
получавана от длъжника от НОИ, като наред с това, на основание чл. 18
ЗЧСИ взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва
всички действия по същата разпоредба.
Със запорно съобщение от 08.08.2017 г. до ТП НОИ Плевен е наложен
запор върху получаваната от длъжника В. Н. Н. пенсия.
Въз основа на Удостоверение за наличие на публични задължения с вх.
№ 9651/29.11.2017 г. от НАП на основание чл. 458 ГПК като взискател по
изпълнителното дело е присъединена Държавата за публични задължения в
общ размер на 571,90 лв., за което длъжникът е уведомен на 28.12.2017г.
С молба от 06.11.2018г. взискателят е поискал извършването на справка
в БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки и налагане на запор
върху вземанията по тях. Със запорни съобщения от 08.11.2018г. до „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, до „Тексим Банк“ АД и до „Юробанк България“
АД е поискано налагане на запор върху всички сметки, банкови касети и
вземания на длъжника по договори, сключени с банката, до размера на сумата
от 1838,21 лв., определена към 12.11.2018 г.
По молба от взискателя ЧСИ Ц.Н. от 03.01.2019 г., на 08.01.2019 г. е
вписана в Служба по вписванията - Плевен възбрана върху от притежаван от
длъжника В. Н. Н. идеална част от недвижим имот, наложена с разпореждане
на съдебния изпълнител по изпълнителното дело. След налагане на
възбраната до длъжника В. Н. Н. е изпратена призовка за принудително
изпълнение, в която същият се уведомява за насрочен на 22.02.2019 г. опис.
С постановление от 28.06.2019 г. по изп. д. № 913/2016 г. частният
съдебен изпълнител отказал да прекрати изпълнителнителното дело, поради
липса на предпоставките по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Постъпилите по изпълнителното дело суми (плащания) в размер на
293,56 лв., в размер на 147 лв. и в размер на 600лв. са разпределени и
изплатени на взискателя ЧСИ Ц.Н., както следва: с протокол за извършено
погасяване от 09.10.2019г. (за 293,56 лв.), с протокол за извършено
погасяване от 11.12.2019г. (за 147,00 лв.) и с протокол за извършено
погасяване от 11.09.2020г. (за сумата от 600,00 лв.).
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Защитата с иска по чл. 439 ГПК е материалноправна. Тя се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
В случая от ищеца се навеждат твърдения и доводи за погасяване по
3
давност на вземането по изпълнителния лист за сумата от 360 лв. Доколкото е
за заплащане на съдебни разноски, присъдени с влязъл в сила съдебен акт,
вземането се погасява с пет годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение чл.
116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова давност. Прекъсващо
давността е предприемането на кое да е изпълнително действие рамките на
определен изпълнителен способ (независимо дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица (ТР 2-
2015-ОСГТК, т. 10). Такива действия по принудително изпълнение се явяват
поисканото на 08.12.2016 г. налагане на запори върху пенсията на длъжника,
получавана от НОИ, както и налагането на възбрана върху притежаваните от
длъжника идеални части върху недвижимия имот (вписана на 08.01.2019 г.),
извършено от частния съдебен изпълнител въз основа направеното от
взискателя искане с молба от 02.01.2019 г. Първото от тях прекъсва
давността, започнала да тече от 16.01.2015 г. - денят на влизане в сила на
определението, с което вземането е присъдено. От прекъсване на давността
със същото действие по принудително изпълнение започва да тече нова пет
годишна давност, която отново е прекъсната с искането на взискателя за
налагане на възбрана от 02.01.2019 г. От второто прекъсване до предявяване
на конкретния иск по чл. 439 ГПК (28.09.2020 г.) новата петгодишна давност
също не е изтекла. С оглед на това искът се явява неоснователен.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. С оглед
предмета на настоящето дело, без правно значение се явява евентуалното
перемиране на изпълнителното, макар, че такова в случая не е било
настъпило до предявяване на иска, предвид активността на взискателя по
изпълнителното дело. Предприетите от него изпълнителни действия са
валидни и прекъсват давността, защото всяко от тях е извършено преди
изтичане на две години от предходното – условие, изключващо прекратяване
на изпълнителното производство по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Оплакванията, свеждащи се до липса на доказателства за заплащане от ЧСИ
Ц.Н. на присъденото му адвокатското присъдените в размер на 360 лв., не
може да се разглеждат в настоящето производство, защото те не се отнасят до
обстоятелства, настъпили след приключване на производството по гр.д. №
427/2014 г. на Районен съд Плевен. Ищецът е могъл да ги релевира в
процедурата по чл. 248 ГПК, като в срока на цитираната разпоредба поиска
изменение на съдебния акт (определение № 921/28.02.2014 г., по гр.д. №
427/2014 г. на Районен съд Плевен), чрез отхвърляне или редуциране
претенцията на ЧСИ Ц.Н. за разноските в съдебното производство, по което
4
са присъдени (гр.д. № 427/2014 г. на Районен съд Плевен). След като
вземането за разноски е присъдено със съдебен акт, нито съдебният
изпълнител, нито съдът, разглеждащ жалба на длъжника по чл. 435 ГПК,
респ. иск по чл. 349 ГПК, имат право да се занимават с въпроса дали размерът
им е бил определен правилно, вкл. чрез включване при присъждането им на
начисления от адвоката ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Оплакванията за допуснати нарушения при издаване на изпълнителния лист
подлежат на разглеждане в производството по обжалване на разпореждането
за издаването му (чл. 407 ГПК), а не в това, образувано по иска по чл. 439
ГПК, каквото е настоящето.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивнка не следва да
се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива не следва да се
присъждат и на въззиваемия, доколкото не се претендират и не се ангажират
доказателства за сторването им.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/16.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 540/2020 г. на РС – Левски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5